Бързам да включа ТеЛе-то. Имало някакво много знаково посещение у нас. Вселенският патриарх бил дошъл! Бре! Докато се чудех на коя вселена е патриарх-гостът, се загледах в картинката. Ирландската пастирка Плевнелиев чете от някакво листче умни думички. До него стои леко проскубан възрастен поп, целият в черно. Видимо напушената пастирка тъкмо приключваше с четивото, когато черноризецът ѝ подаде дясната си ръка да се здрависат. Настъпи суматоха, със своята дясна ръка Роската побърза да мушне „пищова” (листчето) в левия вътрешен джоб на сакото си, като в същото време с левачката си сграбчи протегнатата десница и се усмихна, както само той си може.
„Знаковото посещение” взе думата и още от втората секунда почна да иска от България да върнела някакви църковни реликви, които българската армия била заграбила през Първата световна война от църквите в Северна Гърция, демек в Южна България. Вселенският наглец настояваше българският президент да си свали гащите, без да си дава сметка, че това е невъзможно – пастирката е известен нудист.
За да разбера за какво иде реч, направих справка: В настъпващата българска армия наистина е било създадено специално подразделение, което да прибира по-ценните предмети от църкви и манастири в освободените земи. Вярно е, че е въпрос на гледна точка къде точно се намира нашата южна граница или пък северната гръцка… Но едно нещо е безспорно. Всичко отдавна е пито-платено. Според Ньойският договор за предявяване на всевъзможни претенции Гърция е имала срок от 5 години. Този срок отдавна, ама много отдавна е изтекъл. Каквото са пожелали, им е платено, върнато, дадено и т.н. Днес вселенският нахалник има толкова право да ни упреква, че имаме нещо да даваме, колкото ние, българите, можем да си поискаме излаз на Егейско море + остров Тасос. Не съществуват никакви правни основания за подобни мечти.
Ядосах се, страшно се изнервих на чуждото плямпало в расо, но още повече побеснях заради родното недоразумение Росен Плевнелиев, който не само допусна посещението на вселенския тарикат, ами и го награди с орден „Стара Планина“. Да кажем, че в предварително обявената програма никъде не е било споменато какви „искания” ще има византиецът. Да предположим, че нашето разузнаване изобщо не е в час какви намерения и теми за разговор ще се озвучат при посещението на цариградския поп. Изненадали са ни, хванали са ни по без гащи. Добре де, случва се. Само да не си помислите, че след случката Роската е отреагирал достойно. Няма такова нещо. Вместо да натири вселенския пришълец, нашето чудо продължи да се лензи.
При всички положения остава голямата питанка защо изобщо ни е нужна президентската институция? Какво реално работят тези хора и нужни ли са ни? Колко милиони харчат, за да се показват по националните празници? И не може ли милионите да отидат за деца, майки, пенсионери, младежи, бедни, болни…? Спомняте ли си, че имаме и експрокурорка вицепрезидент? Къде ли плува таз скумрия? Боже, Боже, вземи си вересиите! Пардон, грешка – Боко, Боко, вземи си вересиите! То и Боковият приятел Гоце не ставаше, ама сега положението е отчайващо. Нищо чудно няма да има, ако следващите галактически гости на БГ Президентство поискат да се върнем в степите, откъдето сме дошли, или още по-назад – някъде около Великата китайска стена, та да им освободим тукашните територии, че били на стринка им.
Докато Пастирката легитимираше вселенския натрапник, Боко-Боко, великият обещавач на справедливост, взе, че се скри. Вместо да застане пред нахалника и гледайки го в очите, да го прати на майната, както е прието за един мъжкар, той се ошмули. Мъжагата от Банкя се скатá, уви се около магнолията си и се направи, че го няма. А за какво изобщо ни е нужен Премиер? Да реже лентички, да играе футбол и да се снима с кучетата си… За това ли?
Ивайло Зартов,
11 ноември 2015 г.
