Гледна точка на Ивайло Зартов
.
Страх. Вече не гледам телевизия. Страх ме е. По всички канали ме плашат с терористи. Тероризмът – това, терорът – онова. Лошите са навсякъде, опасността е перманентна.
Викам си, мамка му – така и така ще се мре, дай поне да разбера какво означават тия термини, дето ме замерят с тях. Чукам в „Гуглето”… „Терор – властване чрез насилие, система за политическо или религиозно преследване”. „Тероризъм – политика или дейност, при която целите се постигат чрез терор”. „Терористи – хора, които прилагат насилие, терор, за да постигнат целите си”. Дефинициите са много, но най-общото , което схванах е, че става въпрос за насилие и заплаха с насилие.
Днес насилниците са от „Ислямска държава”. Малко преди това бяха от от „Ал Кáида” талибани муджахидини… Стоп! Я, чакай малко. Тия последните, талибаните и муджахидините, по едно време бяха обявени за борци за свобода, за праведници, за проводници на доброто срещу злото. Злото беше СССР-Русия, които пък бяха нахлули в Афганистан, а цивилизованият свят в лицето на САЩ, ЕС и даже България, се оказа тясно обвързан във военно, икономическо и политическо отношение с борците за свобода и демокрация, които обаче нещо ни ядосаха и им сменихме етикетите. Обявихме ги за терористи и олицетворение на злото.
Това противоречие ме принуди да се разровя по-дълбоко и да потърся и други примери за терористи. Какво конкретно правят страшилищата? Взривяват бомби, отвличат самолети, кораби… Взимат заложници, нападат държавни учреждения, убиват деца, жени, възрастни… без да ги е грижа за това, че са невинни, че са цивилни и по никакъв начин не ги застрашават пряко тях самите. Чрез убийствата всяват страх. Чрез страха предизвикват нестабилност и провокират мерки, водещи до ескалация на напрежението. Крайната цел е Победа. Тя може да се изразява в падането на властта, в подмяната на управляващите, в смяна на системата, освобождаване на съмишленици, приемане на условия… Понякога обаче терорът се използва от самите управляващи, за да се задържат на власт. С тероризъм не се занимават само отделни личности или частни организации. Цели държави използват терора в други държави, за да защитят своите политически и икономически интереси.
Най-важният момент е кой закача етикетите, кой определя кои са лошите? Според САЩ, държави като Либия, Ирак, Иран, Сирия… са огнища на тероризъм, а приятелските им Пакистан, Саудитска Арабия и Катар не са. Въпреки че Пакистанските тайни служби (ISI) обучават и въоръжават фундаменталистите в Афганистан, в това число и бойци от „Ал Кáида”, които пък са злодеите от 11-ти септември, забили пътнически самолети в кулите на Световния търговски център и убили над 3000 човека. Гулбудин Хекматияр е афганистански водач, известен с това, че изтезава пленници, като им реже носовете, ушите, гениталиите и ги одира живи, а незабулените жени залива със сярна киселина. Същият Хекматияр, по думите на Роналд Рейгън, е „несравним борец за свобода”. Осама бин Ладен е пръв сподвижник на Гулбудин и любимец на САЩ в розовия им период на общуване.
Като чуете за „Хамас”, „Хизбула” и „Мюсюлмански братя” изтръпвате, защото става дума за терористи, нали така? Ето обаче какво признава израелският генерал Сегев: „Ние оказвахме финансова помощ на някои ислямистки групи, за да създадем контрапункт на левите сили, които стояха зад „Организацията за освобождение на Палестина” на Ясер Арафат. Израел финансира „Мюсюлмански братя” в ивицата Газа още от 70-те години. А през 1987 г. подкрепя финансово „Хамас”. В името на ценности, като свобода и демокрация, Саудитска Арабия оказва финансова помощ на САЩ, които водят открити и подмолни войни срещу независими от тях движения в Централна Америка, Африка, Азия… Не е проблем, че се подкрепят неонацисти и ескадрони на смъртта. Смехотворен е фактът, че в Саудитския износител на „свобода” и „демокрация” изобщо няма Конституция. Богатствата на държавата са разпределени между 2000 члена на кралското семейство.
Ако дотук смешките ви се струват далечни и затова, може би неинтересни – да се преместим на Балканския полуостров. През лятото на 2001 г. македонската армия залавя група терористи, пресекли границата в Арачиново. Сред задържаните са установени 17 бивши американски офицери, които работят за MPRI (Military Professional Resources Incorporated) – частна организация, осигуряваща обучение, трениране, окомплектоване на паравоенните милиции и на чуждестранните армии. Още от 1994 г. САЩ захранват с оръжие „Армията за Освобождение на Босна”. Бин Ладен доставя хората – радикални ислямисти от цял свят получават босненски паспорти, за да се сражават в редовете на АОБ. В съседна Албания през 1994 г. Ладен построява лагер за обучение в частните земи на Сали Бериша. Войната в Косово срещу Сърбия се води рамо до рамо от САЩ и ислямистите. Военното разузнаване на САЩ – DIA, MI-6 – британското разузнаване и три частни американски и британски секретни служби са натоварени с обучението и въоръжаването на АОК (Армия за Освобождение на Косово). През 1998 г. АОК наброява 300 души. През 1999 г. – 30 000 човека. „През 1998-99 г. подписахме договор с АОК, която е платформа на Осама бин Ладен” – думите са на депутата-републиканец Джон Казич от Комисията по въоръжените сили към Камарата на представителите.
Отскачаме до Кавказ. Трима пакистански генерали са натоварени с организацията на ислямската подкрепа за чеченците. Афтаб Шахбан, Джавид Ашраф и Бабар се грижат за отклоняването на част от дрогата от Афганистан и Пакистан през Чечня. През 1994 г. организират среща на Хекматияр с Дудаев и посещение на тренировъчни лагери в Афганистан и Пакистан от чеченска делегация, начело на която е Шамил Басаев. САЩ ползват терора в Чили, Аржентина, Уругвай и Боливия през 1960-70-те години. През 1980-те в Никарагуа, Салвадор и Гватемала. В края на 90-те – в Колумбия, Еквадор и Венецуела. През 1969 г. и след нея в Италия са извършени 145 атентата под ръководството на Рандолф Стоун – резидент на ЦРУ в Рим и Личо Джели – и двамата са ръководители на ложата Р2 (Propaganda Due). Членовете на ложата са 963 човека, сред които министри, депутати, шефове на тайни служби, началника на генералния щаб, 43-ма генерали, 8 адмирала, висши магистрати, банкери, главни редактори… Нещо като съвременната българска ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Ложата извършва атентатите с цел създаване, поддържане и нагнетяване на напрежение, за да предотврати завой на страната на ляво: 12.12.1969 г. – бомба в Миланска банка – 17 убити; 28.05.1974 г. – бомба срещу синдикална манифестация в Бреша – 12 убити; 02.08.1980 г. – бомба на гарата в Болоня – 85 убити; 28.06.1980 – бомба във влака Неапол-Милано – 15 убити; 28.06.1980 г. – самолет на „Itavia” е свален с ракета – 81 убити…
На 2.06.1990 г. телевизия RAI излъчва интервю с бившия агент на ЦРУ Ричард Бренеке, който обяснява, че „Р2” е получила еднократно 10 млн. щатски долара от ЦРУ и отделно всеки месец по 1 млн. Ден след това италианският президент иска оставките на журналистите. ЦРУ завежда дело срещу Бренеке, но в хода на съдебния процес се доказва, че всичко е истина.
Има още един любопитен момент – способни ли са управляващите да избиват собствени невинни граждани? Операция „Мангуста”, предложена от Пентагона срещу Куба, включва следните варианти:
1. Самобомбардиране на базата на САЩ в Гуатанамо;
2. Взривяване на самолет с групи деца и младежи на борда – публикуването на имената на жертвите ще засили още повече възмущението и ще оправдае нахлуване в Куба;
3. Сваляне на чужд самолет и обвиняване на кубинците; потопяване на американски лайнер с множество жертви.
Целта е да се шокира световното и американското общество и да се развържат ръцете за „ответни” операции. Имперската политика на терор на управляващите във Вашингтон не се различава много от имперската политика в Кремъл. Докато американците изнасят „свобода” и „демокрация”, руснаците изнасяха „революция”, „интернационализам” и „комунизъм”. Методите им са еднакви. Този паралел го вмествам, заради идиотите русофили, русофоби, американофили-фоби и други подобни сърцати олигофрени, които неизбежно ще подскочат като засегнати тапири и ще се втурнат да пръскат слюнка, че нещо не било така, а иначе… Между другото, да ви попитам: Шокира ли се светът и американските граждани след 11 септември? Отвързаха ли се ръцете, че и краката за ответни акции? Само една седмица след атентатите, правосъдният министър вече е готов с антитерористичен закон от 342 страници. Телефонните подслушвания се узаконяват и не подлежат на съдебен контрол. Разрешават се обиски без знанието на собствениците на домове, офиси… Няма конфиденциална информация в банки, болници, училища. Колко човека знаят факта, че през 1986 г. Международният съд в Хага осъжда САЩ, заради минирането на Никарагуански пристанища в началото на 80-те, по време на „тихата” война срещу Сандинисткото правителство?
Стана ли ви ясно що е то тероризъм и кои са терористите? На мен ми се изясни: Всички, които не ми играят по свирката, са терористи, а иначе са борци за свобода, демокрация, патриоти… Христо Ботев и четниците му какви са? За нас българите са герои, мъченици, родолюбци. Но за тогавашната власт са терористи – отвличат кораб и с оръжие в ръка се опитват да свалят властта. Подобно е положението с ЕТА и баските в Испания, ИРА в Северна Ирландия, албанците в Косово… Терористи – за едни, национални герои – за други.
Може ли терорът да бъде добродетел? Звучи абсурдно, обаче…
Ето какво казва например на 5.02.1794 г. Максимилиан Робеспиер: „Терорът не е нищо друго, освен бърза, строга и непреклонна справедливост. По този начин той представлява проява на добродетел.”; „Народът трябва да се управлява с помощта на разума, а враговете на народа – с помощта на терора!”. Важно е да се отбележи, че Робеспиер, дори когато е имал цялата власт във Франция, е останал беден, ходел е пеш, продължил да живее на същото място под наем. Никакво лично облагодетелстване, никакви лични привилегии, нищо за себе си, всичко за народа. Подобно на Жан-Жак Русо, Робеспиер се е гордял, че е беден. Наложил е страховит терор. Гилотината никога не е заспивала. Обезглавявал е враговете на Революцията, чрез което е допринасял за по-бързата победа и защита на доброто, според него – Революцията и Справедливостта. „Наказанието трябва да има бързината на престъплението!”.
Тази мисъл на Робеспиер може би ще се хареса на българските граждани, които откак се помнят, все чакат пустата справедливост да дойде, ама нея все я няма. И няма да я има, защото справедливост не се чака, а понякога трябва да се воюва за нея. Е, разбира се тези, които се осмелят да скочат срещу ДОПГ (държавна организирана престъпна група), ще бъдат обявени за терористи. Само че, така погледнато, от тази гледна точка – то си е направо въпрос на чест и гордост да бъдеш терорист. Какво по-сладко от това да освободиш народа си и Родината си от игото на алчните и корумпирани политици, прокурори, съдии, олигарси, местни феодали, дупетати, министри и прочие изверги – терористи. Нали така? От гледна точка на жертвите на Геноцида в България, нашите родни чорбаджии-управляващи са терористи. Те ни избиват чрез изкуствената мизерия и умишлено ниския стандарт на преживяване. Тероризират ни чрез завишаване и фалшифициране на сметките за ток, парно, вода, телефон, лекарства, храна… Убиват ни посредством социалната, здравната и образователната ни системи. Издевателстват над нас, раздавайки си България чрез заменки, приватизации-кражби и нагласени обществени поръчки. Мачкат всеки, дръзнал да им се опълчи, чрез поръчковите бавни убийци – полицаи, прокурори, съдии, бирници и други държавни лешояди. Затова този, който вдигне ръка срещу тези убийци и техните господари, може да се превърне в национален герой.
Въпрос на много малко време е наглостта на отрепките да бъде разфасована. Неизбежно е. Вече е толкова мътно, че чак ми се избистри. Пак си гледам телевизия и хич не ме е страх. Колкото и да ме плашат с терористи, не ми дреме. Защото знам кои са терористите.
.
