Резюме
„Машина за произвеждане на политическо безсилие“, така определя подготвяното Трансатлантическо споразумение за инвестиции и търговия (ТПТИ) френският евродепутат Яник Жадо, заместник-председател на Комисията по международна търговия на Европейския парламент.
Втора година продължават официалните преговори между САЩ и Европа за създаване на единен пазар. Работни групи правят срещи под надзора на мултинационални компании. Неправителствени организации, синдикати и обществени лидери не само не присъстват на тези разговори, но и документите се крият прилежно. Дори европейските депутати нямаха достъп до тях, а в момента се ползват с ограничен такъв – могат да четат документи в специална стая при унизителни условия и под стража (под плътната опека на охранител, който осветява материалите с лампа).
Официално прокламираната цел на споразумението е сваляне на митата в търговията между ЕС и САЩ, които и сега са на ниски нива. В края на 2013 година в критични публикации, основно от западни автори и медии, започнаха да се появяват първите догадки относно истинската цел и обхвата на ТПТИ. Днес вече е ясно, че Трансатлантическото споразумение не е икономически, а политически договор. Подготвя се нещо много по-голямо от митническо и дори от търговско споразумение – всеобхватен договор, който се стреми да обхване всички страни на стопанския живот от двете страни на Атлантика с далечни последствия върху сфери, които само привидно изглеждат извън обхвата на споразумението. Като истинска цел на ТПТИ ясно се очертава стремежът към намаляването и премахването на нетарифните бариери – регулации и стандарти. А те трасират целия ни обществен живот – образование, здравеопазване, достъп до вода и електричество, екологични стандарти, безопасност на храните, трудови стандарти… Правилата, по които живеем заедно.
Пресконференция* за представяне на доклада
Безспорно най-неприемливата клауза в ТПТИ е въвеждането на механизъм за защита на инвеститорите /ISDS/ – търговски трибунали, които тълкуват дали и доколко са нарушени правата на инвеститорите. Те не се водят от законодателството на отделните държави и на ЕС, по правило делата са тайни, често дори не се публикуват мотивите за решенията. Досегашната практика на подобни съдилища е показала, че независимо какъв е изходът от конкретното дело, държавите плащат разноските (средно около 8 млн. долара). Тук вече либерализацията не е свобода, а диктат. Мъглявите формулировки като „премахване на дискриминацията“, „справедливо третиране“, „нарушаване на правата на инвеститорите“ и пр., дават възможност на компаниите да заобикалят националните закони и съдилища. Многобройни са примерите, в които държави са съдени за това, че се отказват от ядрена енергия, увеличават минималната работна заплата, налагат мораториум върху фракинга и т.н. и т.н. Невъзможно е да се предвидят всички правителствени действия, в които бизнесът провижда бариери пред планираните печалби. Всяка промяна в законодателството може да бъде изтълкувана като непряка експроприация.
Обсъжда се и решение двете страни по споразумението предварително да съгласуват законодателството си, чрез механизма за т.нар. „регулаторно сътрудничество“. Той ще обхваща както регулаторните актове на ЕК и аналогичните им федерални агенции в САЩ, така и националното законодателство на страните-членки. Т.е. ТПТИ явно цели не само да премахне бариерите пред търговията, но и да бъдат създадени нови правила, които биха могли да намалят корпоративните печалби.
Защитници на непрозрачността у нас, цитират Бисмарк: „Законите са като кренвиршите — по-добре да не виждаш как ги правят“. В този доклад се опитахме да направим тъкмо това – да съберем и анализираме най-важната достъпна информация за хода на преговорите, която ще е от интерес на потребители, предприемачи, производители, работещи, общественици и политици. Разгледани са потенциалните ефекти от ТПТИ върху европейската, и в частност върху българската икономика. На критичен анализ са подложени прогнозите на Еврокомисията за икономически ръст със 120 млрд. евро след десет години, който само привидно изглежда внушителен, но реално е в рамките на статистическата грешка. Посочени са примери от практиката на търговските трибунали в делата на корпорации срещу държави. Направен е подробен анализ на българския износ и внос и на незначителния дял, който формира търговията със Съединените щати в търговския ни стокообмен.
Специално за българската икономика, 8 години след влизането в ЕС, инвестициите в трайни и ефективни производства са все още пожелания. Към това се добавя силна зависимост от финансовите аномалии, които бяха разкрити от световната криза, започнала през 2008 г. Първо, България стана една от дестинациите на горещи капиталови потоци, преживявайки изкуствен подем на вътрешния пазар, доходите, заемите и строителството, без съществени инвестиции в производствен капитал. След банковата криза в Западна Европа, обратно, настъпи отток на инвестиции, сви се европейският пазар и беше внесена рецесия и безработица, чиито причини са външни за България и са извън нейната власт. Влизането в сила на споразумение като ТПТИ, може да направи икономиката ни още по-зависима от подобни външни фактори.
Ефектите от действието на дългогодишни подобни търговски договори показват, че от тях печелят по-силните страни. Големи компании се пререгистрират зад граница, за да могат да съдят собствената си държава, когато смятат, че не са получили планираните от тях печалби.
Накратко – в този си вид, Трансатлантическото споразумение ще доведе до все по-голямо неравенство.
В стихийния процес на глобализация договорите за свободна търговия са закономерен опит за реформа на старата законова рамка, задмината от новите технологии в транспорта и комуникациите. Проблемът е в съдържанието им.
Всеобхватно споразумение между двете най-големи икономически сили би могло да озапти финансовия капитал, който доведе до световната криза. Договор – резултат на свободен и прозрачен диалог между бизнес, политически сили, синдикати, граждани, еколози и потребителски организации, ще бъде приветстван и в Щатите, и в ЕС. Не можем и не искаме да се противопоставяме на глобализацията, но нека я направим с грижа за хората, без да загърбваме социалния характер на Европа. Дори американски синдикалисти се надяват на договор между двата съюза, за да успеят най-сетне да се преборят за трудови и социални права, които са базови за Европа. Трансатлантическото споразумение между САЩ и ЕС можеше да бъде инструмент за цивилизоване на търговията, но вместо това изглежда като пореден опит на едрите корпорации от двете страни на Атлантика, да абсорбират все повече власт за сметка на гражданите и на излъчените от тях демократични институции.
Акценти
Икономически
БВП – прогнозираното изменение на ръста на БВП в различните изследвания се колебае между +0,48% и -0,5%. С оглед на факта, че прогнозите са за 10-12-годишен период, може да се каже, че изчисленията са в рамките на статистическата грешка. Т.е. изводите не са достатъчно достоверни.
Увеличаване на безработицата в Европа с 600-700 хил. работни места.
Приходите в националните бюджети ще бъдат редуцирани в резултат от премахването на митата в размер на 7,3 млрд. евро.
Риск от допълнителна финансова нестабилност на отделните страни.
Засилване на търговските потоци от трети страни към ЕС. САЩ ползват евтини ресурси и суровини от трети държави. Често просто сглобяват части произведени извън САЩ и просто поставят етикети “Made in USA”.
Европейска дезинтеграция – част от стокопотока между европейските държави ще се пренасочи към САЩ, новонавлязлата американска продукция ще замени част от европейските стоки и това ще отслаби вътрешноевропейските връзки.
От ТПТИ ще се възползват повече големите фирми, които вече изнасят към САЩ, тъй като ще бъдат пряко облагодетелствани от намаление на митата, ако изобщо дължат такива.
Износът на българските фирми към трети пазари се засили в последните години, най-вече към Азия. Увеличеният износ към трети пазари вероятно се дължи на факта, че дори по време на световната икономическа криза тези страни регистрираха по-висок икономически растеж в сравнение със страните от ЕС. Европейския съюз все още е най-големият и най-важен търговски партньор за България – 62%. На фона на европейския и азиатските пазари износът към САЩ е символичен – 1,4% за 2013 и 2014 г.
България изнася суровини и материали – стоки с ниска добавена стойност и внася такива с висока добавена стойност. Понастоящем не разчитаме на американски храни и фармацевтични продукти.
Основната преграда пред засилването на търговския стокооборот между България със САЩ не са митата, а високите транспортни разходи и нуждата от откриване на местен американски офис със съответните разходи.
Социални
Намаляване на дела на заплатите в БВП в страните от ЕС.
Трудови защити – в САЩ не съществува задължението на работодателите да подписват трудов договор със служителите; те могат да бъдат освобождавани по всяко време без изтъкване на причина; не съществуват и ограничения на работното време. Поради това американските синдикати се надяват ТПТИ да се подпише, но с европейските стандарти в областта на трудовата защита.
Спадът на заетостта ще ускори намаляването на доходите, а от там ще доведе до отслабващо потребление и социално напрежение. Загубата на работа и намалените трудови възнаграждения ще доведат до напрежение в системите за социална сигурност. Един работещ ще трябва да издържа повече свои съграждани в нужда. ТПТИ означава повече трудности за европейските социални системи.
Допълнителна дерегулация и приватизация – ТПТИ може да създаде условия за фирми регистрирани в САЩ да получат достъп до обществените средства, заделяни от държавите за пенсии, здравеопазване и образование.
Хармонизация надолу – възможен е отказ от европейски стандарти за безопасност на храните и за защита на потребителите. Някои компании от САЩ дори настояват да не бъдат задължавани да оповестяват съдържанието на храните на етикетите.
Пълния текст на доклада** можете да намерите тук.
Източник: Solidbul.eu
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Пресконференцията за представяне на доклада „Потенциални последици за българското общество и икономика от Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС”, изготвен от сдружение „Солидарна България“ с подкрепата на фондация „Фридрих Еберт“, се е състояла през април т.г.
** Докладът е изготвен от екип на сдружение “Солидарна България” – Ваня Григорова, Чавдар Найденов и Иво Христов. Редактор – Калин Първанов.
.
