Преди 26 години, на 10 ноември 1989-та на пленум на ЦК на БКП, Тодор Живков е свален от поста генерален секретар на партията, след управление от 33 години. Часове по-рано в Германия пада Берлинската стена.
Живков е принуден да подаде оставка, след като предложението за това е подкрепено и от близките му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов. Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов. На бившия вече Първи не е дадена възможност за заключителни думи.
Централният комитет утвърждава Петър Младенов за негов наследник като генерален секретар на БКП. Десетоноемврийският пленум предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на НР България.
На 17 ноември, при първото заседание на Парламента след пленума, предавано пряко по телевизията, за председател на Държавния съвет е избран Петър Младенов. Депутатите решават да бъдат премахнати от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството.
БКП се отказва от еднопартийния модел на управление месец по-късно – на 11-13 декември Централният комитет взема решения за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта. Народното събрание гласува обаче отмяната едва на 15 януари 1990 г.
През месец юни 1990 г. в България се провеждат и първите многопартийни парламентарни избори след 45 години тоталитарен режим.
Със свалянето на Живков на власт през ноември 1989-та започваха политическите промени в България и един преход, на който, 26 години по-късно, все още краят му се не вижда. Или се видя, че е доста дебел… Тоталитарният соц бе заменен постепенно с див, а после с неолиберален капитализъм. Махалото се залюля от единия до другия край, но май пропусна средата…
.
.
