Веселина Седларска, Reduta.bg
.
Помните ли думата макулатура? Тя се появи покрай аферата „Костинброд“, в която блесна политическата звезда на Николай Бареков. Той твърдеше, че палетите с бюлетини са доказателство за подмяна на избирателния вот, опонентите му обясняваха, че става дума за най-обикновена макулатура.
Да проверим какво е обяснението за този термин. Речникът пояснява, че тази дума има три значения: 1/ в полиграфическото производство – погрешно или пробно отпечатан лист; 2/ в полиграфическото производство означава още и техническите отпадъци от хартия или картон, образуващи се при подготовката за печат, при печата на тиража, при провеждането на брошуро-книговезките и довършителни процеси; 3/ в целулозно-хартиеното производство негодна хартии, книги и други, събирани като вторични суровини и други материали, които се преработват.
Моля ви да прочетете отново тези обяснения, като замените „полиграфическо“ с „политическо“. Ако сте го направили, и вие ли стигнахте до извода, че Николай Бареков е макулатура? Де да беше само той. Местните избори са времето, в което макулатурата – всички тези погрешно или пробно създадени партийки, технически отпадъци от политическия живот, изрезки от довършителни обществени прекроявяния и прочие вторични суровини – се опитват да влязат в преработка и да се превърнат в малки, но вършещи някаква работа изделия. В полиграфията макулатурата се употребява за визитни картички, да речем. В политиката е приложима за производство на общински съветници.
Политическата макулатура не бива да се подценява. Тя може както да вкара свои хора в общинския съвет, така и да се спазарява за участие с големи партии, за да откъсва гласове от техни противници. Такива неща стават и на парламентарни избори, но местните са теренът, на който малките могат да се развихрят така, че да устроят себе си или да развалят играта на големите. Мащабът го позволява.
За парламентарните избори през миналата година се регистрираха 22 партии и седем коалиции. В местните избори на 25 октомври тази година ще участват 71 партии и три коалиции.
Кирил Йорданов се кандидатира за кмет на Варна. Името на коалицията, която го издига е в духа на африканската традиция партията да носи името на лидера, за да е ясно кой от кое племе е. Коалицията се казва „Кирил Йорданов – кметът на Варна“. Шансовете това да се сбъдне са от нула към минус десет. Но шансовете да се вкарат неколцина или поне първият от листата в общинския съвет е съвсем реален. А първият, разбира се, е Кирил Йорданов.
Йордан Лечков се кандидатира за кмет на Сливен. Първо бе подкрепен от „Ред, законност и сигурност“ на Яне Янев. После бе подкрепен от „България без цензура“ на Николай Бареков. Това предизвика Яне Янев да каже, че до Лечков ще застане, но до Бареков никогаж. Йордан Лечков няма да стане отново кмет на Сливен, но ще бъде съветник. Той, разбира се, води листата на създадената за тези избори коалиция „Обединени региони“.
„Жената до Бареков“ се кандидатира за кмет на София. Нейната победа е вече осигурена, тъй като хората ще научат, че тя не се казва Женадатобареков, а Мария Календерска. Твърди, че е убедена, че балотажът ще бъде между нея и Йорданка Фандъкова. Дано повече да твърди, отколкото да е убедена, защото иначе положението се влошава дори повече, отколкото разумният човек предполага. „Искам да направя много конкретни неща и дори да загубя балотажа, ще остана да ги отстоявам в общинския съвет“ – казва тя за наше успокоение. Календерска се бори за участие в общинския съвет.
Във всяка община има по няколко такива примера и ако все още са останали хора, които се питат защо кандидати без никакъв шанс се кандидатират за кметове, отговорът е, че те не се кандидатира за кметове. Кандидатурата им за кметове е само въжето, което се надяват да издърпа листата, която оглавяват, достатъчно напред, за да попаднат в общинските съвети.
В малките общини това е въпрос, включително и на поминък.В малките общини няма работни места, а съветниците получават заплата. Съветниците са близо до общинските администрации, а вече в много градове общината се явява най-големият работодател. И, което е по-важно от първите две, общинските съвети са нещо като местната борса, на която се решават въпросите, свързани с потоците пари, които преминават през територията на общината.
Общинските съвети днес нямат нищо общо с онези съвети от зората на демокрацията, в които се дебатираха идеи, ценности, тенденции и други възвишени заблуди. Сега в общинските съвети се говори само за пари. Уж какво е важно да се направи, уж кой може да го направи най-добре, уж защо е неотложно, но в крайна сметка – при кого да отидат едни пари. Тук всеки глас е важен и тази важност също има своята себестойност. В общинския съвет един глас на управляващата партия е равен на един глас от партия, която никой не може да се сети как се казва. Общинските съвети не се състоят от старейшините на общината. Те се състоят от брокерите на общината.
Сан Диего е град с 1,5 млн. население. Управлява се от 9 общински съветници, които работят с екипите си на пълен работен ден. В България има 265 общини. Във всяка от тях има общински съвет, най-големият се състои от 61, а най-малкият от 11 съветници. Ако се чудим накъде ще му излезе краят, един от отговорите е – ще построим уникален български обществен строй, който ще се казва общински капитализъм.
.
