На 8 декември 2015 г. Светият синод на Българската православна църква се събира на заседание, на което решава цената на църковните парафинови свещи, които се продават в православните черкви и манастири в България, да се увеличи двойно. И, по-точно, Светият синод решава цената за 1 кг парафинови свещи да бъде вече 80 лв. На 14 декември с Окръжно № 1017 Софийската света митрополия разпорежда на всички свещеници и църковни предстоятели, които са към нея, това решение на Светия синод да влезе в изпълнение, считано от 15 декември.
В т.нар. Окръжно не се споменават мотивите за това увеличение. Но пък се споменава, че доставната цена на 1 кг църковни парафинови свещи е, забележете, 4.50 лв. Както и, че от всеки килограм продадени в черквите свещи във всички енории 41.30 лв. ще отива във върховния бюджет на Светия синод, за бюджета на епархията ще отиват 10.60 лв., а за църковното настоятелство (т.е. за конкретния храм, където се продават свещите) – 23.60 лв.
А сега малко аритметика. Ако доставната цена за 1 кг парафинови свещи е 4.50 лв., както пише в официален документ на Софийската света митрополия (видях го в храма, в който се черкувам – свещеникът го беше оставил на видно място на масата, на която са свещите), а цената, на която се продава този килограм – 80 лв., това значи 17-18 (17,77) пъти увеличение. Като досегашните свещи по 10 ст. струват вече 20 ст.; тези, които струваха 20 – струват 40; тези, които струваха 50 ст., струват 1 лв., тези които струваха 1 лв., струват 2 лв., и т.н.
При това свещите не се продават на грамаж, а на бройки с различна големина. Колко тежи една свещ от 20 ст. или една свещ от 4 лв., аз не знам, но това, което знам, е, че свещите от парафин по принцип са най-евтините и са доста леки. А плътността на парафина е по-малко от грам на кубически сантиметър.
Ясно бе и преди, че църковните свещи се продават доста над реалната си цена. Но след споменатото решение на Светия синод на БПЦ надценката е станала вече безбожно голяма. Като не знам дали си струва да споменавам за това колко струва например потапянето на едно дете в църковния купел, когато се кръщава. Купелът си е един и същ, метален, използва се десетилетия, ако не и повече, но за всяко едно потапяне в него цената е 8 лв. Официално, по тарифа на Светия синод. Тя е част от разценката за цената за църковното кръщене. (И други подобни примери има в църковните тарифи за едно или друго, които не звучат добре. Дори юбилейни монети с лика на Христос – Спасителя, който изгони търговците от храма, се продават например в най-стария действащ храм в България и на Балканите – „Св. София“, дал името на българската столица. Една машина е монтирана вътре в храма и срещу 4 лв. влизащите в него могат да си купят монета с лика на Христос. Но ще спра дотук с тези примери, макар темата за тях също е достатъчно сериозна.)
Попитах свещеника в кварталния храм какви са мотивите за това увеличение на цената на свещите, понеже в т.нар. Окръжно на Софийската света митрополия, цитиращо решението на Светия синод, мотиви нямаше написани. Свещеникът ми отговори, че мотивите са свързани с качеството на свещите. Новите свещи щели да бъдат по-качествени. Но понеже се познаваме отдавна, отецът ме погледна в очите и добави, че се съмнява в качеството на новите свещи. Както и, че от цялата тази доста значима надценка за енорийския храм отиват само 23.60 лв. Другата голяма част от надценката отива за бюджета на Светия синод и за митрополията.
Впрочем, свещите, които се продаваха в квартални храм, на мен ми изглеждаха същите като преди. Но това, което е по-важно е, че в тази „чиста и свята жертва пред Бога“, каквото е църковната свещ, която палят вярващите хора в българските православни храмове, се е намърдала една съвсем не християнска, нито православна, многократна търговска надценка. Тази църковна надценка бие по размер дори някои смели акцизни тарифи на държавата, а това не е лесно постижение.
И така, на тазгодишното Рождество Христово, на този толкова светъл празник, когато огромната Божия любов и милост изтрива сякаш, макар и за кратко, поне част от човешката лошотия, невяра и разделения, в кварталния храм доста хора взимаха от най-малките свещи, а не както е било винаги на големи християнски празници – от най-големите. Те прочитаха споменато Окръжно на Софийската света митрополия и не задаваха въпроси.
А после, след края на службата, свещеникът прочете патриаршеското послание на тазгодишното Рождество. Ще си позволя да цитирам част от това послание, което видях после публикувано в някои медии.
„Братя и сестри, в усилните времена, в които продължава да живее нашият свят и днес, всички ние имаме още по-голяма нужда да се завръщаме всеки ден и всеки миг от своя живот към раждащия се днес Богомладенец.
И, укрепени от тази вяра и от нашата надежда, да насочим своята любов към Бога и нашите ближни: към гладните, жадните и странниците, към обезверените и обезнадеждените, та да заслужим благословението на Отца и да се окажем верни Христови ученици и достойни наследници на Неговото царство.“
Негово светейшество българският патриарх Неофит казва в това свое слово, че трябва да се обърнем към гладните, жадните, обезверените, бедните. И това е много вярно и правилно напътствие. Но как, Ваше светейшество, Светият синод на Българската православна църква се обърна към гладните, жадните, бездомните, бедните? И обърна ли се въобще?
И какъв пример дава висшият клир на обикновените миряни? Пример за солидарност с бедните, бездомните, гладните и жадните? И как ли ще погледнат обезверените на огромната търговска надценка на свещите, с които църковното ръководство е решило да обложи миряните, влизащи в българските православни храмове? Ще помогне ли това на вярата, че църковните клирици са верни Христови ученици, или ще помогне на вярата, че Христово царство и любовта и солидарността с бедните, гладните и жадните, са оставени на самите тях?
Бедните трябва изглежда да понесат на своите плещи Царството Божие в тези усилни времена, когато духовните служители се държат в някои отношения като държавните. Вдигат цени и такси кой както може, но понеже нито държавниците са бедни, нито висшият клир, колкото и да ги вдигат, все им се вижда нормално. Понеже цената на българските стотинки и левчета, които вече почти нищо не струват, наистина я знаят само бедните. А на тях не им трябват думи за солидарност, любов и съчувствие. Трябват им дела.
Затова, понеже, каквото и да е качеството на новите свещи, тяхната доставна цена е 4.50 лв. на килограм, а продажната – 80 лв., бих апелира към Светия синод на Българската православна църква да преразгледа своето решение от 8 декември т.г., с което цената на църковните парафинени свещи е достигнала увеличение от 17,77 пъти. И да издържи изпитанието на тези усилни времена, в които живеем, като престане да слага несъразмерни надценки за които и да било църковни артикули и/или треби и тайнства.
Да извади освен това автомата за юбилейни монети с лика на Христос от старинния храм „Св. София“ в българската столица, както и всякакви подобни машини или способи за откровена търговия в храмовете, които не са място за търговия. Да не се грижи приоритетно със своите решения за собствения си бюджет или за бюджетите на митрополиите, а да постави приоритета върху разходите за поддържането на енорийските храмове и за свещеници, които да служат в тях. Дори там, където има малко вярващи хора, села с малко жители, в които църквите или са затворени, или свещеник идва само от време на време, ако въобще идва, миряните не бива да бъдат оставяни сами на себе си. Защото вече има села в България, където като почине някой човек, трудно се намира свещеник, който да го опее. Т.е. не се намира свещеник за църковен обред, който, за разлика от други обреди, не може да чака.
А там, където няма много жители и няма кой да дава достатъчно пари за свещи, кръщенета, сватби и пр., обикновено и свещеник няма. На такива места свещеникът не може да осигури достатъчно приходи в своята енория, за да има и за съответната митрополия, и за Синода, и за неговата заплата, и за самия храм. Но нужда от духовници, които да не оставят миряните сами на себе си, има.
Мариана Христова
