Коментар на Нури Джурин от гр. Якоруда за поредните наводнения в България, щетите от тях и обезвереността на обикновените хора
Поредното изпитание на Всевишния към Българският народ. Но ще започна отзад напред – това е мое мнение и на който му харесва, ще се радвам, а на който не му харесва, да не чете. Сутринта гледах по всички телевизия поредните разрушения и наводнения в милата ни Родина. Какво ми направи впечатление? Че нито един от палатите и сараите на хайдуците, на мутрите, на бизнесмените, които е малко под съмнение какъв им е бизнесът, на чалгаджийницата, не е засегнат, а са засегнати домовете на обикновения човечец, който с пот на челото и с честност изкарва хляба и прехраната си.
Трудът, който цяла година са положили, отиде на вятъра и се запитах правилно ли е това, но се досетих за Библията и Корана, че винаги най потърпевш е именно обикновеният народ. Тези, които изкрадоха и разпродадоха България, живеят в своите огромни дворци, предпазени с огромни стени и ама хич не им пука какво става с народа; та как ще им пука, та нали му изсмукаха кръвчицата. Но и друго ми направи огромно впечатление – че именно благодарение на тези апаши народът се обезвери, загуби вярата си и как сме се вкопчили в материалното, в къщите си, в колите си, в парите си.
Никoй не каза благодарим, че останахме живи, че Всевишният е все още толкова милостив – защото от лошото има и по-лошо, от гадното има и по-гадно, както и от хубавото има още по-хубаво. Благодарение на тези разбойници, които са добре укрепени в огромните си домове, народът ни загуби традициите си, загуби човешкото в себе си. Благодарение на тези наши алчни управници, които сега ще се борят пак за гласовете на народа – Българинът остави майка, баща, семейство…
Но както виждаме, ние сме толкова мънички, като песъчинките – можем ли да спрем Божията воля, не можем, а се пишем толкова силни, окумуш. Нека да не забравяме, че ние сме под неговата власт и каквото реши Всевишният, това ще стане; нека да потърсим вярата си, нека да намерим изгубеното човешко в нас и да го вкараме отново в сърцата си, да бъдем милостиви и състрадателни. Нека да отправяме молитвата си по-често към Всемилостивия и Единствен Бог.
Нури Джурин
