Можем ли да налеем нещо в пълна чаша? „Няма как да стане!“ – звучи мъдро, но всъщност това е грешният отговор, защото има поне три начина как да го направим. Ако новата субстанция е по-тежка от старата, тя ще я избута и ще я замести. Можем с едно движение на ръката да излеем съдържанието на чашата и след това да налеем каквото си поискаме, или пък направо да я счупим и на нейно място да използваме друга чаша.
Принципът на изместване, заместване или подменяне на колективната памет е широко познат и използван от хилядолетия насам. Най-свежите примери днес са от Ирак и Сирия, където ислямските фундаменталисти унищожават древни християнски храмове и археологически артефакти, които биха могли да напомнят за съществуването на други религии и народи. Преди няколко години в Афганистан талибаните разрушиха статуи на Буда (на истинския Буда – не на пожарникаря Бойко Борисов), след като ги обстрелваха с оръдия. Огромните свидетелства за съществуването на будизма по тези територии бяха устояли на природни катаклизми и войни в продължение на 5000 години, но не оцеляха след „разбиването на чашата“. Така само след 50 години надали ще има някой, който да помни какво е било, какво е имало и какво е станало. Масовото изтриване на паметта е използвано в древния Рим, в Османската Империя и навсякъде, където са съществували взаимовръзки между завоеватели и завладени.
Само по себе си физическото премахване на доказателствата не води автоматично до изтриване на паметта. Необходимо е да се възпрепятства достъпът до книги, учебници и други носители на информация за миналото. Без значение как се наричат фанатиците: муджахидини, талибани или джихадисти – общото при тях е забраната за момичетата и жените да ходят на училище, момчетата посещават главно религиозни курсове, където изучават Корана, и то пречупен и тълкуван през крайните виждания на фундаменталистите. Там, където не е възможно да се осъществи подобна директна забрана и ограничаване на достъпа до образование, се прибягва до постепенна подмяна на изучавания материал.
Ярък пример в това отношение е държавата Абсурдистан, по-позната като България. Чрез пропускане на неудобни исторически факти и добавяне на удобни, чрез основно пренареждане на програмите по история, български език и литература се създават поколения българи, които да са послушни на новите ни поробители. Извършва се целенасочено и систематично впръскване на ценностна система, която възпитава в раболепие и нагаждачество. Все по-малко са българите, които си спомнят какво означават понятията чест и достойнство, и как се бранят те. Съвременна България е поробена. Тя е завладяна и разграбвана от ДОПГ (държавна организирана престъпна група) – сбор от корумпирани прокурори, съдии, политици, дупетати, министри и прочие висши държавни паразити, алчни и безскрупулни олигарси и местни феодали… Тази паплач от своя страна е готова да служи на всякакви чужди господари, само и само да остане на власт и да продължи да граби. Руски интереси, американски, европейски… всички те са защитени за сметка на българските. Чуждите и родни бейове нямат полза от образовани, културни и смели български граждани. Робите трябва да бъдат страхливи, тъпи, неграмотни и безпомощни.
В масовото опростачване са включени и много медии – слуги на ДОПГ. Те налагат „добрия“ тон. Те казват на оскотелите зрители кое е модерното и най-важното днес. А то е – задоволяването на единствената останала мозъчна гънка – любопитството на ниво „Биг брадър“, „Литъл систър“ и „Гранде простотия“. Известни личности, изглеждащи на пръв поглед нормални, се впускат с настървение да коментират какво било станало в „къщата“. Сякаш там са събрани Нобелови лауреати по химия, физика, математика, литература… и се решават световни жизненоважни въпроси. Всъщност това е като тест за бременност. Щом можеш да си пропиляваш времето, гледайки подобни безмозъчни тъпни и дори да се чувстваш щастлив от това – значи си добър роб на ДОПГ. Ти никога няма да се възпротивиш срещу Геноцида над българския народ. Твоят изпилен мозък дори няма да го забележи.
Ефектът на колективна подмяна на ценностната ни система е видим. На мислещите сякаш се казва: „Това не е вашата държава. Това вече е страната на мерзавците. Тук можеш да оцелееш само, ако си част от паплачта или слугинажа. Бягай! Не се мъчи, махай се оттук! Иначе и ти ще забременееш от мега оскотяването!“. Посланието изобщо не е случайно. На ДОПГ не й трябват способни на съпротива български граждани, затова ги подканя да избягат. Да се спасят, да си устроят живота някъде другаде, в някоя нормална държава. В Абсурдистан трябва да останат само мекотелите. Те не забелязват ничие нещастие, нито своето собствено, нито чуждото. Робите не знаят, че съществуват думи като справедливост, законност и възмездие.
С какво са пълни робските чаши ли? Какво има в празната чаша? Така наречената „празна“ чаша също е пълна. Само че с въздух…
Ивайло Зартов,
31 август 2015 г.
