Реконструкцията на задружните усилия по спасяването на Владимира Янева като реквием за институциите
Галина Гиргинова, Judicialreports.bg
Приликата с действителни лица и събития не е случайна. Така може да се обобщят натрапващите се съвпадения между стройния разказ “по фактите” на бившата председателка на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева в изтеклите записи, публикувани от „Биволъ“, реалните събития около проблемите в най-големия окръжен съд в страната, аферата „Червей“ и кариерната история на споменатите от Янева имена в доверителния й разговор с вече бившата й приятелка Ченалова.
Реконструкцията на събития от средата на миналата година до днес не оставя поле за съмнения, че описаното от Янева вмешателство на премиера Бойко Борисов по казуса и координираните действия на главния прокурор Сотир Цацаров, председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев и членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), са възможни. Нещо повече – упоритите опити на главните действащи лица да омаловажат разказа на съдийката за мисията по спасяването й чрез свеждането му до махленски клюки, разменяни между „две жени/каки/подсъдими“, не намалява тежестта на “съвпаденията”, а напротив – дава основания да смятаме, че Янева достоверно пресъздава ежедневието на произведената от политическата и икономическа власт съдебна номенклатура.
Порочното начало
Публичната фигура “Владимира Янева” беше създадена изневиделица още когато никому неизвестната съдийка се оказа част от делегацията на Бойко Борисов във Ватикана за среща с папата през 2011 г. След това беше оповестено (с признания и от двете страни), че е семейна приятелка на силовия министър Цветанов. После тя стана председател на СГС (като буквално “издуха” подкрепената от 109 съдии от СГС и САС кандидатура на Величка Цанова и предизвика две оставки във ВСС на съдиите от ВКС Галина Захарова и Капка Костова. Съпругът на Янева пък от граничен полицай става шеф в любимия пристан за неслучайни роднини РВД през 2011 г., тъй като размерът на заплатите е ненадминат.
Целият мандат оттук нататък на съдия Янева беше изпъстрен със скандали във връзка с неслучайното разпределение на делата (емблематични примери са тези със съдиите Мария Георгиева, която наложи несъществуващи обезпечения на “Труд” и “24 часа” и Ченалова, която след като получи любимото на властта дело “Октопод” и задържа Алексей Петров, стана и търговски съдия по много съществени за политическата система и икономиката на страната дела).
В средата на миналата година след акцията на прокуратурата в дружества на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, която впоследствие се превърна в наказателно дело, вниманието на медиите се фокусира върху разпределението на делата, свързани с икономическите интереси на доскорошните партньори Василев и Делян Пеевски. В края на юни стана ясно, че при съдията от Търговското отделение на СГС Румяна Ченалова има необичайна концентрация на този вид дела, свързани с преразпределянето на капитали на дружества от оста „Пеевски-Василев“.
Повече от месец по-късно кадровият орган на съдебната власт възложи на Инспектората към ВСС да извърши проверка по образуването и движението на делата в Търговското отделение на СГС. Поводът бе именно съмнението, че компрометираната система за случайно разпределение на делата „LawChoice“ e избрала в рамките на няколко дни най-малко три пъти съдия Ченалова по делата „Пеевски-Василев“ от общо 21 съдии в същото отделение.
В началото на ноември призивите на медиите съдията-докладчик по делото за несъстоятелността на КТБ да бъде изтеглен публично бяха подминати мълчаливо от председателката на съда Владимира Янева, а съвсем скоро след това се разбра, че протоколът от случайното разпределение на делото липсва на сървъра на ВСС. От съвета твърдяха, че проблемът е само технически, но паническите опити скандалът около абсолютното затъмнение на избора на съдия по процеса да бъде неутрализиран, разкриха редица съмнителни практики в СГС по образуването на делата – от образуване на „кухи“ дела до концентрацията в ръцете на един зам.-председател на случайния подбор в ключовите Търговско и Гражданско отделение в съда. Спешната проверка на ВСС по разпределението на делото „КТБ“ изкара наяве куп нарушения при случайния подбор по конкретното дело, но последствия за ръководството на съда в лицето на Владимира Янева и Богдана Желявска не последваха.
Скандалите обаче останаха несанкционирани от ВСС и незабелязани от три правителства и народни събрания, докато не стана международен скандал с участието на френския посланик (казуса “Белведере”), който обвини съдия Румяна Ченалова, че участва в кражбата на две дъщерни компании на френското дружество „Белведере“. Това бе и точката на кипене за съдиите в градския съд, които поискаха оставката на ръководството на съда.
Междувременно проверките опровергаха прибързаните заключения на ВСС и установиха, че няма техническа причина протоколът от разпределението на КТБ да липсва на сървъра на съвета, т.е. причината е от човешки характер. Нещо повече – външни специалисти установиха, че сигурността на системите на Софийския градски съд е компрометирана и всеки би могъл да източи информация от тях. И въпреки че през декември пъзелът на опасното състояние на безтегловност, в което бе поставен СГС от фаворизираното ръководство на съда, се нареждаше и пред очите на публиката, ВСС отново зае позата на регистратор на нередностите. Нито настойчивите призиви на съдиите от градския съд, нито обществения отзвук на скандала, накараха членовете на ВСС да потърсят отговорност от семейната приятелка на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов Владимира Янева.
Трусовете около съда продължиха и в началото на януари тази година, когато пред ВСС най-накрая бяха поканени за изслушване съдии от СГС, които разказаха за проблемите, които срещат с ръководството, хаоса в отделенията и липсата на каквато и да е организация. Резултатът? Членовете на ВСС реагираха сякаш за първи път чуваха за напрежението в градския съд. Седмица по-късно Калин Калпакчиев съобщи, че внася в кадровия орган отворено предложение за дисциплинарно производство срещу Владимира Янева и Богдана Желявска, което стъпва на данните за не/случайното разпределение на делата “КТБ” и “Белведере“, както и заради констатациите за неупражнен контрол при осигуряването на информационната сигурност в съда. Предложението така и не бе подписано от друг член на съвета.
Отбрана с всички средства
Все по-видимото усилие на ВСС да тупка топката за дисциплинарната отговорност на ръководството на СГС бе омъглено на 11 февруари, когато името на Янева изплува от нов скандален сюжет, свързан с незаконни разрешения за използване на СРС-та, подписани от нея. Тогава на заседанието на Министерския съвет премиерът Борисов дава нареждания на правосъдния министър Христо Иванов да запознае членовете на ВСС с констатациите от доклада на Бюрото за контрол на СРС-та по случая. Премиерът препоръчва на министъра със “съдиите и прокурорите (членовете на ВСС – б. а.), които са там, да разгледат законността на издаването на тези разрешения”. На следващия ден (12 февруари) председателят на Бюрото е изслушан на заседанието на ВСС. В същото време в изказване от Брюксел премиерът Борисов определя присъдата на Янева по справедливост – 400 години.
Тези събития са пресъздадени от Янева в разговора с Ченалова така: „Министърът също побеснява. Обаче нищо не става. Бойко Борисов тръгва да пътува за Белгия. За Брюксел. Пристига в Брюксел. И пред българските журналисти в Брюксел казва: Тази, съдийката Влади Янева, 400 дни и така нататъка, що си дала разрешения, 300 дни, кви са тия работи. И така и така нататъка“.
Същият ден главният прокурор коментира пред журналисти, че по Конституция премиерът трудно може да определи на кого да повдигне обвинения прокуратурата. “По-скоро смятам, че министър-председателят е изразил общото чувство и общото усещане от всичко това, което се е случило до момента”, уточнява той и обещава, че обвинения по разследването ще има и то в най-кратки срокове.
В изтеклия разговор с Ченалова Янева казва, че същия ден се е обадила на Цацаров и се е срещнала с него по повод на бъдещите си обвинения. „Той (главният прокурор) казва: Добре. Имай предвид, ако се наложи, може да те разпитаме като свидетел или служителя ти по сигурността на информацията и ги каза всичките тези неща. Но, каза, имай предвид, че мен Бойко ме извика, каза ми да те опраскам. Аз му казах, че на мен глупости не ми се правят. Популистки ходове не ми се предприемат. И ще гледам да завоалирам нещата, така че ако има някакво нарушение, все едно тебе са те подвели“, споделя съдийката и разказва, че „в същото време“ Съюзът на съдиите „скача“ в нейна подкрепа, а след това и ВСС.
Декларацията по повод изказването на Борисов на съсловната организация е публикувано на 13 февруари, а на ВСС – на 16 февруари. ССБ действително разпространява позиция, в която призовава министър-председателят да не се меси кой за какво да бъде обвинен и дали да бъде осъден. “Публичните изявления на високопоставени представители на изпълнителната и законодателната власт, в които се съдържат предварителни заключения за извършени престъпления, определя се кои лица следва да бъдат задължително оправдани и кои да бъдат привлечени към наказателна отговорност, като се посочват и обстоятелствата, с които да бъде съобразен размерът на наказанието им, представляват заплаха за правовата държава“, сочат от съюза.
От записа става ясно, че Янева е написала СМС до Борисов, в който му обяснила, че не е нарушила закона и че е получила обаждане от Димитър Узунов, „човекът на Бойко“ в съвета, „с който (б.а министър-председателя) комуникира и за всичко той му отговаря“. Тук се налага кратка реминисценция – Узунов продуцира славата, че е човекът на Борисов. Преди да бъде избран за член на ВСС от парламентарната квота по предложение на РЗС, Узунов е председател на Районния съд в Сандански (завършил е Висшия институт за подготовка на офицери и за научноизследователската дейност на МВР със специалност “Охрана на обществения ред и борба с престъпността”). Димитър Узунов е сред подписалите кандидатурата на Лозан Панов за председател на ВКС и в момента на криза, когато Панов декларира, че се отказва от надпреварата, именно той (заедно с Милка Итова) го увещаваха да промени решението си. Завръщането на Панов в конкурса бе оповестено първо лидера на РЗС Яне Янев, който от върл противник на Борисов смени позицията и го подкрепи многократно на избори. Сега Янев е съветник на премиера по борбата с корупцията.
Узунов уведомил Янева, че премиерът му е казал да не се притеснява. „Минават още 10-15 минути отварям си аз вайбъра и гледам от един непознат номер следното съобщение: И тук вятърът е много силен. Синоптиците казват, че времето ще се оправи. Да не забравяме, че Сандански е най-топлият град. Ако Митко каже, можем да отидем да се разходим в парка“, казва още Янева. Същият ден тя получава обаждане и от Милка Итова, председател на Комисията по предложенията и атестирането на съдии и прокурори, от чиято дейност зависи повишаването им, която също я успокоява.
На 17 февруари (вторник) съдийката се среща и с друг председател на комисия във ВСС, етичната – Ясен Тодоров, който й съобщава, че Борисов му пратил „един от най-доверените си хора“, да му каже, да „не я закачат“. Според разказа на Янева същия ден главният прокурор Сотир Цацаров и група членове на ВСС се срещнали тайно, за да отиграят ситуацията с евентуалното отстраняване на председателката на СГС. На срещата присъствали Милка Итова, но не и Светла Петкова и Мария Кузманова, за които Янева казва, че са й от най-близките в съвета. За нея бил известен и председателят на ВАС Георги Колев, но не успял да отиде поради късното уведомяване.
Два дни по-късно Цацаров ще каже пред журналисти, че досъдебното производство срещу Янева е образувано точно на 17 февруари.
На 18 февруари, разказва Янева, й се обадил главният прокурор, за да я уведоми за разследването срещу нея и фактът, че на следващия ден ще внесе искане за временното й отстраняване. Впоследствие Цацаров ще изпадне в сериозно противоречие, като ще твърди, че е говорил със съдийката преди да бъде образувано дело срещу нея.
Обаждането на Цацаров обаче закъснява – Янева вече била предупредена от Георги Колев, който й се обадил малко по-рано през деня, за да й съобщи, че ако Борисов продължи да натиска Цацаров, той няма да издържи и ще внесе искане във ВСС. „И вече вечерта Сотир ми звъни в 7 или 8 и ми казва: Искам от мен да го разбереш. Утре ти внасям в Съвета, че е образувано… Не, образувано е производство срещу тебе и утре ти внасяме в Съвета отстраняването“, разказва съдийката.
На 19 февруари Цацаров внася извънредна точка на заседанието на ВСС, с която иска отстраняването на Янева. „Обаче днеска какво става. Днеска става, че те се изпокарват зверски. Решават, че трябва да ме изслушат, процедура, която никъде под слънцето я няма. Вътре става едно гъмжило“, разказва председателката на СГС за събитията от същия ден.
Забравя да спомене обаче, че на същото заседание на ВСС правосъдният министър Христо Иванов внася предложение за образуване на дисциплинарно дело срещу нея и заместничката и Богдана Желявска („с оглед предотвратяване на евентуално изтичане на давността“, казва Иванов), но отбелязва, че председателят на ВАС й се обадил разтревожен, че членовете на ВСС не искат да я отстранят. Това може да се схване като лакмус за опасността – предложението на Христо Иванов очевидно не се приема от Янева и Колев като сериозна опасност.
„Обаче, казва, аз съм много притеснен. Защото, казва, главният прокурор, ако не те отстраним, ще те привлече като обвиняема… И той казва: Не знам дали не е по-добре да те отстраним. И аз му казах: Жоро, действай, сговаряй ги хората, по-добре да ме отстранят. Просто да се свърши тва нещо“, цитира думите на председателя на ВАС председателката на градския съд.
От протокола от заседанието на ВСС могат да бъдат проследени реакциите на членовете на ВСС след внасянето на искането за отстраняване от страна на Цацаров. Първи думата взима Колев, който се обръща към колегите си с покана: „Мислите ли, че е необходимо да е закрито заседанието?“ По-нататък Цацаров съобщава, че искането за отстраняване е изготвено от наблюдаващия разследването прокурор предишния ден – на 18 февруари.
Думата взима Светла Петкова (която, както разбираме от думите на Янева, не е била поканена на среща с Цацаров) и настоява Янева да бъде уведомена, като се позовава на практика на ВАС по дисциплинарни дела. „Не съм я уведомявал по никакъв начин официално. Не е мое задължение, защото, за да я уведомим, според мен, трябва да има внесено предложение“, казва Цацаров. Тук се намесва Димитър Узунов, който предлага точката да бъде отложена и Янева – поканена на заседанието. Неприсъствалата на подготвителната среща Мария Кузманова се съгласява: „Да я поканим, точно така“. Окуражен, Узунов прави официално предложение, а Георги Колев казва: „Колеги, аз мисля и не знам дали това е възможно да се случи в рамките на днешното заседание. Не е ли по удачно това да се случи на следващото заседание?“. Предложението обаче не е прието и съветът обявява почивка, за да изчака изслушването Янева. Това е първият път, в който кадровиците канят магистрат, чиито отстраняване е поискано, да изложи своята версия пред съвета. Припомняме – окръжният прокурор на Бургас Емил Христов, бившият окръжен прокурор на Хасково Иван Ванчев, бившият председател на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов и самата Ченалова, не бяха канени.
След почивката се разразява нов спор – този път по искането на главния прокурор. Юлияна Колева (избрана от парламентарната квота, по предложение на ГЕРБ) казва, че я смущава, че Цацаров иска отстраняването на Янева и от поста председател, и като съдия (подобен казус възникна и при отстраняването на бившия председател на САС Веселин Пенгезов, но мнозинството тогава даде да се разбере, че юридическите подробности не го интересуват).“…доколкото всъщност досъдебното производство, образувано срещу нея, е за действия, които тя би могла да извърши само като председател. От тази гледна точка бих предложила отстраняването да засегне нейната функция на председател“, предлага Колева. Цацаров се съгласява с довода, но припомня разпоредбата на ЗСВ, която „говори за отстраняване на съдия, прокурор или следовател“. „Разбира се, прав е главният прокурор да направи предложението, както счете за необходимо, това е в неговата компетентност, но все пак се касае до две отделни длъжности. Какво имам предвид – нека да не забравяме, че едно от предвидените дисциплинарни наказания е “понижаване в длъжност”, т.е. следва да се приеме, че длъжността “административен ръководител – председател” на Софийски градски съд е нещо самостоятелно от длъжността “съдия” в СГС. Така че, тук се касае до отстраняване от две длъжности, помоему. В противен случай законът не би предвидил самостоятелна процедура по налагане на наказание “понижаване в длъжност”, подкрепя Янева Георги Колев.
Васил Петров допълва аргументите: „Ако с това решение ние, освен като съдия я отстраним и от длъжността “административен ръководител”, това означава, че налагаме наказанието по чл.308, ал.1, т.5 – освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административния ръководител, нещо, за което трябва да има образувано дисциплинарно производство и решение на пленарния състав на ВСС. Затова нека да мислим и в тази посока – дали не са две“.
Димитър Узунов любезно припомня отстраняването на Пенгезов „и особено на вниманието на г-н Колев“. След обсъждане председателят на ВАС и Юлияна Колева оттеглят предложенията си, Цацаров уведомява членовете на ВСС, че цялото досъдебно производство е с гриф за сигурност и кадровиците не могат да се запознаят дори с постановлението за образуване на наказателно производство. С други думи – Янева е светкавично отстранена в пълна мъгла и без да стане известно какво е написала тя в писменото си становище, изпратено също светкавично до съвета по въпроса. От записите разбираме, че и Янева, и Колев смятат, че е по-добре тя да бъде отстранена, в противен случай ще бъде привлечена като обвиняема.
Още един щрих показва, че волята на Цацаров е безропотно изпълнена – въпреки че притежават допуск до класифицирана информация нито Ясен Тодоров, нито Галя Георгиева не повдигат въпроса да се запознаят с документите по делото, макар това да се е случвало нееднократно по други дела срещу магистрати (Емил Христов, Камен Ситнилски…).
Цацаров пък коментира пред журналисти, че не е изчакал Янева да бъде привлечена като обвиняема, за да поиска отстраняването й, защото прокуратурата имала „стратегия“. Само ден по-късно главният прокурор започва смекчаването на вината съдийката с изказване от Велико Търново. „Съдия Янева не е единственият виновник за всичко това. Тя е била затрупана с искания за СРС и в конкретния случай, не е отчела, че това не е в съответствие със закона”. В превод съдия Янева е извършила нещо по невнимание, което означава – без умисъл, а това значи едно-единствено нещо – че Владимира Янева не е извършила престъплението по чл. 284в НК, тъй като не е действала умишлено. Изказването на Цацаров е индикация, че е възможно „завоалирането“ на обвиненията срещу нея да е вече в ход.
На 23 февруари Янева подава оставка като председател на СГС. От думите й стана ясно, че съдийката няма намерение да атакува отстраняването й от ВСС от длъжност пред ВАС. От записите вече сме разбрали, че тя смята, че това е най-добрият вариант за нея, защото така или иначе „опраскването“ й е било поискано от най-високо ниво.
Спасяването продължава
Три дни по-късно ВСС единодушно приема оставката на Янева, а правосъдният министър Христо Иванов и председателят на ВКС официално внасят отново предложението на Калин Калпакчиев за търсене на дисциплинарна отговорност на бившата вече председателка на СГС и заместничката й Богдана Желявска. На 6 март, след продължаващото бездействие на съвета, министър Иванов внася второ предложение срещу Янева – този път за нарушения при разрешаването на използването на СРС-та по разработката „Червей”. Според правосъдния министър Янева е извършила тежко дисциплинарно нарушение и затова предлага на кадровия орган на съдебната власт и най-тежкото наказание – уволнение.
Дебатът по нарушенията на Янева обаче се обръща в съвсем неочаквана посока – вместо да образуват дисциплинарно дело, кадровиците демонстрират бърза реорганизация на силите и на 11 март председателят на Комисията по дисциплинарни производства Васил Петров внася извънредна точка за обсъждане на…нарушенията на министъра (който отсъства от заседанието) заради публикуването на предложението на сайта на министерството. „Аз мисля, че е допуснато грубо нарушение на закона, какво повече да ви кажа“, казва бившият прокурор от Пловдивската апелативна прокуратура Румен Боев. Бившата съдийка от Пловдивския апелативен съд Галя Георгиева е дори по-категорична: „Ако се обединим около едно решение, че се касае за нарушение, няма какво повече да коментираме. Аз мисля, че те съзнателно са публикували това предложение, затова да действаме кратко и ясно“. И допълва, че ВСС няма какво друго да направи освен да констатира нарушението и да прати материалите в Министерския съвет, където да „вземат мерки спрямо министъра“.
На следващия ден, в който законовият срок за образуване на дисциплинарно дело по депозирано предложение изтича, такава точка не е включена в дневния ред на заседанието на ВСС. Вместо това кадровиците провеждат дискусия колко тежко министър Христо Иванов е нарушил Закона за съдебната власт. „Вашите мотиви биха могли да убедят една неправителствена организация, че сте постъпил коректно, но юристите и членовете на съвета не биха могли да бъдат убедени в правилността на постъпката ви. Би трябвало да подчинявате всяко ваше действие на запазване на авторитета на министерството и на съдебната система”, обръща се към Иванов Галя Георгиева. И се застрахова, че би застанала на същата позиция, дори и ако предложението на министъра не се отнасяше за Владимира Янева.
Тогава става известен и друг детайл от избирателната пропускливост на членовете на ВСС. Членовете на Комисията по дисциплинарни производства решават да проверят дали предложението на министъра се основава на коректни факти. Затова Ясен Тодоров и Галя Георгиева, които имат допуск до класифицирана информация, са инициирали проверка на доклада на Бюрото за контрол над СРС-та, но както писахме – не и на фактите около скорострелно образуваното дело на Янева. „Възможно е твърдяно от вас нарушение да не отговаря на фактите. На вниманието на обществото са представени евентуални нарушения, какво правим, ако се окаже, че фактите не са точно тези?“, пита министъра Ясен Тодоров. Заключенията относно истинността на фактите, инициирана от Тодоров, не са известни и до днес.
Седмица след това – на 19 март, Съветът в нарушение на закона отказва да образува дисциплинарка на Янева по „Червей“ с мотив, че предложението изисква преценка на правилността на съдебен акт, а ВСС няма право да проверява съдебните актове по същество. Освен това информацията, на която стъпва предложението, според кадровиците е класифицирана (въпреки че в медиите вече е публикуван докладът на Бюрото за контрол над СРС).
На 26 март министър Иванов отново внася предложението във ВСС и този път то е придружено от разрешенията за използване на СРС, издадени от Янева, предоставени от Бюрото, които не представляват класифицирана информация. Освен това става ясно, че освен четирите разрешения на Янева по разработка „Червей“, в данните, изпратени от Бюрото, фигурират и още четири разрешения, които са издадени в нарушение на закона. Оказва се, че Янева е дала зелена светлина на ДАНС да приложи СРС-та по текстове от Наказателния кодекс, за които ЗСРС не предвижда използване на специални методи за разследване и дори е подписала разрешение за СРС-та по текст от НК, който е декриминализиран през 2006 г., тоест преди осем години. По този сюжет обаче досега нито прокуратурата, нито ВСС предприема действия спрямо председателката на СГС.
Следва пореден отказ на ВСС да образува дисциплинарка по напълно законното предложение на министъра, който впоследствие обжалва отказите на кадровия орган пред ВАС. Две седмици по-късно съдии от СГС изпращат позиция до съвета, в която настояват ВСС да потърси отговорност на ръководството на съда за провалите в управлението му, но реакция оттам не следва.
Месец по-късно ще се окаже, че опитите Янева да бъде измъкната от дисциплинарните дела по „Червей“ продължават и извън ВСС – във ВАС, чиито председател, според записите, е звънял на премиера по повод изказването му за бившата шефка на СГС. Делата по жалби на министъра пред ВАС са насрочени чак за септември. Простата сметка показва, че това ще даде храна на бъдещи възражения в самия Съвет, че 6-месечният срок за образуване на дисциплинарно дело срещу нея е изтекъл.
В края на май срещу Янева е образувано ново дисциплинарно дело, но отново не по инициатива на членове на ВСС, а по предложение на председателя на ВКС Лозан Панов, който стъпва на откритите нарушения в управлението на съда. На 28 май става ясно, че дисциплинарният състав, който ще решава, е Михаил Кожарев, Ясен Тодоров и Димитър Узунов – двама от кадровиците са директно назовани от Янева в записите (а това поставя въпроса за обективността им при решаване на делото). На 5 август тричленен състав на ВАС отменя отказа на ВСС да образува дисциплинарно дело на съдийката като напълно незаконосъобразен. ВАС казва, че съветът не е имал никаква възможност да не образува производството. Вместо да изпълни решението на съда обаче кадровият орган обжалва и така делото стига до петчленен състав на ВАС, който на 6 ноември постановява, че нито ВСС, нито Янева имат право на жалба и съответно не са имали законово основание да оспорват решението на долната инстанция. Решението задължава Съветът да образува дисциплинарка срещу бившата шефка на СГС. Това обаче става едва миналата седмица – на 19 ноември, с близо двуседмично закъснение, за което няма официално обяснение. Причината може да бъде само една и е потвърждение на споделеното в разговора Янева–Ченалова – координираните усилия за „завоалиране“ продължават.
Обобщение като реквием за институциите
След близо едноседмично мълчание Етичната комисия на ВСС и прокуратурата дадоха ясно да се разбере, че проверката на записите ще протече по утвърдената вече схема – от мероприятия по размиване на скандала и до отшумяването му. Досега от съвета не са поискали информация от администраторите на „Вайбър“ дали се пазят данни за обажданията и онлайн съобщенията, за да бъдат потвърдени или отхвърлени твърденията на Янева, че Димитър Узунов се е свързал с нея след обаждане на Борисов. ВСС не обяви и дали Янева е съгласна сама да предостави разпечатка за входящите и изходящите обаждания на мобилния й телефон за дните, за които изслушахме разговора й с Ченалова.
Ден, след като бе поканена на изслушване и потвърди истинността на разговора с Янева, Румяна Ченалова (в същия час, в който получи призовка за ново обвинение) бе уволнена от съдебната система и по прогнозата на Цацаров се сдоби с второ наказателно дело за събития, известни на прокуратурата от преди три години. Главният прокурор Сотир Цацаров пък изпадна в противоречия за процесуалното качество на съдийките към момента на разговора, а поредната порция записи го опровергаха, че не е разговарял с Владимира Янева след образуване на делото срещу нея. Същевременно той поясни, че прокуратурата ще се занимава само с незаконността на записите и лицето, което ги е направило. Направи и едно скандално признание, че по внесения от ръководената от него прокуратура обвинителен акт по делото „Червей“ нищо няма да излезе (само по себе си това изявление е нарушение на Етичния кодекс на магистратите, в който има изрична забрана магистрати да коментират висящи дела, но е и нарушение на НПК – защо прокуратурата внася негоден обвинителен акт?).
Призивите на правосъдния министър Христо Иванов и председателя на ВКС Лозан Панов за обективно разкриване на истината бяха неглижирани. Президентът отказа да поеме отговорност за националната сигурност, която е застрашена, ако е поставена под съмнение правовата държава. Обърна се към компетентните институции, от които се изисква да се саморазследват.
Може би тогава да започнем с въпроса: дали главният прокурор (за когото в предишен незаконен запис се чува ясно как прокурорът на София казва на Борисов “Ти си го избра”), заедно с председателя на ВАС (за когото през всички години на мандата му се разпространяват съмнения, че е избран на длъжността по същите съображения, защото не беше гледал до този момент нито едно административно дело през живота си и няма професионалните качества за този пост) и ВСС биха предоставили разпечатки за проведените разговори от телефоните си през втората половина на февруари?
Ако не започнат с това, твърденията им, че записите са опит за дискредитиране, ще продължат да бъдат схващани от публиката като понятно отрицание да не уличават сами себе си в престъпления и нарушения, защото насреща им стоят десетки неслучайни съвпадения между разговора „Янева-Ченалова“ със събитията от последната година и половина и развитието на собствените им биографии.
.
Търговията с влияние – най-защитеният бизнес в България
Така си направихме прехода и сами си заложихме капана
СВЕТЛАНА ГЕОРГИЕВА /в.Сега/
Скандалът с търговията с влияние в държавата е стигнал до най-високите върхове – премиер и главен прокурор са под съмнение, че разцъкват незаконни схеми. От изтеклите записи на подслушани разговори на съдии от Софийския градски съд се разбира за: „опрасквания“ на неудобни съдии, „завоалиране“ на неудобни факти, съзаклятничене преди ключови решения на Висшия съдебен съвет (ВСС), омекотяване на удари, забатачване на дела, купуване на политически съюзници. Неофициалният канал за общуване на Бойко Борисов с другите власти, които той възприема като свои подчинени, лъсва за трети път след скандала „Мишо Бирата“ и записите в дома му в Банкя в предишния му мандат.
Драмата е голяма, защото няма кой да провери изнесеното и да въздаде справедливост.
Главният прокурор Сотир Цацаров е главен герой
и е поставен в ситуация да се самопровери. Всички останали прокурори в държавата са му подчинени йерархически и няма кой да се сезира по щекотливия казус.
Членове на ВСС за замесени активно в скандала и от тях не може да се очаква обективна проверка, въпреки че правосъдният министър възлага надежди, че там може да се проведе едно неарогантно и обективно изследване на скандала.
Премиерът Бойко Борисов бяга по тъча и е спокоен, тъй като подлежи на проверка от главния прокурор и подчинените му, а те нямат никакво намерение да го разследват.
Парламентът се пази като дявол от тамян от случая и като никога се е сетил, че има разделение на трите власти.
А президентът Росен Плевнелиев – на когото незнайно защо възлагат надежди Съюзът на съдиите и шефът на Върховния касационен съд – с облекчение се позовава на иначе тесните си конституционни правомощия, заради които не можел да сформира независима комисия и препраща към „самопроверяващите се“. Остава и той да тръгне да разследва „ръката, която го храни“ и на която разчита за втори мандат.
Ситуацията е патова, скоро ще се появи идеята за международна проверка на прокуратурата и всички замесени. Не само защото
законът не е предвидил кой ще разследва началниците,
когато сгафят – по българската презумпция те са безгрешни. А и защото „навързването на червата“ в българския публичен живот е толкова естествено за попадналите във властта, та е изгубена чувствителността за това къде е допустимата граница. За масата от населението вероятно също няма проблем – иначе партията на Борисов нямаше да се радва на такъв безкраен комфорт и по избори, и след тях.
В България има установена традиция случаите на търговия с влияние да се премълчават, да се замитат под килима и да се завоалират до степен, в която масовата публика претръпва и спира да говори за тях. Досегашните скандали, в които Борисов беше лично замесен, не предизвикаха нищо друго освен смях в социалните мрежи и няколко критични публикации в медии, отдалечени от властта. Нито една институция не се видя отговорна да разследва, нито едно публично лице не изрече критична дума за отвратителната действителност във властта, която лъсва след всеки изтекъл запис.
Прокуратурата, чието бездействие просто вади очите,
симулира дейност по маловажния въпрос законни ли са записите, или не, и умело пропусна въпроса по същество – има ли несъвместими с демократичните правила постъпки на премиера и останалите представители на властта.
В крайна сметка по скандала „Мишо Бирата“ самият Борисов призна, че записаните разговори са истински и че той наистина е звънял на шефа на митницата, за да спира проверка в пивоварна и да бъде обратно назначен уволнен митничар, с когото ритал топка. А прокуратурата, сезирана от бившия царски депутат Минчо Спасов, великодушно прости на премиера с аргумента, че признанието му изразявало самокритичност, а това не било доказателство по смисъла на НПК.
В следващия случай дори не се стигна до разговор за доказателствата. Разговорът в Банкя, в който лъсна знаменитата реплика „Не ми се подсмихвай, ти си го избра“, отнасяща се за посочването на Цацаров от премиера, остана само на ниво законен ли е записът, без да се задълбочи и милиметър.
Контролираното изтичане на разговори между Владимира Янева и Румяна Ченалова засега изглежда с неясен сюжет, но пък обещава зрелищна кулминация. Вече очаквано се появи и героят „Делян“, който си говорил с премиера и прокурора по казуса с председателя на Софийския градски съд. Все пак
героите още са „в развитие“,
тъй като „сезонът“ беше обявен за първи (значи ще има следващи), а Ченалова дава охотно интервюта, очевидно решена да играе ва банк – говори за натиск по дела и предлагане на пари срещу мълчание. Докъде ли ще й се наложи да стигне?
Проблемите във властта винаги идват, когато „черните овце“ бъдат отлъчени от стадото и се превърнат в бушони. Така се разви съдбата на Ченалова – от защитена фигура стана изкупителна жертва. Така се развива и Янева – от семейна приятелка се срина до обект на „опраскване“. Доколко ще е истинско то, предстои да видим през следващите години, когато ще приключат наказателното дело и дисциплинарните производства срещу нея. Тогава ще стане ясно доколко жертването й е било истинско.
През това време схемата ще действа по познатия механизъм. Главният прокурор ще носи вода от брюкселски кладенци, за да отклони вниманието от себе си, ако се налага, ще прави зрелищни арести само и само темата в устата на хората да е друга. Шансът да се оттегли и да позволи независима проверка е нулев, защото независими хора, подчинени само на закона, в нашата власт липсват. Така си направихме прехода и сами си заложихме капана.
Премиерът ще гледа лошо и ще разчита на удобните му медии, които няма да му задават неудобни въпроси, а неудобните медии удобно ще шкартира от полезрението си. И ще ни залива със смешния си PR от зори до мрак. А възторжените му избиратели ще продължат да му се радват.
Финалът на поредната афера по високите етажи се очертава като в български филм – кух, статичен и без изход.