Формиране на личността. Кое е най-важното, за да сте това, което сте? Кой ви е оформил и възпитал? Чии лични примери сте наблюдавали и копирали? Докато вие се ровите в спомените си, аз ще ви разкажа два къси епизода от начина, по който са отгледани две много сладки момченца от съвременната ни история. Става въпрос за Борис Велчев и Сергей Станишев.
И двамата създават впечатление, че са супер благовъзпитани – чак до мазност юначета. Борката е екс главен прокурор, известен с това, че 7 години все нямаше достатъчно доказателства за корупция по високите етажи на властта. Всъщност той беше назначен от Гоце точно за това – за да няма доказателства. За да опъва чадър над престъпниците, за да оневинява наш’те момчета и да мачка всеки, който дръзне да въстане срещу системата на свинските черва.
Борето е израснало в правилно семейство. През 1960 г. вторият човек в БКП е Борис Велчев старши – дядото на нашия герой. От него юначето е научило важни уроци: Законите са само за простосмъртните. Законите могат да се погазват от тези, които са на власт, когато си поискат. Законите са в услуга на силните на деня за задоволяване на всички техни прищевки. Ето и една от случките, от които Борето на практика е разбрал как да борави с правото и се е научил как да го изкривява при нужда. На границата с Гърция е задържана група български граждани, опитващи се да изнесат нелегално лекарството „Нивалин“, което е забранено за износ. Това са Георги Соколов, Иван Дервентски, Стефан Абаджиев – Теко, Александър Костов – Фанфан лалето, Димитър Йорданов – Кукуша… и други. Какво се случва с контрабандистите ли? Повечето ги оправдават веднага. Трима получават леки присъди от 1-2 години, което пък дава възможност на по-горната инстанция да ги замени с условни. Защо българската Темида е толкова нежна ли? Ами защото вторият човек в БКП – Борис Велчев е левскар, а контрабандистите са футболистите на „Левски”. Това е нагледен урок как трябва да се оневиняват нашите момчета, без значение по коя линия са наши. Прекият изпълнител на поръчката – съдията Христо Павлов не могъл да откаже на другаря Велчев. Точно както и внукът Велчев не можеше да отказва на другарите, които го сложиха да се прави на Главен прокурор. Днес Борката си почива в Конституционния съд.
Сега да обърнем поглед към Сергейчо. Той е уникат. Без нито един ден трудов стаж става директно министър-председател и управлява цялата държава. Фантастичната му кариера е бъкана с непонятни за плебеите чудеса. Шеф на любимата партия БСП повече от 10 години, като през това време някак си успява да загуби всички възможни избори. Всеки път се проваля с гръм и трясък, но вместо да потъне в забвение и да го прокълнат, наш Сергейчо става шеф на всички европейски социалисти. Загадката е страшна. За какви ли невидими заслуги и какви ли тайни плюсове има юначето ни, можем само да гадаем. Със сигурност е ясно, че не е заради държавните пари, платени на осъдения в Австрия аферист – лобист Хохегер. Има чар нашето момченце и туй-то. Сега е на заслужена почивка в Европейския парламент.
За да ни стане ясно в какъв стил е управлявал България и защо по негово време се извършиха заменките, ограбили страната ни с над 8 млрд. лева и обогатили приятелчетата на Сергейчо – олигарси и местни феодали като Ганчев, Батков, Божков, Златев, Минев, Гергов…, та за да го разберем, нека се вгледаме в това какъв пример му е дал неговият баща Димитър Яков Станишев. Таткото на униката учи история в Москва. Завръща се в България и става доцент по История на международното комунистическо и работническо движение . През 1955 г. е шеф на катедра във Висшата партийна школа. 1974 г. – пълномощен министър в българското посолство в Москва. 1976 г. – става шеф на отдел „Външна политика и международни връзки” на ЦК на БКП, член на секретариата и секретар на ЦК. През 1983 г. купува чрез УБО лек автомобил „Мазда-232” за 8000 лв., като реалната цена е 62 850 лв. по тогавашни пари. Урокът за Сергейчо е на пръв поглед дребен, но с перспектива. Юначето осъзнава, че като си част от ДОПГ (държавна организирана престъпна група), можеш да придобиваш блага 8 пъти по-евтино. Освен това можеш да получиш недостъпни за редовите БГ граждани стоки. По това време масовите автомобили са „Жигули”, „Москвич”, „Вартбург”… все соц. возила, за които плебеите чакат с години, за да им разрешат да си ги купят. През 1988 г. Димитър Станишев заминава за Лондон за операция на окото – перде. Няма лошо. Нека се лекува човекът. Само дето разходите са за сметка на УБО – тоест на държавата, демек на данъкоплатците – плебеите балъци. Този разход лъщи в протокол от секретариата на ЦК от 1988 г.
Сергейчо продължава да се учи – можеш да харчиш държавна парá за лични нужди. Няма кой да ти потърси сметка. Боговете на Олимп, или иначе казано докопалите се до властта български паразити, са недосегаеми. Те са над закона – затова си назначават Борис Велчевци и Сотир Цацаровци, за да ги пазят. Освен тези два урока от икономическо естество, Сергейчо получава и пример как да се държи с политическите опоненти. На 27 март и 7 април 1988 г. Политбюро се събира на спешни заседания. Димитър Станишев прави дълго излияние и призовава за твърди мерки от страна на МВР към инакомислещите. Освен това другарят Станишев смята, че медиите дават твърде много гласност на същите тези инакомислещи. Тук за оправдание на тогавашните слуги – журналя трябва да се признае, че това изобщо не отговаря на истината. Медийното затъмнение си е тотално, но явно за таткото на Сергейчо не е било достатъчно тъмно. Какво попива нашето юначе от нагледния пример? Детенцето с бузките схваща, че за да не допуснеш неудобно чуждо мнение да види бял свят, трябва да го навреш в адски тъмен кучи гъз чрез медиите и да го смажеш с твърда милиционерщина.
Та, такива ми-ти работи… Спомнихте ли си чии лични примери сте следвали вие? Ами да, такива сме, каквито са ни възпитали. Както е при тестото – каквото сложиш в него и както го омесиш, такъв хляб и ще получиш. Толкова за Борето и Сергейчо, следващият път ще ви разкажа и за други наши момченца – юначета.
.
Ивайло Зартов,
30 септември 2015 г.
Б.Чуков: „Партията на европейските социалисти е последователен защитник на евроатлантическите интереси, или още по-точно казано – на американските интереси в Европа. ПЕС са съвременните наследници на троцкизма. Тоест обслужване на атлантическия вектор. В ПЕС дори европейското гей-общество е ударна сила при защитата на този геополитически вектор. ПЕС се маскира като проевропейска сила, но на практика защитава проамериканските интереси и на моменти е изключително русофобска. Като пример може да се посочат събитията в Украйна, когато ПЕС подкрепи фашистката хунта в Киев, наложена от САЩ. А електоратът на БСП, същият, автентичният електорат, е настроен дружелюбно към Русия, той болезнено реагира на санкциите, които бяха наложени на Русия. Този електорат е имунизиран срещу американската пропаганда в България, насочена против Москва. По традиция електоратът на БСП има изострено чувство за национален суверенитет и държавност. Това е важно различие с ПЕС, защото ПЕС работят на практика за унищожаване на държавния суверенитет на страните-членки на ЕС.“