Заслужава ли България дарители като Евлоги и Христо Георгиеви? Защо не успяваме да опазим съграденото? Ни пита всички нас авторът на материала, публикуван по-долу – Антония Абрашева от сайта 1 към 1. (Снимките са на Жоро Хаджиев.)
След статията за рушащата се сграда в Габрово, дарена от индустриалеца Пенчо Семов за старчески дом, ми писаха хора от Карлово да ми разкажат за вилата на Евлоги и Христо Георгиеви, която се руши по идентичен начин.
Оказа се, че към вилата има и… фабрика. Поне някога е имало.
В начина, по който изглеждат, няма пръст Ислямска държава.
Има неблагодарност. Има безотговорност. Има безхаберие и цинизъм.
Няма патриотизъм. Няма родолюбие. Няма добродетел.
Има България. Каквато е днес.
Каквато я допускаме.
Каквато я напускаме.
Евлоги и Христо Георгиеви са двамата останали живи сина от петте деца на Георги Недев и Евдокия Пулиева. В началото на 1830 г. бащата умира, но оставя добро състояние, а майката е дъщеря на Тодор Пулиев, първият българин, който прави фирма в Румъния и търгува с ориз, гайтани и обработени кожи.
Евлоги Георгиев е роден на 3 октомври 1819 г. в Карлово, където учи при Райно Попович, а след това учи в Пловдив. След приключване на образованието си известно време сам е учител в Карлово. През 1837 заминава за Румъния, където в Галац двамата братя на майка му – Христо Пулиев и Никола Пулиев, се занимават с търговия. На 1 март 1839 г. тримата подписват общ протокол за търговска дейност. Скоро в Галац пристига и Христо Георгиев, роден през 1824 г.. В първите години продават ориз, зърно и самоковско желязо. В началото на 50-те години на ХIХ век братята започват сътрудничество с гръцката фирма „Теолого“ в Манчестър и внасят от Англия прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром. От 1839 г. до 1878 г. капиталите на фирмата са увеличени над 95 пъти.
Имената на братята са спрягани в злоупотреби с парите на богати българи, присовявания, преводи от Русия… Има твърдения, че Евлоги Георгиев умишлено не е дал наследството на Венета Ботева от вуйчо ѝ Панарет Рашев и тя е принудена да слугува в Търново, за да се препитава с единственото дете на Христо Ботев – Иванка. Факт е, че братята са били русофили, които са виждали Освобождението на България чрез Русия и са нямали абсолютно никакво доверие на четниците и хъшовете. След като става министър-председател Стефан Стамболов забранява на Евлоги Георгиев да влиза в България – като хъш Стамболов е взимал пари от Евлоги Георгиев само с пистолет…
Факт е обаче, че години наред братя Георгиеви подпомагат издаването на български вестници в Румъния, поемат издръжката на бедни ученици в чужбина, различни дружества, читалища, народополезни движения, училища и др. Сред по-крупните негови дарения са: на болницата в Галац – 100 000 лв; на университета „Карол I” – 200 000 лв; на Българско девическо училище в Солун – 50 000 лв; на Българска болница в Цариград – 120 000 лв.
С дарени от него средства е построено и средно техническо училище и фабрика в родния му град Карлово. Три години преди смъртта си купува сграда в Солун за българска община.
Най-значимото дарение обаче остават средствата за построяването на открития на 1 октомври 1888 г. първо и единствено Висше училище в Княжеството – сегашният Софийски унивесритет „Св. Климент Охридски“, което се нуждае от собствен дом. През 1896 Евлоги Георгиев дарява на българската държава 800 000 лв. и място от 10,5 дка на улиците „Дондуков“ и „Цариградско шосе“ (на стойност 200 хил. лв).
При смъртта на Евлоги Георгиев състоянието му е 23 милиона. Христо Георгиев е починал внезапно 6 март 1872 г. Двамата нямат собствени семейства, нямат преки наследници.
Два дни след смъртта му е отворено завещанието на Евлоги Георгиев – на 9 юли 1897 г. в Илфовския окръжен съд в Букурещ. Наследниците по майчина линия Пулиеви са разочаровани, защото става ясно, че Евлоги Георгиев дарява:
На българската черква в Букурещ 20 000 лева.
„Да се поддържа училището „Кирил и Методий“
200 000 лева пък са предназначени за Букурещкия университет, „за да се издържат бедните, но прилежни студенти.“
На общината в Галац са завещани 30 000 лева.
6 000 000 лева дарява за построяване на Висше училище в България. Желанието му било училището да се казва „Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово“, но с това име Университетът е около година.
20 000 са отделени и за строителството на българска болница в Цариград.
За приюта „Елена“ и букурещкото управление на болниците.
На първите си братовчеди дава по 16 000 лева, които по-късно променя на 40 000. Дава по 4 000 лева дава на неомъжените си братовчедки.
На леля си Елисавета Пулиева оставя къщите си в Букурещ заедно с покъщнината, конете и недвижимите имоти към тях.
В завещанието си Евлоги Георгиев пише: „Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно.“
Универсален изпълнител на завещанието е Иван Евстратиев Гешов.
Роднините обжалват. Делата се точат с години. Процесът се политизира. Има съмнения, че завещанието е фалшифицирано…
На 2 март 1907 г. финансовият министър Лазар Паяков внася иск за 16 000 000 лева, които Евлоги Георгиев уж обещал за освободителната борба в Македония, които пък от своя страна Иван Гешов бил присвоил… Петко Д. Петков, министър-председател, заявява: „Правителството няма да спечели пари и чест в това дело.“ Въпреки разпита на многобройни свидетели, правителството губи делото. Консултанти на Иван Гешов са професорите по гражданско право от Парижкия университет Марсел Планиол и Андре Байс, които недоумяват: „Как е възможна подобна лудост от едно правителство?“ Според един от свидетелите Евлоги Георгиев е казал: „Аз ще постъпя по такъв начин, щото никой да не може да атакува завещанието и да посегне на имота ми.“
През 1911 г. се решава с парите, които вече са станали над 13 милиона лева, да се построят университет, висше техническо училище, библиотека, музей и техническо училище в Карлово, но според Народното събрание (1915 г.) това противоречи на волята на дарителя. Едва през 1934 г. е построен днешният ректорат на Софийски университет, а след това и другите 2 крила. Централното крило на сградата на СУ е на стойност 6 милиона златни лева, а пред парадния му вход стоят скулптурите на Евлоги и Христо Георгиеви от Кирил Шиваров.
От откриването на Софийски университет до момента дипломираните студенти са малко над четвърт милион души.
А не можем да опазим делото им.
В края на 80-те години на 19-ти век Евлоги Георгиев се допитал до карловци какво да направи, за да подпомогне развитието на родния си град. Решението на обществеността в Карлово е било единодушно – вълнено-текстилна фабрика. Евлоги Георгиев дарява 500 000 лв. Основният камък е положен на 10 април 1890 г. и само за година фабриката и вилата към нея за директора на фабриката, са построени.
Над централния вход на фабриката и сега се вижда надписът „Фабрика за вълнени изделия, въздиганата от Евлоги Георгиев в полза на родний му град Карлово. 1891″.
Както обикновено правят братята Евлоги и Христо Георгиеви, двете сгради остават на ползу народу – за издръжка на болнични легла и на местните училища.
Последно вилата е била на ВиК, Карлово, но от около 15 години е оставена безстопанствена, сама на себе си и без поддръжка.
Свързах се с арх. Петър Петров от Архитектура и Наследство ООД, който е участвал в изготвянето на проекта по спешното укрепване на вилата, която очевидно отдавна е пред падане. Разговорът ми с него се блъскаше между убедеността, че такива къщи трябва да бъдат спасявани като свидетели и носители на белезите на времето, между обезсърчението, че въпреки усилията нищо не се случва, няма и да се случи скоро, и възхищението, че сградата, обявена още през 2009 г. за „демонтаж“ от Института по паметници на културата, все още се държи.
Преценката на Института е, че къщата не може да бъде реставрирана и препоръчват да се събори и построи отново, като за целта трябва да се направи архитектурно заснемане. По покана на община Карлово арх. Петров и арх. Петкана Бакалова изготвят архитектурното заснемане, но решават да опитат да я реставрират. „Защото тази къща все още пази онази възрожденска искра и съкровено желание на дарителите – да видят родния си град благоденстващ.“ Събарянето ѝ и повторното ѝ построяване означава просто да бъде подменен оригиналът, когато всяка тухла от него носи духът и смисълът, които сме загубили във времето и пространството…
Изготвен е проект за конструктивно укрепване с уникална операция, всяка стъпка от която да бъде заснета и включена във филм за Discovery Channel… В рисковата операция трябвало да участват пожарникари от Пловдив, които да свалят първо керемидите от покрива, за да не пропадне той и да повлече фасадите. Изгнилите гредореди са пропаднали до сутерена, а конструкцията на покрива „виси“, захваната за предната фасада, и я усуква. Всичко се държи на един метален обтегач и два нита. Останало да се намери финансиране. От Норвежката програма. Чакаме чужди пари, за да запазим собствени светини…
„В крайна сметка чакаме някой да се сети да ни даде пари, за да реставрираме вилата в Карлово – една къща, която е светиня! Това е обидно за българите, при положение че става дума за не повече от 300 квадрата площ.“, казва арх. Петър Петров.
Това преди година-две.
Според арх. Петров в момента фасадата се държи само на един нит и вероятно ще падне с първия сняг…
Не съм от хората, които лесно губят инерцията на ентусиазма си. Мислех за алпинисти, оператори, материали, кого познавам, с кого да се свържа…
Тепърва щях да се сблъскам с Реалността.
Жоро Хаджиев озаглави албума със снимките във Фейсбук „Да строиш за Родината“.
Къщата е обречена. Това е. Спокойно можем да приемем, че вече я няма.
След неясно колко години евентуално ще приемем нейна „реплика“, в която няма да има история, няма да има Възрожденски дух, дървото и тухлите няма да пазят спомена от ръцете на старите майстори. “ Все едно Lada да излезе с реплика на Lamborghini…
„Новата“ къща няма да бъде исторически СВИДЕТЕЛ, както я нарече арх. Петров.
Какво може да се каже пред поредното свидетелство за времето, в което живеем, когато си се докоснал до живота на двама големи българи, решени да помогнат на Родината си и на „ползу роду“, а изграденото от тях е оставено от много важните наследници на себе си… до следващия сняг. Собствената ни национална ПАМЕТ, носител на възходите и паденията ни като народ, се руши методично и сякаш целенасочено, без значение какво е било и какво следва.
Не се рушат някакви си сгради. Рушат се цели животи. Руши се самосъзнанието ни, идентичността ни
Руши се България – най-старата държава в Европа. Руши се в мирно време.
Руши се пред очите ни. Доколкото са ни останали очи…
Хубавите ябълки прасетата ги ядат…
Инж. Матьо Писачев, началник отдел „Устройство на територията и общинска собственост“ в община Карлово, ми каза, че знае, че е имало такъв проект за укрепване на вилата, но не го е виждал и не знае на какъв етап е. Не знаел, че фабриката вече е частна собственост… На другите въпроси получих стандартните отговори, които мога да преразкажа с простите изречения „Няма пари“, „Имаме много работа“, „Колегите знаят.“
Нищо лично, г-н Писачев, друго не съм и очаквала! Защото живея достатъчно дълго в България. И да, знам какво е положението в българските общини. Благодаря Ви, че поне опитахте!
С друг в Община Карлово не успях да се свържа по телефона. Избори идват, хората работят. Не говорят по телефоните като мен, нали.
На страницата на общината мейлите са най-строго пазената тайна. Все пак се добрах до 2 мейла. Надявам се, че поне единият ще е актуален… И на двата изпратих следните въпроси:
1. Какво се случи с проекта по спасяването на вилата до фабриката и защо вилата все още не е укрепена?
2. Кой е взел решение да бъде нарушена волята на дарителя и сградата на фабриката да бъде продадена и днес да е „частна собственост“? Направен ли е поне опит – какъв и от кого, фабриката да продължи да съществува?
3. Кой е бил първият частен собственик на фабриката?
4. Кой е настоящият собственик на сградата?
5. Кой е стопанисвал сградата на вилата?
6. Фабриката и вилата са паметници на културата. Фабриката е частна собственост, вилата вероятно няма да изкара зимата. Какво може и какво ще направи Община Карлово за опазването им?
7. От кои български институции Община Карлово е търсила съдействие за тези две сгради и какви отговори е получавала?
Надявам се на конкретни, писмени отговори на мейла на редакцията!
За фабриката има надежда, но ще е много трудно. Вероятно си струва…
В сайта на община Карлово при културните паметници, даже на първо място е отбелязано:
„1. „Първа текстилна фабрика на името на Евлоги Георгиев“ обявена като групов паметник на културата-архитектурно-строителен и производствено-технически комплекс с категория „местно значение“. Съставни елементи:
– производствена сграда;
– жилищна сграда;
– „вила“;
– прилежаща паркова среда в регулационните граници на груповия паметник на културата.
Фабриката е построена със средства на Евлоги Георгиев през 1891 г. като вълнено-текстилна фабрика, която дарява на карловската Градска община за издръжка на местните училища. /сега е частна собственост/.“
Знам, че настоящият кмет на Карлово и кандидат за втори мандат – д-р Емил Кабаиванов , е започнал мандата си с огромни общински дългове. Знам, че се е справил, въпреки че не е било лесно. Но знам, че сред основните приоритети в програмата му за управление на община Карлово през мандат 2011 – 2015 г. е и съхраняването и развитието на възрожденските традиции и културата…
А и знам, че зад инициатива по спасяване на фабриката и вилата ще застанат много хора.
Ако все още ни има. Ако все още искаме да останем. Ако все още сме българи.
Защото Евлоги Георгиев е дарил не просто фабрика, а поминък на Карлово. Не е нахранил гладния с риба – дал му е въдица, за да лови рибата сам…
Ограбена е не само волята му на дарител. Ограбена е Общината. Ограбени са и гражданите ѝ – данъкоплатци и избиратели.
„Времената се менят, приоритетите също, но за да възпитаваме читаво поколение, трябва да пазим тези паметници на историята, най-малкото заради надписът над входа на фабиката…“, казва Жоро Хаджиев.
Не петним паметта на Евлоги и Христо Георгиеви. Петним себе си.
Позорим държавата си, позорим децата си.
Да си простим?!
Да строим за България ли?
.
