.
Сняг заваля в Онази нощ, но късно.
Светът не можеше да стане бял.
Човечеството вече беше мръсно.
То вече бе направено от кал.
Затътри Йосиф калните галоши
към кръчмата – да черпи по едно.
По три изпиха. Гледаха го лошо:
баща на син с небесно потекло?!
И той се срина. Злото се прокрадна
във иначе добрата му душа.
И се прибра вместо с букет – със брадва.
Замахна, но се свлече във калта.
Мария с гняв измоли небесата,
на две превита в калния си шал:
дано синът ми ходи по водата!
Дано и той не гази в тази кал!
Камелия Кондова
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Камелия Кондова е родена през 1969 г. в Добрич. Завършила е Българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Работи в Радио Добрич. Автор е на стихосбирките: „Повод за живот“ (1988), „Не и милост“ (1990), „Как се обича художник“ (1994), „Тепърва ще се уча на живот“ (1998), „Колко е живот да му се сърдя (2010). Камелия е отличена с Голямата награда на националния конкурс „Петя Дубарова“, с Голямата награда на националния конкурс „Веселин Ханчев“, с Първа награда на в. „Литературен глас“ – Стара Загора, с Първа награда от националния конкурс „Петър Алипиев“ (2003) и др. Член е на Съюза на българските писатели от 1997 г.
.
