Паметници на насилниците над българите в Северозападна Гърция

„Паметниците на насилниците над българите в Северозападна Гърция са обект на безмълвната съпротива на местните, а в българските гробища плочите с нашенски имена са изгребани и унищожени отдавна. Знаехте ли това?“ – пита с тъга заради незнанието и забравата фоторепортерът Цветан Томчев, който заедно с Максим Караджов е автор на документалния филм „Родена във въздуха“, за чиято предстояща премиера нашето издание вече писа (вж. тук). Този филм, който разказва за репресиите над българите в Гърция, ще бъде показан в Дома на киното в София на 1 декември т.г.

Филмът е заснет с дарения от родолюбиви българи и разпространението му цели набирането на средства за заснемане на нова продукция за дискриминацията на нашите сънародници.

По-долу можете да видите снимки на Цветан Томчев на паметници и надгробни плочи от Северозападна Гърция. Снимките са направени в села до Преспанското езеро. Има и една архивна снима от с. Връбник*, което е близо до гръцката граница.

Сниманите бюстове са на гръцки водачи на групи, борци срещу българите, загинали там. По следите върху тях личи отношението на нашенците към тези „герои“. И в Шестево, и във всички други села с българи, кирилските надписи в гробищата са премахнати. Местните хора са разказали на Цветан Томчев и на снимачния екип на „Родена във въздуха“, че тук-там хората са скрили такива паметници в домовете си…

Архивна снимка е от гробището на с. Връбник, което стои до днес, но и там вече не се учат да пишат на кирилица и новите надгробия са на латиница и албански език. Поне във Връбник не им рушат старите плочи…

.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* По време на Балканската война, през 1912 г. в село Връбник влизат гръцки войски, но международната комисия го оставя тогава в границите на Албания. По време на Първата световна война Връбник е част от автономната област Северен Епир, администрирана от Гърция и предадена на Албания през 1924 г. Благодарение на това местните българи са запазени от гърцизацията, наложена в съседните костурски села – Смърдеш, Въмбел, Косинец и др. След 1913 г. обучението в училището на Връбник се провежда на гръцки език, а от 1925 г. – на албански. До 1929 г. жителите на селото три пъти подават молба до албанските власти обучението да се провежда на български език, но това искане е отхвърлено. През 1939 г. от името на 70 български къщи във Връбник Никола Пандовски подписва Молба на македонски българи до царица Йоанна, с която се търси нейна намеса за защита на българщината в Албания, която по това време е италиански протекторат. След 1944 г. правителството на Енвер Ходжа предлага на България да бъдат изпратени български учители в Мала Преспа и във Връбник, но в духа на господстващия македонизъм тогавашните управници казват на албанските си колеги да се обърнат към властите в Скопие. Повече за с. Връбник вж. тук.

.