.
Единадесетата световна среща на българските медии ще бъде в гръцката столица от 4 до 8 ноември. Форумът, събиращ ежегодно журналисти от България и света, се организира от БТА и Асоциацията на българските медии по света.
Темата на форума тази година е „Медиите и културните различия. Диалог между съседи“. Освен професионалните теми на гилдията и проблемите на българските общности зад граница, участниците ще обсъждат кризата в Гърция, миграцията, както и различните аспекти на сътрудничество между двете страни в политически, социален и културен план.
Откриването на събитието е на 5 ноември в Амфитеатралната зала на Националния университет в Атина. Учебното заведение отваря врати на 14 април през 1837 г. след Гръцката война за независимост, известна също като Гръцка революция. Това е първият университет на Балканския полуостров и в Източното Средиземноморие.
35 журналисти от българоезични медии в САЩ, Канада, Испания, Украйна, Италия, Ватикана, Израел, Сърбия, Кипър, Румъния и още десет държави ще участват във форума. Както всяка година в него ще се включат и техни колеги от България. В срещите ежегодно участват също държавници, представители на бизнеса, интелектуалци, медийни експерти, значими обществени фигури./БТА/
Едва 4% от новините в родните медии, свързани с българи в чужбина, не са криминална хроника
Как държавата осигурява достъп до информация за случващото се у нас на българите, живеещи в чужбина, има ли политика в тази сфера и необходима ли е такава в ерата на интернет и новините, които дебнат отвсякъде – това е една от темите, които ще обсъждат участниците в медийната среща, организирана от БТА в Атина.
Всяка година форумът среща медиите на българите извън България, като посредници към нашите общности в чужбина с представители на държавните институции. На срещата се дискутират не само професионални проблеми на гилдията, но и проблеми, които вълнуват сънародниците ни зад граница.
Политиката в областта на информацията за България ще бъде една от темите в работната програма. За участие в дискусията са поканени парламентарната Комисия по културата и медиите и Държавната агенция за българите в чужбина.
„Тази година ще започнем програмата на предстоящата среща с най-важния мост на общуване, който БТА създава и в основата, на който мост работят всички медии, а именно – българските медии в чужбина, които разказват на нашите сънародници за проблемите, за постиженията, за развитието на България и в обратна посока – за българските медии, които представят в реално време и с най-актуалните средства проблематиката, характерна за различните български общности.” Това коментира за БТА председателят на Комисията по културата и медиите Полина Карастоянова.
Според нея това е един образен мост с две платна и всяка среща, която БТА организира през всяка следваща година добавя по едно ново платно в едната или другата посока. „Нашата обща цел е да разширяваме тази голяма платформа на общуване, на комуникация с всички модерни средства на съвременната кросмедиа” – заключи Карастоянова.
„Категорично мога да кажа, че липсва каквато и да е държавна политика по отношение на достъпа до информация на българите, живеещи в чужбина” – коментира главният редактор на електронното издание „БГ ГЛАС” Георги Донков. „Вероятно на някого би му прозвучало странно, че изобщо говорим по тази тема в ерата на свободно и мълниеносно придвижване на новините, но когато става дума за България и българи, живеещи извън страната, смятам че този разговор даже е закъснял”- категоричен е той.
За голяма част от сънародниците ни по света интернет (и по-специално Фейсбук) е единственият източник на информация, което е недостатъчно, тъй като ги прави уязвими от манипулации, допълва той. „Смятам, че държавата би могла да помогне със създаването и/или подпомагането на различни съществуващи информационни канали, които с професионализъм и коректност да спечелят доверието на аудиторията.”
Друг аспект на темата засяга информацията за самите общности, която идва в България и става част от новините в страната. Определено в момента коректна информация за българските общности в чужбина липсва, коментира Георги Донков. „Непредставително проучване, реализирано от екипа на БГ ГЛАС, установи, че през 2014 г. само 4% от новините в родните медии, свързани с българи в чужбина, не са криминална хроника. Това наистина са изолирани случаи, но хората у нас остават с обратното впечатление. За да се промени този негативен имидж отново трябва да има нарочни информационни канали, подпомагани чрез различни програми, които да предоставят точна информация за случващото се в българските общности по света.”, казва той. В същото време държавата не е съпричастна по никакъв начин към сега съществуващите и изградени медии на общностите ни в чужбина и техните многогодишни усилия в тази насока. По думите му обществената БНТ има 4 канала, в които няма нито едно предаване, предназначено за българите в чужбина, а от тези 4 канала само един (BNT World) има онлайн излъчване извън страната.
„Информационен посредник между българската държава и българските общности са само българските медии по света и те се нуждаят от сериозна подкрепа”- твърди Максим Божилов, главен редактор на вестник и радиопредаване „Български хоризонти” в Канада. Причината за слабата и откъслечна, дори случайна, връзка на управляващите с увеличаващата се българска диаспора според него е липсата на всякаква политика в областта на информацията. „Повече от десет години Асоциацията на българските медии по света организира професионални срещи, на които се опитваме да привлечем вниманието на българските политици, да разберат, че единствено чрез нас техните послания могат най-бързо и най-точно да достигнат до сънародниците извън страната” – убеден е той.
Достъпът до българските телевизионни канали е важен проблем в чужбина, коментира главният редактор на вестник „Извор” Людмила Радева. „Най-малкото, което бихме искали като една българска общност в Крим — да можем свободно да гледаме националните телевизии онлайн. В ерата на Интернет това би трябвало да е съвсем лесно, но уви – казва тя. – Толкова ли е сложно да се осигурят стабилни сървъри и съответни домейни, за да могат българските телевизии да вървят свободно по цял свят, а не да се чудиш как да ги гледаш?! Вместо да се правят такива спънки като регистрация или пък пълно блокиране, би трябвало тези канали да се рекламират като безплатни и да се прави всичко, което ще привлича вниманието на българите в диаспората към тях. Да, има изобилие от безплатни новини, но има разлика между потребностите на старите български общности и поколението на новите емигранти.”
Друг проблем, касаещ българските общности в чужбина, е липсата на портал, който да предоставя на гражданите не само информация по най-различни въпроси (данъчни, пенсионни, миграционни, социални, здравословни и т.н.), но и да позволява повечето от тях да бъдат решени онлайн.
Източник: abma.bg
.
