Евгени Колев, News.bg
Представете си държава, в която целокупното мъжко население от 20- до 50-годишните са военнослужещи и буквално спят с автомат до възглавницата? Противно на предположенията, това не са САЩ, нито Русия, нито Израел, нито дори – за голямо разочарование на Ким Чен Ир – Северна Корея. Най-военизираната страна в света се оказва иначе неутралната и на пръв поглед миролюбива Швейцария. За особеностите на военната повинност и системата за сигурност в алпийската държава разказва руският седмичник „Военно-промышленный курьер“.
Изненадващо за мнозина, тази малка страна в сърцето на Стария континент е в състояние за два до четири часа да разгърне армията си от 22 до 650 хиляди щика. Две денонощия са й необходими да събере под знамената до 1,7 милиона души. Перфектно обучена, организирана и доста добре въоръжена бойна машина. За сравнение: армията на Съединените щати е 1,3 милиона, плюс горе-долу толкова в резерв, на Китай – 2,4 милиона, плюс още милион запасняци.
Още едно условие превръща простиращата се от Женева до Давос, от Цюрих до Лугано територия в трудна мишена – исполински планини, прорязани от тунели, противоатомни убежища, оръжейни складове и ракетно-артилерийски опорни огневи точки, вкопани в гранита. Основите на военната инфраструктура са положени още по времето на Втората световна война и непрекъснато се усъвършенстват.
Швейцарската армия не е единствената, която е изградена на смесен принцип – професионалисти и милиция. С някои специфични особености така е структуриран и Бундесверът: системата „малко войници + много кадрови офицери и унтерофицери + цивилни запасняци + учебни сборове = разгръщане при необходимост“. При швейцарците обаче идеята „народът и армията – единни“ е доведена до абсолютизъм.
Кадровите военнослужещи са около 9 хиляди, основно в авиацията. В режим на преквалификация се намират по едно и също време около 10-15 хиляди. Учебният сбор – Rekrutenschule – Ecole de recrue – продължава 90 дни. След завършването бойците получават личното си оръжие (автомат и/или пистолет) с два пълнителя, три комплекта униформа за всеки сезон, снаряжение, бронежилетка и каска и се прибират по домовете си.
До 32 години статутът на войника е „аусцуг“, до 42 – „ландвер“, до 50 – „ландштурм“. За 10 години бойците от аусцуга прекарват в частта си осем сбора по три седмици, ландвера – три пъти по две, ландштурма – един път две седмици. На 51 войниците официално се уволняват от армията, сдават бойното оръжие, получават пушка-помпа с боеприпаси и повиквателно нареждане в случай на война и тотална мобилизация.
Подлежащите на военна служба швейцарци – в зависимост от рода войски – отделят по 180-270 часа в годината за ратни подвизи. За седмиците, в които са ангажирани с бойна подготовка, те запазват до 80 на сто от заплатата си на официалното работно място. Войниците също така получават дневно по $6, офицерите – $8,5.
Особеност на швейцарската армия е усилената подготовка на офицерите резервисти. Тези, които се стремят към офицерски пагони, минават през допълнителни сборове – за всеки чин – сумарно по 100 дни. Това разбираемо се посреща с неудоволствие от работодателите, особено от Банковата асоциация. Злите езици говорят, че запасът е начин при законно запазване на трудовото възнаграждение да се измъкнеш от опеката на благоверната и да си организираш по мъжки пикник с малко стрелба.
Това обаче не отговаря на истината. На обучението тук се гледа много сериозно. Освен за придобиване на бойни умения това е място и за неформални контакти с необходими хора, висшестоящи сегашни или бъдещи колеги, с полезни фигури от политическите среди или просто със съседа. Никой не е в състояние да се отърве от служба в армията – нито студентът, призован направо от университетската банка, нито президентът, ако е мъж.
Швейцария не разчита единствено на патриотизма и ентусиазма на своите граждани. Родината с твърда ръка лекува липсата на гореспоменатите качества. При неявяване на повиквателна – без оглед на причините: сесия, сватба, запой, отпуск – наказанието е глоба и затвор по такъв член, че нарушителят може да сложи кръст на кариерата си – никой няма да го наеме на прилична работа.
Ако си НГВС или ОГВС (негоден или ограничено годен за военна служба) – сляп, болен или емигрант? Плащаш 3 процента данък за издръжка на войската. Пацифист си? Добре – в демократичната страна зачитат твоето право на убеждения. Но въпреки това си получаваш призовката и разчистваш общински Авгиеви обори или извършваш други малко приятни общественополезни дела един и половина пъти по-често от призованите в строя. Работиш в чужбина и си забравил или без причина не си се прибрал за сбор – чака те отново затвор.
В швейцарската армия, както между другото в цялата държава, ако нещо е разписано в правила и норми, то ще бъде изпълнено безпрекословно. Това е част от националния манталитет.
Военният бюджет на страната с население от 7,5 милиона е почти 20 на сто от БВП – около $5 милиарда. Въоръжението – повече от 800 танка и бронирани машини (420 „Леопард 2″, 150 М 109). Дългата едва 300 км страна има 14 ескадрили с повече от 350 бойни и 120 учебни самолета, 100 хеликоптера. Паркът непрекъснато се обновява. В Швейцария прецеденти като в американската армия пилотът да е по-млад от своята машина не се допускат.
Неподлежащото на унищожение излязло от употреба стрелково оръжие – прецизно реновирано – се продава на гражданите. Особена таргет група са жените, отстъпките за „втора ръка“ са значителни, регистрацията – максимално проста, и то само за ново оръжие. По непотвърдени данни наследниците на Вилхелм Тел притежават милион и половина единици оръжие – армейско, полуавтоматично и ловно. Швейцарците са на четвърто място по цеви на глава от населението и на второ по процент въоръжени граждани. Регистрираните стрелкови клубове са десетки, стрелбищата – почти колкото кафенетата.
Наред с алпийските дисциплини стрелбата в Швейцария е национален спорт. 270 хиляди запасняци и 120 хиляди активни военни милиционери по време на службата си трябва да представят военна книжка със зачети за проведени бойни стрелби.
Стрелбата е нещо свято – въпрос на традиции, които в тази консервативна страна не се променят със столетия. Администрацията на малка община може да не намери необходимите за ремонт на пътища пари, но успешно ще проведе референдум за проект на ново стрелбище или модернизация на старо. Националните и регионалните състезания по стрелба са едни от най-посещаваните мероприятия.
Швейцария обаче е и на второ място по смъртност от огнестрелно оръжие в невоенно време на глава от населението.
Как протича военната служба? Всъщност – съвсем прилично. Два дни в седмицата уволнение в – преведено на нашенски – „гарнизонна отпуска с преспиване“. Войниците не чистят клозети, не белят картофи, не мият подове и баки, не правят уборка на казармите и прилежащите им райони. За тези дейности са наети частни фирми.
Тук идва и културният шок за онези, които все още си спомнят родната наборна казарма – швейцарците дори не си дават зор да застъпват караул! Периметърът на поделенията се пази от частни охранители. Не служба, а санаториум.
Е, санаториумът както винаги си има и дребни недостатъци. Ставане в 5:00. И буквално от момента всичко се изпълнява „на бегом“. С малки прекъсвания – за храна и други физиологични потребности, лично време и кратки минути за отдих: нонстоп екшън. Физическа, стрелкова, бойно-приложна подготовка, самоотбрана и нападение, шофиране, технически и алпийски умения. И всичко отново. До отбоя – в 24 часа. И на другата сутрин – пак в 5.
Такова натоварване се смята за кошмар дори в най-елитните спецчасти, но за швейцарците е в реда на нещата. Времето за подготовка е малко и се наваксва с интензивност на обучението. Именно поради това някои моменти от армейския живот се пропускат. Всеки български новобранец, набивал до малоумност „кубинки“ по плаца, може да завиди на швейцарците, че строевата подготовка за тях е нещо непознато, от типичната прусашка маршировка те са се отказали още в края на 19. век.
Храненето в поделенията и учебните бази става в общи столови, липсват до болка познатите на българския боец казани, менюто е еднакво за войниците и офицерите и унтерите, като – забележете – по-високите чинове се хранят след редовия състав. В казармите спалните помещения са разделени: войнишки, офицерски и унтерофицерски – първите до 20 души, вторите – до 6. В своето обзавеждане обаче по нищо не се отличават – навсякъде стандартни метални двуетажни „вишки“ с тънки дюшеци и спални чували. Тоалетните и баните впечатляват с чистотата си.
При цялата на пръв поглед демократичност на порядките в бойните части в Швейцария няма особени проблеми с воинската дисциплина. Тук на помощ идва строго разписаната до най-малка дреболия система на парични санкции – доста по-високи, отколкото в цивилния живот. Наказания се прилагат за всяко нарушаване на правилата на вътрешния ред и на устава. Контролът се осъществява от кадрови офицери. Размерът на глобата се определя от командира на поделението. Редките криминални нарушения попадат под ударите на военната прокуратура.
Уникалната военна система на Швейцария води началото си още в далечното Средновековие и е предпоставена от историческото развитие на страната – постоянни локални войни между кантоните и необходимостта от защита от външни врагове.
Първият военен договор между кантоните на обединена Швейцария е подписан 1798. Именно този документ предвижда всеобщата воинска повинност за мъжкото население. Там е записана и възможността желаещите (и материално осигурени) да се откупят от служба с доста внушителна сума в хазната на кантона. Тази привилегия е запазена и в сега действащите устави.
.
