Леонид Бершидский, агенция „Блумбърг“
Най-ефективната стъпка, която руският президент Владимир Путин направи, за да дестабилизира Украйна, бе това, което искаше Западът: той накара проруските сепаратисти в източната част на страната да прекратят огъня. След като отпадна прикритието на войната, вътрешните разделения и липсата на дееспособност на ядрото на украинския политически елит не закъсняха да се проявят. Вместо да стане надеждна демокрация след миналогодишната „революция на достойнството“, сега Украйна изглежда още един некомпетентен и корумпиран постсъветски режим. Не е учудващо при това положение, че в много важните отношенията между Киев и Запада започнаха да се появяват пукнатини.
В правителството цари бъркотия: премиерът Арсений Яценюк е заплашен от уволнение, щом това стане възможно от гледна точка на закона през декември (след като на 11 декември 2014 година Радата одобри програмата за дейността на правителството на премиера Арсений Яценюк, до 11 декември 2015 година украинският парламент не може да разглежда въпроса за отговорността на този кабинет), а това пък може да се отрази отрицателно на крехката управляваща коалиция, в която партията на Яценюк е втората по влияние. Ако тази коалиция се разпадне, а това е напълно вероятно, при положение, че Яценюк бъде принуден да подаде оставка, ще трябва да се организират предсрочни парламентарни избори. Има вероятност проевропейски настроените украинци да възприемат с облекчение подобен вариант. В законодателната власт доминират популистите, а това ще затрудни прокарването на важни реформи, ако някой изобщо планира да ги провежда. На 5 ноември парламентът отхвърли законопроект, забраняващ дискриминацията на хомосексуалните хора на работното им място.
Въпреки че новото поколение бюрократи направи опити да внесе промени, икономиката на Украйна остава нереформирана. Данъците са все така много високи, а мнозина продължават да се мъчат да ги заобиколят, обемът на сенчестата икономика не спира да нараства, регулирането на бизнес климата почти не се е променило. Международният валутен фонд (МВФ), превърнал се в главен източник на твърда валута за Украйна след рязкото свиване на обема на износа, гледа с известен оптимизъм на перспективите за растеж през идната година, прогнозирайки 2% увеличение на брутния вътрешен продукт (БВП). През октомври обаче той преразгледа прогнозите си за тази година, посочвайки спад на БВП с 11%. Най-популярният украински политик, който не е украинец, а бивш президент на Грузия – Михаил Саакашвили, назначен от държавния глава Петро Порошенко за губернатор на Одеска област, предложи либертариански пакет от реформи. Порошенко обаче официално не го подкрепи и сегашният парламент най-вероятно няма да го приеме.
Също толкова нереформирана е невероятно корумпираната съдебна система. През септември, след посещението си в Украйна, Кристоф Хайнс, специален докладчик на ООН по въпросите на извънсъдебните и произволни екзекуции, заяви, че в тази страна има „във вакуум на отговорност“. Хайнс посочи, че украинските власти са провалили разследването на гибелта на над 100 души по улиците на Киев през последните дни на революцията, а също и на 48 проруски демонстранти в опожарената сграда на Дома на профсъюзите в Одеса през май 2014 година. И двете разследвания са спрени, а всички опити на адвокатите на жертвите да ускорят процеса биват възпрепятствани от властите, тъй като някои от заподозрените за стрелбата в Киев продължават да работят във вътрешното министерство.
Хайнс също отбеляза, че украинската служба за сигурност „изглежда е над закона“. Освен обиските в някои технологични компании, направени през последните няколко седмици с цел сплашване, служители на силите за сигурност арестуваха Генадий Корбан, най-близкия сътрудник на олигарха Игор Коломойски, който бе против укрепването на позициите във властта на Порошенко. Украинските медии реагираха на този арест с обвинения в избирателен подход на правосъдието. Други олигарси досега не са подложени на гонения, вероятно защото са приели господството на Порошенко.
Две години след като корумпираният екип на бившия президент Виктор Янукович напусна Украйна, корупцията продължава да процъфтява в тази страна, а разследващите журналисти, които не изпитват страх, отново имат много работа. Една от главните фигури в техните разследвания стана самият Порошенко – единственият от 10-имата най-богати хора в Украйна, успял да умножи капитала си през миналата година – изглежда забрави обещанието си да продаде бизнеса си. Неговата банка се разрасна, докато много други банки останаха без лиценз. Имената на близки съюзници на Порошенко и Яценюк редовно се споменават във връзка с корупционни схеми с участието на украинските митници и енергийни компании. На 5 ноември най-известният украински журналист Сергей Лешченко, който през миналата година бе избран в парламента в партийната листа на Порошенко, публикува статия, озаглавена „Новото време“, в която той накратко описва сегашната политическа конфигурация:
„Системата, която бе пробутана на американците, на взаимно ограничаване и балансиране, не работи. Вместо да се контролират един друг, екипите на Порошенко и Яценюк сключиха сделка. Те си поделиха сферите на влияние и отговорност, така че пътищата им да не се пресичат и да не влизат в конфликт.
Американците са силно забележими в украинския политически процес. Посолството на САЩ в Киев стана център на могъщество, а украинските политици открито говорят за това, че назначенията и уволненията се съгласуват с посланика на САЩ Джефри Пайет и дори с вицепрезидента Джо Байдън. „Посланикът Джефри Пайет и американската администрация са на върха на пирамидата на влиянието в цялата история на независима Украйна“ – написа Лешченко.
Европейците също участват във вземането на решения за системата на управление на Украйна, и то не само защото са донори, тъй като в това отношение САЩ имат доста по-голяма тежест заради влиянието си върху МВФ, а защото безвизовите пътувания до Европа са една от основните цели на Порошенко. В неговите очи това би легитимирало усилията му да направи Украйна по-европейска и да съживи спадащата си популярност.
Изискванията на Европа за безвизов режим са фокусирани върху сериозността на Украйна в борбата й срещу корупцията. Неотдавна ЕС отказа да отпусне допълнителни пари за антикорупционната прокуратура заради „опасенията, предизвикани от личностите на хората, които участват в подбора“ на прокурори. Тук очевидно се има предвид екипът на главния прокурор Виктор Шокин, протеже и дългогодишен съюзник на Порошенко, който бе обвинен в подкопаване на антикорупционните усилия.
Можем да направим следния извод: войната на Украйна с нейното минало се оказа още по-неуспешна от военната й кампания срещу Русия. От „революцията на достойнството“ мина доста време, за да се сочи тя като оправдание за липсата на значителен напредък. Усилията на САЩ и Европа Украйна да се управлява отвън до голяма степен също се провалиха: хватката на олигарсите и на корумпираната бюрокрация, в която е впримчено останалото от украинската икономика, се оказа твърде силна, а схемите им – с твърде дълбоки корени.
Развитието на украинското гражданско общество е блокирано от интересите на тези влиятелни среди. Съмнявам се, че то ще успее да тласне страната по по-цивилизован път на развитие чрез обикновените механизми на изборната демокрация: местните вотове потвърдиха, че постсъветските практики на измами, подкупи и сплашване все още не са преодолени. Няма особено силно желание за нови бунтове, защото е минало прекалено малко време след революцията и войната в източната част на страната. Само че ако сегашният политически елит не намери сили да въведе ред в редиците си, което е много малко вероятно, украинската история на смяна на режима чрез насилие вероятно все още не е приключила. /БТА/
.
