Каквото и да дращи перото ми, всяка година съборът на тромпетистите и духовата музика в сръбското градче Гуча трябва да се види, да се чуе, да се изживее, да се изяде и да се изпие.
Ако сте вегетарианец или заклет трезвеник – нямате място в Гуча. Ще останете гладен, защото навсякъде летят плескавици и печени прасенца, а реките от бира, които се леят из улиците, могат само да ви подразнят. Дори рибата в местната рекичка, която преминава през градчето, дори тя е пияна и зашеметена.
В рамките на една седмица градчето, което гучанци наричат „варош“ (което значи стар град с крепост, но в днешното му значение се подразбира като нещо средно между село и град), побира в себе си половин милион туристи. Повечето са сърби, но има силно присъствие и на поляци, французи, словаци, шведи, доста българи, италианци, унгарци… А бе, цвят и колорит от цяла Европа!
Ще речете – ъъъ, французи и духова музика? Какво е това?!
Те просто идват за купона, танцуват като хеликоптери по такта на духовите инструменти и се забавляват обичайно с джойнт в уста.Тазгодишните французи, които бяха около нас, сякаш бяха клонинги на Боб Марли. Весели, положителни, открити… и напушени.
Един от тях явно бе прекалил, та дойде на концерта на стадиона с бинтован крак и патерица. Негов приятел обаче реши, че това не е „куул“, и му отмъкна патерицата, за да танцува с нея…
Трети снимаше хепънинга с модерен телефон и с телескопична дръжка.
…
Задължителна част от необявената програма на туристите е да се покатерят на паметника на тромпетиста и да играят отвисоко под бурните аплодисменти на тълпата.
Често това са млади сърби, но тази година имаше и момиче с къси панталонки. Другарите им, събрани около паметника, викат свирещ оркестър и срещу някой динар църните музиканти надуват тромпетите и им свирят каквото си поръча клиентът.
…
През деня на „Мала сцена“ се провеждат истински празници на духовата музика.
Начинаещи и прохождащи таланти могат да свирят и играят пред очите на взискателните гости.
Имаше изпълнения на младежи от Полша, от Сърбия, от Македония, от Босилеград с (който е в Сърбия, но там също живеят българи) с традиционни костюми. Сърцето ми почти спря, когато излязоха нашите духови оркестри. Чувство на гордост се разля по тялото ми и сълзи на радост избликнаха неконтролирани по страните ми. За кураж, разбира се им подвиквахме „Българи, юнаци!“ и „Айде наштееее…!“
Това е то, на сърби духова музика да свириш… Малко е като на краставичар краставици да продаваш, но и нашите „краставичари“ си ги биваше.
…
Обаче от толкова много пиене, игране и музика страшно се огладнява. Тъй като сме заклети чревоугодинци, сядаме да хапнем в едно от стотиците кафани.
Ако сте били в Сърбия, а не сте яли куспус, знайте, че въобще не сте били там!
Това е традиционно сръбско ястие, което има уникален вкус. Прави се от кисело зеле и свинско месо в специално керамично гърне, на бавен огън с часове. И то се приготвя на дърва. Сервира се с безсолен, странен хляб и бучка сирене. Цената му варира от 250 до 300 динара, което ще рече кутия цигари за 3-5 лева. Непременно си подарете това удоволствие, тази експлозия за вкусовите сетива!
(На мен лично този куспус ми бе по-вкусен от печеното прасе на чеверме.)
…
Дните са дълги и жежки по това време на годината, прибираме се в палатката да починем, но преди това изпиваме по някоя друга чашка охладена водка с любезния домакин Мича, който ни подслони в двора си срещу скромната сума от 30 евро за цяла седмица, в която цена бе включено и „туш“ и „тойлет“, демек къпане и тоалетна.
Разрязваме пъпеша, който той е охладил предварително, и се настаняваме на масичката пред дома му на сладка балканска раздумка.
В туй време по пътя се задава една стара и невчесана циганка, която стиска в ръцете си малко дете и проси. Спира се на декоративната оградка на Мича (мъжът с черната тениска на снимката) и вика:
– Господине, дай паре за лебо. За дете…
А Мича невъзмутим й отговаря:
– Па не съм ти я правил дете, та да ти давам паре. Първо да направиме дете, па че му купим лебо!
Едвам се удържах да не прихна. После Мича разказа един виц на сръбски, та ме довърши и дълго хихикахме в палатката.
„Стоят два полицая и една полицайка. Що е та?“
А отговорът е „Дупка в закона!“.
(Следва продължение)
.
Текст и снимки:
Деси Цветанова
