Текст от авторската поредица на Николай Гусев „Защото накрая нищо друго не остава…“. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ПЕСЪКЧИИТЕ
.
Защо Северна Италия е богата и индустриално развита, а Южна Италия – относително бедна и преимуществено аграрна?
Защо Северна Европа – Финландия, Швеция, Норвегия, Дания, Холандия, Германия – има най-високото почасово заплащане, докато южните ѝ посестрими – Испания, Португалия, Гърция – могат само да завиждат на северните си партньори?
Защо богатата на природни ресурси Африка изостава катастрофално в икономическото си развитие, в сравнение например с принудената да внася почти всичките ѝ необходими суровини – нефт, газ, руди – Япония?
Защо Третото български царство, а впоследствие – „Народната Република“ и „Република“ България са управлявани преимуществено от премиери и министри от Македония /1/?
Защо столичната бюрокрация се състои основно от т.нар. „прѝкари“, а кореняците-софиянци, т.е. автентичните шопи, са пренебрежимо малцинство сред управленците?
За марксическата политическа икономия т.нар. природен или географски фактор беше – заедно с още огромен забранителен списък – тема-табу. Беше недопустимо да се разсъждава – публично, сиреч в научни публикации, дискусии, СМИ /2/ – върху влиянието например на климата върху развитието, респективно изоставането от прогреса, на страните, находящи се в различни климатични зони.
Но какво общо може да има това със заглавие като горното?
Оказва се – пряко.
Човешкият характер се формира в определена степен от съпротивата на околната среда. Колкото по-благоприятна е тя, толкова по-малко усилия са изискват от индивида за нейното преодоляване. Съответно отпадат и стимулите за справяне с трудностите, обичайни за районите с по-сурови изисквания към организма. Защо да напрягаш ума си, след като можеш без особени усилия да получиш необходимото и достатъчното за живота – храна, облекло, удоволствия? Лежиш под дървото, и ако плодовете му не падат в устата ти, най-тежкото, което трябва да направиш, е да станеш и да си набереш готовата храна, подарената ти наготово от щедрата природа…
За съжаление или по-скоро за щастие, София не е в Екваториална Африка. Но и столицата имаше – и продължава да притежава – някои преимущества, които в определена степен и в зависимост от гледната точка се оказват и недостатъци.
Само преди някакви си 50-60 години столицата беше двойно по-малко населена. Масовата колективизация на селското стопанство, предприета от компартията по примера на тогавашния Голям брат, подгони огромни човешки маси от селото към града. София набъбваше не с дни, а с часове. Нуждата от нови жилища ставаше все по-належаща. Старият жилищен фонд също очакваше поддръжка и ремонт. Някой трябваше да запълва недостига от инертни материали – пясък, чакъл, баластра. Малкото на брой товарни автомобили не смогваха да задоволят неминуемите потребности за възраждащия се от разрушенията на бомбардировките град.
И тук се появиха песъкчиите. Това бяха младежи на възраст от 15 до 30-35 години. Необразовани, скарани с учението, в повечето случаи – самоуверени и горделиви селянчета, отрано посегнали към чашката и презрели всякаква тяга към знания. Впрочем, имаше и едно изключение – бивш прокурор, съден от т.нар. „Народен съд“, принуден да храни семейството си по този единствено позволен му от „народната власт“ начин.
Малките им каручки с ниски ритли /3/ носеха не повече от четвърт кубик – най-често пясък, който вадеха главно от меандрите /4/ на Искъра. Нямаше как да товарят повече – мокрият пясък тежеше и по-голямо количество просто би потрошило крехката дървена конструкция, дърпана, в преобладаващия брой случаи, от 1 (една) конска сила.
Близостта до града позволяваше дневно да се правят по 2-3 курса и да се докарват относително добри парѝ за стандарта на ония времена. Имаше и за най-належащите нужди на непретенциозното семейство, и за почерпка вечер в някоя от схлупените над 30 селски кръчми /5/, във „Венеция“/6/ или дори в „Искър парк“ /7/.
Тези „лесни пари“ никак, ама никак не подтикваха младите шòпчета да търсят някаква друга, по-трудно постижима реализация в предоставящата какви ли не възможности столица. И понеже не само природата, но и обществото не търпи вакуум, той се запълваше от гладните за знания и по-добро място под слънцето младежи, прииждащи най-вече от по-бедните откъм природни дадености и възможности за преживяване села и градчета.
Но… Tempora mutantur et nos mutamur in illis /8/. Постепенно се внесоха внушителен брой товарни „зилове“ – самосвали, построиха се огромни инсталации за преработка и сортиране на инертни материали, десетки багери задълбаха коритото на Искъра. Стигна се и до дълбоководно добиване на баластра чрез водоплаващи дрàги /9/. Каручлетата на песъкчиите едно подир друго намираха вечен пристан в някое кьоше на селския двор. Нѝшата се затвори веднъж завинаги.
По-старите песъкчии намериха препитание я като общаци /10/ в града, я като неквалифицирана работна ръка в текезесето /11/. По-младите, завършили с триста зора трети клас – днешен седми – „изкараха“ шофьорски книжки и завъртяха воланите на „зиловете“ – самосвали, бордовѝ и други товарни „животни“ с много конски сили. Някои станаха багеристи, трактористи, други прегърнаха военната служба като свръхсрочно служещи /12/ или просто волнонаемни /13/. Братовчедът Киро също изостави песъкчийството и седна зад кормилото на държавния камион /14/.
И понеже социализЪмът е власт на пролетариата, а „Комунистическият манифест“ /15/ предвижда като минимум унижаване на интелектуалния труд като буржоазна отживелица, днес някогашните песъкчии – впоследствие шофьори, трактористи, багеристи и въобще хора на физическия труд – получават два-три пъти по-високи пенсии от университетските преподаватели.
Така е. Какво да се прави?! Единственото, което им остава на такива като мене, е да опишат станалото и ставащото, та дано някой някога опита да промени ситуацията.
Щото от двойкаджия-песъкчия се стига най-много до шофьор, тракторист и багерист. И въпреки по-високите заплати и пенсии, страната и държавата не мърдат нагоре, защото… Трябва и акъл! (Вж. увода).
Николай Гусев
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
/1/ „ – У Мàкедония – жѝто кàо дренки!
– Тогава що дириш у Софѝю!?
– Éпа кàменье ли ке ядèм?!“
/2/ СМИ – акроним на „Средства за масова информация“.
/3/ „Ритли“ – странични дървени капаци.
/4/ Меандри – естествени завои на река, където се отлагат пясъчни нàноси.
/5/ Вж. 3:33 или как Те пробваха да изпреварят историята
/6/ Вж. „Венеция“.
/7/ Вж. „Искър парк“
/8/ „Времената се менят и ние се променяме с тях“.
/9/ Дрàга – плаващ багер за добив на инертни материали.
/10/ „Общак“ – „общ“, неквалифициран работник.
/11/ Текезесè (ТКЗС) – акроним на „Трудово-кооперативно земеделско стопанство“.
/12/ Свръхсрочнослужещ – военен, съответстващ на днешния наемник.
/13/ Волнонаемен – цивилен, работещ във военно поделение.
/14/ Вж. „Да си учил още три месеца, да си станал шафьор…“
/15/ “Законите, моралът, религията са за него (пролетариата – б.р.) само буржоазни предразсъдъци…“ – Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Манифест на комунистическата партия, 1848 г.
