Попадна ми много сладка дефиниция за депутати: „Крадци, убийци, мошеници, изнудвачи, рушветчии, разбойници и мародери, натрупали пари чрез ограбване на своите жертви.“
Да, да, разбирам, че веднага ще посочите сбирщината от последните 26 години – българското Народно Събрание. Но тази картинка е от 1794 г. и се отнася за Франция. Приликите са поразителни, а огромната разлика във времето от 221 години може само да ни натъжи и да ни накара да се замислим.
Докато сме тъжни и замислени, ето ви още една находка: „Общественият договор е нарушен. Тези, които би трябвало да се грижат за Родината и Народа, тези, които би трябвало да изпълняват волята на Народа, да му служат безкористно, те са всъщност най-големият враг на Родината и Народа. Те ограбват, лъжат, убиват Народа и унищожават Родината“. Уникално точни и верни думи, обрисуващи апокалиптичната ситуация в България към 2015 г. Така е, само че има едно малко уточнение. Отново става въпрос за Франция, и то през 1789 г., малко преди превземането на Бастилията. Сега вече съм много замислен и адски гневен. Какво става? Кой се ебава с нас? Някой е включил проклетата машина на времето. Не ми е по силите да отгатна какво се случва. Каква е тази мистерия? Уж живея в България, през ХХІ век, а се оказва че се намирам във Франция през ХVІІІ век! Чудеса!
Няма как, ще трябва да прибегна до успокоителни. За всеки случай шибнах направо две бири и си пожелах да не пътувам чак толкова назад във времето, а и да не скитосвам по чужди държави. Ако може, да съм си у нас – в роден Абсурдистан. Тъкмо си го помислих и веднага попаднах на: „В последно време усилено се говори за реформа в правосъдието. Искаме да убедим Евросъюза, че сме направили необходимите стъпки, но това категорично не е така. ЕС иска да направим нашето правосъдие бързо и ефективно, качествено, честно, зачитащо човешките права“. Еее, тук вече без съмнение става въпрос за България, и то за наши дни, нали? Всички сме свидетели на титаничните усилия на министъра на Кривосъдието Христо Иванов да реформира поне служебното барче в министерството. Нали така? И Бойко Борисов яко подкрепя Ицето, и главният инквизитор Цацаров, и той удря по едно рамо. Реформата вече е напъпила и аха-аха да цъфне. Щом обещавачът на справедливост Боко-Боко и неговият Цаци са се заели, работата ни е вързана в кърпа. В близките има-няма десетина-петнайсет години ще се реформираме. Откъде съм толкова сигурен ли? Ами просто съм наясно с математическите стойности на изразите „в последно време“ и „напоследък“ в Абсурдистан.
И за да се успокоите, че нема лабаво, и че сме на правилния път, ще ви открия една дребничка тайна. Последният цитат са думи на следователя Емил Иванов от 2005 г. Ето, виждате ли? 3650 дни са направо нищо, когато става въпрос ДОПГ (държавна организирана престъпна група) да реформира сама себе си. Само да не си помислите, че българският часовник е спрял. Не е. Просто вместо в часове и минути, тук работим в десетилетки. А най-много обичаме да си служим с точни и конкретни понятия, като „напоследък“ и „в последно време“. Всяко племе си има своите особености. При испанците нещата се случват „маняна“, което си е неопределено утре, при арабите „някога“, в бъдещето. А в Абсурдистан имаме усещането, че вече всичко се е случило „току-що“ и „наскоро“. Някъде между поредните „напоследък“ и „в последно време“.
Ивайло Зартов,
19 ноември 2015 г.
