Правителството, парламентът и съдия Парпулова заедно срещу истината

ХРОНИКА НА ЕДНО БЕЗУМИЕ

.

Николай Колев – Босия, Вosia.blog.bg

Преди година се запознах с инж. Иво Кръстев – служител на изпълнителна агенция „Автомобилна администрация при МТИТС. Всъщност, тогава той не беше още служител, защото за трети път беше уволнен от работа, защото „изнасял факти и документи”, уличаващи в ужасяваща корупция Агенцията, продавала изпити и документи за правоспособност на водачи на МПС, вследствие на което ежегодно се избиват над 1 000 български граждани и около 15 000 са ранени и осакатени.

Запознах се с документите и бях поразен. Изпълнителната власт, съвместно със съдебната и медиите, са създали перфектна схема за противозаконно забогатяване, партийно финансиране и в крайна сметка убийството и осакатяването на десетки хиляди български граждани. Започнах да ги чета, анализирам и разпространявам чрез блога си. Написах няколко сигнала поред и запознах с тях Главния прокурор, Комисията по транспорта към НС, МВР, ДАНС и европейските институции.

Първоначално българските институции пазеха пълна тишина. Ни вест – ни кост. Нито един отговор на сигналите ми. На всичко отгоре унищожиха архива на Агенцията, който, на практика, беше нищо друго, освен документи, уличаващи ръководството и служителите на Агенцията в тежки престъпления. Междувременно инж. Иво Кръстев беше възстановен за трети път на работа от ВАС. Знаех, че ще се опитат да го изгонят отново и затова предприех превантивни мерки това да не се случи. Агенцията направи такъв опит едва през май т. г., но опитът се оказа неуспешен поради шума, който се вдигна. Заповедта беше унищожена и той продължи да работи.

Особен интерес обърнах на мълчанието и бездействието на Главния прокурор Цацаров. За да го накарам да действа, го нарекох в ефир „Главен престъпник” с идеята да ме даде на съд. Разполагам с достатъчно документи и факти, които при едно съдебно заседание ще докажа тезата си. Оказа се, че иначе словоохотливият пред медиите прокурор, пред обвинението запази и продължава да пази пълно мълчание. Нарекох министър Московски „убиец на български граждани”, а премиера Борисов „съучастник в убийството на български граждани”. И те като Цацаров пазят ледено мълчание, което не само показва, че те наистина са такива, но и в типичния мафиотски стил показват, че думите „Чест” и „Достойнство” за тях не означават нищо.

Медиите, с малки изключения, също запазиха мълчание по случая. В това мълчаливо съучастие в избиването и осакатяването на българи особено показателно мълчание запазиха двете български обществени медии – БНТ и БНР. И докато другите медии са частни и сами решават програмната си политика, тези два мегафона на мафията нарушават ежедневно и ежечасно статута си да работят в полза на обществото.

След като видях, че методът на стрелба с истината не дава добри резултати, реших да променя тактиката, за да може истината да стигне по друг начин до общественото мнение. На 15 май, по повод опита на МТИТС да уволнят инж. Кръстев отново, написах „кърваво писмо” до парламентарните групи, в което исках да бъда поканен и изслушан от народните представители, за да могат да упражнят властта си и да заставят изпълнителната власт да спре незабавно престъпленията в МТИТС и да даде на прокурор министър Московски. Имах и официално покана от Велизар Енчев, за да се спази правилника на НС, но случайната председателка на парламента, бившата партийна секретарка на ОНС – Плевен Цепка Цачева отказа да ме допусне в Парламента без да аргументира отказа си. В Случая Цепка изигра позорната роля на Цедка.

Изтече двуседмичният срок, който бях дал на НС, и аз се приготвих за гражданско неподчинение като последно средство за протест, след като всички конвенционални средства бяха изчерпани. Взех развалени домати и яйца и на 29 май, след предупреждение до НС и уведомление на община София, сутринта замерих депутатите с тях. След действията ми бях арестуван и отведен в Първо РУП – София. Там ми повдигнаха обвинения по чл. 325, ал.1 от НК, но прокуратурата отказа да го подкрепи. Смениха НК с допотопния комунистически Указ за борба с дребното хулиганство /УБДХ/ – обнародван през 1963 г. за борба с несъгласните с режима. Всяко действие, изразено като несъгласие с действията и приказките на БКП, се превърна в „хулиганство” и на практика беше партийният камшик за непокорните. Въпреки това на 29 май 2015 г. съдия Георги Георгиев – председател на 104 състав на СРС постанови моята невиновност за това, че съм замерял с развалени яйца и домати народните представители, с решение НАХД № 8547.

Това ми даде право да замерям депутатите и аз системно го правих до края на сесията на НС на 31 юли 2015 г. Тогава нервите на политиците отново не издържаха и отново бях арестуван и отведен в Първо РУП. Последва опитът с чл. 325, ал.1 от НК и УБДХ. На 1 август бях отведен в СРС, където съдия Николай Василев разгледа НАХД №13 201 и потвърди предишното решение.

Въпреки това тъпите изпълнители на политически поръчки от ръководството на МВР продължиха противазаконно да съставят „предупредителни протоколи” да не хвърлям домати по нашите политически отрепки от НС. Естествено, аз не подписвах тези свински противозаконни идиотщини, тъй като имах вече две решения в моя полза, че това, което правя, е граждански протест, а не хулигански прояви. До 31 юли полицията кротко стоеше до мен, зяпаше как хвърлям домати по депутатите. На 31-ти, обаче, видях, че нещо се е променило. Полицията и жандармерията станаха агресивни и ме оградиха плътно, като ме удряха през ръцете, за да не мога да хвърлям домати по политическите паразити в НС, и се опитаха да ме изкарат, че съм замерял полицаи и случайни граждани.

На 2-ри септември посрещнах с десетина килограма развалени домати. След като приключих, отново получиха заповед да ме арестуват. Всъщност, аз не бях сам, а при мен дойде и моят приятел Вихрен Михайлов, с когото заедно ни арестуваха и отведоха в районното. Там ни повдигнаха обвинения по чл. 325 ал. 1 от НК, но прокурорът отказал да подпише и отново ни пуснаха. Същият ден ми се обадиха от НТВ и поискаха да направят интервю с мен сутринта пред НС. Заредих се с 4 домата и отидох. Отзад, до служебния вход нямаше никой. Като видяха от охраната, обаче, моите домати, незабавно довтасаха три камионетки с жандармерия, както обикновено, и ги спряха по традиция точно пред мен – между НС и мен. В същото време довтаса и някакъв гаулайтер с комисарска униформа и започна агресивно и нагло да издава идиотски заповеди. Взеха ми отново личната карта, за да пишели отново предупредителен протокол. Обясних им, както винаги, че той няма никаква стойност, тъй като имам две съдебни решения в моя полза, че това, което правя, е граждански протест. В момента, когато давах интервю, се появиха няколко легитимни мишени и аз запратих по тях четирите домата. Последва ново задържане, като този път приложиха и насилие спрямо мен, въпреки че не съм оказвал съпротива. Това стана в момента, когато се запътих към двете камери на НТВ и БТВ, за да поискам да заснемат насилието спрямо мен. Попитах развилнелият се изрод кой е. Той се представи като „комисар Кикьов от СДВР (да му имам фамилията!). Той се развика да стоя и да чакам, защото се обадил в инспектората на община София да дойдат и да ме глобят. В идиотското си престараване той дори не си даде сметка, че община София не е подчинена на СДВР и по този начин издаде целия мръсен план.

После ме закараха отново в районното. В 15 часа ме заведоха в СРС. Там ме посрещна съдийката Виолета Парпулова – председател на 95 състав. Веднага долових промяната и това, че този път всичко е организирано от един кукловод по нареждане на по-висш кукловод. Парпулова опорочи делото още от началото. Тя отказа да приобщи към делото документите, които нейните колеги при придишните дела приеха за доводи, включително и техните решения на този същия казус. В хода на делото разпита двама полицаи като свидетели и между другото каза, че има две показания на две жени, които отказа да извика на разпит, както и да ни запознае със съдържанието на техните „показания”. Самите те не са завели искови молби към мен, за да получат удовлетворение от мен, както е редът. Беше ясно, че сценарият е написан и знаех, че ще ме осъди, въпреки абсурдните доводи и опорочения процес. Присъдата е максимална – 500 лева глоба. През цялото време ме прекъсваше, защото имала друго дело, като наруши по този начин процеса и не прие никакви данни от мен дали съм виновен или не. В същото време, когато започна да чете мотивите за решението, дрънка глупости повече от половин час. Остави ми 24 часа да обжалвам и насрочи делото в СГС на 8 септември в 10 ч. Това беше ясно доказателство, че всичко е решено предварително и съгласувано до такава степен, че съдия от СРС определя датата на обжалване на по-висшата инстанция. Това означава и, че вече е определен „подходящ” съдия, който да потвърди присъдата. Разбира се, аз ще поискам отвод на съдията, защото е ясно, че целият процес е предварително монтиран. Със своето идиотско решение, съдия Парпулова не само наруши закона и опорочи съдебния процес. Нещо повече, тя прикри тежките престъпления на всички, които извършват ежедневно тежки престъпления, продавайки свидетелства за водачи на МПС и последвалите убийства и осакатявания на десетки и стотици хиляди българи. Само за пример ще ви дам цифри от статистиката. От 2002 до 2012 г. на пътя са убити 9 хиляди българи, а ранените и осакатените са над 14 000!!! Със своето обратно решение тя постави колегите си Георгиев и Василев в положение на „съдии-манипулатори”, защото за същия казус тяхното решение беше коренно противоположно. На тяхно място бих поискал разглеждане на решенията от инспектората при ВСС, за да докажат високия си професионализъм и лични качества. Аз ще поставя този въпрос пред ВСС и инспектората.

Тук искам да кажа, че независимо от изхода на делото, аз ще продължа да замерям депутатите с развалени домати, тъй като никой не може да ми отнеме правото на граждански неподчинение, след като съм изчерпил всички стандартни възможности за протест. На 8-ми септември Вихрен Михайлов е обявил, че прави палатков лагер в градинката между НС и Университета. Тогава ми е и делото. На следващия ден ще се заредя отново с развалени домати и ще отида да върша това, което ми казва съвестта и дава право законът. Свещеното ми право никакви ченгета, политици и магистрати не могат да отнемат по какъвто и да е начин, освен ако ме убият.

Това трябва да го знаят както политическите отрепки, така и послушните им изпълнители!

.