Бай Гюро се усмихна под мустак, погали плешивото си теме и самодоволно се отпусна в мислите си: „Еей… голяма работа е туй радиото. Нищо и никаква кутийка с копчета отвън и с някакви чаркове отвътре, а как бичи! Песни ли не щеш, мачове, новини… Слушам, слушам и не мога да проумея как на една педя място са се събрали толкова много жени, мъже, цели оркестри. Чудо на техниката! Голямата работа е, ама аз съм по-голяма. С едно щракане на копчето и им взимам думата на всичките. Както зяят нещо, щрак и… тишина. Щрак – и пак ги пускам. Като ме ядосат пак – щрак и айде чупката. Кой е шефът тука, а?“.
Успокоен от факта, че той е господар на положението, бай Гюро отвори хладилника. Погледна любовно измръзналата ракия и потърси буркана с киселите краставички…
– Ще дадем на пенсионерите по 50 милиона за Коледа и Великден. Много са пенсионерите и тези пари не се усещат, но все пак е нещо! – мазно пробуча радиоприемникът, с което хем разгневи, хем стресна господаря на копчетата: „Как така самό се включи? Нали те бях изключил?“ – За всеки случай извади батериите и се огледа да няма включен кабел към тока. „А сега, да те видим“ – хвърли му победоносен поглед и понечи да се върне към ракиените си пόмисли.
– Това, което обещаваме, го даваме. Може нещо да забавяме, защото веднъж ни свалиха от власт… – отново избоботи уж изключеното радио.
Бай Гюро седна и се заоглежда плахо. Този път изобщо не се изненада – беше разпознал гласа на своя кумир Бойко Борисов, да се свети името му светлейшо. Това, че Бойко говореше през радио, в което нямаше батерии и изобщо не е включено, си беше напълно в реда на нещата. Гюро обаче се беше притеснил заради нещо друго. Ами ако Цветан Цветанов го гледаше отнякъде и го беше записал как улисан в своите си работи не обърна веднага внимание на това Кой му говори и се опита да го заглуши? „Ееех… – затюхка се бай Гюро и реши да се включи в разговора – 50 милиона са много, много са! Ти не се притеснявай, Бойко, че не се усещали тия пари. От Коледа до Великден има бая време – пенсионерите ще понамалеят чувствително.
Тия, дето преживеят зимата и без друго ще се радват. Така че, недей се вълнува толкова , да не вдигнеш пак кръвното!“ – Бай Гюро изстреля прочувствената тирада и зачака със стиснати палци.
– Има задръствания, защото явно българинът е богат… „Да, да – задъха се Гюро да приглася, очарован от факта, че води диалог с Него – Богати са българите, затова се задръстват. Дебели са. Те и на пешеходните пътеки не могат нормално да се разминат. А и като почнат да купуват тия джипове и лимузини, нямат спиране. Децата им в първи клас, и те с коли ходят на училище и се карат с даскалите за паркоместата, до битки се стига. А пък и тия пенсионери, ти сега като им дадеш парите за Коледа и те веднага ще си купят още една кола. Как няма да има задръствания?“.
– Има хора, които искат да има хаос. Не им харесва, че се строят магистрали, че милиарди влизат в земеделието. Милиарди събираме повече от контрабандистите…
Като чу за милиардите, бай Гюро се свлече на колене и зае молитвена поза. Не посмя да изкаже мислите си на глас. „Защо си признаваш колко ти плащат контрабандистите?!? Защо си признаваш, че ги кόпаш милиардите?!? То сега остана да кажеш и къде ги кόпаш… Трай си. Кой те пита къде влизат милиардите?“
Мъртвото радио безмилостно продължаваше да бълва:
– Не съм дебел в никакъв случай. Всеки ден играя тенис и футбол по час…
Гюро се просълзи: „Разбира се, че не си дебел. Ти си мерна единица за стройност. Че кой не иска да има като твоя светлейши корем? Че кой не мечтае за твоя драгоценен… ъ-ъ-ъ, как да го кажа по-нежно… гъз….“.
Гюро се сви на кравай на пода, стиснал здраво с двете си ръце говорящото безжизнено радио и започна да го облизва. Часове по-късно така го завари жена му Гюровица. Свит на кълбо със залепнал език.
.
Ивайло Зартов,
1 октомври 2015 г.
