Един празник, който трябва да възкръсва НЕ формално –
Денят на Будителите
За близо 30 години през ръцете и сърцето ми са минали много училищни празници и тържества, и почти всички са били чудесни и със сигурност искрени. Защото е трудно да накараш децата да бъдат формални, те дори и формалното правят сърдечно. Но с радост мога да кажа, че тазгодишният ни празник по случай 1-ви ноември – Ден на Будителите, беше един от най-тържествените.
Имаше и причина да е така. Да празнуваме високоцеремониално в Лондон бе идея на Асоциацията на българските училища в чужбина, училището ни към Посолството в Лондон и училище „Звънче“ в графство Съри.
На семинар за българските учители в чужбина, организиран в Троянския манастир от Българската патриаршия, получихме съгласието на Западно и Средноевропейския митрополит Антоний да отпразнуваме заедно Деня на Будителите на 1 ноември 2015 г. в Лондон. Подкрепи ни с желание и нашият посланик, г-н Константин Димитров, който отправи и лична покана към него. Очаквахме да посети нашия празник и официална делегация от Министерство на образованието и науката, водена от главния секретар – г-н Красимир Вълчев.
В предишни години винаги сме отбелязвали 1-ви ноември по класове в класната ни стая. Тази година искахме да го направим различно. Защото има значение децата да видят уважението към събитието в неговия впечатляващ мащаб, да чуят думи, които да се впият в съзнанието им със сила и да се помнят дни, че и години напред. В чужбина нуждата от будители и будителство е още по-вопиюща, будността ни българска е дълг сред чуждото, за да не сме безкоренни.
Салонът бе пълен, осветен и притихнал. Тържественият празник откри с поздравление към всички посланик Константин Димитров. След него – митрополит Антоний. В думите му на богослужител имаше искрена духовност и пожелание за единство, казани с благост, която те кара да вярваш. Дълъг бе списъкът с поздравленията,сред които и поздравът от издателство „Аз Буки“.
Никое не звучеше формално, във всяко имаше сила и гордост. Няма да мога да опиша усещането, което спираше всеки дъх в залата. Тишината бе като в църква. Със сила звучаха думите на Кольо Фичето да не градим зидове помежду си, а да градим мостове, цитирани в поздрава на г-жа Петя Цанева – зам.-председател на АБУЧ. Вълнуващо бе посланието на вицепрезидента Маргарита Попова, което тя изпрати до всички българи зад граница в навечерието на 1-ви ноември: „Днес будител трябва да е всеки от нас – по своему и за добро!“
В тези минути всички на нашия празник се чувстваха продължители на историята българска. Търся думите, за да ви предам поне малко от величието, което присъстваше в тези мигове на тържеството ни. Едва ли ще се справя както ми се иска.
Програмата ни започна с изключителния рецитал, подготвен от г-жа Здравка Момчева и нейните гимназисти, по нейни стихове и заветните слова на Паисий.
Като заклинание звучаха познатите думи на Светителя, като поклон и продължение на призива за дълг допълваха стиховете на Здравка. Такава хармония от гордост – българска гордост… В дни, когато е нужно повече от всякога да има будители, будителство и будност, за да се скърши неверието.
И след тези напътстващи слова – запя нашата Десислава Стефанова с част от изпълнителите на Лондонския български хор „Тебе поем“ и „Святой Боже“ от Добри Христов. Не гласове, ангели пяха… И залата плачеше… Наистина.
Всичко беше тържествено и мило: малката Стела от 2-ри клас с родопската си песничка, в съпровод на цигулка от брат й Никълас от 7-ми клас; Иван от 6-ти клас с невероятното му изпълнение на стиховете на Йонка Христова:
Орисах те, сине, с носталгия.
Цял живот болен да ходиш
по тази шепа България
и да не млъква в душата ти
песента на родопските чанове.
Заиграха хорцето си малките танцьори от училище „Звънче“ в графство Съри, запя виртуозно“Пътнико свиден“ Александра от 5-ти клас в същото училище.
Мириам Панчева от музикалната школа на Деворина Гамалова замая с изпълнението на цигулка на „Размишление“ от Масне.
Програмата бе толкова стилна.
Д-р Адриана Любенова – преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“ поднесе поздрав от името на университета и направи дарение от името на АБУЧ – иконата на Св. Паисий Хилендарски (копие на иконата, която тя сътвори и подари на Папата в Рим на 24 май тази година). Предния ден в училището ни имаше творческа работилница и под нейното ръководство учениците рисуваха икони на българските светии – будители: Кирил и Методий, Климент Охридски, Борис Покръстител, Иван Рилски. Творбите бяха показани на всички в залата и малките иконописци се почувстваха достойни приносители.
Накрая всички станахме на крака и запяхме като в храм: „Хубава си моя горо“.
Свято беше всичко в този ден и децата го усетиха. Нашата почит към Деня на Будителите се вля в кръвта и в спомените им. Сигурна съм, че ще я пренесат през годините. В това е смисълът – дарихме наследство, дарихме бъдеще.
Снежина Мечева,
директор на Българското училище към Посолството в Лондон
говорител на АБУЧ
.
Още снимки от събитието:
