„БОЛКАТА КАРА ЧОВЕКА ДА МИСЛИ…“
Темата за емиграцията в наши дни става все по-актуална – в делника, в съзнанието на отделната личност, в духовността. Постепенно тя заема мястото си и в съвременната българска литература. Тук, в България, и сред писатели-сънародници в диаспората. Останали до кончината си в странство или върнали се по родните места, където издават своите книги.
Към по-ранните: Борис Шивачев, Самуил Стрезов, Матвей Вълев, Стоян Данев, Тодор Ценков, Стефан Кинчев и др. искам да добавя Илко Минев с романа „Преди да замлъкна“. Към тази галерия сега се присъединява и Виктория Забуковец с „Втората вълна“ – изд. „Български писател“, С., 2015 г., също роман.
Нека припомним коя е авторката:
Виктория Стефанова Забуковец е родена през 1930 г. в София. Когато е двегодишна, семейството й заминава за Унгария, където баща й служи като свещеник. За да не забрави майчиния си език, я изпращат в София – в колежа „Санта Мария“, където преподаването се води на български и на немски. През 1942 г. се връща в Унгария, където я заварва Втората световна война. През 1948 г. Виктория емигрира в Австралия заедно с хиляди други източноевропейци, които се заселват там между 1947 и 1952 г. Тя се омъжва за словенец, ражда трима синове и завършва висшето си образование в университета в Аделаида, Южна Австралия, където специализира история, английски, немски и социология.
Автор на редица творби и активен участник в национални радиопредавания и други начинания, целящи да обединяват българската общност в Австралия. У нас Виктория Забуковец е известна с историческата сага „Тайната на черното мастило“ – сполучливо връщане в епохата на цар Симеон и утвърждаването на християнските ценности.
Новият ръкопис на Забуковец включва десетки имена на герои, географски ареали, събития с проверена фактологична достоверност, психологически модел на разноезичното емигрантство.
Самата тя уточнява: „ Изпитвам дълбока благодарност и към онези тридесет и пет души от всички европейски националности, които ми довериха своите лични истории. Използването и на въображаеми, и на реални личности ме подмами да напиша книгата като художествена измислица. Трябваше да създам не историческа хроника, а исторически роман. Резултатът бе, че си позволих известна свобода по отношение на героите, но историческите факти са предадени достоверно“.
Книгата е изградена от три последователни в хронологията си части – „Европейци“, „Новите австралийци“, „Второто поколение“. Тя започва с бушуващата Втора световна война. Над Стария континент се издигат пожарища от масовите разрушения. Навсякъде витае смърт. Расовата и идеологическата омраза яростно мачкат човешкото в човеците и те се превръщат в тълпи. Лагерите са претъпкани с неволници, очакващи края си всеки миг. Гладът, отчаянието и надеждата за оцеляване се борят за място в съзнанието на обречените. Ще има ли свършек барутният Апокалипсис и какво ще се случи след неясния му финал? А когато мирът е настъпил, Веска, Агнес, Роман, Марек, Валка, Ян, Хелена, Станко, Бируте и стотици, хиляди страдалци трябва да решат. Ще отворят ли нова страница в ориста си на далечен континент, или ще останат сред пепелищата на изконната родина?
С проникновение на дълбок психолог Виктория Забуковец описва трудното пътуване, запознанствата, надеждите, очакванията за спокойно съществуване след всичко преживяно. За правото да бъдеш личност. Честно да се трудиш за прехраната. Без някой да бъде твой физически или морален притежател. Проиграващ живота и съдбата ти, както си ще. Австралия се оказва непозната, но гостоприемна и човечна. Толерантна, търпелива и внимателна към спасилите се от ужаса емигрантски тълпи. Те пък й се отблагодаряват с труд, усъвършенстване в новите професии и бърза интеграция с местните хора. Постепенно узрява за хармоничната си мисия и значимост толерантно към различните култури общество. Върху благодатната му почва избуяват следващите поколения. Те познават родината на предците от спомените им за Полша, Югославия, България, Унгария, Франция, Германия, Естония… практически, от цяла Европа. А също – от запазените обичаи и традиции в семействата и в земляческите групи. Но по начин на мислене са граждани на Австралия и на света. Раздиран, за кой ли път, от идеологически постулати. От дрънкане на оръжия и непримирими вождове, „обвеяни“ в измислена непогрешимост. И когато заселниците или децата им, вече като туристи, посещават изтлелите родни гнезда, бързат да се върнат обратно. При мира, християнските ценности, спокойствието и доверието в ближния. При скута на семействата и в лоното на църквата. Все емблематични понятия и символи. Проверени във вековете и доказали своята морална нетленност. Човекът е смъртен, ала благородството, предавано от поколение на поколение, остава вечно. За да бъдеш посветен в него, не се иска много – да протегнеш на бедстващия ръка, да му предложиш покрив и хляб. Понякога – и само топла дума. Цивилизация се гради не с бомби, не с кръв и предсмъртни хрипове. А с приемственост между интелекта преди нас и сега. В духа на римската сентенция: „Човек умира – остават делата му“.
Много са достойнствата в новата книга на Виктория Забуковец. Фактите, историческите поуки, размислите и изводите за съдбата на света са вплетени в мащабна епична панорама. Върху нея носят кръста си, трънения си венец и правото си на ярки личности десетки персонажи. Цитирани са важни за епохата политически документи и са вградени делата на редица лидери. „Втората вълна“ ни връща назад в мрачни събития. За да проумеем и никога да не допуснем случилото се да се повтори отново. И прави светъл паралел с вече настъпило през втората половина на миналия век крехко разбирателство. Дарило на хората удовлетворение и радостен смях. Увереност, че гълъбът на мира винаги ще лети над планетата спокойно. Понесъл, в дар на човечеството, мечтаното маслиново клонче… И макар че светът пак е раздиран от войни и конфликти, от фанатични идеологии и от поредни предизвикателства, книгата на Виктория носи не само предупреждения и поуки, но и познание и надежда.
.
Георги Н. Николов
