Майка, която изоставя 9-месечното си момиченце, защото няма къде да отиде да живее и няма пари да го гледа. Плаче пред телевизионната камера. Няма решение за живота си. Няма нищо. Бог високо, а онзи, дебеловратият цар с обноски на цървул – далеко.
Не бързайте да ставате съдници на тази жена. Никой не е застрахован от нищета и безпътица.
Когато майките в една държава започнат да изоставят от бедност децата си по входовете на жилищни сгради, значи е време не за съд, а за революция.
Хората в Мизия, които втора зима нямат надежда за дом. Местят ги като животни от общежития във фургони, а после се оказва, че и за фургоните трябва да плащат. За лукса на ламаринените кутии. Някой печели от това. И те тръгват отново към полусрутените си домове, защото в Мизия цели семейства живеят с една заплата от 400 лева. Натоварили в колички и каручки оскъдната си покъщнина и мъката си.
В 21 век в България има повече мизерия и отчаяние, отколкото във военно време.
Това е така, защото начело на тази държава стоят престъпници. Морални престъпници от всякакви цветове. Тези престъпници, които 26 години правят „демокрация”, всъщност я правят така, че да доведат народа до състояние на безумствено вегетиране, а малкият кръг от партийни послушници да бъде доволен и да работи в тяхна полза, за да могат да се простират спокойно в престъпленията си.
Подгласници на тези престъпници са онези, които узаконяват престъпленията им, гласувайки за тях, само защото в канчетата им капе от милостинята на господарите.
Наемниците им не само купуват гласове за господарите си, но и организират шайки за бой над хората, които се опълчват и не желаят да гласуват за тях. Има много такива случаи в Северозападна България. И не само там.
Но това всички го знаем, нали? И въпреки това, досега не виждахме изход. Протестирахме, а след всеки протест имаше избори и отново идваха същите, само че под друго партийно име. Затворен кръг на ужаса.
Изход обаче има. Колкото повече хора го разберат, толкова по-голям шанс съществува животът ни да се промени.
Не, днес няма да ви разказвам за директната демокрация, за базовия доход и енергийната икономика. Днес ще ви разкажа, как една прекрасна и борбена българка може да сбъдне мечтата си.
Тя ме гледаше със светлите си красиви очи и мечтаеше да има нива с минзухари за шафран. Представяше си как на декар и осемстотин ще засади луковички и как те ще се превърнат в нежни цветя. Представяше си как ще събира шафрана и това ще бъде нейният бизнес. Сега не може да го осъществи. Защото същите онези са измислили правила, по които само в определени райони на България може да се садят минзухари за шафран. Естествено, за да печелят само определени фирми.
Но и средства няма да купи луковичките. Земята й пустее. Чака някой да я събуди и да я накара да живее отново.
Дори за миг не й мина през ум, че ще спре да работи и ще мързелува, защото държавата ще й даде сигурност чрез базовия доход. Тази прекрасна светлоока жена ще може да сбъдне мечтата си, ако има този базов доход. Той ще е достатъчен, без никакви кредити, да купи необходимото, да засее земята и да се радва на възможността, че е сбъднала мечтата си.
Промяната обаче идва тогава, когато хората я пожелаят. Когато се обединят около тази промяна и направят всичко по силите си тя да се случи. Ако чакат някой друг да се бори вместо тях, а те са в ролята само на наблюдатели, тогава има голяма вероятност да си останат завинаги с несбъднати мечти за хиляди нежни минзухари…
Сбъднете мечтите си. Присъединете се на www.budd.bg
Лидия Делирадева
