На 30 септември т.г. Народното събрание прие Закона за предучилищното и училищното образование. За съжаление в този закон не само, че българските училища в чужбина ги няма, но и с него се узаконява практиката държавата да подпомага обучението по български език за своите малки граждани извън страната така, както го прави за чужденците, изявили желание да учат български. Това решение на българския парламент е поводът една българска учителка в чужбина, Камелия Трибулин-Конакчиева от БУ „Кирил и Методий“ в Париж, да напише Открито писмо до българските деца извън България и до депутатите в НС.
В писмото си г-жа Конакчева казва: „Скъпи български деца от четирите краища на земята, днес България ви каза, че не може да ви осигури обучение по български език! Може само да го „подпомогне“, ако имате късмета да живеете някъде, където има учители, късмета родителите ви да могат да ви го платят, късмета да сте свободни в точно определено време от седмицата, късмета родителите ви да го пожелаят, или късмета още от 5-годишна възраст вие самички много, ама много да искате да учите български! Как да ви се обясни на вас, 5-годишни деца, че за да бъдеш български гражданин, трябва да знаеш български, когато дори и народните представители не са го разбрали?!“
Както и: „Уважаеми народни представители, кой от вас е против безплатното обучение по български език за българските деца? Кой от вас мисли, че българските граждани могат и да не знаят български, защото семействата им не са могли да платят обучението? Защо тогава се въздържахте да гласувате „финансиране на обучението по български език“? Може би защото не знаете колко ще струва? Да, факт е, че никой от вас не пожела такова изчисление от МОН по време на второто четене. А трябваше. Както беше изчислен разходът за децата в частните училища. Но откога финансовите измерения са приоритетни пред очевидни и конституционни граждански права и задължения? Откога няколко милиона лева натежават срещу запазването на една трета (а дори и да е една четвърт) от подрастващото българско поколение?“
Следва целият текст на писмото.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ОТКРИТО ПИСМО ДО БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЦА ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ
И „ТЕХНИТЕ“ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ
Скъпи български деца от четирите краища на земята,
Днес България ви каза, че не може да ви осигури обучение по български език! Може само да го „подпомогне“, ако имате късмета да живеете някъде, където има учители, късмета родителите ви да могат да ви го платят, късмета да сте свободни в точно определено време от седмицата, късмета родителите ви да го пожелаят, или късмета още от 5-годишна възраст вие самички много, ама много да искате да учите български! Как да ви се обясни на вас, 5-годишни деца, че за да бъдеш български гражданин, трябва да знаеш български, когато дори и народните представители не са го разбрали?!
България днес ви каза: „като няма хляб, яжте пасти“! Зная, мили деца, че обичате пастите. Проблемът е, че до пастите достигат 15 – 20 000 от вас. Останалите 200 – 500 000, т. е. огромното мнозинство от вас, нямате нито пасти, нито хляб!
Нищо че, вие, деца, не сте решавали да напуснете България, не сте решавали къде да живеете, нито къде да се родите! Една госпожа, бивш заместник-министър на образованието, и още двама висши държавни служители са решили вместо вас, че не е непременно необходимо да знаете езика на мама и татко, че не е необходимо да сте грамотни бъдещи гласоподаватели, че вашият икономически, социален, политически, културен потенциал не заслужава да се реализира на български език. Тази госпожа днес е „народен представител“. Кой народ представлява тя? Дали покрай представляването на министерските чиновници не е забравила да представлява една пета до една трета от българските граждани извън България?
Уважаеми народни представители,
Кой от вас е против безплатното обучение по български език за българските деца? Кой от вас мисли, че българските граждани могат и да не знаят български, защото семействата им не са могли да платят обучението? Защо тогава се въздържахте да гласувате „финансиране на обучението по български език“? Може би защото не знаете колко ще струва? Да, факт е, че никой от вас не пожела такова изчисление от МОН по време на второто четене. А трябваше. Както беше изчислен разходът за децата в частните училища. Но откога финансовите измерения са приоритетни пред очевидни и конституционни граждански права и задължения? Откога няколко милиона лева натежават срещу запазването на една трета (а дори и да е една четвърт) от подрастващото българско поколение?
Тези от вас, които се погрижихте един процент от българските деца да получат държавни пари за публичната образователна услуга в частните училища, не доведохте собствената си логика докрай, а именно да осигурите тази услуга в частта й „български език“, липсваща в чуждите държави, като така забравихте не 1, а 20-30% от българските деца!
Другите, които смятахте, че държавата не е длъжна да плаща за избора на родителите, помислихте ли, дали в чужбина има избор? Помислихте ли, дали е редно децата да имат паспорти, но не и език?
След 20 години държавно нехайство, след също толкова години успешни практики на самоорганизирали се граждани, след незадоволителния резултат от шестгодишни опити на изпълнителната власт да отговори на потребностите (обхващане на 5 до 10% от децата), българският законодател продължава да третира гражданите си зад граница като чужденци (за справка вижте правното основание на ПМС 334). Не, че законодателят няма деца, племенници, братовчеди и съседи в чужбина, но те сигурно са тези с пастите!
Нищо не може да оправдае днешния ви вот «въздържал се». Или може би интересът на децата е второстепенен, защото децата не произвеждат нищо и не могат да лобират за себе си? Когато обаче станат на възраст да произвеждат и да лобират, те вече няма да са българи и ще го правят в чужди парламенти и за чужди интереси! Ако днес вие ги запазите българи, утре богатството им, натрупано в чужбина, ще проработи за вас и народа, когото уж представлявате!
Събудете се! Днешното ви „въздържание“ е слепота или успиване! А време няма – децата растат бързо! За времето на един ваш мандат едно дете вече ще е забравило български, ако е напуснало България! Едно дете ще е изпуснало възможността да го научи лесно, ако е родено в чужбина! Такива деца, родени или не в България, свързани по един или друг начин с нея, са лишени от възможна реализация в нея и за нея! Днес те са стотици хиляди в училищна възраст и набъбват с десетки хиляди всяка година, докато вие се въздържате!
Камелия Трибулин- Конакчиева
30 септември 2015 г.
Имам едно предложение към министерството на образованието.Днес в света на така бързото развитие на техниката,технологите,компютрите и комуникациите не може ли да се създаде централен ,национален саит за изучаването на български език за деца и възрастни,аз смятам че интереса ще бъде огромен, именно от родителите и децата които наистина имат желание за изучаването на родния език,бит и култура.Ще трябват хора педагози ,патриоти,подготвени в духа и смисъла на новото време да саздадат тази нова и така очаквана от всички българи по света система.Така всички желаещи ще имат вазможност да учат българското четмо и писмо.Също така да се изготвят тестове за полагане срочно и годишно по наи-близко местоживеене.Не казвам за неделните училиша да отпаднат,напротив кадето има възможност да се създават и пазят.Има един примерен саит на англииски които дава нагледна представа как моге да се усвояват знанията по интернет по наи-добрия вазможен начин,които се ползва в цял свят от децата говорещи и знаещи англииски-www.khanacademy.com .
До Виктор: И най-голямото емигрантско сърце не може да свърши само това, което българската държава, или в частност в случая Народното събрание и МОН, не са пожелали да свършат. Доста български училища зад граница се подпомагат все пак финансово от Министерството на образованието по едно постановление, излязло още преди години, но тези училища обхващат само няколко процента от българските деца в чужбина. Останалите 90 или повече от 90 процента от българските деца в различни страни и градове по света може да се окажат български граждани, които не знаят български. За да не бъде така, има нужда от нов поглед и различна държавна политика по отношение на българските деца в чужбина, които са между една четвърт и една трета от всички български деца. Такъв поглед и такава политика не са влезли обаче в закона, за който пише в своето отворено писмо г-жа Конакчиева.
Разбира се създаването на още български училища в чужбина зависи и от активността на самите емигрантски общности по места. Но едва ли те сами могат да обърнат този сравнително нисък процент на обхванати в българските неделни училища по света български деца и той да стане значително по-голям, без различна, по-активна политика и законодателство от страна на българската държава.
Аз самата съм учител в едно от училищата в чужбина-„Св. Константин Кирил Философ“ в Атланта, Джорджия. Виждам колко трудно е на всички, родители, деца, учители… Мъка ми е и душата ме боли, как не се интересуват хората във власта! Аз не бих се предала, за мен Българският език е най-красив на света и дори доведените си деца (наистина американчета) гледам да ги понауча, поне простичък разговор да могат да проведат! За съжаление, докато собствените им внуци не им се обадят по Скайп и бе им заговорят на някакъв странен, чуждоземен език, и не ги разбират когато им казват колко много ги обичат…до тогава на много хора в България не биха разбрали. Съжалявам за този факт и не спирам да давам каквото мога от себе си!
Как да помогнем за финансирането на обучението на всички българчета в чужбина по български език и литература?