.
Една цигара време имам. Стига.
Катрана ù да вдишам и издишам…
Блажено – между няколкото мига,
преди – „Не те обичам!“ да напиша.
Преди да сгъна листа… отегчено,
преди да се почувствам превиновно
в дочаканото облекчение,
подправено с усещане… отровно.
Умря. На устните ми, като клада.
Остана фас – на никому ненужен.
И пепел от катранена наслада,
че нещо си отива, а е тъжно.
Една цигара време… и ме нямаш.
Жестока ли? Най-искрена съм всъщност.
Жестока е красивата измама –
„Не те обичам!“ да ти кажа късно.
Написах го. А буквите боляха
на бялата хартия като рана…
Най-трудните минути отлетяха.
Една цигара време… и те нямам.
Любов Алипиева
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Любов Алипиева е родена през 1960 г в гр. Златица. Завършила е Техническия университет в София,
има и квалификация по „Финанси и банково дело”. Живее и работи в София. Има две награди за поезия от Международните конкурси на фондация „Буквите“ и Трета награда за разказ в конкурса „Очи към себе си“ на сайта „ХуЛите“ от 2014 г. „Упражнявам се в писане на поезия и разкази – казва тя – за удоволствие и за осмисляне на преживяното и непреживяното, понякога – сериозно, понякога – с чувство за хумор.“ Още творби от същата авторка могат да се видят в сайта „Окровения“, където тя публикува от 2009 г.
.
