Демокрация и техники за манипулиране на общественото мнение и недоволство
.
Из доклад, изнесен на 22 юни 2015 г. в университета «Кристиан Албрехт» в Кил
.
Райнер Маусфелд е завършил психология, математика и философия в Университета в Бон и математическа психология в Университета в Ниймеген. През 1984 г. защитава докторат в Университета в Бон. Три години по-късно е гостуващ професор в Университета на Калифорния, Ървайн. През 1990 г. се хабилитиран в Университета в Бон. През 1992 г. става професор по експериментална психология в университета в Манхайм., а година по-късно – професор по експериментална психология в университета в Кил. През 2004 г. е избран за член на Германската академия на науките.
.
Нарушенията на моралните норми са „морално невидими”, когато те са видими като факти, но са поставени в такъв контекст, който пречи да предизвикват у населението морално възмущение. Пример за това са последствията от неолибералния икономически ред, които се наблюдават в страните от т.нар. Трети свят, но се срещат все по-често и в западните индустриални държави.
Нарушенията на моралните норми са „когнитивно невидими”, когато те са видими като факти, но са поставени в контекст, който пречи да се правят изводи и заключения. Целта в такива случаи е да се избегнат асоциациите със сравними действия или събития, които се оценяват от съответните елити по напълно различни критерии. Подходящ пример за това са т.нар. целеви убийства на конкретни лица, които се смятат от дадена държава за заплаха за националната й сигурност. Подобни убийства представляват нарушения на международното право и не биха се възприели по сходен начин, когато са извършени от държави, които „ние” смятаме за наши „врагове”.
Доколко едни факти са видими или невидими за обществеността, зависи от медиите, които стават проводници и на определен интерпретативен контекст, а заедно с това и на „политическите възгледи за света”. Темата засяга всички ни. За изясняването на тези въпроси не са необходими експертни знания, макар че управляващите елити се опитват да ограничават обсъждането на подобни теми в рамките на групи от „подходящи експерти”. Но за темите, които имат отношение към всички нас като граждани, умът ни е надарен от природата с една естествена способност, със „светлината на разума”, или lumen naturale (от лат. естествена светлина), както се нарича в епохата на Просвещението. Следователно ние можем да се занимаваме с тези въпроси, без да се налага да имаме някакво специално образование.
Към естествената способност на ума ни спада и дарбата да разглеждаме критично явленията и фактите в обществено-политическата сфера. Обърнете внимание на неолибералния новоговор за скриване или замаскиране на действително казаното. Той включва понятия като структурна реформа, намаляване на административната тежест, дерегулация, пакт за стабилност, строги икономии, спасителен пакет за еврото, свободен пазар, либерализация, пазарно ориентирана демокрация, няма алтернатива (английският лозунг на Маргарет Тачър от 80-те, който често е използван след 2009 г. от Меркел за оправдаване на редица непопулярни политически решения), човешки капитал, временна заетост и т.н.
Подобни понятия носят идеологически натоварени възгледи за света, чийто тоталитарен характер е важно да бъде разкрит и назован. За да не ставаме несъзнателно жертви на тези идеологически възгледи, трябва да разберем прикритите предразсъдъци и идеологическите компоненти в терминологията, с която си служим при назоваването на обществено-политическите явления.
–––––
Източник на текста на български: a-specto.bg. (Целият текст на доклада, преведен на български, е публикуван в бр. 19 на сп. „a-specto“.)
Видеозапис на презентацията на доклада:
