И СЪВРЕМЕННИТЕ ХОРА ИМАТ НУЖДА ОТ СЪВЕТИТЕ НА ЕПИКТЕТ
Издателството на Нов български университет публикува „Диатриби“ на Епиктет, в превод от старогръцки на проф. Богдан Богданов
„Престанете, заклевам ви в боговете, да се възхищавате на материалното и да правите самите себе си роби на нещата, а после заради тях – и на хората, които могат да ви ги предоставят или да ви ги отнемат.“ – това е един от съветите, които Епиктет е дал на своите ученици, а чрез тях и на поколенията след него, които продължават да го четат. Нов български университет издаде „Диатриби“ на Епиктет в превод от старогръцки на проф. Богдан Богданов. Това е първият цялостен превод на диатрибите на Епиктет.
В края на І и началото на ІІ век сл. Хр., в епохата на т.нар. римска Нова Стоа, Епиктет преподава стоическа философия в Рим, а по-късно в римската колония Никополис. Диатрибите на Епиктет достигат до нас, записани от Флавий Ариан. Епиктет настоява определени стоически принципи да бъдат следвани от неговите ученици и слушатели, както и сам следва принципите на нищо неписалия Сократ, чието говорене обезсмъртяват пет века по-рано неговите ученици Платон и Ксенофонт.
Към превода на диатрибите на Епиктет Богдан Богданов се насочва по време на превода на „Към себе си“ на император Марк Аврелий, който претърпява редица издания.
Непосредствено след като излиза от печат, книгата „Диатриби“ на Епиктет е на път да се изчерпи от пазара, което води и до извода, че съветите на Епиктет още са важни за хората. Обсъжданите теми в беседите на Епиктет са – за това, което зависи и което не зависи от нас; за това как човек би могъл да запази във всичко лично, на което държи; за родителската обич; за положителната нагласа; за невъзмутимото спокойствие; за това какво е самотата и кой е самотен; за това, че човек трябва да е предпазлив в своите контакти; за свободата; за угодливото общуване; към тези, които държат да живеят спокойно, за безстрашието и много други.
В предговора към книгата проф. Богданов казва, че силата на този текст се крие не в това, че някой би го възприел за стопроцентова истина и би тръгнал по неговия път, а в това, че диатрибите имат способността да назовават и коментират основното, което определя човешкото живеене.
***
За угодливото общуване
Да бъдеш, който си. Трябва да си насочиш вниманието най-вече към това положение – да не общуваш свойски с никого от по-раншните си познати и приятели така, че да слизаш до същото като тяхното. Иначе ще погубиш себе си. Но ако ти мине през ума изречението, че „така ще постъпя нелюбезно и той няма да се чувства както по-рано“, спомни си, че нищо не става даром и че не е възможно човек да бъде същият като по-рано, ако не прави същото. Тогава избери кое от двете предпочиташ – дали тези, които са те обичали, да продължат да те обичат по същия начин, като останеш същият като по-рано, или да станеш по-добър, като не получиш същото като по-рано. Защото, ако второто е по-доброто, нека да го предпочетеш и нека да не те откъсват от него другите съображения.
Да се избягва подобно поведение. Никой, който има две поведения, не може да има успех. Ако ти измежду всичко друго си преценил, че това е с висока стойност, че към него се стремиш и че в него са ти усилията, на другото обърни гръб. Иначе това сдвояване ще ти причини и едното, и другото – нито ще успееш, както трябва в новото, нито ще успееш в онова, в което си успявал по-рано. Защото по-рано, искрено насочен към неща без стойност, си бил приятен за тия, с които си общувал. Ти не можеш да бъдеш добър в два различни вида общуване едновременно, ами колкото добре се отличаваш в едното, толкова няма да си добре в другото. Не можеш, като не пиеш, да бъдеш толкова приятен на ония, с които си пил по-рано. Тогава избери дали искаш да си пияница и да си им приятен, или да си трезв и да си им неприятен. Не можеш, като не пееш, да бъдеш обичан от тия, с които по-рано си пял заедно. Тогава и в този случай избери кое от двете желаеш. Защото, ако за теб по-доброто е някой скромен и приличен човек да каже: „Какво приятно същество!“, остави другото, откажи се от него и нека за теб да бъдат без значение и ония хора. Но ако това не ти харесва, обърни се целият към другото. Стани един от подвизаващите се по кабаретата, един от развратниците, заеми се и с произтичащото от тия работи и ще постигнеш онова, което желаеш. Заподскачай и заподвиквай на танцьора одобрително. Не би могъл да изпълняваш ролята и на Терсит, и на Агамемнон. Ако искаш да си Терсит, трябва да си гърбав и плешив. А ако искаш да си Агамемнон, трябва да си снажен, хубав, а и да си обичаш подчинените.
––––––––-
Веселина Василева,
НБУ
