Както вече съобщихме, 11-атата световна среща на българските медии ще се проведе в Атина. Официалното откриване е утре, 5 ноември, от 10 ч. местно време в Амфитеатралната зала на Националния университет в Атина. Темата на форума е „Медиите и културните различия. Диалог между съседи“ и в него се очаква да вземат участие над 150 български журналисти от страната и чужбина.
Първата световна среща на българските медии се проведе през 2005 г. в София. Втората бе в Чикаго през 2006 г. и нашето издание имаше честа да бъде сред нейните съорганизатори. Последваха срещите в Рим през 2007-ма, в Мадрид през 2008-ма, във Варна и Бургас през 2009-та, във Виена през 2010 г., в Амстердам през 2011-та, в Букурещ през 2012-та, в Пловдив и Велико Търново през 2013-та, в Босилеград и Цариброд през 2014-та.
Проблемите и перспективите пред развитието на българските медии по света ще е основната тема на тазгодишната среща, но са предвидени и дискусии по въпроси, засягащи перспективите за развитие на туризма, трансграничното сътрудничество, миграцията и бежанската вълна. В отделни панели ще се разискват и въпроси, свързани с висшето образование в България, както и ролята на медиите в света на културните различия.
Тъй като срещата се провежда в Атина, участниците в срещата ще говорят и за гръцката криза. Тази година Гърция е избрана за място на ежегодната медийна среща и поради това, че там се намира третата по големина общност от българи зад граница.
Освен журналисти, медийни експерти и представители на бизнеса, в срещата ще участват и трима български министри – на туризма Николина Ангелкова, на образованието проф. Тодор Танев, и на труда и социалната политика Ивайло Калфин. На срещата в Атина ще бъде и председателката на Комисията по културата и медиите към НС Полина Карастоянова.
Може би тук е мястото да припомним, че на 2 юли т.г. се проведе съвместно заседание на Комисията по културата и медиите и Комисията по политиките за българите в чужбина към НС, чиято тема бе „Достъпът до медии на българските общности зад граница“ (вж. тук). За съжаление на това заседание не бе поканена нито една българска медия зад граница. Няколко дни преди това заседание до тези две парламентарни комисии бе изпратено съвместно писмо от две български медии зад граница „Български хоризонти“ – Канада и нашето издание Eurochicago.com. В резултат на това писмо бе обещано, че двете комисии ще направят друго съвместно заседание, на което ще става дума за българските медии зад граница. Такова заседание досега не е било проведено.
Междувременно бе насрочен национален референдум, на който за първи път имаха възможност да участват равноправно и българските граждани извън страната, а въпросът, на който трябваше да се отговори в този референдум, за възможността за електронно гласуване, ги касаеше пряко. По-късно, след като този референдум се проведе, се оказа, че доста българи зад граница изобщо не бяха разбрали, че такъв референдум е бил насрочен. Тази информация по никакъв начин не беше стигнала навреме при тях (вж. тук).
И това се случи въпреки, че за информационна кампания за референдума бяха отпуснати общо 1 160 000 лв, с които застъпниците на двете тези – за или против електронния вот, да платят на медии и да разяснят позициите си в тях. И въпреки че с тези две позиция – за или против електронното гласуване, в ЦИК бяха регистрирани десетки партии, коалиции и инициативни комитети. Но вместо споменатите 1 160 000 лева да стигнат до максимално широк кръг от български избиратели, които, особено в чужбина са пръснати в най-различни точки и краища на света, бе направен опит голяма част от парите да бъдат насочат към максимално тесен кръг от медии (вж. тук и тук) . Няколко инициативни комитета насочиха почти цялата сума от своите 40 000 лева към 1-2 сайта, въпреки че те видимо не разполагаха с нужното медийно покритие в страната, да не говорим за чужбина.
Споменаваме тези проблеми и въпроси, защото се надяваме, че те ще намерят място в дискусиите на 11-тата световна медийна среща, която се открива утре в Атина. Първият панел от тази среща ще бъде на тема „Политики за българските медии и общности в чужбина“ и в него ще участва председателката на Комисията по културата и медиите към НС Полина Карастоянова, както и ръководителите на трите национални обществени медии – Максим Минчев, който въпреки всички трудности пак успя да организира поредната световна среща на българските медии; както и ръководителите на БНТ и БНР – Вяра Анкова и Радослав Янкулов.
Надяваме се също така, че след като на тази медийна среща ще бъде и министърът на образоването проф. Тодор Танев и след като на нея ще се говори и по образователни въпроси, че ще бъде засегната по възможност и темата за български училища зад граница, които не получиха статут на образователни институции с последните промени в Закона за училищното и предучилищното образование. Българските училища зад граница изпълняват много важна роля за съхраняването на български език и култура за българските деца в чужбина, които стават все повече, за разлика от българските деца в страната. А българските медии зад граница често са онези първи, а понякога и единствени трибуни, на чийто страници или в чийто ефир се отразява животът на българските училища в съответните страни, и за проблемите, с които те се сблъскват.
11-тата световна среща на българските медии ще бъде закрита в Атина на 7 ноември, а на 8 ноември участниците ще отпътуват за София, след което и за страните, от които са дошли.
На добър час на 11-ата световна медийна среща!
.
Еврочикаго
