Ужилването: 140 000 лв. за модерна политика. Как свързани лица регистрираха инициативни комитети, които осребриха субсидията чрез един сайт. Техния
.
Пламена Тодорова, Сlubz.bg
Четвъртък. Обикновено заседание на Централната избирателна комисия. Членовете й докладват за одобрение как политическите партии и инициативните комитети (ИК), които нямат държавни субсидии, са решили да разходват т.нар. медийни пакети от по 40 000 лв. – т.е. към кои медии какви суми се насочват за публикуване на агитационни материали за местния вот и за референдума.
И всичко по докладите изглежда скучно до момента, в който член на ЦИК не започва с изброяването: за сайта „Хаштаг-БГ“ отиват последователно сумите от 39 960 лв., 35 100 лв., 30 900 лв., 7200 лв., 30 360 лв….
Кой за какво плаща
Сумата от 39 960 лв. се отпуска на Инициативен комитет, агитиращ с „Не“ за електронното гласуване, оглавяван от Радослав Маринов. От Инициативния комитет парите се насочват към „Хаштаг“.
Втората сума – 35 100 лв., отива в същия сайт от името на партия „Движение за европейска интеграция“, която също е в списъка с противниците на електронното гласуване.
Останалите три транша са от партии и ИК, които агитират в полза на дистанционното електронно гласуване. 30 900 лв. дава партията на бившия военен министър Николай Цонев „Нова алтернатива“, 7200 лв. – „Социалистическа партия Български път“ и 30 360 лв. – видинският ИК с председател Борислава Стоянова.
Важното в случая е, че това не са пари на самите партии или на самите комитети. Те получават от държавния бюджет по 40 хиляди лева под формата на ваучери – сключват договор с медиите и после ЦИК превежда парите на самите медии, според подписаните договори за реклама. Т.е. партиите и комитетите нямат друг начин за осребряване на парите.
Кой кой е в тази игра
На пръв поглед става въпрос за различни партии и комитети, които нямат общо помежду си, както и със сайта „Хаштаг-БГ“, но на втори прочит нещата не стоят точно така.
Формално сайтът, под шапката на Фондация „Хаштаг-БГ“, не е сред най-популярните медии у нас, за да е налице толкова голям интерес от участниците в референдума и те да пренасочват почти целите разпологаеми суми за реклама точно там.
Фондацията е регистрирана на името на 23-годишната Милена Евгениева Борисова.
Милена Евгениева, но вече с фамилията Кичашка, е съсобственик в „е-Март Ауторити“ заедно с Борислав Цеков, член на Управителния съвет и на „Институт за модерна политика“, бивш депутат на НДСВ, за последно – в листата на БСП за парламентарните избори.
В ръководството на Института пък е Петър Кичашки – съпруг на Милена Евгениева – Кичашка и кандидат за общински съветник от БСП в София под номер 9. Кичашки заедно с Цеков е и сред основателите на Движение „Модерна България“ и също бе кандидат на левицата за депутат от т.нар. гражданска квота. Милена Кичашка е и автор в „Хаштаг“, а самият сайт и „е-Март Ауторити“ са регистрирани на един и същ адрес в София – на ул. „Бачо Киро“.
Но това не е всичко.
Инициативният комитет Радослав Маринов също има връзка с „Института“. Маринов е член на Сдружение „Асоциация на младите юристи“, което също е на Борислав Цеков. Инициативният комитет на Маринов, макар и регистриран в София, може да се причисли към видинската група от комитети, които се нароиха точно за този референдум, тъй като голяма част от членовете в него са от северозападния район.
Свързан с Борислав Цеков е и Инициативният комитет с председател Борислава Стоянова. На изборите за Европейски парламент миналата година Стоянова е в листите с наблюдатели на „Институт за модерна политика“. Нейният комитет е от тези, регистрирани във Видин, въпреки че за разлика от останалите комитети от града, подкрепя електронното гласуване.
„Нова алтернатива“ на ексминистъра на НДСВ Цонев и „Модерна България“ на бившия депутат на НДСВ Цеков пък бяха партньори в редица инициативи като тази за „смяна на системата“ например.
Що се отнася до „Социалистическа партия Български път“, нейни членове и симпатизанти като Мирослав Паскалев – Зорец и Стоян Тодоров, бяха чести гости на бившия премиер на левицата Пламен Орешарски в рамките на срещите му с неправителствения сектор и участници в т.нар. контрапротести.
Къде е ЦИК?
Председателят на Централната избирателна комисия Ивилина Алексиева преди това бе член на Управителния съвет на „Институт за модерна политика“ и дори все още фигурира като такава на сайта на организацията. Един от говорителите на ЦИК – Камелия Нейкова, пък беше зам.-председател на партията на Николай Цонев „Нова алтернатива„.
Всички тези съвпадения може и да не означават нищо. Но донесоха 140 хиляди лева на сайт, свързан с лицата от Инициативните комитети. Всичко това е платено от парите на данъкоплатците. Това засега е единственото сериозно обяснение за големия брой регистрирани Инициативни комитети.
Остава някоя институция да си зададе въпросите защо това се случва, законно ли е и как с нашите пари се прикрива политическо финансиране.
.
Какъв ли е смисълът да пишете тези работи, при условие, че българите в чужбина едва ли толкова ги интересува, какво се върши в България. Освен това няма никаква сигурност относно това, че подадените електронно гласове няма да бъдат манипулирани в интерес на някои. Тоталното проследяване спокойно ще подмени гласовете ви….
„В деня, в който излезе публикацията в Клуб Z (петък), ЦИК отново проведе заседание и одобри още един договор с „Хаштаг-БГ“ – този път от Политическа партия „Бургас“. Стойноста му е 19 200 лв. ПП „Бургас“ бе част от коалиция „Модерна България“ на Борислав Цеков на предсрочните парламентарни избори през 2013 г.“
http://clubz.bg/28936-ujilvaneto_ii_modernata_politika_se_okazva_oshte_po_skypa
Парите за медийни пакети насочена към сайта „Хаштаг-БГ“
Бившият царски депутат Борислав Цеков и свързан към него сайт успяха да приберат 140 хиляди лева държавни пари като страна по изборния референдум.
Чрез пет инициативни комитета и партии те получават медийни пакети от държавата на стойност 40 000 лева. Парите са били насочени към сайтът „Хаш„аг-БГ“, свързан с Института за модерна политика, управляван от години от Цеков. Най-скандалното в случая е, че настоящият председател на ЦИК Ивилина Алексиева е част от управата на същия институт и бе лансирана за поста именно от бившия царски депутат. Това разкрива в свое разследване „КлубZ“.
Подобен наплив към медия, която не се отличава с особена известност за пореден път поставя въпроса за спорната поправка в Изборния кодекс, която дава възможност на новорегистрирани субекти да вземат пари от държавата уж за медийна кампания. Веднага след приемането на закона експерти предупредиха, че е възможно от бюджета да се отделят пари за популяризация на предизборна платформа, но всъщност медия, в която новият субект се рекламира, да му връща част от средствата.
От заседанието на ЦИК в четвъртък става ясно, че сума от 39 960 лв. се отпуска на Инициативен комитет, агитиращ с „Не“ за електронното гласуване, оглавяван от Радослав Маринов. От Инициативния комитет парите се насочват към „Хаштаг“.
Втората сума – 35 100 лв., отива в същия сайт от името на партия „Движение за европейска интеграция“, която също е в списъка с противниците на електронното гласуване.
Останалите три транша са от партии и инициативни комитети, които агитират в полза на дистанционното електронно гласуване. 30 900 лв. дава партията на бившия военен министър Николай Цонев „Нова алтернатива“, 7200 лв. – „Социалистическа партия Български път“ и 30 360 лв. – видинският инициативен комитет с председател Борислава Стоянова.
На пръв поглед става въпрос за различни партии и комитети, които нямат общо помежду си, както и със сайта „Хаштаг-БГ.
Формално сайтът, под шапката на Фондация „Хаштаг-БГ“, не е сред най-популярните медии у нас, за да е налице толкова голям интерес от участниците в референдума и те да пренасочват почти целите разпологаеми суми за реклама точно там.
Фондацията е регистрирана на името на 23-годишната Милена Евгениева Борисова.
Милена Евгениева, но вече с фамилията Кичашка, е съсобственик в „е-Март Ауторити“ заедно с Борислав Цеков, член на Управителния съвет и на „Институт за модерна политика“, бивш депутат на НДСВ, за последно – в листата на БСП за парламентарните избори.
В ръководството на Института пък е Петър Кичашки – съпруг на Милена Евгениева – Кичашка и кандидат за общински съветник от БСП в София под номер 9. Кичашки заедно с Цеков е и сред основателите на Движение „Модерна България“ и също бе кандидат на левицата за депутат от т.нар. гражданска квота. Милена Кичашка е и автор в „Хаштаг“, а самият сайт и „е-Март Ауторити“ са регистрирани на един и същ адрес в София – на ул. „Бачо Киро“.
Инициативният комитет Радослав Маринов също има връзка с института на Борислав Цеков. Маринов е член на Сдружение „Асоциация на младите юристи“, което е на Борислав Цеков.
Инициативният комитет на Маринов, макар и регистриран в София, може да се причисли към видинската група от комитети, които се нароиха точно за този референдум, тъй като голяма част от членовете в него са от северозападния район.
Свързан с Борислав Цеков е и Инициативният комитет с председател Борислава Стоянова. На изборите за Европейски парламент миналата година Стоянова е в листите с наблюдатели на „Институт за модерна политика“. Нейният комитет е от тези, регистрирани във Видин, въпреки че за разлика от останалите комитети от града, подкрепя електронното гласуване.
„Нова алтернатива“ на ексминистъра на НДСВ Цонев и „Модерна България“ на бившия депутат на НДСВ Цеков пък бяха партньори в редица инициативи като тази за „смяна на системата“.
Що се отнася до „Социалистическа партия Български път“, нейни членове и симпатизанти като Мирослав Паскалев – Зорец и Стоян Тодоров, бяха чести гости на бившия премиер на левицата Пламен Орешарски в рамките на срещите му с неправителствения сектор и участници в т.нар. контрапротести, напомня ClubZ.
Председателят на Централната избирателна комисия Ивилина Алексиева преди това бе член на Управителния съвет на „Институт за модерна политика“ и дори все още фигурира като такава на сайта на организацията. Един от говорителите на ЦИК – Камелия Нейкова, пък беше зам.-председател на партията на Николай Цонев „Нова алтернатива“.
През последните месеци, Борислав Цеков, който не крие привързаността си към социалистическата партия, участва и в редица акции срещу САЩ и ЕС, и в подкрепа на Путин и Русия.