Димитър Попкутуев, Frognews.bg
Главният прокурор Сотир Цацаров подаде оставка тази сутрин. Той връчи молбата си във Висшия съдебен съвет, на президента, председателят на Народното събрание и премиера. Половин час по-късно осем члена на ВСС, начело с шефа на етичната комисия Ясен Тодоров, също депозираха молби за освобождаване.
По обед оставка подадоха още: председателят на Върховния административен съд Георги Колев, заместник-главният прокурор Борислав Сарафов и шефът на Софийска градска прокуратура Христо Динев. Преди да връчи молбата си за освобождаване Цацаров разпоредил пълно разследване (не наужким, каквато е практиката) на всички зулуми: от контрабандата на цигари, произведени от „Булгартабак“, през тайните сметки на Борисов, Доган и Пеевски в Лихтенщайн та до затриването на КТБ и кражбата на Виваком.
Освен оставката, Цацаров написал още открито писмо до медиите и народа, в което се извинява за причинените неудобства и щети по времето на неговото господстване (от Господ) в прокуратурата. Бил готов да поеме и съответната отговорност. Не се съобщава за дарителска банкова сметка или телефонен номер, на който зрителите да гласуват.
Ако сте се зарадвали, било е напразно. Ако някой се е притеснил – да въздъхне. Спокич, просто журналистически трик за привличане на вниманието.
Такова нещо не е по силите дори на всесилния дух от вълшебната лампа на Аладин. Освен това такъв порой от оставки би означавал реален старт на реформите в съдебната система, което не устройва политическият ни елит. Никак.
Българите никой не ги пита. Те продължават да избират между две клечки – и двете къси. Така че 3 март в съдебната система не се предвижда, освен ако Юнкер не се появи изневиделица на бял кон, както някога ген. Радецки.
Поетът Робърт Бърнс ни е оставил прозрението: „И най-добре скроените мечти на мишките и хората остават често неосъществени“. Не нам, както се казва…
Истината е, че някои от споменатите по-горе магистрати с радост биха подали оставка. Нито сънят им е сън, след забъркването в мрачни схеми, нито парите си могат да харчат открито, както много им се иска. Освен това ги е обладал патологичен страх. Не смеят дори да кихнат, за да не ги чуе… знаете Кой. Камо ли оставки да пишат. Той е забранил думата „оставка“ и на нейно място е въвел универсалната „опраска“. Да се опраска този, да се опраска онази фирма и пр. Затова са му нужни „опрасквачите“, които е отгледал и привлякъл. Ненужни са му думи, като тези на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, че „моралът стои над закона“. Панов от няколко дни демонстрира истинско гражданско поведение и поиска комисия от незамесени в скандала „Яневагейт“ магистрати да извършат проверката по случая. Смел или наивен? Ще покажат следващите дни, когато ще му се наложи да понася бухалковите атаки на пеевските медии. Може и някое незаконно дете да му открият…
В последната си реч преди да бъде застрелян на 6 юни 1968 г, Робърт Кенеди, брат на президента Джон Кенеди, главен прокурор и министър на правосъдието на САЩ, заявява: „Ние, американците, преживяхме тежки моменти през последните години. Войната във Виетнам, бедността и безправието на цветнокожите са сред тях, но най-страшна е корупцията. Тя ни разяжда ценностите на нацията. Ние сме горди и свободни хора и ще се вдигнем като един, за да изтръгнем това зло“. 47 години по-късно малка България е в икономически, културен и ценностен шок. Преживяхме неща, които американците дори не могат да си представят. Но така и не се намери политик или управник, който да призове към отпор на корупцията. Вместо това без проблем се оказахме в последния стадий на заболяването корупция – клептокрацията. При нея дори лицемерните имитации на почтеност са изоставени.
На част от магистратите на кръга #Кой вече им е писнало да ги употребяват. Противни са дори гротескните защитни пледоарии на пеевските медии, защото ги официализират като част от мафиотизирания кръг. И това не е случайно. Омертата очаквано бе нарушена от двете „каки“ – съдиите Ченалова и Янева. Очаквано, защото бяха избрани за плячка на вълците. И Ченалова реши да говори. Ироничните коментари на главния прокурор и премиера не могат да угасят пламналия скандал. Той набира скорост и сигурно ще ги разочаровам, но в един момент ще се наложи да паднат няколко глави. При това съвсем заслужено, макар и неприятно късно. Само хора от „кухнята“ можеха да извадят мръсните ризи на системата и точно това стана. Ако бяхме правова държава, съдия Ченалова вече щеше да е защитен свидетел и да дава показания пред неангажирани в скандала съдии. Така се прави в белите държави. Статистиката за разкритите корупционни практики по света показва, че в над 90% от случаите, до процеси се стига по този път. Ще го изминем и ние, колкото и да се дърпа властта. Пронизителните крясъци и лайняните атаки на пеевските „медии“ срещу всеки, който иска реформи, ясно доказват, че краят наближава. Според класиците „формите на упадък са непредвидими“. Непредвидими са обаче и начините за разрешаване на подобни кризи. Гражданското въображение често се люшка като „Пияния кораб“ на Артюр Рембо и дори кралете на корупцията повръщат (кръв) от това люлеене…
Бюрократите в Брюксел вече показаха, че са разтревожени от случващото се тук. „Яневагейт“ освети, засега само като едно самотно фенерче, тъмните коридори на задкулисието. Там дебне зло по-страшно от терористичните атаки в Париж и Белгия, от свалянето на руски боен самолет или нападение с биологично оръжие. Защото корупцията убива всеки ден: бавно и по особено мъчителен за жертвите начин. Хиляди, милиони… След Ченалова куражът ще „посети“ и други нейни колеги. Така става обикновено.
Бандата на #Кой няма да остане в историята с подадени оставки. Първо, защото им е чуждо качеството достойнство, и второ – без властта членовете й са нищо. Ще трябва или да избягат от страната или да си приготвят самобръсначката и четката за зъби. Дойде им редът за късата клечка.
.
