Да гласувам или не?

Всеки мислещ човек в България се пита преди избори: Да гласувам или не? Има ли начин скоро нещата да се променят към по-добро, след като след толкова избори и години това все не става?

.

Дълго време си задавам и аз същия въпрос. Заради това написах и краткия наръчник на недоволния избирател (линк). Но се надявам най-накрая нещата да се променят. По-надолу ще изложа накратко личното си мнение.

Почти всички са убедени и повечето дори на глас твърдят, че политическият живот е подчинен на статуквото в България.

Редовните читатели на Еврочикаго са запознати (вж. тук), че световната история не познава по-надежден начин за борба със статуквото от древногръцкия. При това е доказан и е работил над 250 години. С 50 години повече от днешната „демокрация“, която всъщност не е такава, и понятието съвременна демокрация е възприето впоследствие, а не когато са поставяни основите на днешната политическа система – от елита и за елита (което се случва след Великата френска революция преди повече от двеста години).

„Политиката“ в България отдавна е бизнес, и то най-добре работещият и печеливш. И от положението има единствен изход:

Спасението ще настъпи, само ако превърнем участието в политиката в служене, в гражданско задължение.

И ще дам пример със съдебната система в САЩ, където на случаен принцип (също като в древна Гърция) се избират съдебните заседатели за така нареченото „гранд жури“ (grand jury – голямо жури). Те решават съдбите на хората в съда. И повечето граждани не са очаровани, че попадат в това жури, но пък приемат това за свой дълг.

Така трябва да стане и с бъдещите политици у нас – на случаен признак* те да отиват в Народното събрание и да стават депутати за кратък и единствен мандат. Условието за участие във висшия законодателен орган на страната да бъде да са нормални хора, поне средно интелигентни и психически здрави, защото за доста от „народните избраници“ в България досега се видя, че имат психически отклонения (убедете се сами, че не само в у нас е така** линк).

Между заседанията в Парламента депутатът ще е задължен да изслушва какво го съветват специалистите и хората, които е избран да представлява, а на заседанията да гласува по съвест. Ако избирателите не харесат неговото поведение като депутат или това, че той примерно подкрепя с гласуването си законопроекти, които защитават лобистки интереси, а не интересите на гражданите, те да могат да прекратяват неговия мандат предсрочно, да го импийчват (изхвърлят от НС).  След изкаран един мандат, депутатът да няма право на втори, и поне още 10 години да носи съдебна отговорност за решенията, които е взел и гласувал.

Колко от вас биха зарязали професионалното си развитие, за да влязат в парламента при такива условия? При такава отговорност за взетите решения? И при единствено и най-главно удовлетворение – това, че си изпълнил дълга си пред Родината.

Бих подкрепил само политик, който се бори за въвеждане на избори чрез жребий, които са единствената устойчива съпротива срещу олигархията. Иначе приемам, че борбата е кой да седне на софрата – т.е. стани ти, за да седна аз. Защото плутократична власт се крепи върху клептократичните мераци на онази част от населението, която няма и не може да има допирни точки с Народа (вж. Населението не е Народ, Народът не е население).

От българския ни редактор научих, че се създава такава партия, която е решила да се върне към корените на демокрацията (към директната, пряката демокрация) и в практиките си да приложи предложените от нас „Избори чрез жребий“.  Това е записано вече и в програмата им (вж. тук).
Остава да съберат около идеите си достатъчно съмишленици, достатъчно осъзнат Народ.

.

Петър Стаматов

–––––––––––––––––––––––––––––––
* Всъщност изборът не е съвсем случаен, кандидат-депутатът трябва да бъде преложен поне от 2-ма човека – вж.тук.
** Политиците навсякъде си приличат, но на другите места ги спира работеща съдебна система ( за последните 15 години щатът Илинойс е имал 4 губернатори и двама от тях са завършили политическия си път в затвора (линк).

psd

.