Предстоящата актуализация на държавния бюджет за 2015-а без съмнение ще предизвика поредния остър сблъсък между управляващи и опозиция в Народното събрание. Всъщност не е толкова важно, че вместо 3% от БВП дефицитът ще е 3.3 на сто. От много по-голямо значение е фактът, че за трета поредна година се налага да актуализираме Закона за държавния бюджет.
Което води до логичния въпрос, защо въобще се гласуват фискални разчети, които после не се изпълняват? Обяснения от рода, че без актуализация служителите на МВР и Военното министерство нямало да си получат заплатите за последните два месеца на годината, защото в тези ведомства не били извършени планираните реформи и съкращения, са твърде несериозни, да не кажем тъпи. Ако в една фирма не бъдат извършени реформи и съкращения, всичките й служители отиват на улицата и никой не ги мисли. Защо цялата държава трябва да страда заради това, че министерствата на армията и полицията, пък и не само те, не искат да си свият раздутата администрация?
Разбира се, финансовата разхайтеност на държавните ведомства не може да обясни една друга история, която сама по себе си е ужасяваща. Как така от бюджетен излишък в размер на 622 млн. лв. за осемте месеца на годината в края й на консолидирана основа държавата ще излезе на дефицит от 2.8 млрд. лева? Това означава, че за последните четири месеца на 2015-а хазната трябва да натрупа дефицит от над 3.4 млрд. лв. – първо, за да изяде отчетения до края на август излишък, след което да достигне до крайния резултат на бюджета – минус 2.8 млрд. лева. Получава се трупане на дефицит от по над 900 млн. лв. на месец. Човек ще си помисли, че през този период не се планират данъчни постъпления, което, естествено, не е така. Но пък и споменатият огромен дефицит не може да дойде от преразходите на държавните ведомства. Та той като размер е близък до годишните им разходи.
Обяснението за огромния дефицит от 3.4 млрд. лв. може да е само едно – плащанията по проекти, свързани с европейските фондове. Което се вижда и от отчетите на Националния фонд към Министерството на финансите. От тях излиза, че от планираните 3.7 млрд. лв. за годината до септември са платени по-малко от милиард. По информация от финансовото ведомство до края на октомври вече са разплатени две трети от набелязаната сума. По този начин към края на октомври вече ще отчетем дефицит от близо един милиард лева. И той през следващите месеци ще продължи да расте.
Излиза, че средствата по европейските програми са основен рисков фактор за изпълнението на разчетите на хазната. Дали управниците не могат да планират, Европейският съюз не е редовен платец, или пък нарочно разходите по плащанията по европроектите са задържани, за да се види предизборно как добре върви бюджетът и е на излишък? А след вота ударно вършеене в разходната част. Все една от трите причини е истинската, а може би и трите. Чуват се оправдания, че заради приключването на програмния период трябвало спешно да усвоим европарите. Само че кое е по-важното, премиерът да пререже една лентичка повече или да се спазват финансовите закони на държавата, предложени от нейното правителство и гласувани от нейното парламентарно мнозинство? Когато преценяват дали да дойдат в България, инвеститорите не гледат колко километра магистрали имаме и колко спортни зали сме построили, а се интересуват дали се спазва финансовата дисциплина и има ли фискална стабилност. Като няма сигурност и за двете, още дълго основен инвеститор у нас ще е самата държава. Но това ще е за сметка на джобовете на данъкоплатците и на трупането на допълнителен дълг. Който, както казва самият министър-председател Бойко Борисов, заробва децата и внуците.
Източник: в. „Банкеръ“
