Обсъждане на държавния бюджет в Комисията по политиките за българите в чужбина

Тази публикация съдържа акценти от изказвания на заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание, проведено на 11 ноември т.г., както и цялата стенограма от това заседание. На него се разисква проектобюджетът на Р. България за следваща година, и по-специално има ли средства и какви, заложени в този бюджет в различни ведомства за политики към българите зад граница. На заседанието, освен членовете на комисията, присъстват зам. външният министър Христо Ангеличин, експерти от Министерство на финансите и от Министерството на образованието и науката, председателят и зам.-председателят на ДАБЧ. Стенограмата е публикувана в сайта на Народното събрание.

Из казаното на това заседание от председателя на ДАБЧ Борис Вангелов:

„До 2013 г. включително бюджетът на Държавната агенция за българите в чужбина се определя в бюджета на Министерския съвет като Програма 12, озаглавена „Българи зад граница”. От 2014 г. бюджетът на Държавната агенция за българите в чужбина е определен като програма „Други дейности и услуги” в рамките на общия бюджет на Министерския съвет от 21 млн. лв. и малко отгоре и е пак част от този бюджет. От 2011 до 2014 г. включително годишният бюджет на Агенцията е 750 хил. лв., но е намален със 114 хил. лв. за бюджет 2015 г., като за тази година той е 643 хил. лв. И както Вие казахте, се предвижда едва ли не да бъде същият за следващата година.
Само ще повторя – много накратко ще го маркирам, че в Агенцията имаме две дирекции. Едната се състои от четири човека, другата – от 12, включително и ръководството. Едната е общата администрация, нея няма какво да я коментирам. Другата е специализираната администрация. Там са експертите, които отговарят по държави и които би трябвало да общуват с нашите организации зад граница, да пишат анализи, да следят състоянието, да изпълняват основните цели и задачи на Агенцията. Същите тези експерти обаче, по силата на Закона за българското гражданство, от 2010 г. са натоварени с удостоверителната функция, която отнема вече все по-голяма част от трудовия им ден, така да се каже. Затова основната наша идея е да разделим удостоверителната дейност от тази дейност, заради която всъщност Агенцията създадена, а именно контактът с онези над 850 български организации и сдружения зад граница.
Освен това в момента работим с 21 човека, всъщност по устройствен правилник трябва да бъдем 25. Но ни липсват средства да назначим тези четирима, които остават. Ако тази тенденция се запази, тоест удостоверителната дейност да бъде основна част от нашата дейност, поради липса на персонал, ние ще изпаднем в голямо затруднение през следващата година, тъй като и заявителите се увеличават, но и ще си нарушим едномесечния срок, който с толкова мъки от три месеца успяхме да го свием на по-малко от един месец. За заплатите в Агенцията също сме ви написали. Те са по-ниски от средните за централната администрация.
Ако трябва накрая да го обобщя, ние всъщност пледираме за едно увеличение от скромните 300 хил. лв., с които да създадем трета дирекция „Български произход”, за да можем да освободим дирекцията „Български общности и информационна дейност” да се занимава с присъщата си функция, за която е създадена, а удостоверителната функция да остане в тази новосъздадена структура. Тези пари ще ни позволят, освен да назначим между 10 и 13 нови човека, което естествено може да мине и през промяна на устройствения правилник, тези 300 хил. лв. ще ни позволят да увеличим със 100 хил. парите за дейности, тъй като в момента по този бюджет имаме само 150 хил. лв. пари за дейности. Останалите са за издръжка, за заплати и т.н.
Приключвам само със сравнението, може би сега е моментът да го направя, че все пак Агенцията има свои аналози в други държави. В Румъния например също има , само че там е Министерство за румънците зад граница. Те първо не извършват удостоверителна функция. Румънско гражданство за румънците зад граница го дава друга структура. Но техният бюджет е 2 млн. евро. А Унгарската агенция за унгарците в чужбина има бюджет 300 млн. евро. Нашият бюджет е 300 хил. евро.“

Из казаното на заседанието от председателя на комисията Румен Йончев:

„Искам да разгранича, че при нас политиката е пръсната в няколко ведомства. Ако сложим бюджета, който отделя държавата за училищата на българите в чужбина, ако сложим и някои други суми, той ще понабъбне. Не са само тези 300 хил. евро, за които говори господин Вангелов. Но първо, трябва да решим може би концептуално кой е центърът, който извършва политиката за българите в чужбина – дали това е Министерството на външните работи, дали е Агенцията за българите в чужбина, дали е Министерството на образованието и науката, дали това
Второ, вече възникнаха страшно много на брой български асоциации и организации на българите в чужбина, за които ние не проявяваме никаква грижа. Защото нито Министерството на външните работи има ресурс за това, нито Държавната агенция за българите в чужбина с тези 150 хил. лв., с които разполагате, господин Вангелов, за някакви дейности изобщо, можете да свършите това.
Трето, присъщата дейност на Агенцията по удостоверяване на българския произход е необезпечена в момента с натоварването, което има, и с натоварването, което очакваме да има. Защото този поток само ще се увеличава, а няма да намалява.“

„…ние ще гласуваме принципно на първо четене държавния бюджет в неговата цялост, а не в частта на Агенцията за българите в чужбина, Министерството на външните работи или което и да било отделно ведомство. Но може би трябва наистина да помислим като комисия за обща инициатива на второ четене, където да внесем ясни и категорични изменения и допълнения и да ги отстояваме в залата. Тук, разбира се, най-вече разчитаме на колегите от партиите в управляващата коалиция, които могат да провеждат подобни искания докрай, да бъдат наистина отстоявани изобщо ресурси за водене на политика.“

Из казаното на заседанието от члена на комисията Юлиан Ангелов:

„…доколкото ми е известно, Министерството на финансите е изпратило до всички институции и агенции в България писмо, с което се иска проектобюджетът от тях да не надвишава миналогодишния. Тоест самото министерство е ограничило предложението на институциите бюджетът да бъде по-голям, отколкото през предходните години, при положение, че сме водили нееднократно разговори с господин Горанов, с Кирил Ананиев, които са поели ангажимент за отделяне на повече средства за българите зад граница. Такъв ангажимент беше поет и миналата година за дофинансиране на Агенцията и също не беше изпълнен.
И все пак, когато се изготвя един бюджет, той трябва да се изготвя на базата на това каква програма за управление на страната е предписана от партньорите в управлението и какви са приоритетите там. От първите страници още са точно българите зад граница. Явно Министерството на финансите не смята, че българите зад граница са приоритет на сегашното управление, щом не отпуска допълнителни средства. Дори позволи миналата година да бъде орязан бюджетът на агенцията.
Тук става въпрос за едни смешни 15 хил. евро, а за една държава като България това просто е смешно.
Иначе може на общините в България преди изборите да отпускаме по 200 хил. и по 100 хил. лв., които обаче не са гласувани от българския парламент, а за Агенцията за българите в чужбина Министерството на финансите, въпреки че самият министър и заместник-министърът са поели ангажимент, нищо не е направено. Мога да дам примери, но това не е тема на разговора.
Така че искам да заявя от името на ВМРО и на Патриотичния фронт, че това е подигравка. Аз дори днес евентуално да подкрепя до някаква степен бюджета с особено мнение, не съм сигурен, че в залата ние ще го подкрепим. Защото когато се поемат ангажименти, те трябва да се спазват. Когато едно правителство има приоритети, подписани, те трябва да се спазват. И който не си спазва ангажиментите, си е за негова сметка.
Защото тази подигравка не може да продължава повече. Ние искаме да правим политики за българите зад граница с 300 хил. евро! Трябва и политики да се правят.“

„…Радвам се, че все пак има някакво увеличение на финансирането на Министерството на външните работи за тази година спрямо предходната, което със сигурност ще доведе до това да има повече средства, отделени за работа за българите зад граница, без да са отделени като отделен ресор в общия бюджет на Министерството на външните работи. Но бих Ви дал следната препоръка.
При изготвянето на следващия бюджет, Министерството на външните работи съвсем спокойно може да си направи ресор за работа за българите зад граница. И ще кажа защо. Защото във всяко едно министерство, включително и в Министерството на отбраната, включително и в Министерството на образованието, включително и в Министерството на културата има предвидени такива средства, тоест с различни програми за различни финансирания на културни мероприятия, на спортни мероприятия, на образователни мероприятия, на училища, на образование и т.н. Не може Министерството на външните работи да няма раздел, който да касае българите зад граница.“

Из казаното на заседанието от члена на комисията Дора Янкова:

„Ще моля представителите на различните ведомства да ни кажат има ли политики в бюджета, защото те са скрити в общия кюп на отделните министерства, какви са, как са заложени и какво ще се реализира през тази година. В противен случай, ако е преписана рамката на бюджета от миналата година, отново ще има едно нищо неправене. Тоест ние може би трябва като комисия много остро да реагираме. Ние се превръщаме в един дискусионен клуб за едни определени въпроси и реално нищо не можем да разрешим.
Поради тази причина според мене е необходимо остро да се постави въпросът в тази връзка и от парламентарната трибуна, и като цяло от нас като комисия. Защото сигурно всички се чувствате неудобно. Седим, говорим си, някакви неща ги отразяваме в исторически план назад като констатацията на състоянието и нищо не става.
Аз ще гласувам според отговорите, които ще получа от отделните институции.
Отново, господин председател, Ви моля, ако трябва, да информирате министър-председателя с едно писмо от името на комисията. Комисията не бива да бъде неглижирана. Ние имаме повече българи в чужбина.“

Из казаното от зам. външния министър Христо Ангеличин:

„Ситуацията в момента с бюджета на Министерството на външните работи за 2016 г. е следната:
Бюджетът от 122 млн. 600 хил. лв. е оценен като недостатъчен и поставя под заплаха качеството на изпълнението на функциите и отговорностите на Външното министерство. На следващо място съм посочил големите предизвикателства, които има Външното министерство – геополитически, миграционен натиск, енергийна сигурност и т.н.“

„Разбира се, на първо място е желанието министерството да навлезе в 21-ия век. Имаме много функции, които по наследство се пренасят година след година, неща, които могат да се случат. Сто и тридесет флашки се правят със 130 човека. А знаете, че това значи заплати, значи осигуровки, значи командировъчни, значи много разходи. Това, което искам да кажа, е, че като че ли за първи път имаме унисон и със службите на НРС, ДАНС, Министерството на външните работи, разбира се, Министерството на финансите и Министерството на вътрешните работи за реформите, които всъщност трябва да предприемем в бюджетната 2016 г.
Написал съм ви едно изречение – въвеждане на нова консулска система. Това се налага поради факта, че сигурно знаете, че 80 процента от бюджета на Министерството на външните работи се осигурява от Министерството на външните работи през издаването на визи и през услуги, като издаване на български документи за самоличност, бюджетът за които за съжаление обаче преминава в МВР. Освен това имаме отношение към българското гражданство. Тоест имаме определени съгласувателни процедури, за които целият бюджет, разбира се, е към Министерството на правосъдието.“

„Ние сме заложили приходи в размер на 5 млн. лв. от продажба на имоти в чужбина. Към този момент голямата ни болка е била, че всеки път, когато ние активираме целия ресурс на министерството да продаде имот, за който няма необходимост, отпаднала е необходимостта за това, то парите отиват в държавния бюджет и всъщност цялата ни инициативност се изпарява в момента, в който разберем, че нашият собствен бенефит е нула. Това, което направихме към момента, е, че дадохме една база на Министерството на финансите, която можем да надграждаме. Всичко над тези 5 млн. лв., което бъде извършено като продажби, имаме уверение на нашите колеги от Министерството на финансите, че ще го оставят за наша сметка. Пак казвам защо. Имаме имоти, които се нуждаят от 20 млн. лв., за да бъдат в добър вид и да носят някакви приходи на държавата. В момента имаме отпуснати по-малко от 1 млн. лв. Разбирате сами, че при тази диспропорция, каквито и вълшебници да бъдем, няма как да излезем на добър край.“

Из казаното на заседанието от Соня Кръстанова, директор на дирекция „Финанси“ в Министерство на финансите:

„Това, което мога да кажа, че е разчетено в проекта за бюджет за 2016 г. в Министерството на образованието и науката по отношение на българските общности зад граница, е приблизително 10,5 млн. лв. в годишен план. Разчетени са средства за няколко дейности. Цитирам някои от тях, мога и всичките да цитирам. За двете български училища в чужбина – едното е в Прага, а другото е в Братислава, заделеният бюджет за 2016 г. е 1 млн. 150 хил. лв., в това число средства за капиталови разходи, средства за издръжка на обучението и средства за възнаграждение на персонала, работещ в двете училища. В тези две училища по отношение на средствата за персонал има както местно наети лица, за които говориха и колегите от Министерството на външните работи, така и командирован персонал от България. В единия случай средствата се явяват средства за командировки, а не средства за възнаграждения. Това, разбира се, са детайли. Ако ви интересуват, ще продължим дискусията по темата.
По отношение на Националната програма „Роден език и култура”, която работи вече няколко години, в рамките на 2016 г. е с бюджет 1 млн. лв. Господин Додев каза, че тя обезпечава 154 училища в различни страни в рамките на този 1 млн. лв. Това, което е заделено по постановление № 334 от 2011 г., това е постановлението за българските неделни училища, е в размер на 6,5 млн. В рамките на това постановление обезпечаваме 139 неделни училища в чужбина. Със средствата за 2016 г. е обезпечено и 103-о постановление на Министерския съвет за осъществяване на образователната политика сред българите в чужбина. По линия на 103-о постановление на Министерския съвет средствата са 1 млн. 150 хил. лв. И не на последно място по важност искам да посоча и бюджета на Тераклийския университет – вероятно всички сте чували за него. Той се намира в Молдова. Бюджетът за Тераклийския университет е в размер на 300 хил. лв., в рамките на които изплащаме стипендии на част от студентите и средства за издръжка.“

Следва целият текст на стенограмата.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

П Р О Т О К О Л

На 11 ноември 2015 г., от 16:30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30.10.2015 г.

На заседанието присъстваха:

Христо Ангеличин – заместник-министър на външните работи
Соня Кръстанова – директор на дирекция „Финанси” в Министерството на образованието и науката
Лазар Додев – директор на дирекция „Организация, контрол и инспектиране” на Министерството на образованието на науката.
Ивайло Танев – главен експерт в дирекция „Държавни разходи” на Министерството на финансите
Борис Вангелов – председател на Държавната агенция за българите в чужбина
Димитър Владимиров – заместник-председател на Държавната агенция за българите в чужбина.

Заседанието беше открито в 16:30 ч. и ръководено от Румен Йончев – председател на Комисията по политиките за българите в чужбина.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Уважаеми колеги и гости! Имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30.10.2015 г.

На заседанието присъстват:

Соня Кръстанова – директор на дирекция „Финанси” в Министерството на образованието и науката
Лазар Додев – директор на дирекция „Организация, контрол и инспектиране” на Министерството на образованието на науката.
Ивайло Танев – главен експерт в дирекция „Държавни разходи” на Министерството на финансите
Борис Вангелов – председател на Държавната агенция за българите в чужбина
Димитър Владимиров – заместник-председател на Държавната агенция за българите в чужбина.
Господин Ангеличин, заместник-министър на външните работи, все още го очакваме.

Предлагам ви да преминем по същество към обсъждане на бюджета.
Както знаете, ние не сме водеща комисия за бюджета. Но въпреки това в него има няколко пункта, по които си струва да се съсредоточим като комисия за политиките за българите в чужбина. Мисля, че това са неща, основно касаещи бюджета на Държавната агенция за българите в чужбина, бюджета, заделен за образование и за училищата на българите в чужбина по двете постановления, както и общият бюджет на Министерството на външните работи, който касае политиките за българите в чужбина.
Има все още известно объркване в институциите, касаещи политиките за българите в чужбина. Защото, от една страна, Държавната агенция за българите в чужбина стои като основен изпълнителен орган. В същото време голяма част от услугите, които касаят българските граждани в чужбина, са всъщност в ресора на Министерството на външните работи и това няма как иначе да бъде. Консулските служби, изобщо цялата система, която осъществява връзката с българските граждани в чужбина, е в този ресор.
Тъй като господин Вангелов е тук, предлагам да започнем в тази посока – разглеждане на бюджета на Държавната агенция за българите в чужбина.
Преди да дам думата на господин Вангелов, искам да споделя моето лично мнение от първия прочит на този бюджет. Всъщност това е бюджетът от миналата година, нещо, което по никакъв начин не показва най-малкото въображение в изготвянето на държавния бюджет, в частност на бюджета на Държавната агенция за българите в чужбина.
Разходите, които са заложени, са изключително ниски и орязани, те по-скоро запазват статута на Агенцията като една печатница, приемна за издаване на удостоверения за български произход, със скромен капацитет.
Но ще спра дотук. Давам думата на господин Вангелов да ни запознае със своите виждания, а след това мисля, че можем спокойно да проведем дискусията в очакване на господин Ангеличин – заместник-министър на външните работи. Заповядайте, господин Вангелов.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Аз няма да чета цялата справка, която ви изпратихме, но ще се спра на сухите числа.
До 2013 г. включително бюджетът на Държавната агенция за българите в чужбина се определя в бюджета на Министерския съвет като Програма 12, озаглавена „Българи зад граница”.
От 2014 г. бюджетът на Държавната агенция за българите в чужбина е определен като програма „Други дейности и услуги” в рамките на общия бюджет на Министерския съвет от 21 млн. лв. и малко отгоре и е пак част от този бюджет.
От 2011 до 2014 г. включително годишният бюджет на Агенцията е 750 хил. лв., но е намален със 114 хил. лв. за бюджет 2015 г., като за тази година той е 643 хил. лв. И както Вие казахте, се предвижда едва ли не да бъде същият за следващата година.
Само ще повторя – много накратко ще го маркирам, че в Агенцията имаме две дирекции. Едната се състои от четири човека, другата – от 12, включително и ръководството. Едната е общата администрация, нея няма какво да я коментирам. Другата е специализираната администрация. Там са експертите, които отговарят по държави и които би трябвало да общуват с нашите организации зад граница, да пишат анализи, да следят състоянието, да изпълняват основните цели и задачи на Агенцията.
Същите тези експерти обаче, по силата на Закона за българското гражданство, от 2010 г. са натоварени с удостоверителната функция, която отнема вече все по-голяма част от трудовия им ден, така да се каже. Затова основната наша идея е да разделим удостоверителната дейност от тази дейност, заради която всъщност Агенцията създадена, а именно контактът с онези над 850 български организации и сдружения зад граница.
Освен това в момента работим с 21 човека, всъщност по устройствен правилник трябва да бъдем 25. Но ни липсват средства да назначим тези четирима, които остават.
Ако тази тенденция се запази, тоест удостоверителната дейност да бъде основна част от нашата дейност, поради липса на персонал, ние ще изпаднем в голямо затруднение през следващата година, тъй като и заявителите се увеличават, но и ще си нарушим едномесечния срок, който с толкова мъки от три месеца успяхме да го свием на по-малко от един месец.
За заплатите в Агенцията също сме ви написали. Те са по-ниски от средните за централната администрация.
Ако трябва накрая да го обобщя, ние всъщност пледираме за едно увеличение от скромните 300 хил. лв., с които да създадем трета дирекция „Български произход”, за да можем да освободим дирекцията „Български общности и информационна дейност” да се занимава с присъщата си функция, за която е създадена, а удостоверителната функция да остане в тази новосъздадена структура. Тези пари ще ни позволят, освен да назначим между 10 и 13 нови човека, което естествено може да мине и през промяна на устройствения правилник, тези 300 хил. лв. ще ни позволят да увеличим със 100 хил. парите за дейности, тъй като в момента по този бюджет имаме само 150 хил. лв. пари за дейности. Останалите са за издръжка, за заплати и т.н.
Приключвам само със сравнението, може би сега е моментът да го направя, че все пак Агенцията има свои аналози в други държави. В Румъния например също има , само че там е Министерство за румънците зад граница. Те първо не извършват удостоверителна функция. Румънско гражданство за румънците зад граница го дава друга структура. Но техният бюджет е 2 млн. евро. А Унгарската агенция за унгарците в чужбина има бюджет 300 млн. евро. Нашият бюджет е 300 хил. евро.
Това исках да ви кажа. Благодаря.

РЕПЛИКА: Къде се извършва даването на гражданство в Румъния?

БОРИС ВАНГЕЛОВ: И в двете държави – и в Румъния, и в Унгария даването на гражданство се извършва в Министерството на външните работи, а не в Агенцията. Въпреки това те са финансирани много повече от нас.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Искам да разгранича, че при нас политиката е пръсната в няколко ведомства. Ако сложим бюджета, който отделя държавата за училищата на българите в чужбина, ако сложим и някои други суми, той ще понабъбне. Не са само тези 300 хил. евро, за които говори господин Вангелов. Но първо, трябва да решим може би концептуално кой е центърът, който извършва политиката за българите в чужбина – дали това е Министерството на външните работи, дали е Агенцията за българите в чужбина, дали е Министерството на образованието и науката, дали това
Второ, вече възникнаха страшно много на брой български асоциации и организации на българите в чужбина, за които ние не проявяваме никаква грижа. Защото нито Министерството на външните работи има ресурс за това, нито Държавната агенция за българите в чужбина с тези 150 хил. лв., с които разполагате, господин Вангелов, за някакви дейности изобщо, можете да свършите това.
Трето, присъщата дейност на Агенцията по удостоверяване на българския произход е необезпечена в момента с натоварването, което има, и с натоварването, което очакваме да има. Защото този поток само ще се увеличава, а няма да намалява.
Но нека да не изземвам възможността на всички колеги да вземат участие в дискусията. Заповядайте, госпожо Янкова.

ДОРА ЯНКОВА: Господин председател, чисто процедурно. Канен ли е заместник-министър или представител на Министерството на финансите при гледането на бюджета в комисията?

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Присъства господин Ивайло Танев – главен експерт в Министерството на финансите.

ДОРА ЯНКОВА: Благодаря. Само, ако обичате, да ни се представите.

ИВАЙЛО ТАНЕВ: Аз съм главен експерт в дирекция „Държавни разходи” в Министерството на финансите.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: С няколко думи да ни кажете как е формиран бюджетът на Агенцията – съгласно нейното предложение или съгласно миналогодишните сметки?

ИВАЙЛО ТАНЕВ: За съжаление на Агенцията, те са второстепенен разпоредител на бюджета на Министерския съвет. Оттам нататък що се отнася до разходния таван, както се казва, който се определя с решение на Министерския съвет по бюджетната процедура, единствено Министерският съвет е в правомощията последващо да разпредели тази сума по второстепенни разпоредители.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Разбрахме Ви.
Колеги, имате думата за изказвания по темата „Бюджет на Агенцията”, въпроси към присъстващите. Заповядайте, господин Ангелов.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Не ми стана ясно от отговора на представителя на Министерството на финансите всъщност има ли цифра, която е утвърдена като бюджет на Агенцията или тепърва ще се разпределя от Министерския съвет, заедно с поддръжката на Евксиноград, болница „Лозенец” и всякакви други дейности, които са описани заедно с Агенцията, което е малко неуместно. Цифра има ли?

ИВАЙЛО ТАНЕВ: Да, цифра има. Тя е подадена от Министерския съвет в разпределението на проектобюджета за следващата година, който е 82, 5 млн. лв. Там, независимо, че Държавната агенция, е част, както казвате, с други ведомства – болница „Лозенец”, почивни бази, стопанство, те са с отделна функция в общи служби и съответно се вижда конкретно цифрата за тях. Както каза колегата от Държавната агенция за българите в чужбина, тя е същата, както е и за миналата година.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Защото, доколкото ми е известно, Министерството на финансите е изпратило до всички институции и агенции в България писмо, с което се иска проектобюджетът от тях да не надвишава миналогодишния. Тоест самото министерство е ограничило предложението на институциите бюджетът да бъде по-голям, отколкото през предходните години, при положение, че сме водили нееднократно разговори с господин Горанов, с Кирил Ананиев, които са поели ангажимент за отделяне на повече средства за българите зад граница. Такъв ангажимент беше поет и миналата година за дофинансиране на Агенцията и също не беше изпълнен.
И все пак, когато се изготвя един бюджет, той трябва да се изготвя на базата на това каква програма за управление на страната е предписана от партньорите в управлението и какви са приоритетите там. От първите страници още са точно българите зад граница. Явно Министерството на финансите не смята, че българите зад граница са приоритет на сегашното управление, щом не отпуска допълнителни средства. Дори позволи миналата година да бъде орязан бюджетът на агенцията.
Тук става въпрос за едни смешни 15 хил. евро, а за една държава като България това просто е смешно.
Иначе може на общините в България преди изборите да отпускаме по 200 хил. и по 100 хил. лв., които обаче не са гласувани от българския парламент, а за Агенцията за българите в чужбина Министерството на финансите, въпреки че самият министър и заместник-министърът са поели ангажимент, нищо не е направено. Мога да дам примери, но това не е тема на разговора.
Така че искам да заявя от името на ВМРО и на Патриотичния фронт, че това е подигравка. Аз дори днес евентуално да подкрепя до някаква степен бюджета с особено мнение, не съм сигурен, че в залата ние ще го подкрепим. Защото когато се поемат ангажименти, те трябва да се спазват. Когато едно правителство има приоритети, подписани, те трябва да се спазват. И който не си спазва ангажиментите, си е за негова сметка.
Защото тази подигравка не може да продължава повече. Ние искаме да правим политики за българите зад граница с 300 хил. евро! Трябва и политики да се правят.
Аз против бюджета мога да гласувам винаги. Въпросът е обаче принципен. И когато някой поема ангажименти, трябва да ги изпълнява. А за пореден път ние сме поставени пред свършен факт и трябва да седим и да гледаме едни цифри.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, господин Ангелов. Аз бих се успокоил, ако виждам сумите в бюджета на Министерството на външните работи за политики за българите в чужбина. Но и там не ги намирам, така поне от пръв прочит на законопроекта.
Господин Риза иска думата. Заповядайте.

РУШЕН РИЗА: Искам да попитам сумата за издръжката на училищата в чужбина към този бюджет ли е? Той е същият като миналата година. Искам да кажа, че няма да подкрепим по този начин предложения бюджет.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Само едно пояснение.
Бюджетът за образованието е в бюджета на образование. Там има една друга забележка, че всъщност във времена, когато българските университети трудно запълват бройките си, не отпускаме достатъчно средства за българи по произход от чужбина да идват да учат в България. Дори елементарното, което можем да направим – да запълним тези бройки с българчета, които биха добили образование в родината си. Това е една идея, която също може да бъде приложена.
Колеги, други изказвания и въпроси? Госпожа Янкова, заповядайте.

ДОРА ЯНКОВА: По същество. Нашата комисия през този бюджет трябва да види политиките, които ние отстояваме и за които настояваме. Аз с голямо уважение към господин Ивайло Танев, който е тук в качеството си на експерт, искам да кажа, че има едно голямо подценяване на Министерството на финансите и като цяло може би на правителството към работата на нашата комисия и към политиките, които се реализират, свързани с българите в чужбина. Това първо.
Второ, дори и 546 000 лева да са заделени за администрацията, ние тук провеждахме една политика, в която си дебатирахме няколко основни политики. Това, което казахте Вие, господин председател, което тук се сподели от колегите, е има ли в този бюджет увеличение и с колко за следващата година за стипендиите на българите от българските общности тук? Не се вижда това. Или ако има хора, представители на тези институции, да ни уверят.
На следващо място, има още две политики, които са изключително важни. За българските училища в чужбина ние поискахме от министър Танев с неговите експерти да ни направят една справка какъв ресурс е необходим и една пътна карта за най-необходимото и през тази година каква политика се реализира с този бюджет.
Ако има представители на Министерството на образованието и науката, нека да ни кажат има ли нещо в повече и то за какво ще бъде реализирано, за да знаем, че има такава реализация.
Трето. През Министерството на културата – за политиките, които са свързани с културните центрове в чужбина, където се представя българската култура и където българските общности намират и място, и достъп до това.
И на четвърто място. Тук стои въпросът с дейността. Ние в момента говорим, особено вчера след Националния консултативен съвет, че проблемът са бежанците и миграцията. Ние сме се вторачили в този проблем, а паралелно с това изоставяме като политика българите, които са в чужбина, като интеграция, като принадлежност към държавата.
Ще моля представителите на различните ведомства да ни кажат има ли политики в бюджета, защото те са скрити в общия кюп на отделните министерства, какви са, как са заложени и какво ще се реализира през тази година. В противен случай, ако е преписана рамката на бюджета от миналата година, отново ще има едно нищо неправене. Тоест ние може би трябва като комисия много остро да реагираме. Ние се превръщаме в един дискусионен клуб за едни определени въпроси и реално нищо не можем да разрешим.
Поради тази причина според мене е необходимо остро да се постави въпросът в тази връзка и от парламентарната трибуна, и като цяло от нас като комисия. Защото сигурно всички се чувствате неудобно. Седим, говорим си, някакви неща ги отразяваме в исторически план назад като констатацията на състоянието и нищо не става.
Аз ще гласувам според отговорите, които ще получа от отделните институции.
Отново, господин председател, Ви моля, ако трябва, да информирате министър-председателя с едно писмо от името на комисията. Комисията не бива да бъде неглижирана. Ние имаме повече българи в чужбина.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Госпожо Янкова, аз споделям в голяма степен Вашите притеснения на тази тема. Разбира се, ние ще гласуваме принципно на първо четене държавния бюджет в неговата цялост, а не в частта на Агенцията за българите в чужбина, Министерството на външните работи или което и да било отделно ведомство. Но може би трябва наистина да помислим като комисия за обща инициатива на второ четене, където да внесем ясни и категорични изменения и допълнения и да ги отстояваме в залата.
Тук, разбира се, най-вече разчитаме на колегите от партиите в управляващата коалиция, които могат да провеждат подобни искания докрай, да бъдат наистина отстоявани изобщо ресурси за водене на политика.
Но преди да продължим и да получите поясни отговори от колегите, предлагам да дадем думата и на господин Ангеличин, заместник-министър на външните работи, за да придобием цялостна информация и тогава да продължим дискусията. Заповядайте, господин Ангеличин.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТО АНГЕЛИЧИН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни избраници! Искам предварително да се извиня на хората от Реформаторския блок и от Патриотичния съюз, че трябва втори път да чуят тази презентация. Досега бяхме задължени в Комисията по външна политика…

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Това не го правите по партийна линия.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТО АНГЕЛИЧИН: В никакъв случай не го правим по партийна линия. Просто видях същите лица и е редно да им се извиня, че едно и също нещо ще чуят втори път.
Подготвили сме една презентация и се моля на колегите, които подсигуряват комисията, ако можем да изкараме образ. Благодаря ви. Чрез тази презентация искаме интерактивно да ви представим проектобюджета за 2016 г. Аз ще се опитам в рамките на десетина минути да се вместя в тази презентация.
Ситуацията в момента с бюджета на Министерството на външните работи за 2016 г. е следната:
Бюджетът от 122 млн. 600 хил. лв. е оценен като недостатъчен и поставя под заплаха качеството на изпълнението на функциите и отговорностите на Външното министерство.
На следващо място съм посочил големите предизвикателства, които има Външното министерство – геополитически, миграционен натиск, енергийна сигурност и т.н. Няма да чета нещата, които вие сами виждате. Ще вървя стегнато нататък по презентацията.
Какви мерки са взети до момента за спестяване на бюджета на Външното министерство.
Виждате, постарал съм се да изложа от 2009 г. насам усилията. С близо 21 процента на три етапа е съкратен численият състав на министерството. От 2010 г. насам виждате колко посолства сме закрили.
Пенсионираме и освободените щатни бройки не ги заемаме.
Налагаме ограничение за придружаващите членове на семейства при различни мандати.
Какви желани реформи сме набелязали.
Разбира се, на първо място е желанието министерството да навлезе в 21-ия век. Имаме много функции, които по наследство се пренасят година след година, неща, които могат да се случат. Сто и тридесет флашки се правят със 130 човека. А знаете, че това значи заплати, значи осигуровки, значи командировъчни, значи много разходи.
Това, което искам да кажа, е, че като че ли за първи път имаме унисон и със службите на НРС, ДАНС, Министерството на външните работи, разбира се, Министерството на финансите и Министерството на вътрешните работи за реформите, които всъщност трябва да предприемем в бюджетната 2016 г.
Написал съм ви едно изречение – въвеждане на нова консулска система. Това се налага поради факта, че сигурно знаете, че 80 процента от бюджета на Министерството на външните работи се осигурява от Министерството на външните работи през издаването на визи и през услуги, като издаване на български документи за самоличност, бюджетът за които за съжаление обаче преминава в МВР.
Освен това имаме отношение към българското гражданство. Тоест имаме определени съгласувателни процедури, за които целият бюджет, разбира се, е към Министерството на правосъдието.
Виждате, че съм отбелязал и пенсиониране на служители в пенсионна възраст. Неслучайно съм го сложил. Получи се одобрение от Министерството на финансите, изразено в парични средства. Разбира се, че ние до края на годината можем да приключим някак си щастливо, без да имаме колективни искове за неплащане на обезщетенията, които се полагат при пенсиониране.
Освен това, което виждате написано, ще си позволя да кажа още няколко неща.
Първото е, че ние наистина осъществяваме финансова реформа. Тя се изразява, разбира се, и в подобрена комуникация с Министерството на финансите. Към този момент ние получаваме допълнително върху бюджета от 118 млн. лв. 4 млн. лв. Имаме желание за още 6,5 млн. лв., за които в следващите слайдове ще ви разкажем каква е необходимостта от тях и защо се случват. Но така или иначе финансовата реформа е в ход и се надяваме през тази 2016 г. тя да приключи по някакъв разумен начин.
Освен това има, разбира се, кадрова реформа. Има много-много функции, които преценяваме като ръководство на Министерството на външните работи, че към момента не са необходими.
Може би знаете, в календарната 2013 г. в последните два чина в Министерството на външните работи са повишени на една кариерна комисия 60 човека, нещо, за което не е имало необходимост да бъде направено. Защото законът няма императив. Той казва: да, след определено прослужено време вие можете да вдигнете в ранг, но не сте задължени. Освен това законът казва: трябва да има свободни или освобождаващи се длъжности. А към този момент нито е имало свободни длъжности, нито е имало освобождаващи се длъжности, за да се направи това.
Давам пример със следващите две кариерни комисии, които са фактически в периода на нашето управление.
В последните два ранга на първата мандатна кариерна комисия са вдигнати двама човека, а на тази кариерна комисия вдигнахме още двама човека. Тоест съвсем предпазливи сме в това какви са изискванията за повишаване на служители в двата последни ранга. Двата последни ранга всъщност източват министерството през по-високите възнаграждения, които получават хората.
Ще ми се тук да кажа, че имаме нов подход и към нашите имоти в чужбина.
Това, което направихме в партньорство в Министерството на финансите, е, че успяхме да се договорим за една извънбюджетна сметка. Като казвам извънбюджетна, значи извън бюджета на Министерството на външните работи, която ще бъде заложена като сметка в големия държавен бюджет.
Ние сме заложили приходи в размер на 5 млн. лв. от продажба на имоти в чужбина. Към този момент голямата ни болка е била, че всеки път, когато ние активираме целия ресурс на министерството да продаде имот, за който няма необходимост, отпаднала е необходимостта за това, то парите отиват в държавния бюджет и всъщност цялата ни инициативност се изпарява в момента, в който разберем, че нашият собствен бенефит е нула.
Това, което направихме към момента, е, че дадохме една база на Министерството на финансите, която можем да надграждаме. Всичко над тези 5 млн. лв., което бъде извършено като продажби, имаме уверение на нашите колеги от Министерството на финансите, че ще го оставят за наша сметка.
Пак казвам защо. Имаме имоти, които се нуждаят от 20 млн. лв., за да бъдат в добър вид и да носят някакви приходи на държавата. В момента имаме отпуснати по-малко от 1 млн. лв. Разбирате сами, че при тази диспропорция, каквито и вълшебници да бъдем, няма как да излезем на добър край.
По следващата тема – реформа, която е свързана с местните лица.
Към този момент Министерството на външните работи избягва да наема местни лица, защото местните лица означават допълнителен разход във фонд „Работна заплата”. Тоест на едно местно лице се падат двама българи.
За да не се източва фонд „Работна заплата” на Министерството на външните работи, ние сме изпращали българи на командировки в чужбина. Добре де, ама българинът влачи след себе си семейството си, българинът отива със самолетни билети – няколко пъти отиване и връщане, българинът има осигуровки и т.н. Тоест във фонд „Издръжка” българинът струва към 3500 лв. Заплатата му е 1000 лв. Три хиляди и петстотин лева – значи стават 4500 лв. Чужденецът струва 2000 лв. Той няма разходи за издръжка.
Поради тази причина тази година за първи път, пак в добро партньорство с Министерството на финансите намерихме механизъм, в който, ако ние назначим местно лице и освободим българин, да можем да разчитаме на парите от издръжка да не ни бъдат прибирани и всъщност да не натоварваме фонд „Работна заплата” при нас, така че да се притесняваме, че няма да имаме пари за заплати за нашите служители за последните месеци от годината.
Както виждате, написал съм какво ни е нужно.
Разбираме за ролята за дипломацията – подкрепа политическа и финансова.
В следващия слайд съм се опитал да дам накратко какво ни предстои. Това са по-големите предизвикателства, които стоят пред Министерството на външните работи. За някои от тях бюджетите са заложени в централния бюджет, за други от тях бюджетите са заложени при нас. Но така или иначе работим в пълен синхрон, разбира се, с Министерския съвет и с Министерството на финансите. Нещата са подсигурени. Изглеждат четири реда, но ви уверявам, че това е много енергоемка работа, която през следващите месеци и години ние ще извършим, колкото по-безшумно, значи толкова по-добре сме се справили.
На следващия слайд всъщност показвам същинския разговор за нашия бюджет. Това е структурата на бюджета на Министерството на външните работи, разположени три политики и десет програми.
Виждате бюджета от 122 млн. и 600 хил. лв. Виждате първата политика – Развитие на ефективна дипломатическа служба с близо 103 млн. лв. Тя е някак си най-недофинансираната. След малко ще обясня защо.
Втората политика, сравнително безпроблемна, е Публична дипломация – със 730 хил. лв. И активна двустранна и многостранна дипломация с близо 19 млн. лв.
Както виждате, в квадрата съм писал дейности и задачи, които не търпят отлагане и за които са необходими 6,5 млн. лв.
Ще се опитам след малко да разкажа какви са всъщност партньорските отношения с Министерството на финансите и защо ние към този момент сме спокойни, че ще получим този тип финансиране. Политика за едно развитие на ефективна дипломатическа служба. Цел на тази политика е осигуряването на безпроблемно функционираща и финансово обезпечена администрация както в централното управление, така и в задграничните представителства. Тя е най-проблемна, както ви казах, от гледна точка на необходимост от финансиране.
Веднага ще дам примери.
В Програма 1, която е „Административен” и „Осигуряване на дипломатическата служба”, към този момент в бюджета не можете да видите следното.
Ние като държава България сме осъдени за 2 млн. 800 хил. лв. от реститути, на чието място българската държава…

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Извинете, господин заместник-министър, но ако можете да се фокусирате върху политиките, които касаят българите в чужбина. Защото общото развитие на дипломатическата служба е от интерес за цялото Народно събрание, но не в такава степен, за която сме се събрали тук днес. Аз Ви моля да ни представите, ако изобщо министерството има такава цел, именно тези политики. Защото, доколкото видях от предишния слайд, който представихте, няма заделен бюджет за точно за политика за българите в чужбина.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТО АНГЕЛИЧИН: Дори не знам точно какво имате предвид под предишния слайд.
Този, който виждаме тук – 122 млн. 650 лв., са разпределени в три-четири области. Това е в бюджета на Министерството на външните работи.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Никъде не виждам да фигурира политика за българите в чужбина.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТО АНГЕЛИЧИН: Има десет програми, които може би, ако изчакате, ще ги представя.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Дали имаме в тази посока нещо, което бихме могли да разгледаме?

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТО АНГЕЛИЧИН: Вижте, тъй като имаме Агенция за българите в чужбина, ако ме питате за моето лично мнение, тази агенция, заедно с Външното министерство, според мене, тъй като ние извършваме много от нещата, свързани с тази агенция, би трябвало да бъдат към нас. Ние се държим като отделни органи, а по някой път това не е полезно за самата държава и за българите в чужбина.
Моето силно впечатление е, че синхрон между Министерството на външните работи и тази агенция трябва да има. Към този момент ние имаме собствени отделни бюджети. Поради тази причина Вие не можете да видите това, което ме питате, при нас. Но ние имаме непрекъснати релации, тъй като ние сме входната врата през нашите консулски служби, през нашите посолства. Ние всъщност контактуваме с българите в чужбина.
За съжаление всеки път, когато ние трябва да направим нещо, в нашия бюджет няма пари за това нещо. Ние го правим на мускули, просто защото по принцип си правим тази дейност. Може би няма да ви хареса, но това са нещата в действителност.
Така че ако искате, аз мога да спра с моята презентация, тъй като може би тя не е интересна за вашата комисия от гледна точка на българите в чужбина. Но пак казвам, ние сме две самостоятелни администрации с отделни бюджети. Не бива да се бърка техният бюджет с нашия. Това, че ние изпълняваме до голяма степен задълженията си, които са ни вменени, и част от тях припокриват българите в чужбина, не значи, че имаме самостоятелен бюджет за това.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Аз Ви моля да продължите. Ще си позволя само още една бележка, извинявам се, че Ви прекъсвам.
Вземете за пример консулското обслужване. Посочихте в един по-предишен слайд, че се говори за въвеждане на нова консулска служба, за нови правила или нови механизми в консулското обслужване, за нова консулска система. Но нямате пари за това. Тоест, и това няма да се случи. Защото целият слайд беше озаглавен „Желание за реформи”, а не „Реформи”.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТО АНГЕЛИЧИН: Вие знаете, че между желаното и реалното има голям път да бъде извървян. Но ако ние нямаме желано пред нас, със сигурност не знаем по какъв път да вървим.
Това, което ви даваме тук, е всъщност информация за това какви ще бъдат нашите усилия през 2016 г. Разбира се, че вече сме заложили параметрите, разбира се, че сме се договорили с Министерството на финансите. Предстои обаче този кредит на доверие, който вие ни го давате, всъщност ние да ви го докажем в следващата бюджетна година. Но няма как да не го напиша като пожелание, защото не мога да го напиша като изпълнение.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Бюджетът на държавата не е пожелание за политики, а е задължителен за изпълнение. Така че това, което е заложено в държавния бюджет за 2016 г. като политики и тяхното финансиране, трябва да бъде изпълнено едно към едно.
В този смисъл исках да изясним дали това са желанията на Министерството на външните работи или дейностите, които ще се изпълнят в следващата година.
Извинявайте, господин Ангеличин, продължете. Разбира се, ако можете да съкратите частите, които касаят общото развитие на дипломатическата служба и т.н., които част от колегите са чули в другите комисии, ще чуят и в някои други комисии и да се съсредоточим върху политики за българите в чужбина.
Пак казвам, ние много добре знаем разликата между Държавната агенция за българите в чужбина като институция и Министерството на външните работи. За съжаление тя не разполага със средства, не разполага и с дипломатически апарат и с представителства в чужбина, с които да прави политики и да води политика с българите в чужбина, още по-малко да ги обслужва.
Така че това искаме да чуем от вас – как ще работи Министерството на външните работи и с какви средства разполага, за да води такава политика, ако разполага с такива средства. Защото дотук аз не останах с това впечатление.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТО АНГЕЛИЧИН: Благодаря Ви. Разбира се, че сте прав във всичко, което казахте. Може би е моя грешка. Аз съм с впечатлението, че целият тур, който ще има Министерството на външните работи по комисиите в Народното събрание, е свързан с бюджета на Министерството на външните работи и затова тръгнах да го представям. Извинявам се, ако аз не съм разбрал нещо.
Тъй като всичко, което имам да кажа, е много тясно профилирано към Министерството на външните работи и доколкото разбирам, комисията няма интерес точно към тази фина механика на процесите на Външното министерство, аз ще спра с моята презентация и ако има въпроси, ще се опитам да им отговоря.
Хубаво е, разбира се, колегите, които ще задават въпроси, да знаят, че аз се занимавам с общата администрация, тоест аз съм човек, който отговаря за общата администрация, за собствеността на министерството. Компетентността ми е такава. Ако има въпроси, на които не мога да отговоря, просто почтено ще си призная и на следваща ваша комисия ще има човек, който ще може да ви отговори.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Поради Вашия ресор сигурно ще се виждаме и друг път с Вас, защото има много въпроси около собственост на министерството, сгради, които българите в чужбина ползват. Така че това не е последната ни среща.
Аз ви благодаря за представянето досега. Предлагам да минем на този режим на работа – въпроси и отговори, за да бъдем по-конкретни и да фокусираме нещата. Вие като финансист започнахте още с първия слайд, че парите са недостатъчно. Тоест не знам как накрая ще ни убедите да подкрепим бюджет, за който вие самият казвате, че не е достатъчен.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТО АНГЕЛИЧИН: Само още една дума.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Ще имате думата за много думи. Сега преди всичко давам думата на народния представител Димитър Танев, който поиска думата, след това – на господин Ангелов, а в хода на дискусията можете да кажете каквото желаете.

ДИМИТЪР ТАНЕВ: Във Вашето изложение, господин заместник-министър, Вие направихте един анализ на разходите, които предвиждате да направите за цялото министерство. Беше споменато, че очаквате реформи и икономии. Това означава ли, че можем да очакваме актуализация на бюджета на Агенцията?

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТО АНГЕЛИЧИН: Да Ви кажа, аз не отговарям за Агенцията. Отговарям за въпросите, които са свързани с Министерството на външните работи.
На този въпрос отговорът е: да, ще има актуализация на бюджета, както тази година има актуализация от 7,6 млн. лв. Догодина също очаквам това нещо да стане. Защото през първото, второто и третото тримесечие сме заложили пари, които ще получим по програми, за които работим. Разбира се, ако има интерес, ще обясня и това.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: За съжаление, ако не ме лъже паметта, актуализацията при Агенцията за българите в чужбина беше с обратен знак. Нали така, господин Вангелов? Беше намален бюджетът на Агенцията.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Да, беше намален.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Ангеличин, Вие не сте принципал на Агенцията в този смисъл. Мисля, че тя е в ресора на вицепремиера Меглена Кунева.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Ние сме подчинени на Министерския съвет.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Точно така – бидейки държавна агенция, вие сте пряко подчинени на Министерския съвет, на едно ниво с почивните станции. Господин Ангелов, заповядайте.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря, уважаеми господин председател. Господин заместник-министър! С цялото ми уважение към Министерството на външните работи, ще кажа, че преди малко коментирахме нещата, свързани с бюджета за следващата 2016 г. в Комисията по външната политика. Радвам се, че все пак има някакво увеличение на финансирането на Министерството на външните работи за тази година спрямо предходната, което със сигурност ще доведе до това да има повече средства, отделени за работа за българите зад граница, без да са отделени като отделен ресор в общия бюджет на Министерството на външните работи. Но бих Ви дал следната препоръка.
При изготвянето на следващия бюджет, Министерството на външните работи съвсем спокойно може да си направи ресор за работа за българите зад граница. И ще кажа защо. Защото във всяко едно министерство, включително и в Министерството на отбраната, включително и в Министерството на образованието, включително и в Министерството на културата има предвидени такива средства, тоест с различни програми за различни финансирания на културни мероприятия, на спортни мероприятия, на образователни мероприятия, на училища, на образование и т.н. Не може Министерството на външните работи да няма раздел, който да касае българите зад граница. И ще кажа защо.
Държавната агенция за българите в чужбина не може да финансира извън страната нищо по закон. Тя може да покани конкретна организация, примерно от Украйна или от Молдова, или от някоя друга българска държава на гости в България на някаква конференция или на каквото и да е друго. Но те имат право да покрият направените в тази връзка разходи само на територията на България. Всъщност те нямат право да покрият разходите по пътя, който представителите, идвайки на тази конференция, извървяват от белите държави да минат до България. И това трябва да го прави Министерството на външните работи.
Така че молбата ми е в следващия бюджет за 2017 г. Министерството на външните работи да не бяга от отговорността за българите зад граница и да казва, че това е ролята на Държавната агенция за българите в чужбина. Напротив, Държавната агенция има точно определена роля и точно определена възможност за финансиране на различни неща. Останалото е в ръцете на другите министерства, както казах – и на Министерството на образование, и на Министерството на отбрана.
Министерството на отбраната финансира примерно войнишки паметници зад граница, мероприятия, свързани с българските организации зад граница, които почитат различни воини, български герои и т.н. Министерството на образованието отпуска средства за училищата зад граница. Всяко от министерствата има такъв ресор. Може да не е кръстен „Българи зад граница”, но Министерството на външните работи може да работи конкретно с българските организации зад граница, да има едни 100 хил. лв., с които да може да се помага на тези организации по някакъв начин. Защото Агенцията за българите в чужбина не може да го прави по закон, тя няма право да финансира извън пределите на България.
Така че това ми е молбата. Знаем, че Министерството на външните работи работи с българите зад граница най-малко чисто технически и правно, издавайки визи, издавайки документ за самоличност, участвайки в различни мероприятия, организирани от местните организации на българите зад граница. Но все пак Външното министерство трябва да има такъв ресор, колкото и минимален да е, да се знае, че тези средства конкретно ще отидат за подпомагане по някакъв начин на тези български организации или българи, които са в чужбина. Благодаря.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Агенцията за българите в чужбина в крайна сметка не поддържа паралелна структура, с която да присъства сред българските общности в чужбина. Така че основната ръка на държавата е Министерството на външните работи и дипломатическата служба. Затова сте тук, господин Ангеличин, затова се интересуваме ние от бюджета на Министерството на външните работи. Не заради заплатите на нашите дипломати, а за това какво ще правят те в следващата една година с българските общности в чужбина. И за съжаление ние не виждаме в бюджета на Външното министерство нито една стотинка, насочена в тази посока, извън, надяваме се, по-доброто консулско обслужване на нашите граждани в чужбина. Друга заложена политика не видяхме.
Това е поне първото впечатление., ако можете да ме опровергаете, заповядайте.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТО АНГЕЛИЧИН: Благодаря Ви. Вижте, Вие повдигате изключително много политически въпроси. Те не са в моите компетенции. Защото аз съм заместник-министър на външните работи. Политическите въпроси значат, че ако вие като народни представители имате волята да сложите тази Агенция към Министерството на външните работи, да, тя ще има целия профил и всичко, което е необходимо. Но към този момент тя не е там и аз няма как да коментирам нещо, което не е. аз се водя по нещата, които са закон към момента. Това първо.
Второ, разбира се, че имаме дейност за българите в чужбина и тя минава през нашите задгранични представителства. Всичко, което виждате – над 75 посолства, над 85 консулства, това цялото нещо е за работа за българите в чужбина.
Ами този референдум, който проведохме, ами всички избори в чужбина! Това са, разбира се, неща, които ни се дават целево в нашия бюджет и ние извършваме като дейност. Само че не сме именувани по този начин. Защото, ако щете, чисто законово нямаме право да дублираме функции. Ние не можем да сложим едни и същи заглавия в нашите дирекции, в нашите пера в бюджета и те да го имат в техните пера в бюджета.
Пак казвам, аз не вярвам, че този въпрос е към мене. Аз разбирам какво искате да ми кажете, подкрепям го, вярвам в него. Молбата ми е ако има политическа инициатива или нещо, което вие като депутати искате да гласувате в Народното събрание, тогава естествено за нас е задължително за изпълнение.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Ангеличин, ние не виждаме подобни дейности, заложени в бюджета на Агенцията и това ни притеснява – че няма кой да извърши тези дейности. Аз не Ви обвинявам Вас, Вие не ме разбрахте правилно. Разберете, че ние не гледаме само вашия бюджет и само този на Агенцията, а се опитваме да намерим къде са заложени политиките за българите в чужбина като финансиране и не намираме такова място в държавния бюджет за 2016 г.
Това не е обвинение към вас. Вие не възприемайте Вашата роля като главен счетоводител на Министерството на външните работи. Вие сте част от политическия кабинет, така че и от Вас чакаме политика, и от Вас чакаме политически заявки, желания, политики, които да изразите, а не само желанията за следващата година.
Така че не го приемайте като обвинение към Вас. Опитваме се да разберем къде са парите за българите в чужбина пред 2016 г. Засега аз не ги намирам. Госпожа Янкова, заповядайте.

ДОРА ЯНКОВА: Аз доста некомфортно се чувствам народни представители да се извиняват на заместник-министри и да ги молим. Това е абсурдно. Господин Христо Ангеличин е заместник-министър на външните работи, част от единната администрация на премиера Борисов, висша държавна администрация. И сега току-що ни препоръча от Министерския съвет да извадим Агенцията за българите в чужбина, че по-комфортно ще се чувства в Министерството на външните работи, защото министър-председателят или Кунева, видите ли, не ги обезпечават. Ако го кажем медийно, доста работа ще си отворите като проблем.
Но да задам няколко въпроса.
Казахте, че във връзка с имотите, които стопанисва Министерството на външните работи, са необходими 20 млн. лв., за да могат те да функционират по предназначението и че в момента в бюджета имате 1 млн. което ще налага продажба на имоти. Имате ли списък на тези имоти. Ще помоля, господин председател, такъв един списък поискате за другото заседание, за да видим какъв точно е този списък и да видим това места ли са, където общуват българите в чужбина, или за какво става въпрос.
Второ. Вие казахте, че от тези имоти, които са в чужбина, ако не се лъжа, около 5 млн. приходи сте заложили в бюджета.
И още един въпрос, който искам да поставя – за местните лица и за новата политика. Три хиляди лева струва издръжката на един българин като цена с осигуровките и с другите екстри по неговото функциониране на длъжностните характеристики, а ако не е местно лице – 2000. Ще спестите 1000 лв.

(Възражения от страна на заместник-министър Христо Ангеличин).

ДОРА ЯНКОВА: Казахте 2000 лв. Това какво като спестяване ще направи, колко пари ще спестите, ако сложите местни лица на тези длъжности, вместо да изпращате там българи? Правили ли сте сметка?
И още искам в този смисъл да Ви задам един въпрос. Ние на две заседания дебатирахме един въпрос, който мисля, че с Ваш колега, другия заместник-министър на външните работи обсъдихме, относно българския клуб в Прага.
Получих едно писмо като заместник-председател на комисията. Получили сте едно предложение в три варианта преди три месеца от българската общност в Прага. Три месеца Министерството на външните работи е мълчало и на четвъртия месец е изпратило с чешка адвокатска кантора писмо, че прекратявате отношенията.
Това не че е скандално, но е видимо за работата с българите в чужбина. Каквито и да са, ще започне да се говори – Клуб 1, Клуб 2, Клуб 3.
Оставам с впечатлението в първия Ви изказ, че работата с българите в чужбина ви е малко досадна. Защото казахте – покрай другото ние вършим цялата работа, много работа. Разбира се, това е дипломацията, това е политиката на държавата навън. Вие имате изключително голямо натоварване от парламента, от българската държава, от президента да реализирате дипломацията. Но част от тази дипломация е основно българите да бъдат и защитени, да се чувства, че има представителство и там, където живеят българи, те да бъдат защитени.
Аз разбирам, че малко бодряшки ни докладвате новата реформа, която предстои и паралелно с това казвате, че не ви стигат парите. У мене остават много противоречиви чувства. Млад екип сте, имате амбиция. Поздравления за това. Но ето на тези въпроси Ви моля да ни отговорите. Ако нямате възможност да ни отговорите днес, ще помоля, господин председател, за следващото заседание да ни се осигури такъв отговор – или писмено да ни информира Външното министерство, или да ни изпрати човек, който отговорно да ни каже за какво става въпрос.
Пак ще кажа, колеги, чувствам се неудобно постоянно да се молим на администрацията. Ние тук седим и молим администрацията да си върши работата. Заместник-министърът ни казва: свършете си вие работата като депутати, за да можем и ние след това да реализираме определени политики. Благодаря.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Госпожо Янкова, аз Ви моля да не влизаме в темата за имотите в чужбина и проблемите около тях, защото това може да бъде обект на цяло заседание или най-малкото да изискаме информация от Министерството на външните работи, особено в случая с пражкия имот. Там проблемът очевидно се задълбочава. Но не е това темата днес. Нека да се опитаме да стигнем до решение на комисията, касаещо бюджета.
Така че ще ви помоля да се съсредоточим върху тази тема. Вие имахте въпроси и към колегата…

ДОРА ЯНКОВА: Господин председател, протестирам като народен представител, осъзнавам ролята си, в контекста на продажбата на имоти. Неслучайно подсказах моя въпрос: в този списък има ли го и този клуб в Прага, защото казаха, че ще се продават имоти. Това означава ли, че ние валяхме темата, валяхме я и накрая в този списък, който ще бъде изготвен… Моля Ви, обяснете ни.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Отговорът може да бъде много кратък, но не искам на днешното заседание да обсъждаме съдбата на имота в Прага. Нека да го направим в отделен момент.

ДОРА ЯНКОВА: Господин председател, Вие го правихте, но доникъде не стигна.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Правихме го веднъж. Може би трябва да възобновим дискусията, но не днес, не е в дневния ни ред. Това е единственото, за което искам да ви призова. Иначе съм сигурен, че господин Ангеличин ще Ви отговори кратко и ясно по конкретната тема. Заповядайте, господин Ангеличин.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТО АНГЕЛИЧИН: Давате ли ми думата, защото разбирам, че това не е темата на днешното заседание.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Имате думата да отговорите на госпожа Янкова по целия кръг от въпроси, но Ви моля да не влизате в дискусия на тема имотите на Външното министерство, защото това е отделна тема.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТО АНГЕЛИЧИН: И не ми се иска. Така зададен въпросът, той предполага за жалост дискусия. Тоест, ако аз сега отговоря нещо и не ми зададат друг въпрос, няма да има дискусия. Но аз ако отговоря нещо и ме контрират с въпрос, наистина ще стане дискусия, което не е в дневния ред.
Така че казвам следното. Беше ми зададен въпрос: имаме ли списък на тези имоти? И в момента се пише този списък. Имаше един списък, от който извадихме някои неща, отпаднала необходимост за съществуването, ред причини. Сега готвим нещо, което да бъде в края на краищата въпрос на нашите усилия за 2016 г. Разбира се, че ако го поискате, ще го имате.
Ще дам някои цифри: 1 милион и 200 хил. лв. на година икономия, 30 местни човека сменени с българи. Това е икономия.
За Българският клуб в Прага ще отговоря с една дума. Казахте, че сме политици, госпожо Янкова. Аз имам уважение от Вас от миналото Ви като общинар. Точно така си мисля, че някак си двамата имаме това върху себе си като минало.
От 1971 г. бившето ДКМС стопанисва този имот. През 1988 г. ДКМС става БКП ООД. От 1988 г. досега това представлява една стопанска организация. За годините 2001-2006 г. тези хора печелят 700 хил. евро. Не мога да си помисля, че човек като Вас и с Вашата биография застава и защитава този, ще го кажа, безобразен грабеж, който е извършен през това време.
Към този момент една стотинка не е влязла в българската хазна. От 14 организации само една експлоатира този имот. Експлоатира го за търговски цели – като ресторант, като хотел със съмнителна репутация. Срам ме е от публиката, за да кажа какви неща знам. Вие сте го чували, но продължавате да защитавате едно статукво. Пак казвам – от 1981 г.

ДОРА ЯНКОВА: Вие чухте ли някъде, че защитавам статуквото?

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Ангеличин, моля Ви, не вменявайте на народния представител госпожа Янкова това твърдение.

ДОРА ЯНКОВА: Аз питам имотът какъв статут ще има. Има ли предложение? Агенцията с кого ще контактува? Това е ваша работа.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТО АНГЕЛИЧИН: Абсолютно. Благодаря за уточнението.
ДОРА ЯНКОВА: Така че много моля.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТО АНГЕЛИЧИН: Аз благодаря за правото. Но пак казвам – тези хора знам как активизират своите връзки и в Чикаго, и в България. Знам до кого стигат. Това е факт. Когато тези хора безобразно са стопанисвали една сграда в продължение на много години с чисто финансов интерес, маскиран зад култура, и се намират говорители в Народното събрание, без значение от коя страна са застанали, които ги защитават, тогава нещо не е наред. Има законност в нашата държава, тази законност трябва да я изпълним.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Ангеличин, аз Ви помолих да не навлизате в тази дискусия за имотите. Отговорихте кратко и ясно – имотът не е в списъка за продажба, нали така?

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТО АНГЕЛИЧИН: Не е.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Точка по въпроса. Отделно можем да проведем дискусия на тази тема, като му дойде времето.
Други колеги? Заповядайте, Красен Кръстев.

КРАСЕН КРЪСТЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За да се върна на плоскостта разглеждане на бюджет на първо гласуване, ще кажа следното.
От един бърз прочит на нещата и на цифрите, единствено в чл. 16, ал. 1, раздел „Разходи”, т. 3 е записано: „6 млн. 545 хил. лв.”. Това е в проектобюджета на Министерството на образованието и науката. Само там намирам някаква политика, която може да бъде финансово подплатена.
Обръщам се към господин Додев – ако той може да каже нещо повече за тази сума.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте, господин Додев.

ЛАЗАР ДОДЕВ: Благодаря, господин председател. Министерството на образованието и науката, както знаете, има две линии, по които ще подпомага дейността на българските неделни училища в чужбина. Това е по националната програма „Роден език и култура” по Постановление № 334. Ние през тази учебна година ще подпомагаме работата в 154 български неделни училища във всички точки на света – в Европа, Северна и Южна Америка, в Австралия, в Нова Зеландия, в Китай.
Точните суми може да ви каже госпожа Кръстанова, която е директор на дирекция „Финанси”. Ние работим съвместно. Така че ще помоля госпожа Кръстанова да вземе думата.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте, госпожо Кръстанова.

СОНЯ КРЪСТАНОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители. Това, което мога да кажа, че е разчетено в проекта за бюджет за 2016 г. в Министерството на образованието и науката по отношение на българските общности зад граница, е приблизително 10,5 млн. лв. в годишен план. Разчетени са средства за няколко дейности. Цитирам някои от тях, мога и всичките да цитирам.
За двете български училища в чужбина – едното е в Прага, а другото е в Братислава, заделеният бюджет за 2016 г. е 1 млн. 150 хил. лв., в това число средства за капиталови разходи, средства за издръжка на обучението и средства за възнаграждение на персонала, работещ в двете училища. В тези две училища по отношение на средствата за персонал има както местно наети лица, за които говориха и колегите от Министерството на външните работи, така и командирован персонал от България. В единия случай средствата се явяват средства за командировки, а не средства за възнаграждения.
Това, разбира се, са детайли. Ако ви интересуват, ще продължим дискусията по темата.
По отношение на Националната програма „Роден език и култура”, която работи вече няколко години, в рамките на 2016 г. е с бюджет 1 млн. лв. Господин Додев каза, че тя обезпечава 154 училища в различни страни в рамките на този 1 млн. лв.
Това, което е заделено по постановление № 334 от 2011 г., това е постановлението за българските неделни училища, е в размер на 6,5 млн. В рамките на това постановление обезпечаваме 139 неделни училища в чужбина. Със средствата за 2016 г. е обезпечено и 103-о постановление на Министерския съвет за осъществяване на образователната политика сред българите в чужбина. По линия на 103-о постановление на Министерския съвет средствата са 1 млн. 150 хил. лв.
И не на последно място по важност искам да посоча и бюджета на Тераклийския университет – вероятно всички сте чували за него. Той се намира в Молдова. Бюджетът за Тераклийския университет е в размер на 300 хил. лв., в рамките на които изплащаме стипендии на част от студентите и средства за издръжка.
Ние имаме обща комисия. Водещото министерство е Министерството на образованието и науката, разбира се, по отношение на неделните училища в чужбина. Тя е междуведомствена комисия и част от нея се състои от представители на Министерството на външните работи и на Агенцията за българите в чужбина.

РЕПЛИКА: И на Министерството на културата.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: С други думи, на този етап единствено можем да се похвалим с образователна политика за българите в чужбина, която е относително обезпечена финансово. В останалите насоки празнината е голяма.

СОНЯ КРЪСТАНОВА: Само да допълня като финал, ако позволите. В сравнение с настоящата 2015 г. по отношение на 2016 г. предвиждаме ръст от половин милион лева конкретно за българите зад граница, за цялата ни политика.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Аз искам да допълня по отношение на Тараклийския университет, който споменахте. Ние имахме специално заседание на тази тема. Страхувам се, че много скоро може да стане ненужна субсидията. Така че се надявам министерството да е предприело необходимите действия. Разбира се, това не е въпрос към Вас. Но очаквахме една делегация на Министерството на образованието и науката, която да отиде там и да се опита да осигури бъдещето на университета. Това си го позволявам само като коментар. Заповядайте, господин Додев.

ЛАЗАР ДОДЕВ: Само като коментар искам да допълня нещо. Искам да кажа, че ние – Министерството на образованието и науката, съвместно с нашите колеги в Министерството на външните работи и Агенцията за българите в чужбина досега сме провели четири конференции в различни държави в Европа. Благодарение на тях, със съдействието на Министерството на външните работи и с участието на Агенцията на българите в чужбина тази година ще се проведе Седми фестивал на българските деца в Рим.
Така че ние си партнираме и досега сме си създали много добри връзки, осъществяваме дейността си в състояние на партньорство.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Очевидно е много добър примерът. Може би от него трябва да се поучим. И ни е нужна още една програма или още едно постановление, по което да се разпределя един относително малък ресурс за организациите на българите в чужбина. Защото там политиката изключително куца.

ЛАЗАР ДОДЕВ: Само искам да добавя, че през следващата година по искане на българските общности в Германия вече имаме предложение да проведем конференция в Берлин за изучаването на българския език в Германия.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Другият основен източник на българщина са примерно медиите на българите в чужбина, които поддържат общността. Там не правим нищо. Но това отново не е въпрос към Вас, това е въпрос към държавния бюджет, който е формиран по този начин. Мисля, че господин Вангелов искаше да каже нещо. Но първо давам думата на госпожа Янкова.

ДОРА ЯНКОВА: Имаше ангажимент министърът и мисля, че и госпожа Фъртунова също, по 105-о постановление. Заложено ли е в бюджета?

СОНЯ КРЪСТАНОВА: Колегите отговориха. Да, заложено е. Няма как да не е заложено, тъй като имаме нормативен акт, който е вече факт. Има ръст в стипендиите по постановление 105 на Министерския съвет. Вече стипендията е в размер на 150 лв.

ЛАЗАР ДОДЕВ: Аз искам да допълня още нещо. Ние, освен обучението по български език и литература, история и география на България, финансираме и подпомагаме подготовка на кандидат-студенти почти във всички европейски държави. Миналата година направихме промяна в нормативната уредба, така че българските деца, които завършват последен гимназиален клас в чужбина, да могат да се явяват на първа сесия на първа матура още през месец май, така че да могат да кандидатстват в българските висши учебни заведения. Миналата година имаме за първи път над 40 човека, които си положиха матурите още през месец май и продължиха да следват в България.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Ще излезе, че министър Танев най-добре защитава бюджета си, ако нещо касае българите в чужбина.
Други въпроси, колеги? Заповядайте, господин Ангелов.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Към Министерството на образованието и науката бих предложил, понеже мисля, че двама души са тези, които се занимават с българските училища зад граница, изобщо с българите зад граница. Препоръката ми е повече експерти да се включат в Министерството на образованието, които да работят в тази насока. Защото двама души при толкова много училища, учители, организации и т.н. просто са недостатъчни като капацитет, за да могат да си свършат работа.
Това ми е желанието – ако може четири, пет или шест човека да се ангажират с тази дейност. Защото при двама души, представете си, единият като излезе в отпуска, значи има само един човек в Министерството на образованието и науката, който знае за какво става въпрос и може да свърши работата. Така че двама души според мене са недостатъчни за тази работа. Благодаря.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Госпожо Кръстанова.

СОНЯ КРЪСТАНОВА: В Министерството на образованието и науката не са двама души, които работят по отношение на българите зад граница. Във всяка дирекция има експерти, които обезпечават тази дейност, както финансисти, които работят по тази линия, така и колегите, които представляват политическите дирекции, осъществяващи политиката по отношение на средното образование и по отношение на висшето образование.
Ако правилно Ви разбрах, Вие визирате конкретно българските неделни училища или по принцип? Ако говорим конкретно и за българските неделни училища, в работната група, която гледа и респективно анализира и класира проектите, тя е многобройна. Тя е съставена от над 20 човека, служители на министерството. Всеки един от тях е ангажиран с конкретен анализ и оценка на постъпващите проекти.

ЛАЗАР ДОДЕВ: В дирекцията, която аз ръководя, действително в отдел „Училищна мрежа” работят само двама души, през които всъщност минава цялата документация на всички неделни училища и на двете български държавни училища. Но реално погледнато, в междуведомствената комисия и в комисията, която оценява проектите, са включени действително колеги от дирекция „Финанси”, от други отдели, от „Счетоводни дейности”. По постановление 103 се работи в дирекция „Висше образование”.
Така че хората, които са ангажирани с проблемите и въобще с образованието на българите в чужбина са доста повече.
Идеята, която Вие може би визирате, и това, което проф. Танев каза, се отнася евентуално за в бъдеще да се сформира един отдел, който да се занимава с политиките в сферата на българските училища в чужбина и въобще подпомагане на дейността, свързана с образованието.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Колеги, предлагам да се ориентираме към гласуване, ако няма нещо изключително важно, което някой да иска да сподели с нас.
Мене ме притеснява принципно подходът, който е избирал Министерският съвет. Ние получаваме проект за държавен бюджет, гласуван на Министерски съвет. В същото време Министерството на външните работи, чийто министър е гласувал за този проект в Министерския съвет, казва, че това не е достатъчен бюджет. Правете го така, че да е достатъчен. И когато го сложите на масата, да кажете: Това е бюджетът, това е нашият ангажимент за следващата година.
Същото важи и за Агенцията за българите в чужбина, макар че господин Вангелов не е гласувал в Министерския съвет. Неговият вицепремиер, който отговаря за Агенцията, е гласувал за този проект за бюджет. Заповядайте, господин Вангелов.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Дискусията е към своя край. Но не мога просто да не ви споделя, и от уважение към аудиторията, че дейностите на Агенцията и на Министерството на външните работи не се припокриват ни най-малко. Ако се припокриваха, в други държави нямаше да има министерства за съответните сънародници зад граница.
Мисля, че ние се допълваме прекрасно с министерството. И смятам, че бъдещето на Агенцията, не по мое време, за да не прозвучи малко лично, но бъдещето на агенцията е да стане първостепенен разпоредител, постоянно да се укрепва финансовият и човешки ресурс и рано или късно да прерасне в Министерство на българите зад граница по аналогия на румънското, в което работят 40 човека и имат финансиране около 2 млн. евро.
Само това исках да кажа като коментар на темата за Агенцията да бъде към Министерството на външните работи, която явно не е нова, тъй като чувам, че е лансирана и преди години.
Само още едно изречение. Нашият бюджет може да бъде увеличен, ако към тези 21 млн. лв. на Министерски съвет се добавят 3000 хил. лв., или от вътрешното преразпределение, което обаче пък е във функциите на самия Министерски съвет, на финансовия директор и на главния секретар, ако правилно им назовавам функциите. Това искам само да кажа. Благодаря ви.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Вангелов. Аз се радвам, че се допълвате с Министерството на външните работи. Проблемът е, че когато се допълвате, допълвате две липси и става още по-голяма липса. В това се допълвате в момента. Със съжаление го казвам, защото би трябвало да е другояче.
Колеги, преди да преминем към гласуване, пак напомням, че гласуваме цялостния държавен бюджет на първо четене. Предлагам наистина да седнем и с екипа на комисията да изработим няколко предложения между първо и второ четене, които да внесем заедно. Нека да не политизираме темата. Трябва да бъде ясно, че това са национални интереси, зад които заставаме всички. Предлагам ви да помислите по тази тема – дали можем да стигнем до такава обща законодателна инициатива. Ние изразихме нашето отношение в частта Агенция за българите в чужбина и Министерството на външните работи. Аз предложих да има предложения между първо и второ четене, в които ясно да заявим своята позиция. Доколкото знам, има заявени

А сега моля този, който подкрепя държавния бюджет за 2016 г., както е представен, с който сте се запознали, надявам се, предварително, да гласува.

Гласували: „За“ – 10, „Против“ – 4, „Въздържал се“ –1.
Комисията подкрепя държавния бюджет за 2016 г.

Пак ви моля, колеги, да седнем да разработим няколко предложения, зад които да застанем заедно и да ги внесем и чисто политически да ги отстояваме в залата. Защото не става дума за много пари, става дума за политика, която трябва да започне да се прави.

Структурното място на Агенцията за българите в чужбина не е наша работа, то е работа на министър-председателя, който прави структурата на Министерския съвет.
Колеги, благодаря на всички. Закривам заседанието на комисията.

.