КИЦ „Босилеград“ се обърна с писмо до ръководствата на БАН, БАНИ, Военна академия, Национален исторически музей, Национален военно-исторически музей, Военно-историческата комисия, Държавния архив и ректорите на Софийски, Великотърновски, Югозападен и Пловдивски университети, както и до Светия синод на БПЦ (съдържанието на това писмо може да се види по-долу в публикацията – бел.ред.), с молба да се произнесат по повод твърденията и заключенията на научната среща „Българската окупация на Южна Сърбия 1915 -1918 г.“ за „…терора и престъпленията на българските окупационни сили над свещенството, чиновниците, учителите, видните граждани и останалото население от 1915-1918г.“, както и за твърденията на сръбските историци, че в Сурдулица по време на ПСВ Българската армия била избила от 3 000 до 30 000 сърби и интернирала в България от 150 до 180 000 души.
Освен това, Сръбската православна църква излезе със заключение, че било желателно „църковните реликви, документи, архивни единици, библиотечен фонд и други културни и материални предмети, отнесени по време на окупацията на югоизточна Сърбия, да се евидентират още веднъж и да се инициира връщането им на собствениците“, както и „Сурдулишките мъченици от Първата световна война да бъдат канонизирани и включени в календара на Сръбската църква, а от тук и на цялото Православие“.
След 100 години от Първата световна война изостана преосмислянето на историческите събития, довели до нови войни и кръвопролития на Балканите. Подобни „научни“ конференции по същество представляват продължение на Първата световна война, а не опит за установяване на историческата истина и отваряне на процес на национално помирение между народите.
Българската наука е отговорна и длъжна да представи своята позиция, не само защото това засяга работата на българските организации в Сърбия, свързана с обществено-културната сфера, но и защото те са пряко засегнати от тежките последици на нападките и унизителното отношение. Твърденията за военни престъпления на Българската армия в Южна Сърбия все още предизвикват чувства на омраза и отмъщение сред сърбите, и чувство на вина и срам сред българите в Западните покрайнини.
КИЦ се обръща към българските учени да дадат официално научно обосновано становище на базата на фактите, почиващи на достоверни доказателства, и да предоставят ясна и точна информация по повдигнатия от сръбската страна въпрос. Мълчанието от българска страна в Сърбия вероятно ще бъде изтълкувано като признаване на вина и ще усили още повече езика на омразата срещу българите.
Имайки предвид голямото значение на този въпрос и като цяло все по-трайно възраждане на недобронамереното и манипулационно обидно отношение към българите в Сърбия, Културно-информационния център в Босилеград ще инициира провеждане на специална конференция „Сръбските исторически фалшификации и претенции спрямо България през ХХ век“ в началото на следващата година и очаква българските учени да представят значими научни изследвания по тази тема.
Иван Николов
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
До Председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров
До Председателя на БАНИ проф. Григор Велев
До Ректора на Софийски университет „Св. Климент Охридски“
До Ректора на Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
До Ректора на Югозападен университет „Неофит Рилски“
До ректора на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
До Военна академия „Г. С. Раковски“
До Национален военно-исторически музей
До Военно-историческата комисия
До Национален исторически музей
До Държавния исторически архив
Уважаеми господа,
През тази година – от 31 октомври до 2 ноември – в градовете Сурдулица и Лесковац, по инициатива на Сръбската православна църква – епархия Вранска и епископ Пахомий се проведе „научна среща“ с международно участие на тема „Българската окупация на Южна Сърбия в Първата световна война“. Освен Сръбската православна църква – Епархия Вранска, организатори на срещата бяха: Философския факултет в Ниш, Народният музей в Лесковац и Институтът за съвременна история в Белград. Срещата откри съветникът на президента на Р. Сърбия Томислав Николич г-н Радослав Павлович, а приветствия към участниците направиха кметицата на община Сурдулица д-р Александра Попович, владиката Врански Пахомий, проф. д-р Горан Максимович, декан на Философския факултет в Ниш, проф. д-р Милан Колянин от Института за съвременна история, м-р Владимир Джорджевич, директор на Народния музей в Лесковац, и проф. д-р Владимир Вукашинович протоерей-ставрофор на Светия Архиерейски синод на Сръбската православна църква.
На срещата са присъствали и специалният пратеник на министър Александър Вулин за Косово Милош Стойкович, зам.-областният управител на Пчинска област Славиша Булатович, зам.-градоначалникът на Враня Драголюб Стеванович, градоначалникът на Лесковац д-р Горан Цветанович, деканът на Педагогическия факултет във Враня проф. д-р Сунчица Денич, директорът на Архива на Сръбската православна църква г-н Радован Пилипович, началникът на БИА (държавна сигурност) във Враня Драгослав Дикич, представители на Армията и Жандармерията, представители на възпитателно-образователни институции, Сдружението на потомците на ветераните от 1912-1918г. – все представители на организации и партии, които неведнъж са заявявали яростни антибългарски позиции, допринесли за обтягане на междудържавните отношения и особено за влошаване на положението на Българите в Сърбия, ограничаване на техните права и насаждане на омраза и дискриминация.
Внушителното присъствие на представители на множество институции, започвайки от администрацията на Президента на Р. Сърбия Томислав Николич, Църквата, местната администрация, науката, националната сигурност, полицията, армията, музеите, университетите, до училищата и детските градинки, с цел да се докаже предварително поставената теза за „…терора и престъпленията на българските окупационни сили над свещенството, чиновниците, учителите, видните граждани и останалото население от 1915-1918 г.“, ясно говори за предубеденост и липса на безпристрастност и научна обективност по темата на „научната среща“.
След три дни заседания, „научната среща“ от тази година излезе със заключение: „Участниците се съгласиха, че трябва да се положат допълнителни усилия да се прегледат архивните фондове в българските архиви и поиска сътрудничество с научните и училищни институции в Република България, и компетентните експерти за този период“. С други думи, тепърва ще се търсят доказателства за предварително поставената теза за „невинните жертви избити от българските окупатори“?!
Въпреки очевадната липса на доказателства за толкова мащабни престъпления, Сръбската православна църква на „научната среща“ излезе със заключение, че било желателно „църковните реликви, документи, архивни единици, библиотечен фонд и други културни и материални предмети, отнесени по време на окупацията на югоизточна Сърбия, да се евидентират още веднъж и да се инициира връщането им на собствениците“?!
И накрая: „организаторите и участниците ще отправят молба на Светия архиерейски събор на Сръбската православна църква, Сурдулишките мъченици от Първата световна война да бъдат канонизирани и включени в календара на Сръбската църква, а от тук и на цялото Православие!
Считаме, че е отговорност и дълг на Българската наука да представи своята позиция, тъй като това пряко засяга не само нашата работа в Сърбия, свързана с обществено-културната сфера, но и с възможността да пазим и защитаваме достойно името си на Българи, тъй като по същество на местна почва ние представляваме и олицетворяваме нашия народ пред обществото в Сърбия, и пряко изпитваме тежките последици от нападките и унизителното отношение към нас на място.
1. Обръщаме се към Вас с молба да дадете официално научно обосновано становище на Българската наука и история, основана единствено на фактите, почиващи на достоверни доказателства, и да ни подпомогнете чрез представяне на ясна и точна информация по повдигнатия от сръбската страна въпрос, за да можем ние тук на място да защитаваме Българската национална кауза, въз основата на безспорни научно потвърдени доказателства.
2. Поради голямото идеологическо значение на проблема за Българската окупация на Сърбия, предлагаме да запознаете обществеността и медиите в България с конкретните резултати от нашата наука по повдигнатия въпрос. Мълчанието от българска страна в Сърбия вероятно ще бъде изтълкувано като признаване на вина.
3. Голямото значение на този въпрос и като цяло все по-трайно възраждане на недобронамереното и манипулационно обидно отношение към Българите в Сърбия, Културно-информационния център в Босилеград ще инициира провеждане на специална конференция „Сръбските исторически фалшификации и претенции спрямо България през ХХ век“ в началото на следващата година и очакваме от Ваша страна да представите значими научни изследвания по тази тема.
Културно-информационен център „Босилеград”
Председател Иван Николов
