На 20 ноември т.г. Демократичният съюз на българите в Босилеград обяви протестен митинг под мотото „СТОП НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ВЛАДИМИР ЗАХАРИЕВ“. Целите на протеста бяха да се обърне внимание върху катастрофалните социално-икономически, демографски и политически резултати от 14 годишното кметуване на Владимир Захариев, застрашаващи живота на населението в общината, както и да се лансира идеята за създаване на широка коалиция от граждани, партии, частни бизнесмени и сдружения, които на предстоящите местни избори през май 2016 г. да предложат нова визия за развитие на общината и да променят местната власт. С тази цел, ДСБ не излезе с партийни знамена, за да покаже, че всички трябва да жертват тяснопартийните си интереси в името на обединението за спасяването на общината.
Отчитайки надигащото се социално недоволство, Владимир Захариев не позволи на местното радио да излъчи обява за протеста. Няколко дни преди това из града се разпространяваха слухове, че щели да пристигнат „200 души от България“, които да предизвикат улични безредици. И накрая, за да измести фокуса от протеста, да обвини ДСБ в съглашателство със сръбските партии и да разбие опитите за създаване на коалиция срещу него, Владимир Захариев с характерния за него интригантски маниер, в същия час и на само стотина крачки разстояние, обяви откриване на паметна плоча на Емануил Попдимитров върху сградата на общината! Полицията не направи нищо, за да предотврати провеждането на два митинга по едно и също време и на едно и също място. През цялото време тя снимаше и охраняваше само митинга на ДСБ.
За откриването на плочата, под строй бяха изведени учениците, учителите и преподавателите от Гимназията и Основното училище, както и многобройните служители на общинските органи и институции, които се финансират от общинския бюджет. Повечето от тия, които бяха изкарани да стоят там, не знаеха нищо нито за Емануил Попдимитров, нито за това, което правеше кметът.
По този начин Владимир Захариев злоупотреби с името и паметта на Емануил Попдимитров, от една страна, за да се защити от опозиционната вълна, която се надига срещу него, а от друга, да използва паметната плоча на великия българин като чадър за защита от редицата наказателни производства, образувани срещу него за финансови нарушения и злоупотреби с власт, повдигнати от сръбското правосъдие.
Имайки предвид, че Владимир Захариев не разреши възстановяването на паметниците на българските офицери в Босилеградското гробище и не преименува на името на Емануил Попдимитров нито едно училище или улица в Босилеград, откриването на паметната плоча по същество е отчаян ход, на всяка цена да запази властта си. И като кмет, и като представител на сръбска националистическа партия, и като председател на Националния съвет на българското малцинство, Владимир Захариев 14 години не направи нищо за обучението на български език и за това младите да научат кой е Емануил Попдимитров. Това обаче не му попречи да се скрие зад него, когато властта му е застрашена.
Паметната плоча на Емануил Попдимитров бе поставена по един примитивен начин, с подръчни средства, на входа на общината. Емануил Попдимитров е поет, учител, преподавател и университетски професор и заслужава почит и уважение. Мястото на плочата не е на общината, а в училищата, при учениците, учителите и преподавателите. Освен това, паметната плоча, дарение от земляческо дружество „Памет“ от Козлодуй, е прикрепена с ръждясали болтове и гайка от продупчена стара монета! Какво искаше да каже с това? Може би, че за него и неговите шефове Емануил Попдимитров не струва и пукната пара?!
Независимо от това, Владимир Захариев показа, че внимателно следи и краде идеите на КИЦ „Босилеград“ за издигането на Емануил Попдимитров във водеща личност на българите в Западните покрайнини. Тази идея се роди на научната конференция, която се проведе на 23 октомври т.г. в КИЦ-а по повод 130 години от рождението му. Въпреки това, ние изразяваме учудване как Владимир Захариев от краен великосръбски националист „израсна“ в почитател на Емануил Попдимитров – символ на борбата за освобождението на Западните покрайнини от Кралство Югославия и присъединяването им към майка България?!
ДСБ ще продължи много внимателно да следи развитието му на този план и същевременно ще запази крайно критична позиция за катастрофалните му управленски провали на местно равнище, които накараха повечето млади да напуснат родния си град, обричайки го на запустение. Все пак, поставянето на една паметна плоча, особено ако се прави със спекулативно-политически цели, е много по-лесно от управлението на икономически най-изостаналата община в Сърбия и решаването на нейните многобройни натрупани проблеми..
ДСБ ще си направи изводи и от поведението на отскоро създадената в Босилеград опозиционна Сръбска прогресивна партия на премиера Александър Вучич. Тази партия бе формирана главно от бивши членове на сръбските партии, които навремето загубиха изборите от Владимир Захариев и практически го доведоха на власт. Въпреки че те сега претендират да свалят Владимир Захариев от власт, те явно не са си направили изводи от предишните грешки и вероятно повече разчитат на подкрепа от Белград, отколкото на демократичен политически диалог за създаване на широка обществена коалиция и нова управленска програма за възстановяването на Босилеград.
Босилеград има нужда не само от сменяването на Владимир Захариев с някой друг, а от сменяване на начина, по който се избират и сменяват институциите и от начина, по който функционира обществото. ДСБ счита, че опозицията не бива да се изолира и да отказва диалог, защото с това не отслабва, а напротив – укрепва позициите на управлението на Владимир Захариев. Партиите, които претендират да участват на изборите и да управляват Босилеград, трябва сериозно да помислят дали са готови да поемат отговорността за още един провал на изборите и пълната катастрофа,която ще последва след това.
От гледна точка на присъствие протестния митинг не успя – дойдоха само петнайсетина човека. Но той си струваше. ДСБ отправи своите послания и накара и Владимир Захариев, и опозицията да застанат пред гражданите с истинският си морален и политически профил. Социалното изтощеното население на Босилеград няма нужда от подобни политикантски упражнения, а от ясна и точна политическа програма за спасението на общината. Само тогава ще спечели тяхното доверие.
Председател на ДСБ
Драголюб Иванчов
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Реч на протестния митинг в Босилеград на председателя на Демократичния съюз на българите Драголюб Иванчов
Уважаеми дами и господа,
От името на Демократичния съюз на българите откривам този протестен митинг под мото СТОП НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ВЛАДИМИР ЗАХАРИЕВ. Въпреки че ние го свикваме, нека това да не е партиен митинг в полза на една или друга партия, а да бъде протест на гражданите, които не са съгласни с това управление и искат да го променят. От 2001 година ние непрекъснато предупреждавахме за опасността от некомпетентното и безотговорно управление на кмета на Босилеград Владимир Захариев и предлагахме алтернатива. Подведени от популизма и празните обещания, гражданите гласуваха доверие на най-вредното в историята на Босилеград управление. Управление, което ни превърна в заложници на властолюбието и личните интереси на хората, които се хранят от общинския бюджет. Резултатите са налице и ние ги виждаме навсякъде.
След 15 години последствията са катастрофални – като никога досега общината е застрашена от политическо своеволие, корупция, беззаконие, икономическа криза, безработица и миграция.
Катастрофалната ситуация в общината налага да преодолеем всички партийни различия и противоречия в името на една обща цел – ПРОМЯНАТА. Тази промяна може да се постигне само с масови протести, на които гражданите да оттеглят доверието си от сегашното управление и започнат свободно да избират, но и искат отговорност и да сменяват властта, която работи против техните интереси.
Нека днешният ден да бъде началото за създаване и организиране на критичната маса, която да направи промяната и открие нова перспектива за Босилеград.
Преди да приключим, искам да добавя още нещо. Призовавам представителите на частния бизнес, представителите на политическите партии, на неправителствените организации и на гражданите, в по-тесен формат да направим една кръгла маса и да продължим диалога за това, което говорихме досега. До края на мандата на това управление и началото на изборите има още няколко месеца. Въпреки недоволството, не може да се разчита само на него – необходима е широка коалиция, която да предложи нова визия и нова организация на работа, с която всички заедно да се противопоставим на досегашния начин на провеждане на изборите. Залогът е прекалено голям – загубим ли и сега, загубили сме Босилеград. И то завинаги. Нека всеки да се замисли върху това, преди да каже каквото и да било друго. И дали ще е готов да поеме отговорността за още един изборен провал.
С оглед на това, че ние винаги трябва да говорим и да работим от името и за гражданите на Босилеград, нека да отправим и някои послания.
Първо, държавното ръководство на Република Сърбия трябва да бъде наясно, че ако продължава да подкрепя сегашната общинска власт в Босилеград, един ден ще трябва да отговаря за унищожаването на българското национално малцинство.
Същото важи и за България. Всеки, който подкрепи това управление, работи за окончателното унищожение на общината. За 14 години ние спаднахме на 6 500 души. При сегашната динамика и те ще изчезнат, и то за по-малко от 14 години.
Второ, въпреки че радио Босилеград също има своята отговорност за сегашното катастрофално положение на общината, то сега е застрашено от закриване, а журналистите – от уволнение. Трябва да се намери начин те да останат на работа под условие да си я свършат – обективно и професионално. Тогава промяната сама ще дойде.
Трето. Ромското население е пред хуманитарна катастрофа, която може да се окаже опасна за всички останали жители на общината. Трябва да направим всичко възможно спешно да му се окаже хуманитарна и медицинска помощ. Това не е никаква предизборна агитация, защото ромите са винаги жертва на такива агитации.
И накрая, но не на последно място, искам да кажа нещо във връзка с бежанците или нелегалните мигранти. Вече една година ги гледаме как минават през Босилеград. Заговори се за откриване на приемен център за бежанци в Радичевци. Ние смятаме, че това в никакъв случай не бива да се допусне.
От края на април тази година група наши момчета се намират в следствения арест в Белград с обвинение за трафик на хора. С тяхното арестуване трафикът не спря, напротив, увеличи се. Без да се месим в работата на правосъдието, ние апелираме за справедлив процес. Всеки е невинен до доказване на вината и заради това настояваме да им бъде позволено да се защитават на свобода, защото те нямат абсолютно никакви шансове да се укрият от правосъдието.
–––––––––––––––––––––––
Реч на същия митинг на Иван Николов, председател на КИЦ „Босилеград“
Уважаеми дами и господа,
Скъпи съграждани!
Когато през 2001 година Владимир Захариев дойде на власт, ние предупредихме за надвисналата над Босилеград социално-икономическа опасност. Не можеше да се очаква успешно управление от хора с елементарно образование, без политически биографии и опит в такъв деликатен момент, когато се сменяваха държави и политически системи. И особено в една такава чувствителна община, каквато е Босилеград. Хората, които можеха, които имаха усет и визия за развитието на Босилеград, не само не бяха допуснати до властта, но и бяха разделени, скарани и противопоставени, поради слабостите на опозицията и клеветническите и интригантски методи на сегашната власт. Всичко е документирано в нашите програмни документи, многобройни съобщения, интервюта и изказвания по медиите. За съжаление, нямаше кой да ни чуе.
Днес, когато всички наши лоши прогнози се осъществиха, а Босилеград претърпя най-голямата катастрофа в новата ни история, ние имаме пълното морално право да поискаме равносметка и отговорност от сегашното управление на Владимир Захариев, но и от всички, които го доведоха. За пореден път искаме да призовем гражданите на Босилеград, без оглед на партийна принадлежност и политически определения, да преодолеем нарочно направените разделения и да се обединим в името на ПРОМЯНАТА, в името на общите за всички граждани интереси и в името на спасението на жителите на този град. Когато всички заедно потъваме, включително и ония, които подкрепят Владимир Захариев, вече няма никакво значение кой от коя партия е, кой какъв е бил и какво е правил – трябва всички заедно да се хванем за ръце, за да се спасим.
Ние сме наследили Босилеград от предците си и сме длъжни да го запазим за потомците.
Вместо всички заедно да правим по-добър живот тука в Босилеград, много наши съграждани се принудиха да търсят по-добър живот в чужбина. Младите, образованите, специалистите, кадърните, можещите, които трябваше да надграждат и да модернизират Босилеград се принудиха да напуснат семействата и родните си домове, и отидоха да търсят работа извън Босилеград.
Отидоха, защото искат да живеят в свободен и демократичен свят, защото не искат да ги лъжат повече, защото им омръзна популизмът, танците и ръчениците по селските сборища, празните обещания, изборните манипулации, клюките и интригите, и всичките тия циркове с нагласени избори, поръчкови ТВ емисии, бедствени положения, общински заседания на бензиностанцията и други шоу изпълнения, чиято цел е да заблуждават хората и да лъскат имиджа на кмета, който превърна общината в частна фирма и заведе монопол във всички области на обществения живот. И то не само в политиката, но и в бизнеса, спорта, културата, медицината, медиите, кандидат-студентските кампании, неправителствения сектор, кандидатстването за българско гражданство и дори в роднинските и семейните отношения на хората. Това управление ни превърна в заложници на властолюбието и егоистичните интереси на една малка група, която преяде с власт, която безотговорно се разполага не само с общинския бюджет, с общинските ресурси и природните богатства, не в полза на гражданите, а в полза на собствените си интереси.
Под управлението на Владимир Захариев, Босилеград претърпя историческа катастрофа – като никога досега общината е застрашена от икономическа криза, политическо своеволие, корупция, престъпност, беззаконие, безработица и емиграция. И което е още по-абсурдно, всичко това се случи през годините, когато държавата наливаше стотици милиони динари в общинския бюджет! Просто е невероятно как успяха с толкова много пари да наредят Босилеград между петте икономически най-изостанали общини в Сърбия.
В сравнение с 2001 година, населението на общината е намаляло от 10 500 на 6 500 жители. Заетите са намалели от 2 129 на 1 250. Да не говорим за това, че повечето от тях получават заплати и нищо не работят. Безработните са се увеличили почти три пъти – от 593 на 1 507, а хората, които ползват социална защита, са се увеличили от 270, на над 1 100! Новородените от 84 през 2001 г., са намалели на 27 през 2015 г. Смъртността е четири по-голяма от раждаемостта. Улиците на Босилеград вече са зловещо пусти.
Селата са почти изпразнени. Земеделието, животновъдството и овощарството като традиционни занимания в нашия край са унищожени. Няма пазари и за това скромно производство, което селяните с крайни усилия поддържат. Социалното положение на възрастните хора по селата е трагично.
Още по-лошо е социалното и здравното положение в ромската махала в Райчиловци. Тия хора брутално бяха използвани на изборите и оставени да живеят в беда и мизерия, с опасност да се превърнат в източник на заразни болести, хуманитарна катастрофа и престъпност. Вместо да се мисли за трайно решаване на техните проблеми и тяхната интеграция в обществото, те са оставени да живеят в гето, а при тях се отива само по време на предизборна агитация.
С такива икономически и демографски резултати, Босилеград и околните села са обречени. Кой и в името на какво може да си позволи такава безотговорна и унищожителна политика? Положението е прекалено сериозно и драматично, за да продължаваме да вярваме и да се доверяваме на това некомпетентно, непрофесионално и лекомислено управление, което изчерпа всичките си скромни възможности и остави опустошителни последствия след себе си – започнати и незавършени обекти, за които бяха похарчени стотици милиони динари. Обекти, които се разпадат, обекти, които вече никому не са нужни, защото хората си отидоха: незавършен водопровод, незавършена спортна хала, незавършен плувен басейн, мост на края на града, разпаднали се плочки по тротоарите – всичко това са паметници на грандоманията и глупостта на една власт, която мисли само как да набере гласове на изборите и няма никаква реална стратегия за развитие на общината и никаква визия за утрешния ден.
По време на управлението на Владимир Захариев няма закон, който да не е нарушен. Общинската администрация вместо да намалява, се увеличи и се превърна в неефикасна партийна администрация от негови партийни активисти. За това свидетелства докладът на Държавната ревизорна институция на Сърбия и десетината наказателни производства, образувани срещу общинските органи. Учудва мълчанието на прокуратурата, разследващите органи и правосъдието.
Свидетели сме на абсурдна и безсмислена война между общината и частния бизнес. Вместо да привлича и стимулира местни и външни инвеститори да приватизират и инвестират в икономиката и да откриват нови, реални работни места, ние една година се забавляваме с приватизацията на бензиностанцията и с безсилието на органите на правосъдието да приложат словото на закона. Опитите да се задвижи производството в „Кобос“ и да се привлече външен партньор от България, срещна решителната съпротива на Владимир Захариев, който по този начин осуети откриването на стотина нови работни места. Въпреки ужасната безработица. Въпреки, че младите са принудени да безделничат или да се занимават с контрабанда, за да изкарат пари за препитание. Недопустимо е такова отношение към частния бизнес, към хората, които идват с капитал, които дават работа и пълнят общинския бюджет. Общината е лош работодател – не могат всички да живеят от метене на улици.
Свидетели сме на масово унищожаване на природните богатства на общината. Ние не знаем под какви условия са продадени водните потенциали на общината за изграждане на двайсетина мини водоцентрали. Както и до днес не знаем какви са ползите и вредите от хидросистемата в Горна Лисина. Ние не знаем под какви условия и с каква цел се рови в мините за олово и цинк в Караманица и фосфатите в Горна Лисина, и какви са вредите и ползите за общината от това. Свидетели сме и на незаконно опустошаване, грабеж и заболяване на горите, които застрашават общината с екологична катастрофа. Всичко това са наши ресурси и ние като граждани на община Босилеград трябва да ги пазим и рационално да ги използваме. Защото не може един век само да се изнася и никой нищо да не инвестира в този град.
В 21 век ние все още сме изправени пред една затворена граница за свободно движение на хора, стоки, идеи, капитали и услуги, и свободен излаз на българските пазари и магистрални пътища. Владимир Захариев четири години преседя в сръбската Скупщина и дума не каза за тия стратегически важни за Босилеград неща. Това очевидно не го интересува.
Но има неща, които го интересуват, и което перфектно го овладя.
Това е престъпната технология на правене на избори. При липсата на конкретни управленски резултати, при очевидното пропадане и обезлюдяване на общината, той печелеше избори след избори. Свидетели сме с каква корава безсърдечност се използват хората, как се материализира в гласове медицинската, културната, образователната и хуманитарната помощ, която България ни оказва за печелене на власт, и как тази власт работи против нашите интереси.
Разделената и противопоставена опозиция, съзнателно или несъзнателно, също допринесе за това.
Медиите също допринесоха. По време на абсолютната си власт той успя да овладее и използва малцинствените медии не като предпоставка за развитие на демокрацията и обществото, а като средство за утвърждаване на личната си власт. От позицията на тази неограничена власт, използвайки ресурсите на общината и въпреки безспорния конфликт на интереси, той обедини кметската власт с председателството на Националния съвет на българското малцинство. Няма никакво съмнение, че и на новата длъжност ще покаже същите резултати, както и на кметския пост. Абсурдно е да се очаква решение на тежките малцинствени проблеми, и то от същите политици, които ги създадоха.
А това е изключително важен политически въпрос, който не смее да се отлага и не смее да се импровизира с него, защото Сърбия води преговори за членство в Европейския съюз. От спазването на правата на човека, от положението на малцинствата, от реформите, зависи изхода на преговорите. В Европейския парламент бе проведен дебат за положението на българското малцинство. На няколко пъти бяха поставени въпроси на сръбското правителство за нашето положение. В резолюциите на Европейския парламент за напредъка на Сърбия за членството в ЕС редовно се настоява за решаване и на нашите проблеми. Проблемите на българското малцинство редовно се обсъждат на сръбско-българските срещи на най-високо ниво. Международните мониторинг институции, Европейската организация за сигурност и сътрудничество също внимателно следи всичко какво става тука.
Брюксел и София, а напоследък и Белград, ни изпращат едни и същи сигнали: Първо, да се обединим около общи цели и да отправим конкретни искания. Второ, да предложим устойчиви програми за развитието на общините Босилеград и Цариброд, с които да кандидатстваме за средства пред европейските фондове. Трето, да усвояваме европейските принципи и ценности, европейския начин на мислене, поведение и работа и в рамките на преговорния процес да правим необходимите реформи.
Това се очаква от нас и ние трябва го направим, никой друг няма да ни го направи.
С тази цел, ние каним всички граждани, политически партии и сдружения, първо, да преодолеем наследените различия и дружно да покажем червен картон на управлението на Владимир Захариев. Второ, да променим сегашното еднолично управление с функционално демократично общество с пазарна икономика, свободни медии, избираемост, сменяемост и отговорност. Не с друг Владимир Захариев. И трето, за създаване на обща програма за спасяване на Босилеград или поне на това, което е останало от него, за привличане на инвеститори, стимулиране на частния бизнес, откриване на нови работни места и задържане и завръщане на младите в Босилеград. Уважавайки всички партийни и политически убеждения, ние призоваваме да преодолеем разделението на „наши“ и „ваши“, на „патриоти“ и „предатели“, и запазвайки всеки своята индивидуалност, да се обединим около една партия, партия за спасението и възраждането на Босилеград. Само с такава партия можем да повдигнем самочувствието си, да спечелим уважението на другите и да поискаме и получим помощ отвън.
Благодаря за вниманието.
.
