СПАСЯВАНЕТО НА ЧИЛИЙСКИ МИНЬОРИ ПРЕЗ 2010 Г. – ПОУКИ И УРОЦИ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ НАУЧЕНИ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО В БЕДСТВЕНИ СИТУАЦИИ
Социални, психически и физиологически аспекти на оцеляването на 33-та миньори в 69-дневния им авариен престой под земята на 688-метра дълбочина в мината „Сан Хосе“ в Чили от 5 август до 13 октомври 2010 г.
.
Изследване на кап. I ранг о.р. проф. д.п.с.н. инж. Илия Петров Пеев
„Светът трябва да разбере как живяхме 17-те дни, преди да бъдем открити. Има уроци, които трябва да бъдат научени!“
Марио Сепулведа,
40-годишен чилийски миньор, изваден втори поред от мината на 13.10.2010 г.
.
ВЪВЕДЕНИЕ
Организацията на обединените нации и Световната здравна организация след 80-те години на XX век започнаха да изразяват своите опасения от нарастващите бедствени ситуации пред човечеството, което породи потребността от създаване на нови учебни дисциплини и медицински специалности като „Медицина на бедствените ситуации (на катастрофите)” и успоредно с тях формиране на едноименни центрове, катедри, лаборатории и други аналогични академични структури.
Под ръководството и с личното активно участие на професор д.ф.н. Георги Йолов Тодоров (1927-1998) в България изпреварващо се проведоха редица изследвания и издадоха монографии за масовата и индивидуалната психика при бедствия и катастрофи. [Йолов, Г. (1973), Йолов, Г. (1975), Йолов, Г. (1977), Йолов, Г. (1981), Йолов, Г. (1989)]. Професор Георги Йолов постави началото на екстремалната психология у нас и създаде българска школа по психология на екстремалното поведение!
С излизането на официалните решения на ООН и СЗО в тази област, работата се активизира значително. За този принос на професор Георги Йолов и за други негови големи научни и педагогически заслуги, с Решение на ФС на Философския факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, взето с Протокол № 7 от 28.06.2010 г., посмъртно му беше присъдено званието “Почетен професор на Философския факултет”.
След призивите на ООН и СЗО през 80-те години на XX век за ново отношение към медицината на катастрофите и екстремалната психология, у нас по-голямо внимание започна да се обръща на медицинското и психологическо осигуряване на населението и войските при бедствени ситуации, започнаха да се създават нови медико-санитарни и психологически структури за действие при екстремни ситуации, медицински формирования с повишена готовност, военно-медицински отряди за бързо реагиране и пр. Част от тях в България вече имат 20-годишна история като специалността „Медицина на бедствените ситуации (катастрофите)“ и едноименните катедра и научноизследователска лаборатория.
Всичко това поставя нови задачи както пред подготовката на специалисти, така и пред научните изследвания в областта на спасителните операции, медицината и психологията, което предполага системно и задълбочено изучаване на опита в света и у нас, извличане на поуки и уроци, които трябва да бъдат научени.
Стотици са поуките и уроците, които се съдържат в драматичната авария в мината за злато и мед „Сан Хосе“ в Северно Чили на 5 август 2010 г., вследствие на която 33 миньори престояват 69 денонощия на 688 метра дълбочина, и последвалата уникална операция за спасяване на миньорите, което послужи и като основен мотив за провеждане на настоящето изследване.
Целта на доклада е да се проучат социалните, психическите и физиологическите аспекти на свръхестественото оцеляване на 33-та миньори в 69-дневния им драматичен авариен престой под земята на 688-метра дълбочина в мината „Сан Хосе“ в Чили от 5 август до 13 октомври 2010 г. Характеризират се особеностите на спасителната операция, продължила 33 мъчителни дни, за да се достигнат и спасят 33-та миньори от мината „Сан Хосе“ на 13 октомври 2010 г., която е уникално взаимодействие между наука и технологии, организация и дисциплина, поддръжка и подкрепа, психология и морал!
МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ
Фактите (материали): На 5 август 2010 г. 33 мъже от чилийската мина „Сан Хосе“ са заклещени в продължение на 69 денонощия в подземен ад на дълбочина 2 300 фута (700 метра); тясно затворено обитаемо пространство 46 кв. м.; висока температура на въздуха от 32 °C до 36 °C (90 °F по Фаренхайт); висока влажност на въздуха 80%.
Бригадирът Луис Урсуа, топограф по образование, начертава схема на мястото, където се намират под земята, след което разделя 33-та миньора на три групи, на всяка от която назначава лидер. Той организира храненето с оскъдните неприкосновени запаси: по 2 лъжички консерва от рибата тон и половин чаша мляко на всеки 48 часа. Миенето става с 2 чаши вода, която капела от скалите. Миньорите имат усещането, че ги очаква гладна смърт.
17 дни никой не знае дали са живи! На 22 август спасителите установяват за пръв път връзка с тях чрез прокопан спасителен процеп, по който спускат медикаменти, храна, вода, кабели и установяват видеовръзка с тях! Появява се надежда за спасение, която не напуска миньорите до 13/14 октомври 2010 г., когато всички са извадени чрез специална сонда, построена по проект на НАСА.
„Първите 17 дни от заточението под земята се оказаха ад!” – споделят по-късно спасените миньори пред един от лекуващите лекари в болницата д-р Патрисио Рамос. Това е пълна изолация, хората много се изплашват, защото нищо не чуват, нито машини, нищо. Те се стараят да намерят изход, но виждат само огромни камъни. Разбират с ужас, че са напълно отрязани от външния свят.
Събитието предизвика небивал интерес и съчувствие в цял свят, публикувани са множество статии в медиите в различни страни, излъчени са множество видеорепортажи (вж. видео за случая ТУК)
Документален филм за този случай, наречен „Спасението на чилийските миньори” (Chilean miners rescue), е излъчен за пръв път на 21.11.2010 г. по Discovery Channel.
През март 2012 г. излезе от печат и първата книга за спасяването на миньорите [Franklin, Jonathan. (2011)].
През ноември 2012 г. започват снимки на друг филм, посветен на аварията в шахтата и операцията по спасяването.
В този доклад се разкриват изводите и поуките от оцеляването на миньорите по време на рекордната 69-дневна спасителна операция от 5 август до 13 октомври 2010 г., а за някои от миньорите – до 14.10.2010 г.
Методи: библиографски метод, наблюдение, систематизиране и оценка на масиви данни от данни от сайтове в Интернет, анализ, синтез, аналогия, сравнение, съпоставяне, прогнозиране.
Относно използваните материали и методи е нужно известно тълкуване, свързано с потребността от разширяване на парадигмата за методологията на научните изследвания и оценка на научните резултати.
При изследване на екстремни ситуации от мащаба на драмата с чилийските миньори, много добър метод за натрупване на база данни се оказа проучването чрез сърфиране върху повече от 100 електронни сайта, в т.ч. и наблюдението на прякото предаване по Интернет на изваждането на миньорите на повърхността на Земята (самото им цитиране отнема обем, многократно превишаващ обема на доклада), което бе наблюдавано от повече от 1 милиард души.
Много родни „науковеди” търсят единствено импакт фактора на изданието, който ние не искаме да подценяваме. В научните среди и стандартите за цитируемост действа правилото, че данните от ежедневниците (на хартиен носител и електронни) не се признават като надеждни източници за позовавания в научните изследвания. Продължава да се гледа снизходително, с пренебрежение и ирония, на информацията, почерпена от ежедневните източници, както и от спомените на хората.
Същевременно досега единствената издадена книга за чилийските миньори е на журналиста Джонатан Франклин – „33-ма мъже“, която се появи на книжния пазар през февруари 2011 г. [Franklin, Jonathan. (2011); Giovanni, Janine di. (2011)]. Книгата е сборник с интервюта от всичките оцелели миньори и разкрива тяхната гледна точка за драмата под земята. Робувайки на тази догматика за набиране на научна информация, публикувана само в периодични издания, статии, доклади, студии и монографии, рискуваме да вървим след събитията и да изучаваме миналото и архивистиката, вместо живите събития в техните многостранни измерения.
По аналогия извличаме аргументи от друг екстремен случай в полза на разчупване на шаблона относно методологията на изследванията:
Много впечатляващи бяха споделените в медиите мнения на признати специалисти за резултатите от скока на австриеца Феликс Баумгартнер на 14 октомври 2012 г. в 21.07 часа българско време, който промени границите на човешките възможности и счупи бариерите на страха:
а) Полковник о.р. инж. Георги Иванов, първият български космонавт: „Според мене обаче психическото напрежение, на което е бил поставен Феликс Баумгартнер при скока, е много по-голямо от физическото и затова заслужава по-специално внимание. Защото точно здравата му, изключително калена психика е основната причина точно той да постави трите световни рекорда. Ако зависеше само от физиката на организма, подобен рекорд щеше отдавна да е поставен. Но не е! Така че за мене точно изключителната психика прави австриеца един изключителен герой, много голям герой! Браво!”
б) Полковник доц. д-р Любомир Алексиев, д.м., началник на Център по военно-медицинска експертиза и авиационна медицина, Председател на УС на Българско сдружение по авиационна, морска и космическа медицина: „Това е психологическият фактор – най-важният. Това вече е човешкото измерение, което не може да се зачеркне. В крайна сметка, човешката психика контролира ситуацията и техниката.”
Възможно е тези мнения да бъдат отразени в научни издания, но дотогава ще мине много време. По каноните на съществуващата научна догматика ние не можем сега да се позоваваме на тези твърдения като изразени позиции от учени, защото са отразени в ежедневници без научна стойност и импакт фактор. Време е да разчупим тези схващания, защото именно такива доловени проблясъци на мисълта и озарения на духа дават тласък на научните изследвания за десетки години напред.
РЕЗУЛТАТИ
Операцията за спасяване на чилийските миньори през 2010 г. показа, че във всяка катастрофа – природна или техногенна, космическа, авиационна, морска, наземна или подземна, върху бедстващите хора действат десетки рискови фактори, които предизвикват сложен комплекс от аналогични изменения в психиката и поведението. Симптоматиката на бедстващите в изолация хора има универсален характер и – без да търсим някакви фаталистични съвпадения с мистичността и нумерологията – по брой симптомите са съизмерими с броя на затрупаните миньори:
1) изолация;
2) клаустрофобия;
3) страх, който потиска тялото и психиката, предизвиква кошмари; самота и чувство на обреченост и безизходност;
4) личностно пресищане;
5) носталгия;
6) сензорна, психическа, социална, полова и личностна депривация (лат. deprivatio, англ. deprivation – лишаване, загуба) – лишаване или ограничени възможности за удовлетворяване на някакви потребности на организма и личността;
7) когнитивен дисонанс (dissonance – несъзвучие) – липса на хармония, противоречие, острота; незавършеност; информационен дефицит;
8) хиподинамия;
9) депресия;
10) фрустрация;
11) отчаяние;
12) безволие;
13) обезверяване;
14) загуба на надеждата;
15) загуба на смисъла за живот, което води до пречупване на всички сили за борба и оцеляване;
16) абстиненция (лат. abstinentia, abstineo – въздържам се) – миньорите настоятелно искаха да им предадат алкохолни напитки и цигари, дори имаше протести и отказ от храна, но специалистите от НАСА не разрешиха;
17) ирационални сили от безсъзнателната част на психиката;
18) агресия и автоагресия;
19) опозиционно поведение;
20) егоизъм;
21) разрушаване на социалните връзки и комуникацията;
22) мълчание;
23) монотонност;
24) обезценяване на лидерството;
25) неподчинение на официално назначените ръководители и предприемане на опити за самостоятелно спасяване, което обикновено завършва с гибел;
26) отхвърляне на управленските структури;
27) бунт;
28) депресия;
29) отнемане от другите на спасителните средства, храната и водата;
30) паника;
31) отприщване и доминиране на животинските инстинкти, загуба на разума, морала и социалната същност на човека.
32) В съвременния свят сме свързани с виртуалното пространство, прекъсването на достъпа до Интернет и мобилните телефони при екстремни ситуации също води до тежки разстройства на поведението – както на бедстващите, така и на техните близки.
33) В крайни случаи в условия на екстрем се стига до изтласкване на хора от спасителните средства като салове и лодки, известни са прояви и на канибализъм.
Изброената симптоматика е типична за хора, поставени в изолация за продължително време, което на този етап от развитието на науката е най-добре изучено при изследванията на космонавти и подводничари, и тъкмо поради това беше потърсена помощта на специалисти в областта на космонавтиката и подводното плаване.
Всички тези симптоми в съвкупност, начело със страха и паниката, мултиплицират убийственото въздействие върху тялото и психиката на човека като психосоматично същество, и ускорено водят до гибел значително по-рано, отколкото жаждата и глада, преди да се изчерпали възможностите на организма и духа.
Границата между живота и смъртта е и граница между рационалното и ирационалното, между съзнателното и безсъзнателното. Вярата в Бог и в свръхестествените сили дават огромна енергия на човека в екстремни ситуации, когато е изправен на границата между живота и смъртта:
а) Стара руска поговорка гласи: „Само този, който не е бил в морето, той не се е молил на Бога”.
б) Аналогична американска поговорка казва: „В бедстващия самолет няма атеисти”.
в) Австриецът Феликс Баумгартнер, известен като Безстрашния, извърши своя исторически скок от 39 км със скорост на летене, достигаща до 1342,8 км/ч, едва след като получи от наземния контрол на мисията посланието: „Нашият ангел пазител ще се грижи за теб!”.
г) Основната религия в Чили е католицизмът, а в нея особено значение се отдава на числото 33, което се свързва с Христовата възраст. Религиозните чувства, силните вярвания в чудеса и молбите към Ангела спасител, нумерологията и мистиката помагаха на чилийските миньори в оцеляването и очакването на спасението.
– В очакване на спасението, от подземния ад миньорът Виктор Самора изпраща следното писмо до съпругата си: „Аз съм на 33 години, ние сме 33-ма души, Исус е бил на 33 години. Това е съвпадение като чудо и това ми даваше сили да издържа”.
– Първите думи на боливиеца Карлос Мамани, след като излиза на повърхността на земята са: „Слава на Бога, благодаря!“.
– 40-годишният миньор Марио Сепулведа е категоричен, че Бог ги е спасил: „Имах огромен късмет. Бях и с дявола, и с Бога. Но докоснах Бога”.
– Показателен е и фактът, че на втората годишнина от аварията – 5 август 2012 г., на шахтата „Сан Хосе” чрез специална церемония миньорите откриха монумент, представляващ кръст с височина 5 метра и олтар на Дева Мария от Канделария, смятана в Чили за покровителка на миньорите.
Надеждата за оцеляване, вярата в Бога и Ангела спасител, в свръхестествените сили, дават огромна жизнената енергия на човека (animal spirits, prana), която трябва тепърва да се проучва от науката чрез интердисциплинарни изследвания.
Уникалната операция за спасяване на чилийските миньори е резултат от взаимодействието между висшето държавно ръководство, подкрепата от чилийските граждани и международната общност, науката, техниката и технологиите, медицината и психологията, морала на държавниците и участниците в спасяването на 33-та миньори.
ОБСЪЖДАНЕ
При планирането, подготовката и провеждането на всяка спасителна операция трябва да се отчитат резервите на човешкото тяло и на човешката психика. В гранични състояния се разкриват неподозирани резерви на тялото и духа, които обаче могат бързо да се изчерпат, ако бедстващите хора се поддават на страха и депресията, изгубят вярата и надеждата за оцеляване.
Това беше доказано преди 60 години от френския лекар д-р Ален Бомбар (27.10.1924 – 19.07.2005), който през 1952 г. с едноместна гумена лодка преплава Атлантическия океан и премина разстоянието от Канарските острови до остров Барбадос за 65 дни без храна и без вода, преодолявайки изпитанията на Океана, бурите, вълненията, глада и жаждата, като оцеля само с морските дарове и доказа уникалната си научна теза: корабокрушенците загиват повече от страх и депресия, отколкото от липсата на вода и храна. В края на своя експеримент д-р Ален Бомбар направи извода: „Жертви на легендарните корабокрушения, загинали преждевременно, аз ви познавам – вас не ви уби морето, вие не умряхте от глад, не загинахте от жажда! Люшкани от вълните под жалния писък на чайките, вие умряхте от страх!“ [Бомбар, А. (1965)].
Този извод звучи като послание към моряците и към всички хора, които са изпаднали в беда: не се страхувайте, вярвайте в спасението, защото страхът, заедно с липсата на кислород и ниските температури, убиват човека от няколко минути до няколко часа, а едва на следващо място са други убийци – жаждата и гладът, защото без вода човек може да живее от 1 седмица до 10 дни, а без храна – до две седмици и повече. Когато хората имат такъв силен нагледен личен пример на изследователя, те хранят повече надежда и с повече енергия се борят за своето оцеляване в екстремалните ситуации.
Най-голям опит при спасяването на хората в подобни ситуации имат специалистите от авиационната, морската и космическата медицина и психология, затова бяха привлечени специалисти от космическата агенция НАСА и подводния флот на Чили, които разработваха медико-психологическите програми за поддържане на здравето и духа, за оцеляване и спасяване.
Изследването разкри богат комплекс от методи за оцеляване на хората в критични ситуации и даде възможност да се разкрият уроците и поуките от драмата на чилийските миньори и 69-дневната спасителна операция [Lica, Jonh. (2010)]:
1. Не позволявайте на това, което Ви се струва невъзможно, да Ви спре!
Подобна мисия за спасяване на миньори за пръв път се организира в света и тя доказа както границите на човешките психосоматични резерви, така и синергетичния ефект на сътрудничещите се спасители, технолози, инженери, лекари, психолози, учени от НАСА и подводния флот на Чили.
2. Търсете помощ!
Затрупаните под земята миньори търсеха помощ и я намериха. Чрез консултации с НАСА стана възможно построяването на спасителната капсула Феникс (Phoenix).
3. Опитвайте, действайте по-добре, бъдете реалисти, използвайте различни методи!
Не позволявайте на това, което не знаете, да Ви спре. Едновременно се изпълняваха три рутинни операции, никой не знаеше коя от тях ще бъде успешна. Сондажните екипи бяха от САЩ, Канада и Чили. Първи достигна до миньорите екипът на малко предприятие от щата Пенсилвания.
4. Поддържайте в ума си високи ценности и големи стимули!
По време на спасителната операция в Чили всички оставиха настрана политиката, своето Его, националните особености. Действията не касаеха само рудодобивната компания, Чили и президента, а касаеха спасяването на миньорите.
5. Сътрудничете си и се доверявайте един на друг!
Това се отнася за привлечените експерти миньори, психолози, медици, специалисти от НАСА и подводния флот на Чили, но най-вече се отнася за заточените миньори.
6. Хуморът спасява живота!
Кой може да забрави миньора, който излизайки на повърхността, носеше със себе си камъни от подземния ад като сувенири.
7. Вярата помага!
Вярата в себе си, в своя екип, в спасителите, в Бог! Миньорите бяха поддържани от своите духовни лидери, от олтара, който си направиха, и от 34-тия миньор – най-висшата сила им каза да продължат да се борят.
8. Ние можем да бъдем по-добре, отколкото сме, когато сме изпаднали в екстремални ситуации!
Помощта, поддръжката и мъжеството преодоляват страха.
9. Нужна Ви е цел!
Всеки миньор играеше определена роля, всеки имаше своя цел и конкретна работа: лидер; д-р Хаус; шеф; писател; духовен наставник и негов асистент; доставчик, който получава ежедневните пратки и отправя пратки горе, миньор, който извършва мониторинг на въздуха и пр.
10. Рутината – това е добре!
Миньорите са си създали осветление с таймер, места със светлина и тъмнина, за да бъдат в крак с рутинното разпределение на времето за денонощието. Всички миньори са работели на смени по 8 часа, имало е 3 смени на всеки ден.
11. Фокусирайте се върху настоящия момент, спазвайте принципа „Тук и сега”!
Миньорите са били фокусирани върху задачите, които са в техните ръце, не забравяйки също за голямата картина, за да не бъдат подтиснати от мисли за това, което може да им се случи в бъдеще.
12. Поддържайте обнадеждаваща визия!
Всички миньори са работели и поддържали в съзнанието си визия за техния живот след спасяването и връщането при своите семейства. Редовно са се измивали и избръсвали. Вършели са своята работа. Пишели са. Снимали видеофилм.
– По време на подземното изпитание Естебан Рохас изпраща съобщение, че ще се венчае в църква със съпругата си, с която има граждански брак от 25 години. Предложението е отправено в писмо, което стига на повърхността през прохода, по който затрупаните миньори получават жизнено важни провизии и медикаменти.
– Клаудио Янес по време на драмата под земята решава да се ожени за приятелката си, с която е прекарал 10 години заедно;
– 29-годишният Ариел Тикона Янес, докато беше зазидан под земята, е черпел сили от очакването да види родената си на 14 септември дъщеря, която кръстили Есперанса (исп. Надежда);
– Надежда е наречен и палатковия лагер с комуникационен център, от който хиляди хора поддържат останалите под земята миньори и им дават кураж за оцеляването.
13. Лидерството е решаващо, съдбоносно!
Лидерството спаси затрупаните миньори! Без лидерството миньорите нямаше да оцелеят през първите 17 дни в пълна неизвестност и на оскъден пай храна и вода.
Началникът на смяната, 54-годишният Луис Урсуа, треньор на местния футболен клуб, се изявява като истински лидер и през цялото време на бедствието поддържа духа на миньорите, благодарение на притежаваните от него компетенции за ръководене и мотивиране на хора в екстремални условия. Той налага строг режим на работа, изпълнение на процедурите за безопасност и психо-физическа закалка; той разпределя храната и водата, определя разпределението на времето и ангажиментите. За да не се разкъса социалното единство на 33-та миньори, той ги разделя на 11 групи по 3 души, като на всяка група определя лидер.
Когато президентът на Чили Себастиян Пинера пита миньорите при първия си контакт с тях от какво имат нужда, Луис Урсуа казна: „Извадете ни оттук, колкото се може по-скоро. Не ни оставяйте сами в този ад!“.
В края на спасителната операция, като истински капитан на бедстваш екипаж, той напуска мината последен!
14. Емоциите са много важни!
Миньорите са разговаряли, споделяли са мисли за своите семейства и за своя живот, смеели са се, играели са, разказвали са си истории.
15. Поемете контрола над своя живот!
Миньорите не са чакали пасивно, докато ги спасят. Всеки е играл своята роля. Те спасяват себе си, работейки заедно през първите 17 дни, практически без храна. След като са открити и се установява връзка с тях, всеки миньор работи всеки ден, давайки своя дял за общото спасение.
– Марио Сепулведа получава разпятие и статуетка, изпратени от горе;
– На 34-годишния Едисон Пеня, дванадесетият спасен, енергия дават песните на Елвис Пресли;
16. Всичко правете със смисъл и се учете!
Марио Сепулведа казва, че е погребал 40 години от своя живот под земята, но никога не се е съмнявал, че Бог ще победи. След излизането на земята, за него идва време да промени своя живот.
На много хора се случва да попадат в капан, в който са подложени на изпитание, както 33-та чилийски миньори. Какво е нужно, за да се освободят? Каква ще бъде спасителната команда?
Да се поучим от чилийските миньори и да погледнем как да направим невъзможното. Те го направиха, като търсеха изхода от безизходната ситуация. На това японците учат децата си от малки: да не се отчайват, защото от всяка безизходна ситуация има поне 3 изхода, които не знаем в момента, но увереността в тяхното съществуване ни мобилизира и дава енергия да ги намерим и да оцелеем.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Операцията по спасяването е наречена Операция Сан Лоренцо (Operation San Lorenzo), тя се явява най-сложната и най-продължителната в света спасителна операция на миньори. Причините за щастливата развръзка на драмата на 33-та миньори са комплексни. На първо място стои човешката солидарност и синергия, които изиграват първостепенна роля. Лидерството действително се оказва решаващо и съдбоносно в екстремната ситуация. Лидерството спаси затрупаните миньори! Без лидерството миньорите нямаше да оцелеят нито през първите 17 дни, когато са в пълна неизвестност, нито след това, в продължилата 69-денонощия блокада под земята. На повърхността на земята лидерът е президентът на Чили Себастиян Пинейра, а лидерът на затрупаните миньори в подземния ад е началникът на смяната, 54-годишният миньор Луис Урсуа.
Водеща роля в спасителните операции изигра харизматичният президент на страната Себастиян Пинейра, избран същата 2010 г., когато под неговото ръководство икономическият ръст нараства с 5.2%.
Първоначално съветниците му го съветват да остане настрана от събитията, защото при неуспех авторитетът му ще падне, но той, както подобава на истински лидер, поема цялата отговорност в своите ръце, категорично взема незабавни мерки, въвлича най-добрите национални и международни експерти, включва цялата държавна администрация в спасителната операция, мобилизира чилийския народ и спечелва подкрепата на международната общност, осигурява десетки милиони долара държавни средства, привлича средства от частни дарения за спасението на обречените под земята хора. Неизменно до него е и екипът му – министърът на минното дело Лорънс Голборн и здравният министър д-р Джейми Манйалич – главен координатор на спасителните действия, а също така и президентската съпруга Сесилия Морел.
Президентът на Чили Себастиян Пинейра държи в ръце писмо, получено 22 август 2010 г. 2 (17 дни след затрупването на миньорите) през спасителен процеп изпод руините. Текстът е ръкописен и гласи: „Ние сме в заслон и сме добре! Всичките 33-ма сме тук!”.
Иновативният президентски екип ръководи разработването на стратегическите планове на спасителната операция, окуражава изолираните миньори и техните близки, привлича най-новите технологии и техника, използва модерни медицински и психологически методи за оцеляване в екстремални условия.
Още по-важното за успеха на спасителната операция е, че зад президента е целият народ на Чили, който става още по-сплотен и енергичен в подкрепата на страдащите миньори.
Главният бригадир на групата, 54-годишният Луис Урсуа, когото миньорите с признателност наричат Дон Лучо (Don Lucho), се изявява като истински авторитетен и демократичен лидер. Той през цялото време на бедствието поддържа духа на миньорите, благодарение на притежаваните от него във висша степен компетенции за ръководене и мотивиране на хора в екстремални условия.
Луис Урсуа обогати науката и практиката по лидерство, създадените от него под земята уроци по управление поведението на хората в екстремални ситуации предстои да бъдат изучени, осмислени и усвоени. [Chile miners. (2010), The Guardian; Chile miners. (2010), cbsnews.com; Leadership Lessons from Luis Urzua. (2010).].
Както по стара морска традиция капитанът напуска бедстващия кораб последен, така и водачът на миньорите излезе на повърхността последен, след 70 денонощия на 700 метра под земята!
Уроците и поуките, извлечени от спасителните операции за изваждане на повърхността 33-та чилийски миньори, следва да бъдат популяризирани и у нас, като се усвоят най-напред от висшето държавно ръководство на Република България, както и от всички институции и организации, имащи касателство към оказване на помощ в бедствени ситуации.
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
БИБЛИОГРАФИЯ:
Бомбар, А. (1965). Доброволен корабокрушенец: С лодка през Атлантическия океан без хранителни припаси. Прев. от фр. ез. Светослав Колев. ДИ „Георги Бакалов“. Варна.
Йолов, Г. (1973). Критичните ситуации и масовата психика. Издателство „Наука и изкуство”. София.
Йолов, Г. (1989). Бедствия и масова психика. Военно издателство. София.
Йолов, Г. (1981). Опасност и психична промяна. Издателство „Наука и изкуство”. София.
Йолов, Г. (1975). Личността в критични ситуации. Издателство „ПИ”. София.
Йолов, Г. (1977). Земетресението и амплитудите на психиката. Под ред. на Г. Йолов. Издателство „ПИ”. София.
Медицина на катастрофите. (1995). Под ред. на В. Попзахариева. Изд. “Знание” ООД. Стара Загора.
Медицина катастроф. (1996). Под ред. В. Рябочкина и Г. Назаренко. Издательство „ИНИ Лтд”. Москва.
Нарусбаев, А.А. (1988). Катастрофи в морските дълбини. Документални очерци. Прев. от рус. ез. Димитър Клисуров. Рецензент капитан I ранг о.р. Иван Кунин. ДИ „Георги Бакалов“. Варна.
Пеев, И. (1991). Воинската личност в екстремални ситуации. Военно издателство. София.
Пеев, И. (1996). Психическа подготовка на личния състав на подводниците. Изд.на МО „Св. Георги Победоносец”. София.
Пеев, И. (1998). Управление поведението на човека в критични ситуации. – Човешки отношения и социална отговорност. Изд. ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”. Варна, стр. 58-80.
Пеев, И., П. Момчева. (2001). Хуманитарни операции. Военнопсихологически проблеми при тяхната подготовка и провеждане. Военно издателство. София.
Подготовка за действия при бедствени ситуации. (1990). Под ред. Д. Кайков. Военно издателство. София.
Попов, Хр. (2003). Психиатрия на бедствията: принципи и приложение. Сп. „Медицински преглед”. София, 39, № 2, стр. 3-11.
Справочник по медицина на бедствените ситуации /катастрофите/. (2004). Под ред. на В. Драгнев. Издателство “Класик дизайн”. София.
Психиатричен енциклопедичен речник (2004). Под ред. На Й. А. Стоименов. Академично издателство „Марин Дринов”. София.
Шалек, Й. (1981). Очерк за психологията на спасителните акции. Прев. от полски език. Иван Рашков. Военно издателство. София.
Юрнев, А. П., Б. Д. Сахаров, А. В. Сытин. (1986). Аварии под водой. Изд. второе, пер. и доп. Издательство „Судостроение”. Санкт-Петербург.
Chilean Miners. (2010).Leadership Lessons from Luis Urzua. cbsnews.com, October 14.
http://www.cbsnews.com/8301-505144_162-36943142/chilean-miners-leadership-lessons-from-luis-urzua/
Chile miners. (2010). Rescued foreman Luis Urzúa’s first interview. Exclusive: Leader said his secret for keeping men bonded was democracy, but others mention fears of death and cannibalism. The Guardian, Thursday 14 October.
http://www.guardian.co.uk/world/2010/oct/14/chile-miner-luis-urzua-interview
Giovanni, Janine di. (2011). The 33: The Ultimate Account Of The Chilean Miners’ Dramatic Rescue by Jonathan Franklin – Review. A gripping account of the 69-day drama of the trapped Chilean miners, by the journalist who reported the rescue. Guardian, Sunday 6 March.
Franklin, Jonathan. (2011). 33 Man. Transworld Publishers. London.
Lica, Jonh. (2010).One More Time, Lessons from the Chilean Miners. What Do You Need to Escape From? Santa Barbara Independent. Sunday, November 7.
http://www.independent.com/news/2010/nov/07/one-more-time-lessons-chilean-miners/
Leadership Lessons from Luis Urzua. (2010). dougsmanagementmoment.blogspot.com, Saturday, October 16.
http://dougsmanagementmoment.blogspot.com/2010/10/leadership-lessons-from-luis-urzua.html
.
