.
…живея между не и да,
между тоягата и моркова,
и моят вик за свобода
е гръм от тапата ви коркова.
Но виното го пие друг,
а аз дера със лакти Нищото.
И тегля мъчния си плуг –
и цял живот ора стърнището.
А облакът пови и мен,
и моя свят с кирливи бинтове –
войниче, паднало във плен,
спя върху нарове развинтени.
Дали ще съмне? – аз не знам
изобщо има ли разсъмване,
додето моркова си ям,
шампанското ви вече гръмна ли?
Съдбата друго ли реши,
или е време да умираме?
Спасете своите души! –
преди да се превърнат
в синьо сирене…
Валери Станков
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Още от същия автор вж. тук и тук.
.
