Първата част на материала може да се види тук.
Маестро, музика!
Понякога ме е срам, че съм българка, понякога се гордея, но като чух тези деца как свирят на „Мала сцена“, реших, че не сърбите, а ние сме измислили духовата музика.
Нищо общо няма със сръбската такава. Северозападното в мен ликуваше, чуйте…
От четвъртък вечер последователно се изпълняват концерти на стадиона, съвсем безплатно всяка вечер.
Можете да видите и да чуете обичания и от българската публика Горан Брегович, звездите на Гуча Бобан и Марко, също така сръбските звезди Деян Петрович и Екрем Мамутович, и много други виртуози на тромпета.
Събитията са спонсорирани от бира „Елен“, телевизия „Пинк“ , сръбското Министерството на културата и туризма, и община Лучани.
…
Ако тръгвате към фестивала, няма да ви трябват много пари. 60 динара са около 1 лев. 55 динара е шише бира от хранителен магазин.
А на Гуча, в центъра на купона, го плащате за 100-150 динара.
Кутия маркови цигари е 180-200 динара, сандвич плескавица по пътя ядохме за 200 динара, шише ракия „Шливовица“, двойно препечена, е около 400 динара от магазин. Брашно, ориз, олио, кори за баница, плодове и зеленчуци са на нашите български цени, само месото е по-евтино. То е 400 динара за кг.
Но тука отварям една огромна скоба и държа да отбележа. Всички продукти са местно, сръбско производство. Няма ябълки от Полша, ягоди от Гърция и домати от Турция!
Всяка уважаваща себе си домакиня, всяка къща отглежда добитък и има зеленчукова градина. Повечето сърби имат и трактор. Отглеждат поне по едно теле, крава и задължително няколко прасета. Най-малко четири. Хранят ги основно с царевица.
Кукурузените ниви ви дебнат от двете страни на пътя открай докрай. Царевичакът стига до три метра височина.
„Където има кукуруз и пчела, там има живот“ – казват сърбите.
За нас екскурзията започна с бира „Зайчарско“ и завърши с нея. Определено това ни е любимата марка. Но трудно ще я намерите на Гуча. Най-близък вкус до нея има „Нишичко“ пиво, на чиято кутийка пише… Каменица АД!!!
(А бе, що не направите и едно Зайчарско за българите, бре? Ало, Пловдив, завода на бул. „Източен“…? Стига с тая чуждестранна мода, дайте малко от прекрасното, леко горчиво комшийското пиво…!)
А ето тази порция различни видове месо и пържени картофки, които те наричат компири (както и шопите ги наричат), е с най-високата възможна цена в заведение по време на фестивала. Цели 1200 динара. Едвам я сборихме двама души.
За същите пари можете да си поръчате да ви отрежат кило агнешко от въртящо се чеверме, а свинското на чеверме е около 1000 динара.
Из ресторантите, докато вечеряте, минават оркестранти, почти всички са цигани и ви свирят, ако пожелаете, разбира се срещу някоя пара. Колко върви една песен не знам, но едва ли е по-малко от 2000 динара.
Вдига се ужасна шумотевица и настава оглушителна лудница. Събират се веднага сеирджии да ги снимат, и започват да играят и пляскат.
Нормално е да видите спонтанно събрани хора да играят хоро на асфалта навсякъде. Казват му коло (дума със славянски произход, която, както и хорото, значи кръгов танц). Стъпките са лесни за игра и доста приличат на нашенските. 1,2,3,4 надясно, мяташ крака 2 пъти и се връщаш вляво 1,2,3,4.
…
Винаги съм се чудела що е то балканец, каква е тая порода, толкова различна от западняците. Трудно ми е намеря отговор на тази мистерия, но едно е сигурно – освен, че имаме общи корени със сърбите, освен близкия език и писмеността, която чак през ХХ век започва да се заменя при тях с латиница, има нещо много общо в традиционната култура, емоционалността, манталитета.
Забелязала съм, че ние, българите, имаме много по-общо като емоционалност, oсвен със сърбите, също и с други южноевропейски народи като италианци, испанци, гърци, както и с руснаците, отколкото със средно и северноевропейските народи. А за близост със скандинавците и англичаните дума да не става, с техния дъждовен и мрачен климат, и съвсем различен манталитет.
…
Открих интересна климатична закономерност в селцето Гуча, която ме наведе на някои прозрения за туй що е то балканец и защо темпераментът му е такъв.
Дневните температури през август стигат до 38-40 градуса на сянка, макар мястото да е планинско, а вечер падат до… 10-12 градуса по Целзий и задължително има роса…! Е, как да не е буен темпераментът им при тия температурни амплитуди от 28 градуса?!
В жегата може да видите луди хора да се „банят у ряката“, където други плуват, а трети ходят по нужда. Четвърти пък пият хладна бира и всичкото туй наведнъж… Леле…
А духовата музика свири едновременно с това… на живо, поръчана от някой фен.
…
Из улиците може да изхарчите някой лев за сувенири – фанелки с тромпети или с шеговити, пиперливи надписи…
Има всякакви хора, всякакви цветове и багри.
С мъка се разделяме с това китно сръбско градче, с Мича и семейството му, които сърдечно ни изпращат, казваме сбогом на тромпетите, веселието и добрата храна, и се отправяме, изпълнени с фантастични преживявания, към нашата България.
Довиждане, Гуча!
Обичаме те!
До нови срещи!
Текст и снимки:
Деси Цветанова
