Печалба v/s качество
Когато създателят на NASDAQ Бърнард Мейдоф (Bernard Madoff) бе арестуван в Ню Йорк в разгара на световната финансова криза по обвинение, че е организирал голяма измамна схема чрез фирмата си за финансови услуги, аз бях изненадан от разкритото мошеничество от над 60 млрд. долара.
Но най-вече се учудих как тази огромна сума $60 000 000 000 е останала незабелязана дълги години от американската данъчна система и от такива банки като италианската Уникредито, белгийската Дексия, японската Номура, френският финансов гигант БНП Париба.
И все пак това бе по-разбираемо, отколкото показаното във филма, който гледах няколко години по-късно – Купи, хвърли, купи: Скритата история на планираното остаряване (2010)
Този филм бе първият удар над моето достойнство като инженер. Как може електрическите крушки от началото на ХХ век да светят по-дълго от съвременните?!
Никога не съм си представял, че някой може да застави не един човек, а стотици инженери по цял свят да влошат качеството на своя труд, за да удовлетворят единствено потребностите от бързи печалби! Винаги съм смятал, че не е възможно толкова много инженери да плюят на труда си, и няма да се намери поне един да се възпротиви и да разкаже на света, какво искат началниците му от него.
Но да кажем, че този филм разказва за миналото. Лошото е, че след филма все повече ми се набиват в очите подобни случаи, при които обикновените хора, клиентите (които уж са главните) и дори бъдещето на Земята няма никакво значение (вж. скандалът с „Фолксваген“). Важно е само едно – печалбата.
Кой може да даде разумно обяснение за скока и падането на цените на нефта в последните години?
Скъпият петрол (графиката горе) е причина за финансови затруднения за много правителства по света, защото, когато цените на петрола се покачват, цените на хранителните продукти също са склонни да се покачват (графиката долу). Гражданите орязват разходите си за други стоки, което води до рецесия. По време на рецесия, правителствата събират по-малко данъци и в същото време те харчат повече за обезщетения при безработица и средства за стимулиране. В резултат на това правителствата са все по-склонни към дългове, каквито взима Гърция например (разбира се и България – 8 млрд. евро).
Анализатори ме убеждаваха, че покачванията на цените след 2002 г. и отново след 2009 г. са заради положението около Сирия и изобщо Близкия Изток, но сега там става все по-напечено, а цената е паднала и е 3 пъти по-ниска?
Все пак откриваме, в няколко източници, че трите последните най-дълги рецесии в САЩ (от Голямата депресия насам) са съвпадали с пикови цени на петрола: първата рецесия е последвала ембаргото от 1973 г.; втората рецесия от юли 1981 г. съвпада с повишаването на цените на петрола, заради войната на Ирак-Иран; и последната рецесия достигна САЩ през септември 2008 г., докато цените на петрола достигнаха рекордното ниво само няколко седмици по-рано (на графиката долу кризите са отбелязани в сиво).
В началото на този месец летях до Хонконг, за да посетя съседният китайски град Шънджън (Shenzhen) за конференция в моята област – производство на изкуствен сапфир. Бизнес, който заради по-големите печалби, бе почти изцяло пренесен в Китай. Там се срещнах и разговарях с новия CЕO на GT Advanced Technologies – компанията, която миналата година разтърси борсите с неочаквания си фалит (вж. графика на цената на акциите).
Той спокойно ми обясни, че освободеният преди месец негов предшественик Том Гутиерез е бил човек, поемащ големи рискове (Risk Taker). Шефът, чиято фирма получаваше дневно по над 3 млн. долара ($3 000 000) от Ейпъл, за да направи сапфирено стъкло за iPhone6, и не успя, спокойно е бил освободен от поста си и единствен укор към него е бил, че поемал рискове!
Отгоре на всичко след неуспеха на Ейпъл, останалите производители на електроника въобще не желаят да поставят сапфир в телефоните си, дори и за малките по размер телефонни камери, защото това им струва по-скъпо. Поставят го само в 2-3% от случаите, и то само в най-скъпите си модели, които струват няколко хиляди долара. Но цената на малкото, под един сантиметър, стъкълце от сапфир е само 50… цента! Къде отиде интересът на клиента, който би се радвал да има по-добро, здраво и ненадраскваемо стъкло за своята камера? Кой от нас не би платил не 50 цента, а дори 3 пъти повече за такова сапфирено стъкло!? Но… печалбата е преди всичко. Не клиентът.
В началото на седмицата Фолксваген – германският концерн, който наскоро бе коронован като номер едно в света по продажби, изпреварвайки Тойота, бе уличен в САЩ, че използва софтуер, който позволява да се мами контрола за вредни емисии на негови модели автомобили. Това може да му струва солена глоба от 18 млрд. долара, както и милиони или дори милиарди долари загуби от изтегляне на всички коли с такъв софтуер.
Дали ще си получат заслуженото за това, че в компанията не е мислено за бъдещето на планетата, а е бил избран по-лесен път – ще разберем в последствие, но остава горчивият вкус от усещането, че техническият ум на инженерите е бил зает с нещо нередно, а не как да произведе по-съвършен продукт.
Печалбата… Печалбата…
Кой е по-велик – Джими Уейлс или фейсбук милиардерът Марк (колко ли хора могат да изрекат трудната му за изричане фамилия – Зъкърбърг, Закърбърг, Зукърбърг или Цукербърг)?
Не знаете Джими Уейлс!? Той е човек, създал няколко интересни и полезни проекта, единият от които е свободната Уикипедия.
Щом златото и парата са по-важни от клиента, щом инженерният труд е толкова девалвирал, че водещите компании го използват, за да създават продукти за измама, то тогава по-добре да си потърся нова професия. Професия, в която всичко зависи само от мен и от моите ръце.
Айн Ранд го е казала чудесно: „Независимостта е единствената мяра за добродетел и стойност. Няма друг стандарт за лично достойнство, освен независимостта.“
Петър Стаматов
.
Как стои въпросът с емисиите? Замърсяването при дизеловите двигатели на Volkswagen и др. дизели е свързано предимно с отделянето на азотни съединения в атмосферата, които предизвикват т.нар. киселинен дъжд, но водят и до алергични реакции и заболявания на белите дробове. Те отделят по-малко въглероден окис, въглеводороди и въглероден двуокис в сравнение с бензиновите.
Как става контролът върху замърсяването? Голямото предизвикателство пред автомобилните производители е да контролират емисиите от азотни окиси – т.нар. NOX. Много производители, в това число и Volkswagen, използват системи за контрол на замърсяването, които впръскват в ауспуховата система дериват на уреята, за да изгорят с негова помощ и „пречистят“ натрупаните по време на работа вредни газове. Тези системи оскъпяват автомобила и качват леко разхода на гориво. Не са налични в проблемните двигатели на Volkswagen.
Как работи „измамното устройство“ на Volkswagen? Софтуерът усеща, че автомобилът е подложен на тест за емисии, като включва устройство, което „задържа“ част от вредните емисии. В нормален режим на работа те излизат от ауспуха в пълен размер.
Как усеща, че колата е предмет на тест? Сензорите на автомобила събират и съпоставят различна информация – например, че двигателят работи и предните колела се движат, а задните – не, а воланът не се върти продължително време. Тогава се активира и „екологичният“ режим.
Страхотен анализ!
И най-важното – искрен!
Тия дни попаднах на материал, описващ идването на власт на Муамар Кадафи. Впечатли ме цената, която British Petrolium заплащала на Либия за изсмукването на 1 барел петрол: 0.40$!
Кадафи веднага вдигнал летвата – 20$ за барел.
Наистина си спомням времето, когато на световния пазар барелът нефт се търгуваше дори под 20 долара. Сега го виждам и на една от графиките (Figure 2), с които авторът илюстрира своите заключения.
Цените на енергоносителите, сред които петролът заема ключова позиция, винаги са били стратегически инструмент за пряко или дистанционно управление на световните политически процеси. Навремето президентът Рейгън го приложи с успех за дестабилизиране и унищожаване на тоталитарната съветска система. Марионетни държавни режими – например този на „Република“ България – поддържат изкуствено завишени цени на енергоносителите (нефт, електричество, газ), като по този начин превръщат държавата в географско понятие, а населението и бизнеса – в европейски и световни аутсайдери.
Примери?
Българският гражданин, производителността на труда на който е наполовина от средноевропейската, получава 10 пъти по-ниско възнаграждение за труда си от средния европеец. В същото време плаща по-скъпо за потребяваните горива, отколкото плаща 20-30-кратно по-добре платеният не среден, а дву-трикратно над средния, такъв. В резултат – България, която в периода 1934-1939 г. е на 7 място в Европа и на 10 място в света по жизнен стандарт, днес е икономика със затихващи функции.
Но какво общо има всичко това с изкуственото влошаване на качеството на произвежданите продукти от всякакъв вид?
Общото е в методиката, която заинтересованите ключодържатели на световния регрес използват, за да постигнат крайната цел – пауперизирането и унищожаването на средната класа – онзи скелет на всяка организирана в държава човешка общност.
Тази цел беше зарегистрирана още от бащите на марксизмо-ленинизма, небезоснователно отбелязващи, че „средната класа произвежда капитализъм, затова трябва да бъде унищожена“.
Което и правят днешните им следовници в опедерастената от Обама и С-ие САЩ и безволевата социалдемократическа атеистична Европа.
За „Република“ България да не говорим…
Забравих, че се правят на ущипани и за захарта! Не може да се намери шунка без захар, боб консерва – без захар… каквото и да погледнеш в съдържанието, в него все има поне 1% захар. А уж захарта била убиец.
После кой е убиецът и защо?
Чудя се как диабетиците преживяват.
И аз не мога да допусна, че пробват на живи, но болни хора лекарствата, за евентуалната реакция, от които предупреждават в описанието на сайд-ефектите.
Не мога да допусна, че не виждат, че ОЛИОТО, в което пържат стотиците хиляди китайски прозоречни ресторантчета, никога не се сменя, а само се долива ново, след като се знае, че това олио, окислено от високата температура, е отровно.
Не мога да допусна, че е открит агентът, който тялото ни изпраща до мозъка, който казва: ГЛАДЕН СИ, ИЗЯШ НЕЩО и си затварят очите, че същите тези производители на бърза и сравнително евтина храна, го позват и ни привикват – правят ни „зависими“ ОТ ТЯХНАТА храна и ние послушно я ядем, макар и с отвращение. Погледнете децата по улиците, ГИГАНТИ в теглото си, не по тяхна вина.
И още колко неща за очудване има…
Хубаво написано, за съжаление – вярно! Страните на неограничените възможности днес, са страни на неограничените измами…. Кой би помислил, че некакъв идиот, едвам изминал се от Албания, без да е вложил капка труд в произведеното лекарство преди 60 години, в първия момент щом се докопва до поста изпълнтелен директор ще му качи цената 50 пъти !! Кой мое да си помисли че много от дарителските фондове с благотворителна цел в САЩ , лицемерно ще събират десетки милиони долари за болници, за деца и пр.. над 80-95% от тези дарени пари ще … остават за издръжка на същите тези фондове, а до нуждаещите ще стигат нищожна част от тях ? И това е легално.. И хората вярват..
Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.
– Кой иска тази банкнота?
Всички вдигнали ръце.
– Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това … Скъсал банкнотата на няколко парчета.
– Кой я иска сега?
Пак всички ръце се вдигнали.
– А ако направя така…
Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.
– А сега? Кой я иска?
Отново всички. Тогава той започнал:
– Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.
Сега помислете добре и потърсете в паметта си:
– 3-те най-богати човека в света
– 3-те последни Мис Свят
– 3 лауреата на Нобелова награда
– 3-те последни носители на Оскар.
Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!
Сега си спомнете:
– трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване
– трима приятели, помогнали ви в труден момент
– някой, накарал ви да се чувствате специален
– 5 човека, съпътствали ви през живота
Как върви? Много по-добре, нали?
Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.
Помислете за момент. Вие в кой списък сте?