Астрономическият комплекс обяви дарителска кампания. Необходими са 264 хил. лв. – за ток и ремонт на куполите, на помещенията и инсталациите за заземяване и защита против мълнии
Валентин Хаджиев, в. „24 часа“
.
Куполите над телескопите на Националната астрономическа обсерватория “Рожен” пропускат дъжд и водата тече върху техника за милиони левове.
“Един от телескопите – 70-сантиметровият, не работи от зимата. Влагата го е повредила. За да се ремонтира, е необходим кран да го извадим навън. Нямаме пари за кран, камо ли да ремонтираме купола или да се платят резервни части, ако е необходимо”, казва директорът на обсерваторията д-р Никола Петров.
В помещението на телескопа зелен мухъл е плъзнал по стените, мазилките, въпреки че е боядисвано миналата година, са паднали, а гредите на купола над самото огледало на телескопа са черни и прогнили и се вижда ясно, че има теч.
Телескопът обаче няма как да се помести, за да не тече върху него, тъй като е тежък няколко тона.
В съседство телескопът за наблюдение на Слънцето също не работи. Причината е компрометираният му филтър, който трябва да се смени.
“Този не позволява да се направи истински научен резултат, защото данните от наблюдението на Слънцето не са верни и истински. Нов филтър струва 7 хил. долара. От м.г. се произвеждат и продават 4 филтъра в комплект, които не се повреждат, но цената им е 40 хил. долара. Можем само да мечтаем за такъв”, уточнява Петров.
Той е име в света сред специалистите по Слънцето, сам е направил телескопа за докторантурата си със спонсорски 28 000 лв. Болно му е, че не може да се използва.
Иначе от БАН го заприходили за 40 хил. лв. Сега всички усилия на астрономите са насочени за поддръжката на 2-метровия телескоп. Той е един от 5-те рефлектора, произведен е в “Карл Цайс”, Йена. Представлява уникална система от оптика, прецизна механика и електроника.
През 2009 г. – 30 г. след въвеждане на телескопа в експлоатация, неговата система за управление бе изцяло подменена по проект за 1,6 млн. лв.
НАО “Рожен” е най-големият астрономически комплекс в Югоизточна Европа и има 3 телескопа. Чрез тях се правят изследвания, които се публикуват в международни списания.
По научни показатели в област “Физика и астрономия” България е на 43-о място в света
от около 200 държави за периода 1996-2013 г. В подобласт “Астрономия и астрофизика” е на 40-о място според световната научна ранглиста.
Въпреки международния си авторитет, заради разпадащия се комплекс “Рожен” обяви дарителска кампания за поддръжка и ремонт на телескопите. Неотложно са необходими 264 хил. лв. – за ремонт на куполите 54 хил., 63 хил. – за ток, 67 хил. – за закупуване на генератор за ток при аварии, 53 хил. – за ремонт на помещенията, където се намират, и 27 хил. – за ремонт на инсталации – заземявания, защита против мълнии, подмяна на остарели ел. табла.
Причината за кампанията е недофинансирането на науката от бюджета.
“Спешно трябва да се плати токът и да се ремонтират куполите, тъй като през тях прониква вода”, каза шефът на Института по астрономия към БАН проф. Таньо Бонев.
“Рожен” започва да се създава през 1974 г.
Четири години работи с големия телескоп, но официално е открита през 1981 г. във връзка с кампанията “1300 години България”.
“За времето си комплексът е бил сред най-модерните в света. Астрономите са живеели тук. Имало е дори детска градина, идвал е учител да обучава децата, за да не пречи на учените да спят след нощните наблюдения”, разказват техни наследници.
Оттогава в сградния фонд нищо не е правено. Постройките се лющят, падат мазилки и облицовки, мраморите са мухлясали. В битовия корпус мебелите се трошат, защото са на 40 г. По ъглите в стаите, където се настаняват учени от цял свят, са плъзнали плесени. През прозорците буквално духа вятър. Радиаторите са 40-годишни и гълтат толкова електричество, че са стопили контактите.
През зимата месечната сметка за ток стига до 27-28 хил. лв.
За да пестят, учените се събират в една стая и се обличат като за Северния полюс. Много пъти са правени проекти и оценки за ремонт на сградата с топлоизолация и нова дограма, които все възлизат на 1,4 млн. лв. Досега няма финансиране.
Само корпусът с 63 жилищни помещения е 1000 кв. м разгърната площ, има около 20 кабинета, от които са използваеми 7. Другите не стават за обитаване. Общо обсерваторията е на 64 дка площ. Заради надморската височина от 1750 м зимите са сурови.
Обсерваторията е успяла да ремонтира 6 стаи от общо 63 с парите от научен форум през 2014-а. Те помолили чужденците, които искали да дойдат на лятна школа, да платят таксите предварително и така бил направен ремонт на помещенията, където да се настанят.
“Бюджетът не е достатъчен. Според световните стандарти за функциониране и поддръжка на такъв комплекс са необходими 10% от сумата, която е вложена за построяването му. Тогава държавата е вложила 15 млн. лв. И наистина необходими са 1,5 млн., за т.г. са отпуснати 375 хил.
Поне един път да се направи цялостен ремонт, след това ще успяваме години наред да поддържаме, но в състоянието, което е сега, просто спасяваме каквото можем от техниката”, казва Никола Петров.
Той е благодарен на областният управител на Смолян Недялко Славов и МОСВ за моменталната реакция, с която са отпуснати 150 000 лв. по проект по ПУДООС, с които ще закърпят положението.
По проекта астрономите ще си платят тока и разходите на обсерваторията и ще се купят 3 камери, за да снимат на 180 градуса нощното небе.
“Идеята е през различни филтри да наблюдаваме осветеността на нощното небе,
което е пряко свързано с едни и ли други прахови частици в атмосферата, и по този начин ще можем реално да дадем оценка, когато получаваме данни дали се дължи на замърсяване на земната атмосфера от цивилизационен характер, или от метеорни потоци.
Това евентуално отчитане на запрашаване и разсейване на светлина в атмосферата вече реално ще се отчита към МОСВ и ще е полезно за обществото”, казва Петров.
Астрономите коментират, че в цял свят има дарителски кампании за наука по конкретни проекти и това е нормално да се събират средства за нова техника, но издръжката на обсерваторията не бива да бъде от дарители.
Обсерваторията е построена с пари на хората и трябва да се реши или да я няма, или да я има. Ако я има, да се поддържа от държавата, коментират учени, на които им е болно за загиващата база, която е най-големият ни научен обект, в който обикновеният човек може да се докосне до истинска астрономия.
Това лято НАО е пълна с туристи от събора на Рожен насам – хората се записват със седмици по-рано за нощни наблюдения, тъй като се допускат по 15 души на вечер при хубаво време.
Вместо с приходите от туристите да се купи някой уред, астрономите са платили старите сметки
Петров сам коси 15 дка ливади на обсерваторията и зимата пътува с резачка, за да отвори пътя, ако снегът е дълбок.
На обсерваторията освен телескопите има и куп съоръжения на други министерства и институции – въздушна навигация, метрология, сеизмична станция, джипиес за земните пластове за геоложки изследвания, фонова станция за запрашеност.
Има и два частни телескопа, на които астрономите правят научни изследвания заради проблемите с техниката на държавните.
Ако базата и техниката са в добро състояние, ще има много по-голям интерес от любители астрономи, които си плащат за престой и наблюдение.
НАО спечелила финансиране по международен проект за Регионален астрономически център за изследвания и образование (РАЦИО) преди 4 г., приет от МС, но все още няма по него финансиране.
Идеята на този център е научните институти в Източна Европа да се модернизират и да стигнат нивото на тези в Западна Европа.
Тъй като по проекта се предвиждат десетки милиони левове за обсерваторията, астрономите се надяват той да бъде финансиран и така да се ремонтира базата, която след това да се поддържа.
Снимки: в. „24 часа“
