Възможности за запазване на Тараклийския университет, заседание на парламентарна комисия

На 7 октомври т.г. Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание провежда заседание, чиято тема са възможностите за запазване на Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак“ в Р. Молдова, където живеят 65 хиляди етнически българи. Тараклийският университет в Молдова е единственият университет, който функционира сред българските общности извън България. В Тараклийския район, където е университетът, 75 % от населението е с български произход.

Тараклийският университет е създаден през пролетта на 2004 г. и е официално открит на 1 октомври същата година. На откриването му присъстват президентите на България и на Молдова. През 2009 г. университетът е кръстен на българския духовник Григорий Цамблак. Този университет има мисията да съхранява и развива българския език, духовност и култура на бесарабските българи в Молдова и в Украйна. На заседанието става дума за неговото състояние днес, за проблемите, които има, и се обсъждат различни варианти за неговото запазване и развитие.

Следва стенограма от казаното на заседанието на Комисията. Стенограмата е публикувана в сайта на НС. (Още по темата за образованието по български език, история и култура в Молдова вж. тук.)

П Р О Т О К О Л

На 7 октомври 2015 г. от 16:30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Възможности за запазването на Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак” в Република Молдова.
2. Разни.

На заседанието присъстваха:

От Тараклийския университет „Григорий Цамблак”
Мария Паслар – изпълняваща длъжността ректор

От Министерството на образованието и науката
Мария Фъртунова – директор на дирекция „Висше образование

От Министерството на външните работи
Раковски Лашев – директор на дирекция „Консулски отношения”
Георги Панайотов – началник на отдел „Кавказ и Централна Азия”, дирекция „Източна Европа и Централна Азия”
Веселка Рангелова – дипломатически служител І-ва степен в дирекция „Източна Европа и Централна Азия

От Държавната агенция за българите в чужбина
Борис Вангелов – председател
Димитър Владимиров – заместник-председател

От Русенския университет „Ангел Кънчев”
Проф. Велизара Пенчева – заместник-ректор

От Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”
Доц. д-р Николай Проданов – заместник-ректор по научното кариерно развитие

В заседанието взе участие и Милен Михов – народен представител, член на Комисията по образованието и науката.

Заседанието беше открито в 16:30 ч. и ръководено от Румен Йончев – председател на Комисията по политиките за българите в чужбина.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Уважаеми колеги и гости! Откривам редовното заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина.
Преди всичко искам да предложа на нашето заседание дневния ред за днес:
1. Възможности за запазването на Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак” в Република Молдова.
2. Разни.
Има ли други предложения? – Не виждам.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Дневният ред се приема единодушно.
Искам да обявя и гостите на днешното заседание. Всъщност още от самото начало на работата на комисията нашият ангажимент беше да бъдем не само орган, който работи по ежедневното законодателство на нашето Народно събрание, но и форум, в който да се обсъждат някои от най-наболелите теми и проблеми на българите в чужбина и на политиката по отношение на тях. И ми се струва, че днешната тема е изключително гореща и актуална. Затова и правим това усилие да проведем заседанието в един от последните работни дни на Народното събрание преди разпускането му за изборите.
Така че се надявам да има и някаква полза от днешната дискусия – не само да обсъдим проблемите, но и да маркираме някои решения. Затова сме си позволили да поканим и доста гости на заседанието. А те са:
Мария Паслар – изпълняваща длъжността ректор на Тараклийския университет „Григорий Цамблак”
Валентина Димитрова – преподавател в Тараклийския университет „Григорий Цамблак”
Мария Фъртунова – директор на дирекция „Висше образование в Министерството на образованието и науката
Раковски Лашев – директор на дирекция „Консулски отношения” в Министерството на външните работи
Георги Панайотов – началник на отдел „Кавказ и Централна Азия”, дирекция „Източна Европа и Централна Азия” в Министерството на външните работи
Веселка Рангелова – дипломатически служител І-ва степен в дирекция „Източна Европа и Централна Азия в Министерството на външните работи
Борис Вангелов – председател на Държавната агенция за българите в чужбина
Димитър Владимиров – заместник-председател на Държавната агенция за българите в чужбина
Проф. Велизара Пенчева – заместник-ректор на Русенския университет „Ангел Кънчев”
Доц. д-р Николай Проданов – заместник-ректор по научното кариерно развитие на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”
В заседанието ще вземе участие и Милен Михов – народен представител, член на Комисията по образованието и науката. Разбира се, той може да участва спокойно във всяко едно заседание на всяка една комисия, но съм длъжен да го представя. И се радвам, че и той е тук, защото все пак е университетски преподавател с дълъг опит и в ръководството на висши учебни заведения.
Сега ми позволете в началото да дам думата на нашите гости, за да ни запознаят преди всичко с проблема, въпреки че предполагам, че повечето от вас са наясно със ситуацията, след което да се опитаме да обсъдим възможностите за решение, защото те не са кой знае колко много, а в същото време не търпят отлагане.
Позволете ми да дам думата на изпълняващия длъжността ректор на Тараклийския университет госпожа Мария Паслар. Заповядайте, госпожо Паслар.

МАРИЯ ПАСЛАР: Уважаеми господин Румен Йончев, уважаеми депутати, дами и господа! Представлявам Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак”, единственият университет, който функционира сред българските общности извън Република България. Университетът функционира благодарение на инициативата на българската интелигенция в Молдова, благодарение на решението на двете държави – Молдова и България, и благодарение на финансирането и от двете държави, на огромната подкрепа на цялата българска общност в България, на държавните институции.
Тараклийският държавен университет функционира именно в Тараклийския район, в който живеят 75 процента етнически България, а в Република Молдова живеят 65 хиляди етнически българи.
Тараклийският университет изпълнява една много важна мисия – да съхранява и да развива българския език, българската идентичност и българската духовност в Република Молдова. Той изпълнява мисия – не само образователна, но и културна мисия.
Университетът подготвя специалисти именно за нуждите на българската общност „Молдова”, специалисти по български език и литература, история, музика, като нашите възпитаници имат успешна реализация в доуниверситетските учебни заведения в качеството на специалисти и учители по български език и литература, специалисти по музика, история, специалисти по социални дейности и счетоводство.
Българската общност „Молдова” има огромна необходимост от тези специалисти. Тъй като във всички доуниверситетски учебни заведения се изучава български език като една от основните учебни дисциплини, огромно внимание се обръща на изучаването на родния език, историята и традициите на българите.
Също така в програмите за доуниверситеските учебни заведения вече се предвиждат и в предучилищната възраст занятията по роден език.
Българската общност в Молдова не може да си представи себе си без Тараклийския държавен университет. Това не е възможно, защото може да се загуби възможността от хармонизация на етническата и гражданска идентичност на българите в Молдова.
Още не е влязъл в сила един проект, който е съставен благодарение на програма „Темпос” и Всемирната банка, проект, който предвижда Тараклийският държавен университет да стане филиал на съседния университет, който се намира в град Кахул, тъй като този проект предвижда преструктуриране на системата за висшите училища в Република Молдова. И Тараклийският университет в тази система вече няма никаква самостоятелност. Ставайки филиал на Кахулския университет, Тараклийският университет губи своето име, губи своята идентичност и възможност за подготовка на специалисти по роден език, губи възможността да се запазват културата и традициите на българския народ.
Във връзка с това нашите випускници успешно се реализират не само в образователната система, но и в културната система, работят в ансамбъл „Родолюбие” и т.н.
Много трудно ще се запази ситуацията без Тараклийския университет и без района, в който функционира Тараклийският университет, тъй като район Тараклия претендира за национално-културен статут. И ако няма да функционира Тараклийският университет, е малка вероятността и да се запази Тараклийският район в този статут, в който сега ние се намираме като държавна териториална единица.
Във връзка с това има и други причини, които ни безпокоят. От една страна, това е миграцията на младото поколение, на деветокласници, които завършват гимназиалното образование, демографските проблеми. Намаляват учениците, които желаят да продължат обучението си в лицейския цикъл с тази диплома, която им позволява да продължат в Тараклийския държавен университет.
Така че безпокойствата са много. Поради тази причина ние имаме няколко предложения за развитие на Тараклийския държавен университет.
Първо, създадохме и концепция за по-нататъшното развитие на университета, както и за проблемите, които предстои да се разрешат, като предложим няколко мероприятия за разрешаване на дадените проблеми.
Важно е да се разреши проблемът за по-нататъшното функциониране на Тараклийския държавен университет, като се вземе решение на междуправителствено ниво между двете министерства да се реши въпросът за новия статут на Тараклийския държавен университет, което ще окаже огромна помощ, съдействие и възможност за разширяване на Тараклийския държавен университет и укрепване на позициите му не само в Република Молдова, но и извън пределите й.
Ние предлагаме Тараклийският държавен университет да придобие нов статут – българо-молдовски университет, като вземат активно участие и двете държави в учебния процес и в материално-техническата база на университета, като се създават общи учебни програми, обща подготовка от двете страни на специалисти и като се задействат и преподавателите от двете държави.
По-точно би било добре да се създаде консорциум, в който ще бъдат включени и няколко български университети, като имаме предвид Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” и Русенския университет „Ангел Кънчев”, тъй като ние с тези две висши учебни заведения имаме многогодишно сътрудничество и сключени рамкови договори вече 10-11 години. Може да се отбележи активното сътрудничество с българските вузове.
Ако ние включим всичките тези висши учебни заведения в консорциум, това ще ни даде възможност да разширим университета с нови специалности, Тараклийският държавен университет да стане по-привлекателен както за българите в Молдова, така и за българите от Украйна, тъй като университетът се намира съвсем наблизо до Украйна и в Покрайнините, в които живеят етнически българи. И естествено, финансирането да бъде съответно от двете държави – от Република Молдова и от Република България. Но за това вече трябва да се вземе политическо решение, решение на много високо ниво, като се договорят представителите на държавните институции от двете държави и да се внесат изменения в споразумението за подпомагане на Тараклийския държавен университет, с цел да се запази и материално-техническата база,
Вече е малко вероятно университетът да се запази в този статут, който има сега. За това не виждаме вече никакъв изход.
Най-доброто предложение аз сега го изложих – да се образува консорциум и университетът да придобие нов статут – българо-молдовски университет. По такъв начин ние ще можем да запазим учениците, да привлечем повече ученици да се обучават в университета и да се намали тази миграция на населението. Защото 50 процента от учениците напускат Тараклийския район, населението на селата намалява.
Другото, което ни безпокои, а именно вторият проблем, е акредитацията на Тараклийския държавен университет. За тези 11 години ние сме нямали възможност да ни акредитират от министерството на Молдова, тъй като този процес 10 години беше спрян. От миналата година започна процедурата за акредитация и вече няколко молдовски висши учебни заведения минаха акредитация, но в този списък не беше включен Тараклийският държавен университет. Те сега могат да планират да бъде акредитиран, но има опасения, че нашият университет може да не се акредитира, тъй като имаме малко количество студенти, които всяка година намаляват.
Ако първите години имахме до 250 студенти, то тази година те вече са 190. След известно време, след няколко години ще се наблюдава още по-голямо намаляване на студенти, което означава, че не може да функционира един университет с такъв брой студенти.
За да се увеличи броят на студентите, трябва да се разширява структурата на университета, трябва да има по-силно влияние от страна на българската държава, от страна на българското министерство, от страна на българските висши учебни заведения, за което ние ще сътрудничим, за да се обновяват учебните програми и учебните планове, да се увеличава броят на професорско-преподавателския състав, на научните степени и научните звания, за да отговаряме на изискванията на висшето образование.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Ако завършихте, аз Ви благодаря. Очевидно е, колеги, че Тараклийският държавен университет е изправен пред много сериозно изпитание. Едно е ясно, а именно, че няма да може да продължи положението, както е било досега – и заради спадащия брой на студентите, и заради липсата на акредитация. Не знам дали е възможно изобщо такава акредитация да бъде дадена от българска страна. Предполагам, че тя също няма да може да отговори на изискванията за такава акредитация. Така че трябва креативно да се търсят решения в друга посока.
И въпросът за формиране на консорциум поставя някои сериозни теми, като собствеността върху общия университет, който ще се изгради в крайна сметка на базата на такъв консорциум и ред други.
Сега ми позволете да дам думата на представителите на Министерството на образованието и науката. Аз съм убеден, че там вече е работено по темата и някои от решенията са във фаза на готовност. Така че ако обичате да ни информирате какво е мислено дотук, как виждате решаването на този проблем, за да можем да продължим с дискусията.
Заповядайте, госпожа Фъртунова.

МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги! Преди да кажа няколко думи по отношение становището на Министерството на образованието и науката, само искам да припомня за колегите в залата, че Тараклийският държавен университет е създаден с указ № 335 от 31 март 2004 г. на президента на Република Молдова след преобразуване на Педагогическия колеж „Св. Св. Кирил и Методий” в Тараклия.
Споразумението, за което спомена и доц. Паслар, е също от 2004 г. с дата 30 септември.
Официалното откриване на университета става на 1 октомври 2004 г. в присъствието на двамата президенти – на Република Молдова и на Република България.
Към настоящия момент, съгласно чл. 4 от това споразумение, българската държава последователно превежда суми за издържане на университета в следните размери:
През 2012 г. – над 400 хил. лв.;
През 2013 г. – над 350 хил. лв.;
През 2014 г. – над 310 хил. лв.;
До 30 септември 2015 г. сумата, която сме превели за стипендии и за издръжка, е в размер на 221 630 лв.
Доц. Паслар каза – 194 души са студентите към настоящия момент в Тараклийския държавен университет.
Екипът на Министерството на образованието и наука разгледа законодателната база и се запозна подробно с Кодекса за образование на Република Молдова, както и се съобразява и с разпоредбите на Закона за висшето образование в Република България.
Нашият закон на този етап чрез § 4 от Допълнителните разпоредби създава възможности български висши училища, независимо кои са, да създават териториално изнесени структури в други държави по законодателството на съответните две държави, респективно на Република България и на Република Молдова. Това е единият вариант и тази възможност нашият закон я дава.
Друг е въпросът дали Националната агенция за оценяване и акредитация, която е независим орган към Министерския съвет, има подходящи условия за това и дали има изградена критериална листа, по която да оцени и да създаде тази териториална изнесена структура.
По отношение на Кодекса за образование на Република Молдова, там има два члена, които също дават възможности за подобни преобразувания.
Съгласно чл. 82, ал. 10 от Кодекса на Република Молдова за образование, на молдовските институции за висше образование се дава възможност и им се признават права на институции за висше образование в страната по произход, при положение, че организацията по външната оценка за качеството, която осъществява акредитацията, е включена в Европейския регистър за осигуряване на качеството на висшето образование. Нашата Национална агенция за оценяване и акредитация е член на тази организация, но към днешна дата не е вписана в Европейския регистър. Очаква се подобно вписване на тази агенция в регистъра.
Съобразно същия кодекс, чл. 84, ал. 1, институциите за висше образование могат да се обединяват в консорциуми с други институции за висше образование, в това число както в страната, така и в чужбина, като тези институции, в зависимост от това обединяване, могат да придобият функцията или статута на самостоятелно юридическо лице.
Това са двете законови основания към момента, съобразно българския и молдовския закон.
Това, което още може да се направи, но в рамките на една палиативна мярка, е да се преосмислят разпоредбите на Постановление № 103 на Министерския съвет за образователната дейност сред българите в чужбина и да се засили целево вниманието върху обучаването на магистри, бакалаври и докторанти за Тараклийския държавен университет. Тоест да се обмислят възможности за целеви прием.
Общо взето това са към настоящия момент възможностите, които съществуват.
Разбира се, по силата на академичната автономия, съобразно чл. 21 от Закона за висшето образование нашите висши училища имат право на самостоятелно сдружаване с други висши училища, тоест да поддържат друга форма за сътрудничество извън тези, за които говорихме в момента.
Накрая, въз основа на това, което чухме и което господин председателят каза, действително проблемите се оформят около въпросите, свързани с акредитацията, въпросите, свързани със средствата по споразумението – те са 50 на 50 спрямо българската и молдовската страна, въпросите при наличието на консорциум за материално-техническата база и, разбира се, условията за акредитиране по отношение на академичния състав, който също ще представлява проблем за Тараклийския държавен университет към днешна дата със средствата, с които той разполага по отношение на академичния състав.
Само за пример давам, че за да се открие филиал, по нашия закон трябва да има 10 души на основен трудов договор. Те това ще го изпълнят за филиал. Въпросът е молдовското законодателство какво ще каже.
За всички останали форми на съществуване по българското законодателство, разбира се, има и изисквания за това каква част от хабилитирания състав трябва да покрива част от лекционния материал.
Това са накратко нашите позиции. Министерството на образованието и науката ще оказва съдействие и на всеки един етап от обсъждането на тези въпроси ще оказва необходимото съдействие с конкретни решения и мерки за предприемането на незабавни стъпки за разрешаване на въпроса за Тараклийския държавен университет. Благодаря Ви, господин председател, за дадената ми възможност да се изкажа.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви и аз. Доколкото разбирам, все пак по сегашното молдовско законодателство Тараклийският държавен университет не може да продължи да съществува като самостоятелно висше учебно заведение, защото няма да може да отговори на изискванията за една евентуална акредитация като такова. Тоест ние трябва да търсим едва ли не решението извън Молдова, в този случай в България. Защото по молдовските изисквания такъв университет не може да има. Той трябва да бъде присъединен към друг, за да продължи да съществува.
В тази посока моят въпрос беше: дали има вече формулирано решение в рамките на Министерството на образованието и науката или трябва да го измислим сега и тук? Или най-малкото някаква посока, в която се мисли?
Заповядайте, госпожо Фъртунова.

МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Готово решение на този етап нямаме. Ние разчитаме на тази дискусия и съответно с участието на госпожа Паслар да вземем някакво решение. Водени са предварителни разговори с госпожа Паслар, както и с посланика на Република България в Молдова. Но разговорите са били именно около тези идеи, които обсъждаме към днешна дата, и възможностите, които се предоставят на база на сегашното законодателство.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожа Фъртунова.
Колеги от Министерството на външните работи и от Държавната агенция за българите в чужбина, предполагам, че и вие имате какво да добавите към дискусията. Заповядайте, господин Лашев.

РАКОВСКИ ЛАШЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Министерството на външните работи приветства инициативата за провеждане на настоящото заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина за разглеждане на актуалното състояние на Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак”.
Бих искал преди всичко да дам висока оценка на ролята и значението на Тараклийския държавен университет за развитие на българския език, на българската култура и съхраняването на българския дух в Република Молдова.
Ние разглеждаме въпроса, че Тараклийският държавен университет представлява едно наистина образователно и духовно средище, от което зависи бъдещето на района на Тараклия и съхраняването му като център на българския етнос в Република Молдова.
В този смисъл ние високо оценяваме всеотдайността и настойчивата работа на ръководството и на преподавателския състав на Тараклийския държавен университет за запазване на неговия статут и за неговото реформиране, така че да бъде съхранено неговото съществуване.
Българското посолство в Кишинев отблизо следи това, което се развива в Тараклия и което е свързано с Тараклийския държавен университет. Сътрудничеството с ръководството на университета е приоритетна област на дейност на нашето посолство в Кишинев.
Ние с радост отбелязваме достиженията и високите резултати и с болка и със съпричастност споделяме тревогите и безпокойствата, свързани със сегашното състояние на Тараклийския държавен университет. Отбелязваме с безпокойство, че през изминалите години университетът не успя да се наложи като достатъчно атрактивно и конкурентоспособно учебно заведение за южните райони на Молдова и най-вече за района на Тараклия и Гагаузия, където е съсредоточена преобладаващата част от компактно живеещо българско население.
Като причина за това разглеждаме факта, че в този период университетът не успя да получи акредитация поради недостига на високо квалифицирани преподавателски кадри и необходимия брой хабилитирани преподаватели, както и поради необходимостта да бъде постигната по-голяма атрактивност на предлаганите в университета специалности.
Ние отчитаме обективното обстоятелство, че в Молдова е налице обща тенденция за намаляване на випускниците в средните учебни заведения, а конкуренцията с другите два университета в южната част на Република Молдова – Кахулския, на 35 км от Тараклия и Комратския, на 50 км от Тараклия, допълнително довеждат до положението да има известно намаляване на броя на желаещите да следват в Тараклийския държавен университет.
С безпокойство установяваме, че университетът не съумява да запълни местата в наличните специалности и приеманите студенти покриват само 55 до 60 процента от свободните места за кандидат-студенти.
Както вече беше споменато, в настоящия момент в университета се обучават 194 души, като през учебната 2014 – 2015 г. са били приети 60 студенти, а през 2015 – 2016 – настоящата година, едва 53 студенти. Отбелязваме също, че образованието в Тараклийския държавен университет е до ниво бакалавър.
Споделяме опасенията на ръководството на университета, че съществува обективна тенденция, ако не бъдат извършени трансформации и реформи, през следващите години да продължи намаляването на броя на студентите в Тараклийския държавен университет.
Становището на Министерството на външните работи е, че са необходими спешни действия от българската държава за трансформирането на Тараклийския държавен университет, с цел неговото запазване и способността му да изпълнява предназначенията си в актуалните условия на образователни реформи в Република Молдова.
Ние сме наясно, че ако не бъдат предприети незабавни стъпки от българската държава за трансформиране и реформиране на университета, в това число и като филиал на българско висше учебно заведение, опасността от неговото закриване или придаване като филиал към университета в Кахул в близко време е неизбежна.
Считаме, че допускането да бъде отнета инициативата на България по отношение на замисъла, целите и предназначението на Тараклийския държавен университет би довело до нанасяне на непоправими вреди за българските национални интереси. Благодаря ви.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Лашев. Ние всички споделяме вашите опасения, притеснения и загриженост. Но аз очаквах от страна на Министерството на външните работи да ни информира какви срещи е провел нашият посланик там, какво е направено в тази посока, има ли план за действие, има ли съдействие от молдовска страна, от институциите в Молдова? Не сме на международна конференция за Близкия Изток, а говорим за конкретни неща в нашата комисия. Така че ако имате такава информация, би било добре да я споделите.
В противен случай оставаме с убеждението, че нашата дипломатическа служба в Молдова не е свършила особено много по тази тема. Контактува ли с институциите, има ли някакво разбиране от молдовска страна за решаване на проблема по един или друг начин или започваме от нулева точка?

РАКОВСКИ ЛАШЕВ: Господин председател, благодаря Ви за Вашия въпрос.
В началото на моето встъпително изказване аз отбелязах, че що се отнася до въпросите на университета в Тараклия това е приоритетна област на дейност на нашето посолство.
Нашето посолство осъзнава значението на Тараклийския държавен университет като единствен български университет извън пределите на България и полага постоянни усилия да подпомага развитието на университета и преодоляване на състоянието, в което се намира. Темите, свързани с Тараклийския държавен университет, са постоянна тема на разговори между нашия посланик в Кишинев, дипломати от нашето посолство и представители на официалните власти на Република Молдова.
Нашият посланик – надявам се, че това могат да потвърдят и нашите гости от Тараклия, постоянно посещава Тараклия, посещава университета, среща се с ръководството и с преподаватели на университета, среща се с местните власти в Тараклия, с представителите на Министерството на образованието на Молдова. И темата „Тараклийският държавен университет” е централна тема на тези разговори.
Бих искал да споделя, че това, което госпожа Паслар представи на това заседание – за възможността за създаване на консорциум с участието на Великотърновския университет и на университета „Ангел Кънчев” в Русе, тази идея ние за първи път я научаваме. Бих си позволил да твърдя, че тази идея едва ли е известна на нашите колеги в Кишинев, защото те биха ни информирали за това и биха представили тяхното становище. Надявам се, че тази идея или предложение, представено на това заседание, ще получи по-голямо развитие и по-голяма яснота, за да може ние внимателно да я проучим и да дадем нашето становище по нея.
Считаме, че всички мерки, които могат да доведат до реформиране и до преодоляване на сегашното тежко състояние на университета в Тараклия, ще бъдат всецяло подкрепени както от министерството, така и от нашето посолство в Кишинев.
Нашето посолство преживява, наравно с ръководството на Тараклийския държавен университет, с неговите преподаватели и студенти, сегашното състояние на университета и няма да пожалим сили да бъде предприето необходимото за извеждането на университета от това състояние. Благодаря ви.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви и аз. Очевидно решението на проблема е на два етажа, така да се каже. Едното е междудържавните отношения с Молдова, където трябва да упражним максимални усилия от страна на българската държава за намиране на решение, вторият пласт на решенията лежи в независимите и свободни университетски институции в България, които трябва да се окажат партньор в това решение. Затова сме всички на масата тук, за да можем най-малкото да се информираме взаимно какви са възможните решения. Очевидно не знаем всички решения. Липсва информация. Щом аз съм чул за варианта за решение за филиал на български университет в Молдова, а вие не сте чули, това означава, че липсва необходимата информация. Така че е добре, че правим това заседание. Заповядайте, господин Лашев.

РАКОВСКИ ЛАШЕВ: Господин председател, аз в своето изказване споделих, че ние по принцип подкрепяме идеята за филиал на университета в Тараклия на българско висше учебно заведение. Но за първи път научаваме идеята за консорциум с два български университета. Това споменах. Може би не съм бил достатъчно ясен.
Бих искал да предоставя думата на господин Георги Панайотов, който е бивш посланик на България в Кишинев, за да даде някои уточнения по обсъжданите въпроси.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте, господин Панайотов.

ГЕОРГИ ПАНАЙОТОВ: Засега съм началник на отдел в дирекция „Източна Европа и Централна Азия”.
Не само посолството ни се занимава с въпроса и го следи отблизо и активно прави срещи. Искам да ви информирам, че президентът ни Росен Плевнелиев проведе среща с новия молдовски премиер Стрелец в рамките на Общото събрание на ООН в Ню Йорк и това е била една от опорните точки. Нашият президент е поставил въпроса пред молдовския премиер за запазване на Тараклийския държавен университет. И молдовският премиер е обещал, че този университет ще бъде запазен. Дори той е споделил идеята Тараклийският университет да бъде превърнат в регионален университет. Така че ние действаме по линия на Министерството на външните работи и по линия на нашите институции и този въпрос е един от приоритетните в опорните точки, които им слагаме. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Аз се радвам, че това е така. Но извън опорните точки има законодателство в Молдова, което очевидно няма да позволи този университет да продължи да съществува. И трябва да търсим или промяна на закона в Молдова, което не е по нашите сили, или решение тук.
Господин Вангелов, предполагам, че Вие има какво да добавите към темата, преди да преминем към общата дискусия. Имате думата.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Това, което каза господин Лашев, госпожа Паслар, доц. Фъртунова, буквално едно към едно възпроизведе по-голямата част от това, което се бях подготвил да кажа аз. Затова ще се огранича само до това, което никой от тях не спомена.
Има, доколкото сме информирани, и друга опасност. Тя е опасност от гледна точка на това, че може да бъде загубен българският характер на този университет. Не знам доколко това е актуално все още, не сме се виждали тези дни с госпожа Паслар. Но вярно ли е, че има предложение от румънския университет в Галац да станете негов филиал? Ако това е така, то не знам по какъв начин би могъл да бъде гарантиран българският характер на университета.
Тараклийският държавен университет – може да ме поправи някой, ако греша – е единственият български държавен университет извън територията на Република България в целия свят. Неговата роля за съхраняване на българщината в Република Молдова, дори и в съседната Украйна, която географски е всъщност част от този район, също има огромно значение.
За сравнение мога да кажа, че Унгария – само че там минава през тяхната Агенция за унгарците в чужбина, въпрос на решение е, плаща, субсидира и изцяло финансира два университета. Румъния прави подобна политика.
Затова според нас е много важно да бъде запазено това учебно заведение. Нашето становище е то да бъде филиал на българско висше учебно заведение. За консорциума и ние сега научихме и аз си записах, като целта е да съхрани своя български облик. Поне така го разбираме ние за ролята на този консорциум за университета. Благодаря.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Вангелов. Българската държава така или иначе в годините има ангажимента, харчи едни пари за университета и дава своя принос. Но сме изправени пред дилемата да го загубим – не за друго, а защото и господин Лашев няколко пъти употреби думата „атрактивност”. В момента този университет не привлича студенти, защото не е достатъчно атрактивен. Дайте да се замислим кое може да го направи атрактивен. Това, което според моето лично мнение може да го направи атрактивен, е една българска диплома, една европейска диплома, която да стане атракция не само за хората в селата около района там, но и за украинските българи, и за доста по-широк кръг, ако щете, и за чисти молдовци, които могат да бъдат спечелени с една такава диплома и да отидат да учат в този университет.
Това е според мене единствената атракция, която можем да предложим. Но тук вече вие, експертите, трябва да кажете дали тя е възможна и как можем да стигнем дотам. В противен случай можем да удължим още малко агонията, но краят е предизвестен.
Колеги, започваме общата дискусия. Кой иска думата? Госпожа Янкова, заповядайте.

ДОРА ЯНКОВА: Безспорно като информация, всеки един от нас, след като успяхме да получим дневния ред, уловихме и тревогата която звучи. Тук според мене има няколко неща, по които ние трябва да си дадем сметка – и за самочувствието на българите в Молдова, като цяло в Тараклия като общност, и близостта, както каза председателят, й до Украйна.
По данни на статистиката, ако са верни, имаме близо 79 хил. българи, ако сложим и гагаузите – към 151 хил. Различни са цифрите. Тоест има възможности за едно самочувствие на българи, които са зад граница, които многократно са имали различни желания и тези желания са стимулирани и подкрепяни от нас, за обособяването и със специален статут, което са заявявали многократно като национален културен район в разговори с български политици и държавници.
Първото нещо според мене, за което ние трябва да се хванем, което дипломацията и институциите да развият, е, че премиерът на Молдова е обещал на българския президент статутът на университета да се запази. Ние знаем, че в крайна сметка е в ръцете на управляващата партия и на премиера, който стои начело на Молдова, да се направи корекция в законодателството и да не се огъваме от това, че в момента действащото законодателство поставя на изпитание
Второто нещо, към което аз се присъединявам, е, че досегашното сътрудничество с двата университета – Русенския и Великотърновския, може да направи университета по-атрактивен с нови специалности. И за мене е необходимо, може би под Ваше ръководство, господин председател, или пък да приеме българският президент, да се създаде една работна група, която да има много ясна цел ние какво искаме да постигнем, как да го направим, да има екипна работа и да не се прехвърля по никакъв начин институционално топката. Защото да загубим български държавен университет за една голяма българска общност, означава да сложим бялото знаме и да се откажем да подкрепяме българската общност.
Мисля, че тук се очертаха възможностите и от госпожа Фъртунова. Фактът, че присъстват официално лица от двата университета, достатъчно отговорни, е показателен. Моето усещане е, че те имат желание да направят това и да дадем силата на едно институционално настъпление за решаване на нещо, което ние трябва да го поискаме.
Според мене въпросът, който поставям към представителите на българската общност и към госпожа Паслар – Вие в момента малко скромно се държите и се притеснявате, е следният. Аз смятам, че ние трябва да имаме ясен статут на български университет на територията на Тараклия, укрепен и подсилен, и след това да го надграждаме. Не трябва в никакъв случай той да бъде свързан с Румъния. Ако румънците искат да дойдат да им дадете да открият някакъв филиал или нещо друго, вие имате достатъчно атрактивни специалности по друго езиково обучение. По този начин нашият университет може да стане атрактивен и за другите групи, които са на територията на Молдова.
Аз бих се включила в такава една работна група. Като представител на опозицията ми е по-лесно да вдигам шум, да говоря по-атрактивно, защото понякога управляващите се огъват. Но видимо е това, което изказаха представителите на Министерството на външните работи, че политическата воля на най-високо ниво я има. И нека да използваме тази воля, да направим един инициативен комитет и ние да поставим президентът да застане в центъра, също народни представители и министерствата и да си свършим работата. Защото за мене това е изконно важно. Благодаря.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова. Няколко отговора, преди да продължим. Има думата госпожа Паслар.

МАРИЯ ПАСЛАР: Благодаря Ви, господин председател. Искам да кажа само няколко думи, с които да подкрепя позицията на Тараклийския държавен университет и да уточним някои неточни факти.
Първият въпрос е във връзка с акредитацията на Тараклийския държавен университет.
Първо, няма такова основание да говорим, че Тараклийският държавен университет не подлежи на акредитация, тъй като тази възможност нито веднъж не е била предоставена от Министерството на просветата на Република Молдова. Не, че ние не сме отговаряли на изискванията за акредитацията. Не, че ние имахме някакво решение за неакредитация. Нямахме тази възможност, тъй като процедурата в Република Молдова дълги години беше спряна. Едва от миналата година започна новата вълна за акредитация на висши учебни заведения. Но в тази първа вълна не беше включен Тараклийският държавен университет, нито една негова специалност. А няколко специалности бяха включени на Комратския университет. Но тъй като Комратският университет има по-дългогодишен опит, има огромно разнообразие на специалности, някои от специалностите бяха включени в международната образователна програма „Темпос”. Но това не означава, че ние не отговаряме или не сме направили опит, който да даде такова заключение.
Второ. Плана за прием на студентите не го формираме ние, Тараклийският държавен университет. Той идва от Министерството на просветата на Република Молдова. Планът за прием беше само на 80 студенти. Тази година Министерството на просветата на Република Молдова не беше предвидила три специалности, по които ние обучавахме студентите 11 години. Това са специалност „Счетоводство”, специалност „Социални дейности” и те предложиха места само за една филологическа специалност, а ние имаме две филологически специалности. И това се случва често.
Вече за втори път не ни позволяват да набираме абитуриенти със специалност „Счетоводство”. За първи път нямаме специалност „Социални дейности”. Това е продиктувано от Министерството на просветата на Молдова. И ние се стараем да направим всичко възможно, за да се увеличава планът за приема.
Тази година например с нашето министерство решихме проблема за втората филологическа специалност. За другите две специалности отговорът е такъв и беше даден отговорът на господин посланика. Той имаше среща с ексминистъра на образованието и в разговора беше уточнено, че Тараклийският държавен университет не може да подготви специалисти по счетоводство, тъй като няма отделна катедра. Да, и никога няма да има, защото ние имаме само три катедри. Броят на студентите не позволява да има факултети, да имаме специални катедри по специалности, да се развива структурата. Защото имаме малък прием, малко студенти. Това е специфично учебно заведение. Това всички трябва да го разберат.
Тоест ние не сме пасивни и не сме безразлични към Тараклийския държавен университет. Обратното, проявяваме активност на всички нива и водим преговори и разговори.
Другото, с което ние се занимаваме много усилено, това е рекламната дейност на Тараклийския държавен университет. Всяка година през пролетта имаме график на всички дейности, обикаляме всеки лицеи в Тараклийския район, в Гагаузия и не само в Молдова, но и украинските български села. И не само български, но и молдовски. В Украйна има молдовски села до Болградски район. Ние всичките тези села ги обикаляме. Причината да не идват от там студенти е това, че по украинските закони – сега вече има промяна и може би ще идват повече, но тогава трябваше да се плащат огромни суми, за да се легализира дипломата. И това спираше родителите и студентите да идват да се обучават в Тараклийския държавен университет.
Сега във връзка с тези събития в Украйна отново не идват, защото хората вече търсят европейски учебни заведения. Ако напускат държавата, те ще отидат там, където има стабилност, където има спокойствие. Но не и в Молдова, която се намира в същото положение, както и Украйна. Как могат да избират Тараклийския държавен университет? Всички четем и виждаме какво става в Молдова!
Другото, което искам да оспоря. Никога не е ставало въпрос за филиал, Тараклийският университет да стане филиал на Галацкия университет. Никога. Първо, това могат да го докажат моите колеги. Защото аз никога не водя преговори насаме с представителите на Галацкия университет, само поради тази причина, че аз не владея държавния език. Не го владея. Аз няма да мога да разбера какво ще ми кажат, а и не мога да отговоря. Да, това е мой пропуск, но това е факт. Аз не владея държавния им език.
Това, че те искат да сътрудничат с нас, ще кажа – не само с нас. Те имат връзка и сключена спогодба не само с Тараклийския държавен университет, а и с Комратския университет и оказват огромна помощ на Комрат, защото гагаузите са излезли с предложение Румъния да оказва помощ в езиково обучение на учители, на специалисти, за да се води румънския език в детските градини, в училищата, помощ, за да може да се интегрират българите и гагаузите по-успешно в молдовското общество.
Тъй като нашият университет има специалност български и румънски език и втора специалност румънски и английски език, естествено, че ние много държим да съхраним българския език, родния език. Това е на първо място. Тези студенти ги изпращаме постоянно във Великотърновския университет на езикова практика, на съвместно обучение.
Другата специалност, която е втора специалност, е румънският език. Ние не можем да ги изпратим в Кишинев, защото там също се говори много руски, тоест няма такава специална езикова среда, за да могат да си увеличат владеенето на румънския език.
Тъй като Тараклийският държавен университет също преследва качеството, високото качество на обучението, поради тази причина ние сключихме договор с Галацкия университет и изпращаме студенти, които се обучават по румънски език, на езикова практика. И това може да се докаже. Ние нямаме сключени договори за филиали и т.н.
От друга страна, имайки предвид всички университети, които се намират в европейското образователно пространство, Молдова е част от това европейско образователно пространство. Също така и Тараклийският държавен университет от 2005 г. е част от Болонския процес. Нашият университет влиза в същото число – както българските висши учебни заведения, така и Тараклийският държавен университет.
Болонският процес предвижда всяко висше учебно заведение да има по-широко международно сътрудничество и да има мобилност и как да се включи тази мобилност и сътрудничество, обмяна на преподаватели, на студенти. И с колкото повече държави ние ще сътрудничим, университетът ще получи по-голямо развитие.
Ние трябва да избираме с кои държави можем да сътрудничим и с кои не е възможно да сътрудничим. Да, ние сме готови да сътрудничим и с Англия, и с Франция, и с Германия. Да, ние сме готови. Но имаме ли такива средства да изпращаме нашите студенти в Англия и във Франция на съвместно обучение? Нямаме такава възможност. Нямаме финансова възможност. А и нашите студенти ги готвим, за да преподават държавен език в нашите училища. Ние все пак живеем в Република Молдова.
Какво качество те ще имат, как ще преподават румънски език, като никога не са отишли в езикова среда? Нямаме преподаватели, които са носители на този език. В нашия университет преподават румънски език преподаватели, които не са носители на румънския език. Едната преподавателка е българка, другата е гагаузка. За какво качество ние говорим? Помогнете ни с преподаватели по румънски език.
През тези десет години ние се стараем да имаме свои преподаватели с научни степени. Вече има резултат и ние усилено работим по този въпрос. Не можем да кажем, че ние стоим, чакаме помощ и нищо не правим. За тези десет години сме направили поне опит и за повишаване на качеството на преподавателите. Само за тези десет години четирима преподаватели защитиха докторски дисертации в българските вузове. Много студенти изпращаме да учат магистратура. Тази година отново имаме докторанти, които се връщат и работят в Тараклийския държавен университет. Ние привличаме преподаватели с научни степени от други молдовски вузове. Ние също се стараем да има качество в работата на университета. Можем да направим анкети, които доказват, че нашият университет е търсен университет. Но поради това, че няма огромно разнообразие от специалности, ние губим студентите. А за да имаме огромно разнообразие от специалности, трябва да минем акредитация. Всичко отива натам. Но не че не можем, нямаме още предоставена възможност да минем тази акредитация.
Всичко е взаимно свързано. И не е лесна ситуацията. Плюс това се наложи, че трябва да се слеем по програма. Може би Молдова няма да отиде на тази стъпка, няма да направи това, но ние сме инициаторите – Тараклийският държавен университет е инициатор да придобием нов статут.
Сега, уважаеми дами и господа, университетът има чисто молдовски статут, няма молдовско-български статут. Той е чисто молдовски – Молдовски държавен Тараклийски университет. А ние излизаме с инициативата той да стане българо-молдовски.
За какво румънско присъствие ние можем да говорим? Какви румънски връзки? Това унижава нашия университет. Това го чувам навсякъде.
Ако България ни забрани да сътрудничим с Галацкия университет и да не ходят студентите на практика по румънски език, няма да ходят. Добре, нека да спрем. А вие спирате ли своите студенти да ходят в Англия, в Германия, във Франция? Дайте ни повече финансиране и ще изпращаме нашите студенти в Германия.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Госпожа Паслар, мисля, че неправилно разбрахте, че някой тук ви обвинява, че обучавате студенти на държавния език.

ДОРА ЯНКОВА: Имам един въпрос към господин Лашев. Откъде Ви е тази информация или Вие прокарвате някаква друга политика за Румъния? Защото Вие казахте……

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Вангелов каза, че има някакво сътрудничество там.

ДОРА ЯНКОВА: Тук Ви моля да говорите официално, а не да ни разпространявате слухове. И ако има слухове, да ги кажете за превенция. Откъде Ви е информацията за Румъния?

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Имам предвид следното. Първо, трябва да кажа, че може би не съм се изказал правилно. И ще го повторя.

ДОРА ЯНКОВА: Ама това е укоримо, ако не сте се изказали правилно.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Става въпрос за това, че имат предложение за сътрудничество. Дали имат – ми беше въпросът – предложение за сътрудничество от Румънския университет в Галац. Това е като въпрос. А вече изказаното мнение от моя страна беше – нали имам право на мнение, че ако такова споразумение бъде постигнато, то би могло да превърне практически нашия университет във филиал на Галацкия. Но може би не се изказах правилно.

ДОРА ЯНКОВА: Вие като председател на Агенцията ни предлагате това. Давате ли си сметка за какво говорите?

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Госпожо Янкова, нямаше такова предложение.

ДОРА ЯНКОВА: Господин председател, аз протестирам, защото господин Вангелов е избран с друга цел и е назначен да работи за други неща.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Вангелов споделяше същите опасения…

ДОРА ЯНКОВА: … а не тук да ни блъфира с някакви предложения в теория на вероятностите. В момента имаме сложен на масата един проблем – ще може ли университетът да продължи да съществува? Ще остане ли в статута на молдовското висше образование и администрация? Ние можем ли да направим промяна, че той да стане българо-молдовски или молдовско-български, да го подсилим с двата университета или да му дадем и европейски привкус, така че нашите българи там да имат самочувствие, че ние им предлагаме едно висше училище, укрепено, качествено? За това може би ратува нашата комисия и народното представителство. И как можем да го направим.
А в теорията на вероятностите да препращаме другаде…. Още повече вие много добре знаете какво означава в момента. Там има около 71 000 души румънско малцинство. Те много добре се грижат и ние бихме могли да ги приобщаваме, да ги образоваме при нас. И ние много добре си даваме сметка за това.
Вие тук сте ни занимавали много дълго със статута на гагаузите. Нали знаете? И сигурно е права молдовската държава, че тя си преследва държавния интерес. Два милиона и 400-500 хиляди молдовани и още малко руснаци! И когато нашият университет изчезне, и другите изчезнат… Всяка държава си има национален интерес. Дайте да видим нашия национален интерес. Тук председателят го е сложил на масата. И моето предложение е първо да дефинираме какво искаме, как го искаме и да вървим напред.
И може би най-добре знаете вие, представителите на българската общност, какво искате да поставим в центъра и какво очаквате от нас.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Госпожо Янкова, това, което стои в центъра…

ДОРА ЯНКОВА: Може да е сбъркал, коректен е бил досега господин Вангелов. Но предлагам да не влизаме в слухове, в теория на вероятностите.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Това, което правим досега, госпожо Янкова, е да споделяме опасенията си. А това няма да реши проблема. Опасенията са ни довели дотук.

ДОРА ЯНКОВА: Страховете се парират, когато имаш план и знаеш как да го решаваш. Иначе това е колективно страхуване, господин председател.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Докато споделяме опасения, докато разменяме любезности в Ню Йорк, както виждате, всяка година бройките държавна поръчка в Молдова намаляват и постепенно от 250 студенти отиваме на 190, на 180, догодина може би ще са 150, което означава, че университет няма да има.

ДОРА ЯНКОВА: Ама любезността на президента може да стигне до 300 студенти. Зависи от дипломацията, която той ще зададе като камертон.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Аз не съм убеден в тази възможност. Сега давам думата на госпожа Попова.

КАТЯ ПОПОВА: Благодаря, господин председател. Имам само един въпрос към госпожа Паслар: Има ли някакво финансиране от румънската страна към университета? Благодаря.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте, госпожо Паслар.

МАРИЯ ПАСЛАР: Благодаря Ви за въпроса. Няма предоставено никакво финансиране от Галацкия университет. Никакво! Вече сме изпратили една група студенти от специалност румънски и английски език на обучение. Пет дни бяха в Галацкия университет. Условията бяха: пет дни лекции по румънски език и литература. Предоставяха безплатно жилище и безплатна храна. Това е помощта на Галацкия университет. Пътните разходи са от страна на Тараклийския университет. Нищо повече!

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Заповядайте, госпожа Фъртунова.

МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Аз ще се опитам да внеса малко яснота във въпроса за Галацкия университет. През май месец чрез Министерството на външните работи в нашата Международна дирекция постъпва питане относно това дали предложеният проект за договор за сътрудничество между Тараклийския държавен университет и университета в Галац отговаря на нашата нормативна база.
Министерството на образованието и науката в три точки казва своето становище, което е почти отрицателно, да не кажа отрицателно. И казвам какво казва в заключение – че подписването на договор от страна на Тараклийския държавен университет следва да се извърши, след като бъде разработен и договорен пакет от документи за направленията на сътрудничество, посочени в точките в писмото, и да се конкретизират формите за сътрудничество, както и финансовите условия. Това е нашето становище, което сме изпратили. Както разбирам от доц. Паслар, този договор и до момента не е подписан.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Много ми се щеше да обсъждаме колко договора има подписани с български университети, а не за това дали изобщо ще има договори с университета в Галац или някъде другаде. Защото това е решението на проблема, а не останалите договори. Така че ще приканя и колегите от университетите да вземат отношение. Но заповядайте, госпожа Паслар.

МАРИЯ ПАСЛАР: Имаме сключени договори още от самото начало на функционирането на Тараклийския държавен университет, договор с Великотърновския университет и договор с Русенския университет, които действат и сега. И ние всяка година изпращаме на езикова практика и на съвместно обучение студенти – миналата година 45 студенти, тази година 45. Идват и преподаватели по отделни дисциплини от Великотърновския университет, изпращани като лектори за едва-две седмици.
Благодарим на нашите партньорски висши учебни заведения за активното сътрудничество, за разбирането и подпомагането.
Искам да изкажа не само своята благодарност, а от името на академичната общност на Тараклийския държавен университет, огромно признание и благодарност на Република България, на Министерството на образованието и науката, на Агенцията за българите в чужбина, на всички държавни институции за огромното внимание и помощта на Тараклийския държавен университет.
Искам да ви уверя, че без финансовата подкрепа от страна на България не би могъл да се финансира нито за един ден Тараклийският държавен университет. Това го признават всички. Не би могъл да съществува. Това го признават всички и аз това го потвърждавам на всяка среща и изразяваме своята огромна благодарност и признателност от името на всички бесарабски българи. Този университет е необходим.
Това за консорциума е нещо ново. Но ние предполагаме, че ако Тараклийския държавен университет стане филиал на някой от вузовете, може би Република Молдова ще иска да се плаща наем за материалната база. Тогава ще се увеличи двойно и тройно финансирането. Ако например стане консорциум, това ще улесни задачата.
Ние все пак настояваме университетът да придобие статут на българо-молдовски университет и да бъде в консорциум с няколко висши учебни заведения. По този начин можем да оцелеем. Друг начин ние не виждаме.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Аз се опитах между другото да поканя присъстващите – доколкото знам, има Асоциация на ректорите в България или Съвет на ректорите, но те не се отзоваха на поканата. Очевидно интересът към тази тема не е огромен. Така че ще се ограничим с присъстващите.
Първо обаче давам думата на колегата Станимиров за въпрос.

БОРИС СТАНИМИРОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз имам два конкретни въпроса.
Този вариант с консорциума, който прави от университета българо-молдовски, проучвано ли е дали е възможен по молдовското законодателство?

МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Точно по него – да.

БОРИС СТАНИМИРОВ: Вторият ми въпрос е относно коментара, че всъщност намаляващият брой на студентите се дължи на намаляващата държавна поръчка. Това означава ли, че има по-голямо желание на кандидатстващи студенти, отколкото се приемат, тоест, че има студенти, които кандидатстват, но не биват приети за ограничения брой места държавна поръчка? И че евентуално при една увеличена държавна поръчка в настоящия момент това би означавало по-голям брой студенти?

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Госпожо Паслар, имате думата.

МАРИЯ ПАСЛАР: Благодаря Ви за въпроса. Да, безспорно е, че ако се увеличи спектърът на предлаганите специалности, предполагам, че ще имаме повече студенти. А е необходимо после да се разширява и структурата на университета, като например вътре да се разшири структурата, като към университета може да се организира и лицейско образование, и колеж. Тогава ще се привличат повече студенти деветокласници, които после ще продължават обучението си в университета.

БОРИС СТАНИМИРОВ: Въпросът е дали в момента няма студенти, които да имат желание да учат там, но да не са записани, защото не са стигнали бройките? Примерно колко кандидатстват за едно място държавна поръчка?

МАРИЯ ПАСЛАР: Желаещи има, но те нямат избор. Има две специалности и те не са най-търсените специалности. Естествено, че те търсят тези специалности в други вузове и не избират Тараклийския държавен университет. При нас в момента за прием останаха само едните педагогически специалности, които не са търсени.
Ние тази година набрахме 66 от 80 предлагани. Тоест нашият университет по план има огромен процент за прием. Почти се изпълни планът, 80 процента. Това е висок процент. Но това са само педагогически специалности. Как да оцелеем само с едни педагогически специалности?

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Заповядайте, доц. Проданов.

ДОЦ. НИКОЛАЙ ПРОДАНОВ: Аз съм заместник-ректор по научно кариерно развитие във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”.
Уважаеми господин председател, уважаеми членове на последната създадена парламентарна комисия, дами и господа! Аз съм леко смутен от разгорещеността на последните изказвания. Мисля, че всички тук поне по отношение на разглеждания въпрос сме единомишленици.
Както госпожа Янкова, така и представителите на Министерството на външните работи, употребиха понятието „български национален интерес”. Действително става дума точно за това. Ако евентуално университетът в Тараклия бъде по някакъв начин закрит, това ще означава сериозно увреждане на българските национални интереси.
Бих искал да кажа, че моите думи не са само израз на някаква убеденост на ръководството на нашия университет, това е израз на убеденост на цялата наша академична общност. Нашият университет има определени, макар и нескромно казано, някакви заслуги за откриването на университета. Ние в момента работим заедно, бих казал, помагаме. Всички нас ни боли от това, което става в Тараклия.
И за да не отнемам излишно време на всички, аз мисля, че се очертават два големи проблема. Единият проблем, разбира се, е за политическата воля – има ли воля да се реши проблемът? Разбира се, ние тук, една голяма част от тук присъстващите, едва ли бихме могли да направим нещо по въпроса. Политическата воля е въпрос на политиците.
Вторият проблем според мене е чисто юридически. Аз дори изразявам известно учудване, че сме се събрали тук все сериозни хора, а някои базови юридически въпроси като че ли не са ни ясни – какво можем да направим по нашето законодателство, какво можем да направим по молдовското законодателство, доколко двете законодателства се посрещат и доколко се сблъскват?
Затова си мисля, че в най-скоро време, буквално в следващите дни един такъв юридически анализ трябва да бъде направен, да се стъпи на него и вече да се видят какви са конкретните възможности.
Откровено казано, аз не смятам, че българската държава би могла да упражни толкова сериозен натиск върху Кишинев, така че те да променят своето законодателство. Резервиран съм относно такава възможност. Тоест трябва да се види какви са нещата в рамките на действащото законодателство. Предполагам, че ще се намерят такива възможности. Нашият Закон за висшето образование е доста широко написан, госпожо Фъртунова. Мисля, че там могат да се намерят възможности.
От името на нашия университет, от името на нашия Юридически факултет аз заявявам нашата готовност да се включим в една такава група, която да изясни чисто правните въпроси около проблема. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви, доц. Проданов. Аз мисля, че политическата воля е налице и тя се демонстрира ежегодно от държавата с това, че подкрепя университета със съответната субсидия.
На второ място, тя се демонстрира с усилията на администрацията на Министерството на външните работи, на нашите дипломатически служби да запазят съществуването на университета. Но вярвайте ми, никой в дългосрочен план няма да иска да учи в университет със 150 студенти. Въпреки че това е държавният български интерес, той трудно може да бъде отстояван по този начин. Ще загубим всички от това.
Ние тук седим и мислим как да развием този университет, така че той да стане атрактивен, да стане образователно средище за региона и да има дългосрочна перспектива. И това е българският държавен интерес. Българският държавен интерес е там да учат много хора. Тогава той ще бъде реализиран в пълнота и тогава ще си струват парите, които харчи държавата, в защита на този държавен интерес.
Заповядайте, проф. Пенчева, заместник-ректор на Русенския университет „Ангел Кънчев”.

ПРОФ. ВЕЛИЗАРА ПЕНЧЕВА: Аз искам да подкрепя това, което изрази колегата ми от Великотърновския университет. Русенският университет, цялата академична общност е съпричастна с онова, което става с Тараклийския държавен университет. Нас ни свързват дълги години съвместна работа. Готови сме да работим, още повече, че имаме достатъчно опит, свързан с организиране на международни структури.
Изграденият българо-румънски интеруниверситетски „Европа център” с помощта на Пакта за стабилност, тоест с един силен проект, включително и с помощта на Съвета на немските ректори показва една устойчивост. И мисля, че колегите в Тараклия трябва да решат точно какво искат, а не да търсим там решения. Дали те ще се насочат към Великотърновския университет, дали към Русенския, зависи от спектъра специалности, които те имат идея да развиват.
Разбира се, подкрепям колегата, че е необходимо политическо решение на първо място, а след това експертите да си свършат работата.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Пак казвам, политическата воля се изчерпва с междудържавните отношения и с бюджетния ангажимент на държавата. Оттам нататък обаче политически ние не можем да задължим един български университет да работи с Тараклийския държавен университет. Това също е въпрос на свобода на избор, поне по нашето законодателство.
Доколкото виждам, на масата други университети не са представени, а няма и желаещи за такова взаимодействие. Тъй че и този въпрос е много интересен. Той е към госпожа Фъртунова: Има ли изобщо някакъв интерес от други висши учебни заведения в България да партнират с Тараклийския държавен университет или се ограничаваме в рамките на тези, които досега са имали такива партньорства?
Ако ни извини доц. Михов, да чуем отговора първо на този въпрос.

МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Само казвам две неща. Първо, съгласно Закона за висшето образование българските висши училища са абсолютно автономни, включително и по отношение на установяването на сътрудничество с каквито и да било други институции. Това първо.
И второ, през пролетта, когато доц. Паслар беше в България, тя проведе три срещи. Срещите бяха по нейно искане, организирани от Министерството на образованието и науката, с Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, с Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” и с Русенския университет „Ангел Кънчев”. Ако доц. Паслар иска, Министерството на образованието и науката ще съдейства да се проведат срещи и с други университети.
В предварителните разговори бяха уточнени точно тези искания, тъй като тези три университета взаимно се договорихме, че отговарят в най-висока степен на това, което Тараклийския държавен университет предлага. Понеже и трите университета се допълват по отношение на специалностите, които предлага Тараклийския държавен университет, затова те бяха посочени. Днес на тази среща виждам представители на два от тези университети, на които напълно разчитам и смятам, че при едни по-задълбочени експертни разговори би могло да се получи възможното решение.
Разбира се, днес това, което ми липсва на тази среща, е Националната агенция за оценяване и акредитация, която несъмнено ще има роля и значително ще подпомогне въпросите, които днес разискваме. Благодаря ви.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви и аз. Доц. Михов, предполагам, че такива дискусии в Комисията по наука и образование не сте имали. Заповядайте.

МИЛЕН МИХОВ: Да, не сме имали. Но духът на съгласие и професионализъм е аналогичен.
Аз бих искал да кажа няколко думи в два аспекта, които трябва ясно да разграничим.
Първият е правният аспект или статутът на това висше училище в Република Молдова. В момента това е един държавен университет на Република Молдова, който се финансира по междудържавно споразумение и от Република България. Според мене и поставеният въпрос за българо-молдовски статут би трябвало да бъде доразвит от наша страна като искане на българската държава. И аз съм радостен, че господин президентът е поставил на такова високо ниво този въпрос за откриването на български държавен университет в Република Молдова.
Ще дам аналогичен пример, за да не влизам в подробности. В Република България има един Американски университет, който работи по програми, по свои начала, които нямат нищо общо с нормите на българското законодателство.

МАРИЯ ФЪРТУНОВА: И той получава акредитация.

МИЛЕН МИХОВ: Да, получава акредитация, но те си работят по едни техни си програми. Да, акредитират се като частен външен университет. Тоест нашата цел като държава, която трябва да си защити националния интерес, е този университет да има статут на българско висше училище там.
Тук се решава проблемът с дипломите. Защото те няма да бъдат издадени като дипломи на Република Молдова, а ще бъдат издавани като дипломи на българско висше училище в Република България, независимо че той се обучава там.
И вторият аспект, който е вече въпрос на отношение между университетите, е за функционалното развитие на това висше училище. И тук вече стана ясно, че и молдовското законодателство позволява това, а и нашето, и има широк набор от възможности за сътрудничество между различни университети. Има възможност за създаване на общи програми на бакалавърско и магистърско ниво, има възможност вече нашата Агенция за акредитация да оценява, да акредитира както институционално, така и програмно това висше училище.
Оттук нататък въпросът за привлекателността на дипломата и на обучението в Тараклия вече ще се решава в зависимост от амбициите, способностите, динамиката, дейността на академичното ръководство както на места, така и партньорството с български университети.
А тук виждаме, че на масата имаме два изключително престижни университети, които вече имат история на това сътрудничество.
И накрая, не мога да си го спестя. Ако бъркам, може би ще се извиня. Но от малкото неща, за които споменаха представителите на университетите, аз оставам с усещането, че управляващите в Република Молдова имат едно отношение, което не може да се определи като толерантно към този наш университет. Самият факт, че на тях им е отнето правото на прием, на специалности, по които в продължение на години те ги обучават, самият факт, че на тях са им отнели правото да приемат студенти по счетоводство – една специалност, която по целия свят е предпочитана от студентите и от младите хора, и са доведени само до прием на педагогически направления показва едно – че има отношение по една или друга причина, аз не искам да влизам в подробности или да гадая защо това е така, но това е едно отношение към този университет, което не може да бъде положително оценено.
Ето защо българската държава и ние всички трябва да направим така, щото регламентът на този университет да бъде регулиран с едно държавно споразумение и той действително да получи статута на един европейски български университет в Република Молдова. Благодаря ви.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, доц. Михов. Аз Ви слушах внимателно, защото Вие определено имате опит в тази сфера. Това, което Вие казвате, е, че трябва да има български държавен университет в Молдова. В момента имаме молдовски държавен университет, който се съфинансира от България. Български държавен университет в Молдова означава,че той няма да се съфинансира от Молдова, тоест, изцяло ще бъде грижа на българската държава да го финансира. Да не говорим за въпросите за собствеността, за материалната база и т.н. Тоест говорим за едно съвсем ново междудържавно споразумение, което да урегулира нещата.

МИЛЕН МИХОВ: Успоредно с Американския университет.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Там няма държавна намеса.
Той е много сполучлив, но там няма държавна намеса в Американския университет.

МИЛЕН МИХОВ: Използват държавна база.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Не съм вътре в нещата. Вероятно плащат за това. Надявам се да плащат за това на държавата.
Така че, колеги, това, което се очертава, наистина са тези два пласта на решенията. Едното е междудържавното споразумение, което трябва да бъде изменено, за да бъде съхранен университетът. Второто, без което обаче не може, е партньорството с български университети, които да го изпълнят със съдържание, с атрактивност, с нови специалности, с привлекателна, атрактивна диплома, която студентите от региона да искат да получат.
Госпожо Янкова, аз не съм голям привърженик на работните групи и комисиите, които обикновено затриват една работа, която е добре замислена. По-скоро мисля, че все пак решението е в Министерството на образованието и науката, откъдето трябва да дойде експертното становище какво трябва да залегне в новото междудържавно споразумение или в ревизираното междудържавно споразумение, защото аз не очаквам колегите от Министерството на външните работи да го направят. И то не е тяхна работа. Те могат да тръгнат да работят чрез нашето посолство за такова споразумение. Но съдържанието трябва да дойде от Министерството на образованието и науката.
И на второ място, вече да продължим диалога. Очевидно Русенският и Великотърновският университети са тези, които имат искрено и явно желание да продължат това партньорство и то да бъде развито в някаква посока – дали ще се нарича консорциум, дали ще се нарича филиал. Доколкото разбирам, филиал не е възможната формула според сегашното законодателство на Молдова. (Възражения, шум в залата). Възможно ли е?

РЕПЛИКИ ОТ МЯСТО: Възможно е.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Това наистина вече е решение на автономните вузове в България – как да формулират това сътрудничество и да остане ангажимент на българската държава да продължи да субсидира образованието. Там може би ще бъде в малко по-голям размер, ако поемем по-голям ангажимент като възможност за развитие на този университет. Университет или филиал на български университет. Или българо-молдовски университет.
Аз не мисля, откровено казано, че е възможен вариантът да има чисто български университет в Молдова. Един път това ще бъде прекалено скъпо и прекалено сложно като собственост, като уреждане на статута на преподаватели, ако щете, на пребиваване там и т.н.
Това са решенията. Така че дори да направим работна група, аз съм убеден, че в крайна сметка началото на целия процес е в Министерството на образованието и науката, откъдето да дойде експертното становище какво трябва да се промени в действащото междудържавно споразумение.
И на второ място, въз основа на това променено споразумение университетите да дефинират своя интерес към Тараклийския държавен университет. Дали и Русенският, и Великотърновският университет искат да продължат да работят в някакъв консорциум с Тараклийския държавен университет или пък някой от двата университета иска да стане нещо като университета майка на Тараклийския и да започне да издава дипломите за Тараклийския държавен университет, което също е било вариант.
Заповядайте вече за окончателни мнения, за да се ориентираме към заключения.

МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Благодаря, господин председател. Само да допълня, в унисон с това, което казахте, че в края на лятото на срещата с посланика на Република България в Молдова господин Петър Вълов един от вариантите, които се обсъждаха, беше да бъде организирана от името на Министерството на образованието и науката съвместно с Министерството на външните работи среща с представители на Министерството на просветата на Република Молдова, една работна среща с оглед изясняване на двете позиции. И мисля, че ако вървим по линията на подобни предложения, съвместно с Министерството на външните работи с помощта на Тараклийския държавен университет ние можем на един първи етап да изчистим и от законодателна гледна точка, и, разбира се, от експертна гледна точка с волята на двете правителства бъдещото развитие на Тараклийския държавен университет. Аз мисля, че ние в работен порядък в следващите дни със съгласието на Министерството на външните работи бихме могли вече да направим първите крачки в тази насока.
Разбира се, всякакво съдействие от страна на парламента ще бъде от полза, тъй като това е законодателният орган на държавата. Благодаря.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Аз съм убеден, че ние в парламента бързо ще намерим воля за някаква промяна на закона, ако това се изисква, за да съхраним възможността университетът да продължи да съществува. Но иначе, вярвайте ми, от парламента ще има сериозен натиск за това да свършите тази работа и в крайна сметка да има резултат – и върху вас в Министерството на образованието и науката, и върху Министерството на външните работи, и върху Държавната агенция за българите в чужбина.
Не изключвам като перспектива, може би след като проведете тези срещи, да направим едно съвместно заседание на нашата комисия с Комисията за образованието и науката, където отново да поставим въпроса и да видим какво е свършено на някакъв етап. Защото в крайна сметка различните институции имат нужда понякога от координация – както виждате, обменът на информация е важен – и контрол, и натиск в най-добрия смисъл на думата, за да можем до края на годината наистина да имаме някакво решение. Защото в противен случай, ако догодина осъмнем със 150 студенти, а след това със 100, това ще означава, че процесът е на приключване. А това не е българският държавен интерес, както току-що говорихме.
Така предлагам да процедираме. Заповядайте, госпожо Янкова.

ДОРА ЯНКОВА: Ако се придържаме към това, което Вие предложихте, и което чухме от изказващите се, и както Вие споделихте, в центъра да застанете Вие, госпожо Фъртунова, или по-скоро министърът и Вие да му подготвите нещата, да консултирате Министерството на външните работи и заедно да отчетете мнението на университета.
Моето предложение, господин председател, е веднага след 25 октомври, до края на месеца отново в комисията да дойдете и да кажете какви са трудностите и какво предлагате. И тъй като явно е необходима и дипломатическа дейност с Министерството на образованието или с правителството на Молдова, ние да застанем в центъра и да арбитрираме между отделните комисии.
През месец ноември ще дойде бюджетът. Госпожа Фъртунова знае, участвали сте вече в подготовката. Тя рамката е ясна.
В крайна сметка аз не разбрах защо Министерството на образованието ви дава малки бройки, а не финансира. Тази рамка от Министерството на просветата на Молдова дали е чрез нашите представители на Министерството на образованието и науката или на Министерството на външните работи? За тази поръчка, която идва – да се ограничи бройката какво реално трябва да се направи?

МАРИЯ ПАСЛАР: За да се увеличи бройката на приема трябва Министерството на просветата на Молдова да вземе решение. Не на България, а на Молдова. Тъй като целият брой се приема в правителството и после се разпределя по министерства. И вътре в министерството се разпределя по вузовете. И те решават, че Тараклийския държавен университет няма необходимото, за да подготви специалисти по счетоводство, по социални дейности. Те нека да си учат езика и толкоз, достатъчно е. Тоест те ни ограничават в подготовката на специалисти.

ДОРА ЯНКОВА: Ако направите с двата вуза консорциума и дадете един модерен профил на университета и нашите представители на Министерството на външните работи и на Министерството на образованието и науката отидат и разговарят с двете министерства на Молдова, няма как да не се отговори.
Може би затова ние трябва да наблюдаваме. Може би председателят няма да има против всеки месец да си поставим за задача да чуваме – през октомври се случи това, през ноември се случи това, през декември се случи това, докато реално си стъпите на крака и тръгнете. Надявам се, че и ръководството на другата комисия може да дойде. Но реално да има някакъв център, в който да има изслушване и да има напредък.
Моето желание е в края на октомври….

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Аз ще предложа госпожа Фъртунова да ни информира кога е проведена срещата между Министерството на образованието и науката на България и Министерството на просветата на Молдова, дали е свършена тази координационна работа и тогава да направим едно заседание, на което отново да говорим по темата. Защото преди това ще бъде преждевременно.

МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Аз ще предам на министър Танев за тази заръка, тъй като моето ниво е доста ниско, за да организирам тази среща. Но на експертно ниво ще съдействам и ще предам на ръководния екип на Министерството на образованието и науката съвместно с Министерството на външните работи да организираме такава среща.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Аз очаквах и беше обещано да бъде тук и заместник-министърът на образованието и науката. За съжаление той не е тук. Даже мисля екипът на комисията да подготви едно писмо до министър Танев, с което официално да го информираме за това наше очакване за провеждане на такава среща и за резултати от нея и чак тогава да имаме заседание на комисията – на нашата или на двете комисии. Като, разбира се, ще помолим това да се случи в обозрим период от време, защото нещата не търпят отлагане.
Доц. Михов иска да вземе думата за реплика.

МИЛЕН МИХОВ: Една реплика, госпожо Янкова. Ние можем да правим с тях обучение, дори и да нямаме консорциум. Нашият университет има договор с Уфа, където правим общи програми.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Вие сте народен представител. Не сте вече Вашият университет. (Оживление).

МИЛЕН МИХОВ: Приемам забележката. Дадох за пример Великотърновския университет. Но когато те нямат прием по счетоводство, ние не можем да направим бакалавърска програма по счетоводство и контрол или магистърска програма. Когато те нямат акредитация, ние не можем да им предложим съвместна програма по социални дейности. Нали разбирате? Сътрудничеството между университетите е много по-свободно. Но тогава, когато държавата те е ограничила в тези рамки, не можеш да го реализираш.
Това исках да ви кажа. Извинявам се, че ви отегчавам.

ДОРА ЯНКОВА: Министър Танев и министър Митов да си свършат работата за интересите на българите в Молдова и просто да предадат позицията – не очакване, не молба, а позицията.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Нашата позиция ще бъде формулирана в писмо до министър Танев. Разбира се, госпожа Фъртунова може и устно да предаде нашата дискусия тук. Но съвсем официално ще поискаме от него действия по този въпрос и обратна информация в обозрим срок, както го направихме с Министерството на правосъдието по въпроса за Съвета за гражданството и имаше резултат. В крайна сметка имаше една стъпка напред. Господин Лашев искаше думата. Заповядайте.

РАКОВСКИ ЛАШЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Бих искал само да споделя с вас, че в момента, в който ние получим информация от колегите от Министерството на образованието и науката за тяхната готовност да пътуват за Република Молдова, незабавно още същия ден ще предприемем постъпки пред молдовските власти за организиране на посещенията и ще направим така, че разговорите да бъдат максимално резултатни. Благодаря.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви и аз. Госпожа Димитрова иска думата.

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА: Уважаеми дами и господа! Позволете ми в помощ на госпожа Паслар да фокусирам вашето внимание върху нещо, което като че ли се подминава и от посолството. Съжалявам, че го казвам. Но отдавна съществува идеята да се възстанови колежът, на чиято база беше създаден този университет. Защото статистиката показва,че докато имаше колежани, които да постъпват в университета, университетът имаше повече студенти. Сега съществува едно мнение, не знам защо, че колежът евентуално ще закрие този университет. Напротив, това е един резерв ние оттам да намерим студенти, да накараме тези колежани да продължат точно в университета. По този начин ние бихме могли наистина да завършим цикъла.
Освен това може би на вниманието на тази комисия, която ще обсъжда структурата на това бъдеще учебно заведение – не знаем какво точно ще бъде, трябва да бъде и възможността там да залегне и тази структура, а именно колеж към университета. Защото има голям интерес за колеж. И този колеж ще бъде създаден. Ако не бъде създаден от българската държава, може би Русия ще го създаде. Защото на това място трябва да има колеж. И този колеж е в националните интереси и на България – едно стабилно средно образование, което да се води на български език. Благодаря.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Димитрова. Аз съм убеден, че колегите от Министерството на образованието и науката знаят за тази идея. Но тя пак е обект на бъдещото ревизирано междудържавно споразумение. То трябва да предвижда това, за да се случи. Накрая, госпожо Паслар, искате ли думата?

МАРИЯ ПАСЛАР: Само искам да подкрепя идеята за колеж. Би било добре да има и лицей, и колеж, да се виждат всички структури и да минават едното след другото и те да работят за университета, за увеличаване на броя на студентите. Това е много важно.
Що се отнася до тези 100 стипендии, които са заделени за нашия университет, ние не изпълваме всички. Всяка година не можем да изпълним 100. Миналата година бяха 70, тази година 66. Тоест имаме резерв над 30 стипендии. В тези рамки бихме могли още тази година да открием колеж и след три-четири години студентите ще могат вече да се обучават в университета. Това е един от пътищата, по който ние можем да увеличим броя на студентите.
Аз ви казах, че 50 процента напускат Тараклийския район. Ето, тези 50 процента, даже и по-малко, ще можем да ги задържим с помощта на колежа и лицея, които ще бъдат към университета, една от структурите на университета. А нашата идея е да запазим първо университета и да търсим начини как да го увеличим и как да го съхраним. Ако бъде заложен колеж и лицей, това наистина ще помогне. Благодаря.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Благодаря и на участниците в дискусията. Мисля, че решение не измислихме, но поне начертахме пътя какво следва да се случи оттук нататък, за да търсим това решение. За едно ви уверявам – че Комисията по политиките за българите в чужбина ще продължи да се интересува от тази тема много живо и ще продължим в рамките на своя мандат и в рамките на задълженията, които имаме да вършим, тази работа. Закривам заседанието на комисията.