След поредица от перипетии, които за малко да провалят представлението, Бай Ганьо оживя пред българска публика в Детройт. Срещата с колоритния герой на Алеко Константинов предизвика въодушевление, смях и размисъл сред жадуващата да се докосне до българско изкуство аудитория. Приключенията на г-н Ганьо Балкански пренесоха зрителите в далечната 1891 г., чиято реалност безпардонно наподобява нашето съвремие с ежедневния триумф на отдавна надхвърлилата карикатурните измерения байганьовщина.
Актуалността на Бай Ганьо – колкото парадоксална, толкова и неоспорима – бе чудесно пресъздаден от гостуващата група артисти от Общински драматичен театър „Невена Коканова“ – Дупница и Сатиричния театър. Въпреки умората и недоспиването заради натовареният си график, актьорите показаха най-доброто от таланта си, осъществявайки директен контакт с публиката. Нещо повече – след края на пиесата те разказаха за най-новите премеждия на Бай Ганьо до Чикаго. Оказа се, че за да пристигне при българите в САЩ и Канада Алековият герой, Славчо Пеев и Ивайло Константинов прекарват четири дни в американското посолство в чакане на визи. Само няколко часа след като получават заветните документи, деветчленният състав е вече в самолета, откъдето започва истински театрален маратон. Срещите с родната публика в Чикаго, Отава и Монреал са колкото щастливи, толкова и изтощителни, и без малко да костват гласа на Ивайло Калоянчев. За да пази гласа си, пътуването на актьора до Детройт преминава в мълчание, а публиката го чува благодарение на миниатюрен микрофон, закачен за сценичния му костюм. Напълно достатъчен, обаче, за да чуе незабравимите и печално актуални финални думи на Бай Ганьо: „…Може да си викат някои, че на Бай Ганя му е минало времето, ама на, ей ма, тук съм, жив съм, ваш съм!“.
Интервю на Анелия Петрова с Ивайло Калоянчев,
BulgariansinDetroit.com
– Г-н Калоянчев, как Ви посрещна българската публика в САЩ и Канада?
– Играем тази постановка отдавна в България, но тук емоцията е друга, стихийна – бяхме посрещнати невероятно. Българите в САЩ и Канада ни подготвиха хубава изненада чрез силната емоция, с която ни посрещнаха и почувстваха. Толкова много ни хареса публиката, че се надяваме да дойдем пак.
– Героят на Алеко Константинов, Бай Ганьо, е сред най-колоритните образи в българската литература. Актуален ли е днес?
– Аз винаги съм казвал и продължавам да твърдя, че Бай Ганьо е вечен. Алеко Константинов го е описал по начин, показващ, че всички ние носим негови черти. Този, който казва, че никога в живота си не е постъпил поне един път като него, послъгва. Бай Ганьо е жив, вечен и нещо повече – той си е наш. Хубаво е да го познаваме и да се учим от него как не бива да постъпваме в живота.
– Как се роди и осъществи идеята да представите „Бай Ганьо Балкански“ зад граница?
– Идеята се роди по много интересен път. Играхме постановката в Карлово и докато се приготвяхме да си тръгваме след нейния край, две жени се затичаха към нас. Комплиментите им за играта на артистите бяха придружени с покана да представим пиесата в Канада. „Е, как да дойдем в Канада?!“- питаме ние, а те отговарят: „Няма страшно, ние ще ви поканим.“ Оказа се, че едната от тях е омъжена за собственика на българското радио в Канада, който уреди турнето ни там.
След като постепенно нещата за пътуването ни до Канада се задвижиха и се разбра, че ще пътуваме дотам, Петя Романова от фондация „Експертни инициативи“ ни покани да представим представлението и в САЩ. С радост приехме поканата и след като успяхме да извадим работни визи, ето ни тук.
– Бай Ганьо Балкански е една от емблематичните роли на баща Ви, големия актьор Георги Калоянчев, с която той живее в паметта на публиката. Предизвикателство ли беше да стъпите в неговите обувки?
– Да, предизвикателство беше. Преди да почине баща ми не можеше да се движи. Спомням си, че му бях занесъл диск със запис на постановката с моето изпълнение на Бай Ганьо. Той гледа, гледа и накрая ми каза: „Абе много хубаво, браво… но искам да ти кажа, че ти можеш да играеш по-хубаво от мен, можеш да играеш и по-лошо от мен, но като мен не можеш!“. Така че всеки от нас представяше неговия си Бай Ганьо.
– А с какво Вашият прочит и подход към героя са по-различни от тези на знаменития Ви баща?
– Всеки от нас има своя натюрел и своя идентичност, и всеки пристъпва към образа от своя гледна точка. Гледал съм много пъти героя на баща ми и виждам как в различни ситуации двамата сме подхождали различно към характера. Това е нормален процес – всеки човек реагира по различен начин в една и съща ситуация. А и всеки артист влага собствената си интерпретация, емоции и чувства в образа, който представя.
– В свое интервю споделяте, че „…и до днес, когато ме представят някъде, винаги казват, че съм синът на големия Георги Калоянчев. Сравнението е неизбежно“. С какво Ви помага или пречи неизбежното сравнение с именития Ви баща?
– Сравнението не ми пречи с нищо, аз съм свикнал с него. По-скоро ми помага това, че съм се учил от баща си. Учих се от него, гледайки какво прави на сцената, как го прави и защо го прави. Когато навремето за първи път тръгнах да кандидатствам във ВИТИЗ, той дори не знаеше. Преди повторното ми кандидатстване на следващата година ми каза следното: „Изиграй нещо пред мен да те видя и кажа дали ставаш или не ставаш, защото единственият човек, който ще ти каже честно дали ставаш за актьор, съм аз. Ако едни ме мразят, ще ти кажат, че не ставаш. Ако други ме обичат, за да се подмажат ще кажат, че ставаш. Така че единственият, който честно ще ти каже, съм аз…“.
– Играли сте 16 години заедно с баща си в Сатиричния театър, включително в пиесата „Бай Ганьо Балкански“. Как протичаше съвместната ви работа?
– Трудно ми е да опиша колко интересно беше да наблюдавам работата на баща ми. Като всеки артист, и той имаше свой начин на работа. Той ме е учил много, но по-интересното е, че и той се учеше от мен. Например, ако някой път му кажех да пробва някой монолог по различен начин, все си мислех, че ще ме отреже. За моя изненада, на следващата репетиция виждах, че го прави по начина, който предлагах.
– Освен Бай Ганьо, коя друга роля на баща си бихте изиграли?
– От суеверие не ми се ще да правя планове, но ми се иска да изиграя Големанов на Стефан Костов.
.
Снимки: BulgariansinDetroit.com
