– Г-н Сотиров, какво се случва с дясното в България, особено в контекста на предстоящите местни избори?
– Големият проблем в България е не само на местни избори, че се размиха границите между ляво и дясно. Политиката отстъпи пред чисто корпоративните схеми и самите партии са се превърнали в лични корпорации на председателите си – нещо, което се вижда и на местните избори. Независимо какви са опитите на една или друга партия да си приписва някакви успехи се вижда, че общините в България са се превърнали във феодални владения, а самите партии се опитват да се закачат за кандидатурата на някой кмет, който разполага с местно влияние. Това, което прави впечатление е, че специално на тези избори, повечето партии изобщо не инвестират в политическа кампания, което означава, че са преминали към директен маркетинг – купуване на гласове, корпоративен вот и осигуряване на избиратели на роднинска и приятелска основа. Хората вече са тотално обезверени, което е изключително опасно. За 25 години се получи пълна деморализация. Вярата, че нещо ще се промени, се загуби. Самите партии виждат, че обществото не им вярва и не инвестират усилия в класическа политическа кампания с програма и идеи. В София и в цялата страна, това което става, е потискащо.
По места има съвсем произволни коалиции, съобразно местния корпоративен интерес. Почти навсякъде общинските съвети са маргинализирани – влизат хора от различни партии, но след това се прегрупират в икономически лобита, които контролират сфери на влияние. Кметовете са принудени да си формират мнозинства в общинските съвети, независимо кой как е влезнал, като се договарят зад гърба на избирателя. Този процес тече от доста време, но вече е достигнал една ужасяваща кулминация.
– Защо на много места не са издигнати автентични десни кандидати?
– Това е така, за жалост. Има няколко автентични десни кандидати в страната, които ги познавам, но тези хора играят за честта на пагона, те нямат голям шанс да бъдат избрани. Реално тези хора, които действително са с ясен политически профил в дясното, трудно могат да се впишат в корпоративната схема на правене на избори. Примерно ако поговорим сега за Реформаторския блок – те реално могат да спечелят там, където залагат на последните кметове, които бяха останали като избрани от СДС. Нямат нито един нов претендент, който да издигнат. В политиката може да се тества една партия, ако издигне една собствена политическа кандидатура като кмет и той пробие статуквото. ДСБ и партията на Кунева, покрай Реформаторския блок и другите партии, ще разчитат на няколко остатъчни от СДС кмета, които вече от години печелят доста по-широка подкрепа от тази, която им осигуряваше СДС. Така че битката на РБ е да се закачат някъде за една или друга кандидатура, която тъй или иначе има влияние и ресурс да спечели, с надеждата покрай нея да вкарат няколко съветника и да участват по някакъв начин в разпределянето на баницата, а след изборите да си сложат нашивки, че са победили.
– Дайте такива примери?
– Трудно ми е да дам пример за обратното. Когато ДСБ се отдели от СДС нито един от кметовете на СДС не отиде в ДСБ, вярно е че в 2-3 по-малки общини те имаха някакви кметове, но във всички големи областни центрове и стратегически общини, кметовете си останаха и бяха членове до последно на СДС. Такива са кметовете в Монтана, Кюстендил, Петрич, Свищов. Тези кметове едно време бяха избрани от СДС и вече управляват по няколко мандата.
Мисля, че няма смисъл да коментираме и печално известния случай с подкрепата на кмета на Хасково или случаи, като този в Пловдив, където реформаторите подкрепят изключен депутат от ГЕРБ за кмет.
– А сега един конкретен случай – за Димитровград, където кметът, който сега ще бъде издигнат, е предложил Димитровград да бъде обявен за музей на открито. Как ще коментирате подкрепата за такова лице?
– След толкова много компромиси, които направиха реформаторите, това не ме учудва. Най-малкият им проблем е, че кандидатът, който подкрепят иска в града му да има алея на комунистическото изкуство. Проблема на реформаторите е, че техният кандидат за кмет преди време заяви, че трябва да има признание към Георги Димитров, като определи този национален предател, за „човек който е работил за България и нейната независимост и дори го нареди редом до Левски и Ботев. Да наредиш верният слуга на Сталин, който насилствено принуждаваше българите от пиринска Македония да се отричат като българи и да се обявяват за „македонци“ е перверзия. Но когато става въпрос да се отчете още едно кметско място за тези от РБ, които най-много се бият в гърдите като антикомунисти, това няма значение. Реформаторите вече не се интересуват от тези неща, а и усетиха, че избирателите им претръпнаха. Ако едно време, лидерите на така наречените десни, допуснеха такова нещо, пред „Раковски“ 134 щеше да има революция. Но тогава избирателите имаха съпротивителна сила, която „десният елита“ на прехода успя да притъпи и унищожи – това е голямо престъпление. А и пред кой да протестират? На „Раковски“ няма никой, всички са в министерството на икономиката. Освен това, тази сграда, която за много хора беше символ на демокрацията и антикомунизма, беше превърната в предизборен щаб на една червена кукувица.
За лидерите на РБ запазването и осребряването на позициите във властта чрез „подтичкване” след ГЕРБ, е много по-важно от някакви си там отживелици като „антикомунизъм“. Това горе-долу правят и другите основни партии в България. В страната ни се реализира почти еднопартиен модел. Повечето партии спокойно могат да се регистрират като клубове по интереси към ГЕРБ – „Реформаторски клуб“, „Патриотичен клуб“, „АБВ –рублофили“ и т.н. От БСП единствено се опитват да се правят на опозиция, но будят съжаление. Според мен те влезнаха във фаза, от която няма завръщане. Не е добре за демокрацията да няма нормална опозиция, но сигурно има едно възмездие – състоянието, до което беше докаран СДС, сега ще се случи и на БСП.
– Приемате ли идеята на Радан Кънев за предварителни избори в дясно и излъчване на общ кандидат-президент?
– Тази идея породи няколко въпроса. На първо място, париите които сега съставляват Реформаторския блок, независимо, че нямаха голям ентусиазъм за подкрепа на Плевнелиев, когато ГЕРБ го издигнаха, сега се афишират като по големи привърженици на президента от партията, която го е издигнала. Искам само да припомня, че Кунева му беше яростен опонент, от ДСБ го подкрепиха с половин уста, защото тогава основният им враг беше ГЕРБ, а председателя на СДС Мартин Димитров призова да се гласува по съвест, въпреки че огромната част от нашите привърженици смятаха за абсурдно лидерът на СДС да няма предпочитания между Калфин и Плевнелиев. Сега, когато реформаторите превърнаха Плевнелиев публично в „техния президент“, а ГЕРБ нямат разминаване с него и не са давали знак за снемане на политическото си довери, е нелогично да се говори за предварителни избори – това е просто пускане на Плевнелив по пързалката. Предварителни избори се правят или когато нямаш президент, или когато си се конфронтирал с него. Да поставяш въпроса за предварителни избори при наличието на действащ президент, с който нямаш политически проблеми, е класическа схема за неговия отстрел. Не знам дали това се дължи на притискане от проблемите в Реформаторския блок или други причини. Но има и още нещо абсурдно – да отидеш с Реформаторския блок на предварителни избори с ГЕРБ, е все едно да излезеш на челен удар с велосипед срещу влак. По-честно ще е от РБ да кажат, че желаят да избягат от тази битка и да предложат Борисов да посочи следващия кандидат. Много ми е трудно да разбера техните действия, защото няма политическа логика, а когато няма политическа логика, тогава има друга логика.
На предстоящите избори за президент ще се поставят големи геополитически въпроси и ще има сблъсък между силното рубладжийско лоби в България и проевропейски ориентираните избиратели. Ще има сблъсък и на проводниците на неоосманистките влияния, и на радикалния ислям в страната, както и на защитниците на националната ни и европейска идентичност. Лошото е, че и така наречените десни се опитват да дриблират между Русия и Запада. Държат се като политически травестити – с неизяснена геополитическа ориентация, която дори и либерална Европа не може разбере.
– Както споменахте рубладжийското лоби – докъде достигат мащабите на хибридната война в момента?
– Има цялостен процес на рекомунизация в България – дори има отстъпление от някои демократични завоевания в първите години на прехода. Преди се работеше много по-свободно, сега има перфидни механизми, чрез които се имитира, че сме много демократични, но ние сме много по-несвободно общество от това което имахме след 10-ти ноември 1989 г. Тогава много хора повярваха, че ще има радикална промяна, че страната ни ще стане нормална държава и ще се управлява от нов несвързан със старата система елит. Имаше огромна енергия, народът беше повярвал, че извършва революция и силата на тази мощна воля на хората респектираше и плашеше перестроечната номенклатура, която стартира прехода. Трябваше да мине дълго време, за да може БКП и ДС номенклатурата, чрез подставените им лица в ръководствата на младите български партии, да уморят тази енергия, да деморализират хората и да се стигне до днешното положение. Обратният път може да стане не чрез партиите на статуквото, които възпроизвеждат модела на БКП. В България няма големи демократични партии. Дори такива, които се прокламират за десни и антикомунистически, се ръководят от политически елит, който директно и генетично, и манталитетно е свързан със старата БКП и ДС номенклатура.
Една от илюстрациите на това са доминиращите съветските паметници в София и отказът да се изучават престъпленията на комунизма. Всеки ден по медиите има офицери от ДС и видни деятели от БКП номенклатурата, които промиват мозъците на хората. Има масирана кампания за възраждане на комунизма. За 25 години не възникна антикомунистически елит, реален капитализъм и демокрация няма. Всички лоши неща не се дължат на капитализма или на демокрацията, а на не неслучването им. Но апологетите на тоталитарния режим непрекъснато внушават на народа, че несправедливостта на прехода се дължи на капитализма, демокрацията и лошия Запад, „който ни ги е наложил“.
Русия, независимо че беше принудена от обстоятелствата да допусне България да стане член на ЕС и НАТО, продължава да иска да я контролира като територия и затова хвърля огромни ресурси да не допусне тук да се формира български национален политически елит. От Кремъл имат механизми за това – държат всички стратегически и структурно – определящи предприятия, основно в енергетиката и чрез свързаният с тях едър бизнес, както и големите медии. Същевременно, целенасочено се бойкотира всеки опит българската армия и въоръжение да бъдат приведени в състояние отговарящо на натовските стандарти – нещо, което вече десет години от членството ни в алианса не се случва. Например, дебатът около въпроса за ремонта на МИГ-29 се върти основно около цената. Това, което не се казва дори от военните експерти, подкрепящи решението на министерството за ремонт на самолетите ни в Полша, е, че няма как натовски самолети да бъдат ремонтирани в Русия. Най-доброто и изгодно решение би било да се закупят нови самолети, защото поддръжката на старите руски самолети ще ни излезе по-скъпо.
– Защо не беше одобрена вашата идея паркът „Заимов” да бъде преименуван?
– Идеята беше на голяма група хора и организации. Лично аз имах голям проблем да убедя дори съветниците от Реформаторския блок, да подкрепят това искане. Единствените, които го подписаха бяха петимата съветника влезнали от името на СДС. Съветниците от ДСБ и ДБГ се измъкнаха, а някои от тях ми дадоха абсурдни обяснения, които ще им спестя. Дори ми поставиха въпроса – защо сега? Казах им, че го правя точно сега, преди изборите за да се види кой кой е. Едно е да рисуваш Паметника на съветската армия за да се снимаш, друго е да направиш едно реално действие. Срамно е в центъра на София да има парк, кръстен на човек с присъда заради шпионаж в полза на чужда държава, това е недопустимо. Когато от Алианс за София по предложение на ДСБ беше издигнат Мартин Заимов за кмет, комунистите с подкрепата на съветниците, влезнали от партията ССД, която вече не присъства в съвета се изгавриха и върнаха името. ГЕРБ също бягат от темата, като дявол от тамян. Те искат да се харесват на всички.
Но не само по този въпрос, а изобщо по всички важни въпроси няма сериозен политически сблъсък. Това е най-сивата кампания в София, а има толкова сериозни и нерешени проблеми в нашият град. Дори я няма и очакваната битка между БСП и Реформаторския блок за второто място. Толкова безидейна кампания и безлично участие във вот, който предполага мажоритарен сблъсък не съм виждал. Все едно голямата премия е за третото място и всеки се бори да прекара другия на втората позиция.
– Кои са основните проблеми на София?
– Един от най-големите проблеми е за постигане на максимална прозрачност и ефективност при управлението на парите на гражданите. Разбира се това е основен проблем за всички общини и за цялата държава. Всеки български гражданин трябва да има пълната информация за това как общините и държавата се разпореждат с неговите пари. Хората трябва да знаят как се харчи всеки техен лев, трябва да могат да влезнат в сайта на своята община и да знаят колко, как и защо е платено за всеки квадратен метър асфалт, за всяко посадено дърво, за всяка лампа, за всяка пейка и т.н. За това не се искат много пари, а добра воля и почтеност от тези, които сме избрали. Принципното решаване дори само на този въпрос ще доведе до радикална и положителна промяна в нашите общини и в нашата държава. Но така наречената опозиция, не само в Столицата, а и в другите общини, не се бори да промени лошите практики, а иска да се впише в тях – на това му казват – „да бъдем коректив“. Май това беше високата цел, която си поставиха реформаторите в София още със старта на кампанията. Те, заедно с БСП, от дълги години така са се вписали, че избирателите им са на път напълно да ги отпишат. БСП никога не са печелили в Столицата и имат постоянен низходящ тренд, защото винаги са се колаборирали с управляващите, а сега имат и проблем със своя ренегат Кадиев. За мен това е младият Близнашки, помнете ми думата на там се е запътил. По пътя на БСП в София върви и т.н. „традиционна десница“. В столицата аз не виждам сериозна надпревара за кмет. Очевидно е че всички с изключение на ГЕРБ се борят само за съветници.
Без да се увеличават данъците и таксите на столичани, може да се постигне 20% по-добра ефективност. Отделно, когато говорим за местно самоуправление трябва да създадем възможност за гражданите непрекъснато да участват във взимането на решения за управление на града, а не само по време на избори. Емблематичен пример за това е как беше смачкан референдумът. Двата най-съществени въпроса подкрепени от над 550 хиляди избиратели и ползващи се с подкрепата на над 2/3 от избирателите според социологическите агенции – за задължителното гласуване и за мажоритарния вот, бяха брутално отхвърлени от парламента.
– Ще се промени ли политическата ситуация след общинските избори?
– Нещата ще се подобрят, когато хората видят смисъл от гласуването си и видят, че има почтени политици. Сега изборите се печелят от демагози и добри изборни технолози. Ако това продължи – България загива. Не може без морал и ценности да съществува една общност.
Интервю на Косара Белниколова /Faktor.bg/
