Гледна точка на Николай Гусев, изразена в текст от неговата авторска поредица „Защото накрая нищо друго не остава…“. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
БИСМАРК – СПАСИТЕЛЯТ НА КАПИТАЛИЗМА И НА СВЕТА
.
Всяко явление и/или събитие може и бива разглеждано по различен начин в зависимост от това кой, кога, къде, защо и пр. прави това. Всички тези обстоятелства в своята съвкупност определят степента му на достоверност, т.е. близост до Истината. Абсолютната Истина, за която мнозина, особено в най-лъжливата област – политиката – претендират, следователно не може да бъде човешко притежание.
Потърпевшите в една трагедия я възприемат не така, както го правят извършителите, не дори и като близките им, зрителите на местопрестъплението, тези пред телевизионния екран, слушателите на радио-новините или читателите на вестници, списания, книги или във Фейсбук. Политическите пристрастия също влияят на техните чувства, емоции, вербална или всяка друга реакция.
Близостта, респ. съответната темпорална отдалеченост от явлението/събитието, също нанася своя отпечатък. Например безспорният днес държавник дьо Гол е бил жестоко охулван от обезумелите тълпи на преситените френски студенти през „култовата“ 1968 г. – годината на всякакви революции и страсти от Аляска до Париж. Неслучайно се казва, че за станалото трябва да се съди на спокойствие, когато се уталожат страстите, т.е. не по-рано от 50-100 години, сиреч исторически.
Има явления/събития, които по радикален начин променят човешката история. И въпреки, че историята (като човешко познание) не е наука (науката е експериментално многократно проверимо знание), нейното познаване, изучаване и пропагандиране е от изключително значение. Което е много добре известно на човеконенавистниците, които целенасочено я изопачават. Джордж Оруел отбелязва лапидарно, че който владее миналото, той управлява настоящето и определя бъдещето на зомбирания лумпениат (електорат, население).
Днес светът, особено Европа и САЩ, тръпне от немислими само преди две десетилетия явления – безпардонно настъпление на хомосексуализма, тотално преследване на християните, невиждано преселение на огромни, част от които и нецивилизовани, мюсюлмански маси в цитаделите на християнството. Продажната СМИ индустрия, многобройни НПО, захранени с огромен финансов ресурс от корумпираната световна плутокрация, непрекъснато призовават за „политическа коректност“, „етническа и религиозна толерантност“, „хуманно отношение“ към идващите към Европа не само от Сирия, но и от Централна Африка, Афганистан, Пакистан, Ирак, Либия, Тунис стотици хиляди нови заселници.
Но всъщност зад всичко това стои концепцията за т.нар. „контролиран хаос“, стартирана още преди столетие от заинтересовани за все по-големи печалби за чужда сметка среди, опериращи посредством винаги налични продажници. Онова, което поръчителите и изпълнителите не могат или по-скоро не щат да проумеят, е че в един миг хаосът може и непременно ще излезе извън техния контрол и безпощадно ще ги помете.
Слава Богу, Който ни изпраща навреме благоразумни личности, които осъзнават опасността и предприемат мерки за своевременното ѝ неутрализиране. Такъв в края на XIX столетие се оказа един граф, който за несъмнените си заслуги към Германия, Европа и света беше удостоен със званието принц.
.
Бисмарк. Принц Ото Едуард Леополд фон Бисмарк-Шьонхаузен (1815-1898)
Това е човекът, политикът, държавникът, който с ум, разум и такт спря неудържимото със сила победоносно настъпление на марксовия социализъм не само в Германия, Европа и САЩ, но в целия свят за повече от столетие. Отделните червени победи показаха и доказаха несъстоятелността на поредната утопия и потвърдиха далновидността на създателя не само на Германия, но и, което е неимоверно по-значимо, на концепцията за държавата на всеобщото благоденствие. (Приложеният по-долу откъс от книга на проф. Янко Н. Янков-Вельовски обяснява това достатъчно подробно – б.а.)
Преди сто години задочното съперничество между германския Генерален щаб (конкретен изпълнител – Владимир Илич Улянов/Ленин) и американския банкстерски истаблишмент (конкретен деец – Лейба Дави́дович Бронщайн/Лео Троцки) даде преднина на ревизиониста Ленин, опровергал пророчеството на Маркс за победа на комунизма в най-развитата капиталистическа страна – САЩ. Златото на Германския генерален щаб надделя над доларите на Якоб Шиф.
Днес задокеанските банкстери, яхнали отново концепцията на „контролирания хаос“, поне засега бележат забележим превес над прецакалата ги навремето Германия. Основният „бежански“ поток неслучайно е насочен към най-развитата и икономически процъфтяваща европейска държава. Заливането на тази преимуществено протестантска християнска държава с огромни маси бежанци, сред които и ислямски фундаменталисти, е само началото на верижна реакция с далеко отиващи последици. Не е тук мястото да обсъждаме човеконенавистническите намерение на Антихриста – те са описани по най-добрия начин в Глава 13 на „Откровение на Йоана“ (светски известно като „Апокалипсис“).
Въпросите, които човечеството следва да си постави днес, са:
– Дали е вече наличен новият Ото фон Бисмарк?
– Дали случайно не е просякът от „Приказка за стълбата“?
– Дали няма да се изяви като Антихрист?
Щото историята, когато се повтаря, обикновено се репродуцира като фарс…
А ето и самата история:
Из книгата на Янко Н. Янков-Вельовски, Политически и прави учения (Основни аспекти на политикоправния генезис), Новото време, Книга 3. Том 9, § 175. Ото фон Бисмарк (1815-1898).
„Б. Въпреки носталгията на масите, постигнатата през 80-те и 90-те години на ХХ век договореност между Западните и Съветските елити безвъзвратно отпрати в аналите на историята социализма от съветски тип (…).
Отваряйки широко вратите на престъпния мафиотски посткомунистически капитал, тази договореност засегна и устоите на прословутата американска мечта, показвайки на американците, че в Америка личното благоденствие на емигрантите от бившия Съветски блок вече не зависи от Труда като една от трите основи (наред със Свободата и Собствеността) на досегашния американизъм, а зависи от престъпната им дейност в собствените им страни и съучастието на корумпирани властови американски елити. В резултат на тази договореност драматично и във висока степен трагично бяха засегнати и устоите на европейското етатично социално благоденствие, основите на което бяха положени именно от Ото фон Бисмарк.
Всъщност, може напълно определено да се каже, че същинският баща на Западната теория и практика на държавата на всеобщото благосъстояние и благоденствие е именно германският канцлер Ото фон Бисмарк.
Когато през 1870 г. Германската социалдемократическа партия бе получила своята победа в изборите за Райхстаг, кайзер Вилхелм и лидерите на неговото консервативно политическо направление взели решение да неутрализират появилата се за властта им опасност, и така в началото на 1880 г. лично кайзерът одобрил подготвения от самия Ото фон Бисмарк пакет от законопроекти, насочени към създаването на устойчива система на социално осигуряване на низшите слоеве на обществото. Когато десет години по-късно един американски журналист попитал Бисмарк поради какви причини се е бил погрижил да осигури на всички поданици на Германската империя медицинско обслужване, пенсионно осигуряване, висока минимална работна заплата, здравословни условия на труда, платен отпуск и обезпечение при безработица, Бисмарк чистосърдечно му отговорил, че неговата същинска цел е била „да подкупи” работническата класа, или по-точно да осигури нейната поддръжка на държавните институции, които, от своя страна, да имат грижата да осигуряват всеобщото обществено благосъстояние.
Разбира се, би било напълно погрешно и недобросъвестно да се счита, че възникването на съвременната държава на всеобщото благоденствие е било резултат на цинични политически разчети, тъй като политическата целесъобразност е демократичен феномен, същностно отличаващ се от циничната пресметливост.
В издадената през 1915 г. книга „Социализираната Германия” („Socialized Germany”) американският изследовател Фредерик Хоу (Frederic Clemson Howe), възхищавайки се на германската държава на всеобщото благоденствие, макар и да признава, че в крайна сметка тоталният държавен контрол върху социалното осигуряване прави така, че индивидът съществува за държавата, а не държавата за индивида, все пак пределно ясно подчертава, че това съвсем не означава загуба на свободата на личността, съвсем не означава, че в Германия има по-малко свобода, отколкото в Америка, съвсем не означава, че германският патернализъм ограничава свободата на личността; а че дори напротив – германците се ползват с много по-голяма свобода от американците, тъй като германската свобода е икономическа свобода, имаща характера на пълна защита на слабите, на недопускане на каквато и да е експлоатация и злоупотреби с беззащитните социални слоеве и личности.
В. Да бъде дадена същностна характеристика на специфично правните възгледи на германския канцлер Ото фон Бисмарк е задача изключително трудна, тъй като той, макар и юрист по формация, всъщност никога не е бил (а и никога не е и искал да бъде) правен теоретик, а винаги е бил политик и стратегически държавен деец по мислене и по професионална дейност, а цялата негова дейност винаги е била насочена към анализ и формиране на политическата реалност.
Бисмарк (…) е създал не само Германската имперска Конституция, но и Германската система на социалното осигуряване и на всеобщото работническо благосъстояние; с което дело фактически е бил встъпил и като един от най-изявените представители и творци както на школата на германското държавно право, така и на школата на социално-осигурителното право.
При това изключително силно впечатление прави фактът на постоянно звучащата и проникващата през абсолютно цялата му дейност християнска религиозна тоналност, съгласно която:
*всяка държава, която е заинтересована за своето продължително съществуване, е длъжна да полага цялостната си дейност върху основата на религиозните принципи;
*за да може да пребъде в бъдещето, германската държава е длъжна да бъде християнска и изцяло да основа своята дейност върху християнското учение;
*създаваните от държавата факти на ежедневното управление в никакъв случай не бива да подкопават увереността на германския народ, че законодателството се основава върху християнското учение и че има за цел да реализира именно предписанията на това учение;
*ако на самия него му бъде отнета християнската вяра, то той не би служил на краля и на Отечеството си дори и един час, и въобще не би могъл да бъде канцлерът, като какъвто всички го знаят;
*без неговата дълбока християнска вяра той никога не е бил щял да се мотивира и да се ангажира и със създаденото от него социално-осигурително законодателство – което, макар и да бива наричано (от лидера на прогресистката партия в райхстага Евгений Рихтер) социалистическо, всъщност е именно християнско.“
Николай Гусев
