От 1215 до 1908 г.: Хронология и същина на Независимостта
.
Великата харта на свободите, наричана също Магна харта (лат. Magna Carta Libertatum), е подписана от английския крал Джон Безземни на 15 юни 1215 г. С нея се защитават правата kd аристократите, но и на обикновените граждани, спрямо кралската власт. Това е първият документ в английската история, който ограничава тази власт.
Декларацията за независимост на САЩ е приета на 4 юли 1776 г. Тя обявява, че 13-те колонии вече не са част от Британската империя, а са „свободни и независими щати“. В нея са вписани най-хуманните думи, предложени от Томас Джеферсън: „живот, свобода и стремеж към щастие”.
Декларацията за правата на човека и гражданина, приета на 26 август 1789 г., е най-важният документ на Френската революция. В същината й е концепцията за свобода на личността, словото и убежденията.
Ето част от Декларацията за независимост на САЩ:
„Когато в хода на човешката история настъпи необходимост, щото един народ да разкъса политическите окови, които са го привързали о друг, и от всички земни власти да се сдобие с онзи независим и равен статут, на който природните и Божиите закони му дават право, благоприличието, уважението към мнението на човечеството изисква той да обяви причините, които са го принудили да се самоотдели. Ние смятаме, че видни от само себе си са истините: всички хора са създадени равни, а техният Създател ги е дарил с някои неотнимаеми права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие. И за да гарантират тези права, хората си учредяват управление, което извлича справедливата си власт от съгласието на управляваните. Според нас, щом една форма на управление се окаже пагубна за посочената цел, народът има правото да я видоизмени или премахне и да учреди ново управление, поставяйки основите му на такива принципи и организирайки властта му по такъв начин, каквито му се чинят най-подходящи, за да гарантират неговата сигурност и щастие.“
Девизът „Съединението прави силата“ е предложен у нас на 4 юли 1880 г. от Народното събрание, което приема Закон за праворязане на монети на Княжество България. След това изразът „Съединението прави силата“ е изписан на държавния герб и върху фасадата на сградата на парламента. На 6 април 1937 г. се извършва промяна на девиза в монетосеченето, като се отсича бронзова монета от 50 стотинки с нов обновен държавен герб и с надпис „В единението е силата“ (по данни на Георги Хараламбиев, председател на Съюза на нумизматичните дружества в България – б.а.).
Манифест към българския народ документира Независимостта на България, провъзгласена на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в старата столица Велико Търново.
Ето съдържанието на част от Манифеста, подписан от княз Фердинанд и приподписан от министри от кабинета:
„Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска. Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой… Аз и Народът Ми искрено се радваме… Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.“
Моля, обърнете внимание на подчертаването на ролята на монарха и на притежателните местоимения в единствено число относно народа и държавата, използвани многократно в текста на този исторически документ. Макар и донякъде обяснимо донякъде, понеже нововъзкръсналата Трета българска държава е монархия, това подчертаване на ролята на монарха и притежателните местоимения относно народа и държавата, свидетелстват и за онзи дух на абсолютизъм, който Фердинанд носи по някакъв начин в личността си. Този стил и език разбира се контрастира със стила и езика на Декларацията за независимост на САЩ, провъзгласена във време доста преди Манифеста за българската независимост. През 2003 г., впрочем, ЮНЕСКО включва тази Декларация в регистъра „Световна памет“ (англ. Memory of the World).
Днес, 107 години след провъзгласяването на България за независима държава, в честотния речник на думите, използвани от сегашни водещи български политици, на първо място са думи като „евроатлантически“, „ценности“, „закон“, „Европейски съюз“, „НАТО“, „партньорство“, „сътрудничество“. Тези думи често са представени хвалебствено и сервилно, без дори намек за национално достойнство и независимост. Затова бих искал да кажа на тези политици, че сътрудничество, базирано на зависимост, е васалитет, а не независима държава.
Сътрудничеството включва в себе си единение да работим заедно. Когато е съчетано с независимост, се получава „Сътрудничество и независимост правят силата“ – един по-действащ и по-полезен, според мен, девиз на България. За него, разбира се, „се изисква и лидерство, подплатено с висока образованост, култура, размах“, достойнство и мъдрост (повече за това вж. в „Паралелни животописи“, публикувани наскоро в някои свободни от цензуратура български електронни издания, включително www.eurochicago.com – б.а.).
ПОСЛЕСЛОВ
Проф. Андрей Пантев: „Независимостта е празник, но той не е възпят нито в поема, нито в песен, нито в някаква друга възвишена форма на национално утвърждение. Тя обаче беше необходима стъпка по пътя на окончателното откъсване на държава като България от нейното минало на поробена страна. България е била в независимост от великите сили дотолкова, доколкото е могла да избира между зависимости.“
Проф. Никола Георгиев: „Още тогава вътре в България има голямо противодействие срещу него. Княз Фердинанд става цар. Прозорливи хора са виждали, че това е началото на неговото единовластие, а още по-прозорливи хора са виждали, че това е началото на катастрофи за България. И тези две катастрофи настъпват. И царят, Фердинанд, позорно бяга от България. Тези неща са известни на интелигентни хора, и не само на тях.“
В по-ново време, както е известно, и внукът му Симеон дойде в България и наивните българи го избрахме за министър-председател, като каза „Вервайте ми“. А преди това един друг лидер, на „народната република“ ни предложи за 16-та съветска република. И независимостта на България, повече от век след нейното провъзгласяване, в различни времена и епохи продължава да е по-скоро символична, отколкото действителна. Но колкото и малка да е нашата мила Родина, колкото и пъти да е била играчка в ръцете на големи държави и велики сили, с водачи, които имат на манталитет на васали, на „самодържници“ или дори на търговци, няма как да е иначе.
Да си пожелаем все пак делото на всички онези български възрожденци, поборници, а после и строители на Третата българска държава, благодарение на които тя възкръсва на политическата карта на света след пет века отсъствие, и се бори после за своето Съединение, а после и за своята юридическа Независимост, да има от кого да бъде отстоявано и продължено и днес.
Д-р Георги Чалдъков
