.
Светът е несигурен. Животът е тежък, пълен с неясноти и просто няма на какво да се опреш. Няма на какво да стъпиш и да кажеш: Ето, това е 100% така, както е – безспорно е, можеш спокойно да заложиш живота си. Тъжно. Все трябва да има нещо, в което да вярваме. Пред какво всички българи до един, без изключение, се прекланяме? Не бързайте да подскачате, че това е невъзможно. И не сочете смъртта. Тя е общ знаменател за всички ни, но нашето отношение към нея далеч не е еднакво.
И така, пред какво коленичим и навеждаме глави в знак на искрено възхищение? Сетих се – Ботев и Левски, разбира се. Отношението ни към Христо Ботев и Васил Левски е еднозначно. Боготворим ги, уважаваме ги. Те са наши национални герои. Всяка година почитаме датите им на раждане и тяхната кончина. По площадите на градовете се строяват военни оркестри. Нареждат се големци – президенти, министри, политици, дупетати… Всички, зорко охранявани от държавните еничари от НСО. Малко по-назад, зад ограничително въже е сбутан народът. Хем да не пречи на чорбаджиите и техните бодигардове, хем да не разваля лъскавата картинка. Честванията се предават по телевизиите. Журналята се надпреварват. С патетични речи лъскат егото на самоовластилите се паразити, които пък надуват бузи и пъчат гърди, сякаш те са пъпа на света…
Добре де, това, че се прекланяме пред Ботев и Левски, го уточнихме, ама защо? Защо те са нашите икони? Какво са направили, за да заслужат почитта ни?
Я да видим: Вдигнали са се на бунт срещу властта. При това с всички средства, с всяка фибра на тялото и духа си. Със слово – писмено и устно, с пушки, ножове и пистолети. Организирали са въстанически групи, комитети. Набирали са средства за закупуване на оръжия. Издавали са вестници, подтикващи към съпротива и подкрепящи българското самоосъзнаване. Отвличали са кораби, убивали са врагове. И всичко, което са вършили, са го правили безкористно. С пълно себеотричане. С поставяне на първо и единствено място на своята Кауза – Свободата на България. Освобождението на българския народ от османско иго.
Защо Ботев и Левски са ненавиждали толкова много тогавашната власт? Според техните собствени думи, които са достигнали до нас – не защото е била чужда, а най-вече защото е извършвала геноцид над българския народ. Хубаво. Геноцид обаче имаме и днес в България. Само че на власт са родни, български паразити. Дори по време на 500-те години турско робство няма такъв период, в който населението ни да намалее с 3 милиона само за 25 години. Няма такива колосални загуби и в най-страшните войни. Няма и такава ужасяваща мизерия – 2/3 от българите „живеят“ с недоходи от и около минималната работна заплата.
За цялата ни история, която според учебниците е над 1300 години, никога не сме попадали в толкова катастрофално положение. На този фон властта, в лицето на Бойко-Борисовци, Станишевци, Догановци, Костовци, Първановци, Златевци, Божковци, Герговци, Цацаровци, Велчевци… Господи, колко са много тия… Та, на фона на тази отчайващо нещастна картина, БГ чорбаджиите тънат в лукс и не знаят къде да си пъхнат поредната лъскава играчка – аксесоарче, струващо няколко годишни учителски заплати. Чудят се в кой от палатите си да завъртят поредната оргия и с коя лимузина да излязат на селския мегдан. На всичкото отгоре, се изтъпанчват на челни позиции в дните на Ботев и Левски. Сякаш не си дават сметка, че ако Христо и Васил бяха живи днес, то първата им работа щеше да бъде да смъкнат тая нечовешка антинародна власт. Да избият изедниците и да възстановят справедливостта по българските земи. Да накарат алчните червеи да повърнат награбеното и да го върнат обратно на народа.
Така щяха да постъпят нашите национални герои Христо Ботев и Васил Левски. Ето на това мога да се опра на 1000%. Безспорно е…
Та, за какво се прекланяме пред Ботев и Левски?
Ивайло Зартов,
8 октомври 2015 г.
