За уволнението на съдия Ченалова и за Биволъ

2 thoughts on “За уволнението на съдия Ченалова и за Биволъ”

1. Имтересно мнение на Бедров

   ИВАН БЕДРОВ
   ​“Сезирала съм европейските институции за важни политически фигури, включително и главния прокурор“, каза три пъти в последната седмица бившата съдийка Румяна Ченалова – веднъж на входа на ДАНС и още два пъти в интервюта за bTV и „Биволъ“.

   Месеци по-рано банкерът в изгнание Цветан Василев каза, че е предал на нотариус също материали за фигури от високите етажи на властта:

   „Много нелицеприятни неща за целия политически елит.“

   И двамата открехнаха съвсем малко вратата – че с нищо не могат да изненадат публиката, просто имат доказателства за това, което всички говорят:

   „Аз мисля, че няма среден българин, който да не знае истината за този елит. Погледнете форумите и ще разберете“, обясни Василев пред „Гласове“.

   Какво е общото между Ченалова и Василев?

   И двамата заплашват момчетата от статуквото, че знаят нещо повече за тях. И двамата искат да знаем, че са направили усилия информацията да достигне отвъд обсега на местните момчета – „европейски институции“ и „нотариус в чужбина“.

   И двамата бяха доскоро част от същата игра – на превземане на институциите, на проникването на частни интереси в изпълнителната, съдебната и законодателната власт, на неспазване на правилата в името на нечий частен интерес.

   И докато всички държавни пари отиваха при Василев, всички „скъпи“ дела отиваха при Ченалова. Включително и част от делбата на наследството на империята КТБ се озова при бившата зам.-председателка на Софийския градски съд – „Булгартабак“, определяната за ядро на бизнес-мрежата на Василев „ТЦ-ИМЕ“, кредити на строителни фирми от същата сфера на влияние. Преди това бяха „Октопод“, „Сапард“ и други знакови дела. Все при Ченалова.

   Всичко това е само за припомняне, че ако има малко на брой хора в България, които разполагат с достоверна информация за това кой, с кого, какво, как и кога, то Ченалова и Василев със сигурност са сред тях.

   И преди двамата да са ни станали симпатични и да започнем да ги приемаме като борци за законност и справедливост, е добре да си припомним и още някои общи неща: и двамата в момента са обвиняеми. И двамата бяха изхвърлени от момчетата извън борда. И двамата се чувстват притиснати и, вероятно, се опитват да изтъргуват съдбата си срещу заплахи от разкриване на информация.

   Какво от това?

   Нито един от последните факти обаче няма връзка с разкриваната информация по същество. И нито един от тях не може да бъде оправдание за това да не се интересуваме от информацията по същество. А тя е не само интересна, но и важна:

   Засега имаме потвърждение от Ченалова, че изтеклите записи на нейни разговори с бившата председателка на Софийския градски съд и също обвиняема Владимира Янева са автентични. В тях се говори за „сговаряне“, „оправни“ членове на ВСС, лобита, поръчки за „опраскване“, есемеси от някой, който се държи като премиера, разкриване на класифицирана информация, нарушение на етичните правила на магистратите и т.н. Нищо от това не заслужава да бъде подминато.

   Засега от Василев имаме в прав текст изречени имена за това кой е собственик на „Булгартабак“, „Левски“, „Водстрой“ и други, за разпределяне на обществени поръчки, за влияния, срещи и т.н. От това възникват въпросителни за зависимостта и работата на редица институции.

   От другата страна имаме мълчание. Нито комисията „КТБ“ в парламента пожела да изслуша Василев, нито Висшият съдебен съвет (ВСС) пожела да провери по същество разговорите между Янева и Ченалова.

   Европа ли да чакаме?

   Новината, че Ченалова е предала на „европейски институции“ информация, звучи много обнадеждаващо, но всъщност не трябва. Няма такива европейски институции, които да предприемат директно действия след получаването на – да предположим – взривоопасна информация за мафиотски обвързаности по високите етажи. Дори и често споменаваната и все още в бъдеще време обща Европейска прокуратура е планирана да се занимава само със злоупотребите с европейски средства. Което пак е нещо.

   Наивно е да си мислим, че по един или друг начин, „началниците“ в Брюксел не са получавали и досега достатъчно информация за България. И най-многото, което могат да направят, е да продължават да включват в редовните доклади по Механизма за сътрудничество и оценка израза „недостатъчен напредък“. Вече осем години тези доклади казват почти едно и също, а притеснителните изрази вече дори не са новина. Дори Венецианската комисия преди месец каза в прав текст, че „бившите социалистически държави са наследени мощни прокуратури, които застрашават независимостта на съда“. И нищо.

   Трябват хора

   Изчистването на властта от зависимости, за да не си задаваме повече въпроса #Кой, може да стане само тогава, когато достатъчно хора го поискат. Нито натиск от Брюксел, нито внезапно зажаднели за справедливост отлъчени като Ченалова и Василев могат да свършат работата. Те могат само да бъдат безкрайно полезни на хората, които тук – в България – искат да направят това.

   Красивият начин на изразяване на недоволство са протестите. Красивият начин е те да стряскат политиците и те да се съобразяват с нетърпимостта към модела #Кой. Когато обаче съпротивата на момчетата от статуквото е толкова мощна, когато тя мобилизира медии и институции, а отсреща е до голяма степен безразлично население, което приветства всеки протест на казаните за ракия, но пита „кой ви плаща“ на всеки протест за законност, тогава красивите формули не помагат.

   Готовността на бивши участници в играта да свидетелстват може да бъде използвана. Стига някой да го поиска от тях. Засега в трите власти има само по един човек, който да е призовал за разследване по същество на записите.

   Съдебната: Лозан Панов, председател на Върховния касационен съд.

   Изпълнителната: Христо Иванов, министър на правосъдието

   Законодателната: Радан Кънев, съпредседател на Парламентарната група на Реформаторския блок.

   Малко са. Колкото по-малко са, толкова по-лесно машината на момчетата от статуквото ги пакетира и ги обвинява в небивали измислици – общо взето винаги някой „враг на Родината“ иска да разклати прекрасното настояще в „Клета Майка България“.

   Предстои Народното събрание да гласува на второ четене промените в Конституцията, свързани със съдебната власт. Намерението на момчетата е скандалните разкрития да не бъдат част от дебата. А ако случайно някой ги спомене, те да призоват за обединение срещу „опита за преврат“. След това, разбира се, да го „опраскат“ в медиите си, а накрая да си гласуват нещо, което да не промени нищо.

   Това, което не разбират обаче, е, че капките продължават да капят. Вир още не е станал, но времето върви само в една посока. И изградената от тях система не издържа – на едно място се пръска, на друго се чупи крак, на трето се набира гной, на четвърто някой отвътре чупи прозореца и т.н.

   Това е доброто, което следва от разказите на Ченалова и Василев. Нищо, че те не са от добрите.

2. Мълчанието е злато

   Стара робска, опа, българска, поговорка
   Автор: Стоян Николов – Торлака

   Кво стана бе, другари журналисти!? Май нещо започнахте да издишате откъм опорни точки, въпреки безсъмнената си креативност в тази посока. Дори и вие не можете да удържите на натиска на здравия разум, който все по-осезаемо се заражда в доскоро осиротелите главици на българския народ. И изпаднахте в паника, та заменихте добрите си стари тезиси с истерични крясъци по адрес на шепата медии, все още разпознаващи призванието в това да отразяват обективно истински значимите за обществото събития и да го алармират при евентуални своеволия от служителите му, така склонни да се замозабравят и да се самоназначават за дерибеи.

   Вече няколко седмици минаха от едни безпрецедентни избори, организирани въз основата на златния принцип на Андрей Ляпчев „Со кротце, со благо и со малко кютек“. Тук-таме се прокрадне по някоя дума между редовете.

   Властта се тресе и заради записите на какините разговори, изнесени от колегите ми в „Биволъ“. Разговори, показващи не само това, което всички мислещи хора в България знаят, а имено че съдебната ни система е по-извратена от Владо Кузов, но и че състояния като разделение на властите, морал, отговорност пред обществото, достойнство, справедливост, законност, възмездие са толкова налични във висшите етажи на властта у нас, колкото и девствеността на произволно избрана певачка от „Пайнер“. Пак мълчание.

   Вие, драги журналета, през цялото време следвате директивите и услужливо сте си заровили главите в пясъка за истински важните неща за нашето общество, към което имате и морален, и професионален дълг. Голяма битка водите, за да скриете слона в стаята зад псевдоновини, но за ваш ужас май тоя път няма да ви е толкова лесно. Дали защото скандалите са прекалено големи поради самозабравянето на господарите ви, дали защото хората в България наистина лека полека започнаха да проглеждат. Може би и заради двете.

   Каква информационна стойност имат панаирите на малкия русофилски Хитлер и на природното недоразумение, което напоследък му се води дясна ръка, в сравнение с това, че целокупната политическа, съдебна и олигархистична система в страната се тресе от безкраен низ от не просто скандали, а системни грешки? На кой здравомислещ човек не му е ясно, че докато те се замазват с козметични ремонти кризите в икономическата, демографската, образователната, правосъдната, медицинската сфери и изобщо в държавността ще расте лавинообразно?

   И ето, излизат записи на наистина скандални разговори между двама висши магистрати. Не ме интересува това, че някой си самозабравил се им вика „две жени“ или „каки“. Още по-малко ме интересува дали са законни или незаконни. А вие със зъби и нокти се опитвате да поставите фокуса именно там. Единственото, което е важно за мен в случая, в качеството ми на български гражданин, е дали записите са автентични. А всички факти показват, че те са. И разкриват една стряскаща картина на самодоволство и незачитане на никаква законност именно от срана на системата, която трябва да гръбнакът на същата тази законност.

   Във всяка нормална страна с гражданско общество и един от основните двигатели за създаването му, обективни и неподкупни медии, такъв скандал във висшите кръгове на властта би довел до поголовни отставки, незабавни реформи из дъно и лавина от протести. Да, но родните журналя за пореден път показаха продажността си в услуга на статуквото. Вместо да впрегнат всички усилия и информационни канали, с които разполагат, за да достигнат до същината на аферата, те какво направиха?

   Напънаха се колкото могат, за да отклоняват вниманието към абсолютно маловажни и дори безсмислени скандали и скандалчета, новини и новинки. Но още по-долното им начинание беше друго. Не застанаха от колегите от „Биволъ“, за да покажат поне рехава журналистическа етика. Напротив, поставиха всичките си долни инстинкти и първична злоба в услуга на измислянето на всевъзможни откровено тъпи обвинения, клюки и тотално безсмислени и безпочвени клевети срещу редакцията ни. По стара традиция повечето от тях бяха на личностна основа и нямаха никаква връзка с професионализма, то се знае. Само и само ако може да се отклони колкото се може по-голяма част от вниманието от истински важните за обществото и самото бъдеще на държавността ни теми.

   Да, но западните медии и институции не се хващат на подобни хватки. Те не се страхуват да показват на хората фактите и да ги наричат с истинските им имена. Затова и много от тях оцениха „по достойнство“ важността на изнесената от „Биволъ“ информация и й отделиха подобаващо внимание. Това е лакмусът. Ако живеехме преди десетилетие-две, недраги български журналя, можеше и да потулите нещата, за да сте от полза на господарите си и да получите някое кокалче и погалване по врата. Живеем в епохата на Интернет, колкото и да не ви харесва това.

   Грозната за вас и прекрасната за нас като общество истина е, че информация се прикрива все по-трудно и кукловодите ви ще трябва да спазват правилата и законността, ако искат да запазят топлите си кресла. Няма как да ги потулвате вечно. Можете само да правите така, че това змийско гнездо, което представлява българската медийна среда, да се срива все по-главоломно в класациите за свобода на словото. В това отнешение се справяте отлично, никой не може да ви го отрече…

   .