В записите Яневагейт има повтарящи се звукови маркери в диапазона 5,8 khz. Файловете са обработвани и е правен опит маркерите да бъдат изличени, но са останали следи съобщават от Биволъ.
Това повдига съмнения, че записите са СРС. Такива маркери бяха открити oт Биволъ в записите „Мишо Бирата“. За тях които беше доказано, че са изтекли официални специални разузнавателни средства.
В записите Мишо Бирата маркерите бяха с периодичност 2,56 секунди в диапазона 3,25 khz. В записите „Яневагейт“ периодичността е 5,12 сек., кратна на 2,56. Честотата обаче е друга – 5,8 khz, като се откриват и по-слаби хармоници в диапазона 2,7 khz.
Анализът на записите показва, че те са били транскодирани от компресирания формат MP3 в AAC, след което са декодирани в WAV файлове без компресия. Прилагани са и филтри, като твърде възможно е това да е опит да се отстранят маркерите.
В по-ранна статия за записите Биволъ писа, че в тях не се чуват „биповете“ характерни за записи от СРС. За сравнение, маркерите в записите „Мишо Бирата“ се чуваха с просто ухо. Периодичните бип-ове в записите „Яневагейт“ станаха явни след многостепенно шумово филтриране и подсилване на честотите.
Маркерите със своята строга периодичност гарантират автентичност на записа и липса на редакция. В записите се откриват и стабилни тонове в ниската част на спектъра, които също не показват следи от редакция.
До момента официалната позиция, огласена от Сотир Цацаров е, че записите не са СРС и са незаконни. Новото разкритие обаче налага да се извърши пълна и независима експертиза, за да се изследват маркерите и да се сравнят с официалните такива, както и да се направи пълна и независима проверка за прилагане на СРС спрямо участниците в разговорите.
Биволъ предостави файловете и информацията за маркерите на Етичната комисия във ВСС, която се обърна към редакцията с официално писмо на 1 декември т.г.
.
Записите Янева – Ченалова са взрив!
Tе са свидетелства за чудовищни престъпления по най-високите етажи на властта, останалото е лицемерие
Чуйте разговорите между Владимира Янева и Румяна Ченалова. В тях се казва истината за съдебната власт и политическата злоупотреба с нея. Във всяка нормална страна след излизането на подобни записи замесените страни първо си подават оставката, а после започва и съдебното им преследване. Другото е фарисейски опит за замитане на следите и отклоняване на вниманието.
Този филм го гледах около скандала „Мишо Бирата“ и другите разговори на властта, които публикувахме във вестник „Галерия“. За да омаловажат изобличителното им съдържание, уязвените страни и подчинените им медии започнаха да го давят в приказки и коментари за формални и странични въпроси. Истински ли е записът, кой го е направил, защо излиза точно сега и т.н. Така се получава нещо като цензура с обратен знак – вместо да се говори за истината, истината се скрива във водопад от думи, разпалени емоции, обвинения в заговор и т.н.
Вместо да се наблегне на съдържанието, то да бъде добре огласено през медиите, за да стигне до колкото се може повече граждани, се обсъжда неговата форма и се фабрикуват измислици за заговор.
Няма никакъв заговор срещу Цацаров и Борисов. Те сами заговорничат срещу себе си, като не спазват закона. Ако Бойко Борисов и Цветан Цветанов не се бяха намесвали в кадруването и работата на съдебната власт и ако тази власт имаше хора с характер, които да не им позволяват да го правят, нямаше да има скандал. Нито заговор. Колкото до „реформаторите“ Радан Кънев и Христо Иванов – тяхното желание на всяка цена да останат във властта е толкова силно, че по-скоро биха участвали в завера с Цацаров и Борисов, а не против тях. Впрочем Кънев усърдно започна да замазва остротата на скандала в своите изказвания. Атаката на вестниците на Пеевски срещу тях и вкарването им в интрига с Борисов са продиктувани именно от упоритото оцеляване на реформаторите във властта на всяка цена и готовността им на безброй компромиси, само и само да не я напускат преждевременно.
Ако имаха поне малко вътрешно достойнство, и Радан Кънев, и Христо Иванов трябваше поне десет пъти да са напуснали срамната роля на смокиново листо, която им е отредена в пиеската, написана за ГЕРБ и ДПС. И понеже ДПС се изнерви от ролята на реален коалиционен партньор, но скрит зад параван, започнаха да атакуват Христо Иванов и Радан Кънев и да внушават на Борисов, че има комплот срещу него. Елементарна интрига. В този смисъл истеричната загриженост в медиите на Пеевски, ДПС и ГЕРБ за независимостта на съдебната власт е фалшива. Нищо повече от нелеп опит да се скрие истината.
А истината може да я чуе всеки, който поиска. Тя е документирана и е на разположение. Друг е въпросът, че има хора и лобита, които искат да се възползват от нея, за да могат те да овладеят съдебната власт. Този въпрос не е маловажен, но в случая е второстепенен,
защото тук става дума за премиера на България и неговата лична злоупотреба с власт. Това е углавно престъпление.
И именно оттам трябва да се започне с разплитането на кълбото. Всичко останало трябва да върви по реда си. Включително и изобличението на медиите, които вземат пари от чужда държава, в случая САЩ, за да прокарват лобистки интереси в съдебната власт. Това също е престъпление. Но нека бъдат съдени за него, а не защото са огласили или коментирали по същество престъпленията на премиера и висши магистрати. Тяхната морална несъстоятелност не прави незначително престъплението на Борисов, който заповядва да се отстрани от длъжност председател на едно от най-важните и големи съдилища в България.
Нито снема отговорността от политици и магистрати, които нареждат на съдии как да решават дадено дело
и се месят в полза на частни интереси в работата на съда. Това е взрив. Няма разговор от тук нататък. Ние не сме държава, а заложници на мутренска банда, която е суспендирала законите на страната и е заличила границите на отделните власти, с което е унищожила самата демокрация. Дори комунистическият режим бе измислил юридическа форма, под която да съществува легитимно, след като насилствено взе властта. Имаше конституция и член първи, който легитимираше диктатурата на БКП. Звучи абсурдно, но е факт, че институциите в тоталитарната държава бяха много по-самостоятелни и функционални, отколкото са днешните подобия на държавност.
Разговорите между Янева и Ченалова не са безобидни раздумки между две каки, както се опита да ги омаловажи с изключителния си инстинкт Бойко Борисов.
Това са свидетелства за тежки престъпления и корупция по най-високите етажи на властта, направени от водещи български съдии. Тук говоря за позициите и на двете в съдебната власт, а не за качествата им. Във всяка нормална страна подобно свидетелство би предизвикало лавина от незабавни оставки и опустошителна буря в обществено-политическия живот. На първо място, от инстинкт за самосъхранение на цялото общество. Както вече казах – едва след това идва редът на задълбоченото и сериозно изчистване на фактите, полагането им в контекст, събирането на допълнителна информация и т.н. Тук се лигавим лекомислено и претакаме от пусто в празно, без да си даваме сметка, че сме на дъното и продължаваме да дълбаем.
Коментарът е публикуван във вестник „Галерия“