Денят на независимостта – 22 септември. Честито! Да ни е честита независимостта на България от руските нефт, газ и ядрено гориво. И от създадените с руска повеля български политически партии. Редно е да си честитим и независимостта ни от САЩ и ЕС. Това са поводи за национална радост.
Днес празнуват всички български граждани. Независимите от подкупи полицаи, следователи, прокурори и съдии са отделили по пет лева от заплатите си и пият независима ракия. Родните ни политици, които изобщо не са зависими от олигарсите, пърхат свободно по ресторанти и бардаци, и опрашват независимо всичко, което мърда. А самите кукловоди, нестрадащи от каквито и да било скрупули, свободно обмислят какво още може да се открадне. Независимо какво.
Веселото настроение е обхванало и доволните български пенсионери. Извадили са на масата празнично парче сух хляб, налели са си чаша студена вода и волните им души преливат от радост. Независимо от всичко, днес празнуват и всички български родители, задъхани от щастливото очакване на сметките за ток, парно и вода. Затънали в заеми, полудели от гладните очи на децата си.
Празникът е всеобщ, празнуват всички. Дори младежите са се присъединили към еуфорията. Те са се затичали към летища и автогари да си купят билет, с който да се махнат колкото се може по-бързо от България. Независимо къде. Младите просто не издържат на темпото, българският карнавал е бесен. Разбира се, празникът се отразява от независимите български медии. При тях автоцензурата е като автопилот, гарантира безопасността на полета.
Накъдето и да погледна, отвсякъде ме дебне не-зависимост. Тотална, всепоглъщаща, пращяща от здраве не-зависимост. Да ни е честита!
Ивайло Зартов
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Бел.ред.: Този текст е написан преди три години – на 22 септември 2012 г. Оставяме на читателите да преценят сами дали нещо се е променило за това време или не.
.
